На 10 декември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за вторник, 10.12.2019

Тихият талант, в който всички припознават Пирло

Мишел Бачелет: Глобалното затопляне може да предизвика кризи в сферата на човешките права

Трансджендър лудост в Холивуд

Кола се преобърна и падна в коритото на Старата река в Казанлък

Москва вдига ракетен купол над Арктика

Жълт код за мъгла в 13 области утре

Две деца и двама възрастни с опасност за живота

Премиерът Борисов: Винаги съм щастлив, когато има добри данни за българската икономика

България е 52-ра по човешко развитие Лидери сме на Балканите, изпреварваме и Турция

Нараства интересът към къщи край Бургас Най-скъп е кв. “Братя Миладинови”

Две деца пострадаха при челен удар в Шумен

Запечатват заведения на фирми бушони Трупат задължения за 1-4 млн. лв., но не ги плащат

Изкуствен интелект довършва 10-ата симфония на Бетховен

Георги Дичев, председател на Камарата на частните съдебни изпълнители, пред „Труд“: Преходът създаде “тарикати”, които живеят на гърба на другите Длъжникът се превърна в положителен герой, а това изначално е дълбоко погрешно

С председателя на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) Георги Дичев разговаряме първо за добросъвестността. Справедливо ли е на човек с 800 лв. заплата да му се удържат по запор 200 лв., а на този в сивия сектор, който получава на ръка 1 500 лв. – нищо? Доходите трябва да растат колко се може по-бързо, трябва да има гарантиран минимум за всеки длъжник при принудително изпълнение, но държавата трябва да се пребори с т. нар. сив сектор, защото в момента както винаги сметката се плаща от коректните граждани, казва Дичев преди интервюто ни.

– Г-н Дичев, само като чуят частен съдебен изпълнител, сигурно на 80% от българите им с изправя косата. Защо? Причината е ниска правна култура или финансова?
– Не съм съгласен, мисля, че след близо 15 години от както ни има, хората разбраха, че ние просто си вършим работата. Длъжни сме да изпълним всеки един съдебен акт, да съберем всяко едно възложено ни държавно или общинско вземане, да възстановим неизплатените заплати и издръжки, да предадем владението на имоти, за които са се водили дела в продължение на много години, та дори и да осигурим възможността на бащата или майката да виждат своето дете. Хората вече знаят, че днес може и да дължат нещо някому, но утре те ще бъдат от другата страна и ние ще сме тези, към които ще се обърнат за помощ и съдействие. Реалист съм, виждам негативно отношение, но то не е резултат от нашите действия. То е по инерция и причините са бедност, слаба икономика, политически популизъм, който периодично търси „виновни“, за да поемат те общественото недоволство. Дали обаче на някой му се „изправя косата“, когато види другата страна на работата ни? През последните години събраната от нас сума леко намалява до около 1 млрд. лева годишно. От тях всяка година превеждаме близо 150 млн. лв. на държавата и на общините. Около 100 млн. лв. са дълговете, върнати на граждани. Има и още нещо. През 2005 г. когато се прие ЗЧСИ, законодателят направи една грешка, не трябваше да нарича тази професия ЧСИ, в нея няма нищо частно, тя изпълнява изключително важни държавни функции, а думата „частен“ и до днес продължава да обърква. Да, държавата не ни плаща нищо, даже събирането на публичните вземания и тези за заплати и издръжки се финансират изцяло от ЧСИ, но това, че се самоиздържаме не е най-важното за да е изведено в наименованието.

– Какво посочват вашите анализи по събираемостта на просрочените задължения?
– Изпълнителните дела намаляват в последните години, вече са под 200 хил. годишно. Успоредно с това отчитаме и драстичен спад на материалния интерес по тях. Причините за това са комплексни, но сред тях е и дългогодишното сатанизиране на кредиторите и на техните „слуги“ ЧСИ от някои, трудно ми е да ги нарека, политици, (защото за мен политик означава държавник, а не човек, който говори небивалици и лъжи само за да се хареса на хората). В резултат кредиторите все по-рядко търсят съдебна защита. Най-голям дял от новообразуваните дела се падат на търговците – близо 50%, следват държавата и общините с 23%, на трето място са гражданите с 12%. Делата в полза на банки вече трайно са само 10% от общия брой. Спадът в делата се отрази негативно на ЧСИ, които се принудиха да съкращават служители, някои преустановиха дейността си, други обмислят да го направят, тъй като не могат да издържат канторите си. През 2017 г., изхождайки от разбирането, че сме партньор на държавата и водени от чувство за обществен дълг и отговорност, ние сами предложихме публичните държавни и общински вземания да са освободени от авансови такси. На практика всяко трето дело при нас, тъй като делата за издръжки и заплати също са освободени, се финансира от ЧСИ. Някои ще кажат какво от това, нали после ще си възстановите разходите от длъжника? Не е така обаче, у нас събираемостта е под 30 процента по много причини, основната – ниският стандарт и бедността. Тоест евентуално само в 30 процента от случаите ЧСИ ще си възстановят разходите и то не веднага, а в продължение на години. Останалите 70 процента никога няма да се съберат. Въпреки това ние сме убедени, че постъпихме правилно и не искаме промяна в тази насока.

– Как успяхте да регулирате работата на частните съдебни изпълнители? Преди време имаше драстични случаи на своеволия от Ваши колеги.
– С много работа. Ние винаги сме били открити към хората и обществото и е вярно, че имаше груби нарушения от страна на някои ЧСИ. От години водим постоянна политика на засилен контрол и безкомпромисност спрямо тези, които нарушават закона или уронват престижа на професията. Цифрите го показват – от 2016 г. до сега влезлите в сила наказания, наложени от камарата са: глоби – 96, от които 24 в размер над 5 хил. лв., предупреждение за лишаване от права – 4, лишаване от права – 18. ЧСИ у нас са 200. От друга страна законодателят ни подкрепи през 2017 г. и прие нашите предложения за увеличаване на наказанията, вкл. и въвеждане на лишаването от права завинаги. Нещо, което не съществува за нито една друга правна професия. Ние обаче, както всяка една друга гилдия, не се състоим от някакви ангели, а от живи хора. Затова колкото и да не ни иска трябва да признаем, че винаги ще има нарушители, така както има такива във всяка една сфера на обществено-икономическия живот. Важното е тези случаи да сведени до минимум и за всеки от тях да се носи адекватна отговорност. Мисля че успяхме в последните години да постигнем това ниво на превенция, което обществото очаква от нас. Работим в тесен синхрон и с другите контролни органи, най-много с МП. Малко известен факт, е че постоянен контрол над ЧСИ упражняват цели 8 институции – КЧСИ, МП с два отделни инспектората, съда, МВР, прокуратурата, НАП, ДАНС, КЗЛД.

– Какви трудности срещате при събиране на вземанията? Защо все още няма електронни търгове и електронни запори въпреки волята на законодателя?
– Трудностите са най-вече в работата с администрацията, а не с длъжниците. И в това е парадоксът – ние изпълняваме функции, вменени ни от държавата по закон, но държавата често не съдейства процесът да е бърз, ефективен и да пази интереса, включително и на длъжника. От създаването си през 2005 г. Камарата полага огромни усилия за електронизация на процесите, но за съжаление нещата стават много бавно и трудно. Няма да спра да давам за пример електронните запори, които ще спестят разходи и време на страните по делото. Те са предвидени преди доста години в ГПК, отдавна е изградена софтуерна система, но те така и не тръгват. За кредиторите е важно максимално бързо да се получи информацията за длъжника, да се наложат обезпечителните мерки, тъй като недобросъвестните длъжници бързо изтеглят сумите от банките или прехвърлят имуществото си. За добросъвестните длъжници бързината също е важна – те ще платят много по-малко разноски, ако нещата се случваха по електронен път. През 2017 г. НС прие изключително важни, може да се каже радикални промени в интерес на хората, една част от които обаче още са далеч от практическата им реализация. Такъв е случаят с т. нар. доброволни продажби. Законодателят разреши на длъжниците вместо да чакат да ги осъдят и да им се натрупат огромни съдебни, адвокатски и изпълнителни разноски, само със съгласието на техния кредитор да изнесат имота на електронен търг, който има последиците на публична продан. Тоест имотът след него ще бъде чист от ипотеки и вещни права, нещо което иначе пречи на свободната му продажба. Сегашният министър на правосъдието г-н Кирилов има много големи заслуги като председател на правната комисия в НС за приемането на промените в ГПК през 2017 г., така че се надяваме нещата да започнат да се случват.

– В началото на тази година организирахте голяма международна конференция за европейския опит при решаване на проблема с т. нар. малки дългове, има ли някакво развитие по темата?
– Създаването на нова система за събирането на малките дългове може да е един изключителен пример как държавата, гражданите, компаниите могат да влязат във взаимодействие, което да намали драстично цената, която плащат всички страни при регулирането на този най-масов случай на задлъжнялост. Вярвам, че това ще се случи, защото е от полза за всички. Понастоящем събирането на т. нар. „малки задължения“ у нас създава проблеми доколкото при съдебната намеса се натрупват държавни такси, адвокатски или юрисконсултски възнаграждения, лихви и такси по съдебното изпълнение, които значително увеличават дълга. Кредиторът трябва да направи авансово значителни разходи, като е необходимо и време до окончателното възстановяване на сумите. От друга страна не във всички случаи разходите ще се получат обратно, доколкото е възможно длъжникът да не разполага с имущество и доходи. Не на последно място компаниите са атакувани публично, че преследват длъжниците за незначителни суми, които след приключване на съдебните процедури са нараснали многократно. Всичко това рефлектира негативно върху икономиката и гражданския оборот, защото малките задължения всъщност са най-масовите – по отделно са пренебрежими по размер, но взети заедно представляват стотици милиони. Компаниите се принуждават или да ги отписват като загуби, или да ги продават като вземания, но на незначителна стойност от дължимото. В крайна сметка загубите се калкулират в цената на предоставените стоки или услуги, което е във вреда на потребителите, съответно изкривява свободния пазар и конкуренцията. Не е за подценяване и усещането, което се създава в обществото, че такива задължения не се събират, водещо до задълбочаване на проблемите и стимулиране на неплащането им. Предложението за доброволно събиране от страна на съдебните изпълнители на този вид задължения се базира на европейския опит, при който се постига значително разтоварване на съда, спестяват се разноските и лихвите на страните, при ясни правила и отговорности и то в максимално съкратени срокове. Важно е да се отбележи, че предлаганата процедура е абсолютно безплатна за длъжниците, както и че при нея няма никаква принуда, заплахи или психически тормоз. В 9 държави членки на ЕС, сред които Франция, Белгия, Холандия, Испания, Гърция, Румъния, както и в съседните ни държави Северна Македония и Сърбия, кредиторите използват тази възможност, а горепосочените резултати вече са налице. У нас предложението на камарата има изключително широка подкрепа, всъщност изненадващо единствено Висшия адвокатски съвет се обяви против, но тяхната позиция освен не добре обмислена, според мен не е и в унисон с обществения интерес. С оглед на всичко гореизложено очакваме държавнически подход и решаване проблемите на хората с приемане на съответните текстове в закона.

– Кредиторът иска да си вземе дължимото, а в същото време длъжникът иска да бави изплащането. Къде се губи балансът?
– Балансът е в израза „разумен срок“, който обаче е индивидуален за всеки отделен случай. Едно е банка например да си получи дължимото след 2-3 месеца, съвсем друго човек, който има да взима някаква сума, а няма с какво да си плати тока и лекарствата. За него всеки ден е въпрос на оцеляване, така че защо законът позволява на длъжници, които имат възможност да платят веднага с процесуални хватки да го бавят? С измененията в ГПК от 2017 г. длъжниците вече са много добре защитени. Дали е така за кредиторите? Според нас изпълнението трябва да е бързо и ефективно, като обаче длъжниците могат по всяко време да се защитят от неправомерни претенции към тях, съответно от незаконосъобразни действия на кредиторите и съдебните изпълнители. Още повече, че всеки длъжник-физическо лице (това не важи за изпълнение срещу ипотекиран имот) може да спре изпълнението като внесе 20 процента от дълга, тоест да го разсрочи независимо от волята на взискателя и съдебния изпълнител в рамките на 9 месеца.

– Синдромът „Андрешко“ само в България ли е толкова явен?
– Ако условно разделим хората в Европа на две, ще видим, че северните народи са по-дисциплинирани и стриктни към правилата, там самото наличие на задължение е нарушение на правилата, а този, който го извършва – нарушител, докато южните не чак толкова. В този смисъл ние сме си европейски южняци – нито повече, нито по-малко. Но това е само по принцип. Изкривяването на моралните ценности през комунизма и още повече през т. нар. преход доведоха да наличието на множество „тарикати“, които живеят на гърба на другите. Не си плащат сметките, съответно компаниите ги калкулират в цените на услугите, банките в размера на лихвите по кредитите и т. н., тоест изрядните плащат и за тях. Къде другаде може да чуете под сурдинка за някой, който е откраднал голяма сума „браво на момчето“? Още по-лошото е обаче, че вместо обществото да е нетърпимо към подобно поведение, се насажда едно чувство на симпатия, а да си кредитор, тоест измамен, вече е голям грях. Длъжникът се превърна в положителен герой, а това изначално е дълбоко погрешно. Колкото до Андрешко, там е по-различно, той не дължи на съседа, а на държавата. Заради вековете под робство, после пък две поколения в комунистическа система, мисля че ние, българите, изначално имаме неправилно и негативно отношение към държавата. Не я възприемаме като нашата държава, такава е каквато ние си я правим всеки ден, а като нещо чуждо и лошо, което хулим постоянно. В същото време обаче очакваме да ни помага и спасява когато имаме нужда. Така че, ако Андрешко дължеше на съседа, този разказ нямаше да го има, или щеше да е с отрицателен герой.

Нашият гост
Георги Дичев е роден на 26 юли 1973 година в град София. Завършва средното си образование в 7 СОУ “Свети Седмочисленици” с разширено изучаване на английски език. През 1995 година завършва специалност “Право” в СУ “Св. Климент Охридски”. С прекъсване е четвърти мандат председател на КЧСИ.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.