Цветанов: Ако президентът иска да говорим за избори и Изборен кодекс, нека първо каже как е финансирана кампанията му

Румен Овчаров: Целта на подновяването на енергийната стратегия на България е да бъдат гарантирани приходи за определени фирми

Алекс Петканова закъса с педикюра

Китайски хакери проникнали в системите на подизпълнители на американските ВМС Откраднали данни за поддръжка на кораби и планове за ракети

Иван Христов и Андрей Арнаудов пред „Труд”: Чужди продуценти идват да черпят от нашия опит

Радосвет Радев: Страната ни е инвестиционна дестинация за нискодоходната икономика в света

Вежди Рашидов с нова изложба в галерия „Сан Стефано“

Тръгва филм за непобедения генерал В ролята на военачалника е Никола Николов, а на писателя Иван Вазов - Любомир Петкашев

Египетски археолози откриха гробница на 4400 години (СНИМКИ И ВИДЕО)

САЩ отложиха повишаването на митата върху китайски стоки за 200 милиарда долара

Стойко Сакалиев: Харесвам политиката на Путин

Близо 200 страни се договориха за правилата за прилагане на Парижкото споразумение за климата

Сняг и поледици днес, в седем области е обявен жълт код

САЩ подкрепиха решението на ЕС за „Северен поток 2“ и санкциите срещу Русия

Ева Грийн: Аз съм мечтателка Звездата говори за киното, еротиката и Европа

Главният архитект на Белград Милутин Фолич пред „Труд“: Строим небостъргачи – балерини Трябва да пазим културното си наследство, с ново не можем да се сдобием

Главният архитект на Белград Милутин Фолич дойде в София по покана на архитект №1 на столицата ни Здравко Здравков, за да участва в дискусията „Разговори за града“. Той разказа за трансформацията, през която Белград преминава, за да стане по-екологичен и функционален. Пътят на сръбската столица е към повече велоалеи и по-малко коли по улиците и експанзия на пешеходните зони, които са нараснали с 20 000 кв. м. Белград върви към пълноценно използване на природата – на мястото на стара жп-линия създават един от най-дългите паркове в Европа. Белград съчетава културното си наследство с иновации – строят мост – модерно произведение на изкуството до крепостта Кале Мегдан. Белград се обновява по стъпките на арх. Ян Геел, както и София. „Труд“ разговаря с арх. Фолич за всички тези промени.

– Арх. Фолич, често хората представят дадена промяна като две снимки – едната изобразява нещо преди то да се промени, а другата – ефекта след това. Вашата презентация в София беше за трансформацията в градоустройството, така че ще Ви помоля да представите Белград като една от тези „преди и след“ снимки. Опишете как е изглеждал градът Ви на фотографията преди трансформацията, към която го водите, и как ще изглежда след нея? Какво ще се промени?
– Преди 4 години и половина намерихме град напълно направен за колите. Това е концепция от 60-те години, когато автомобилите препълваха улиците, направени с повече платна за колите и по-малко място за пешеходците. Така че преди тогава направихме напълно нова стратегия, която е сходна с тази на София днес и е за промяна на столицата ни от град на колите към град на хората. Това е концепция на арх. Ян Геел от 70-те години и повечето градове в света в момента се движат в тази посока. Белград не беше един от тези градове, защото там имаше три трудни десетилетия заради войните и възстановяването от тях. Така че ние трябва да последваме тази концепция сега, когато и София го прави. Живеем в един район – Балканите, където има сходно мислене между хората и сходни стандарти на живот. Затова сътрудничеството между София и Белград. И двата града ще спечелят от обмяната на идеи и опит, с които да си помагат в прехода от минало към бъдеще. Белград, който заварихме преди 4 г. и половина, беше град напълно отделен от реките, град с доминиращи над пешеходците коли, и град, където все още имаме изолирани индустриални райони. Така че очертахме три основни цели: първо, да преместим тази индустрия от центъра на града към перифериите, а с нея преместваме и железопътната инфраструктура към нея. Втората цел е живота в града да се върне към реките, защото имаме две великолепни реки – Сава и Дунав, които не използваме пълноценно. Белград преди 4 г. имаше само няколкостотин метра поречие, до което може да се стигне от центъра – индустрията и релсите препречваха пътя на хората. Така че напълно премахнахме тези релси и ги превърнахме в линеен парк, който сега парче по парче превръщаме в свързващо звено между града и реката. Улиците в града стават в път към реката. Грижим се за публичните пространства близо до реката с място за колоездачи, за деца, за спортуване и т.н. Третата ни цел е превръщането на столицата ни в град на пешеходците. Да поставим пешеходците, колоездачите и градския транспорт като приоритет. Ако остане място за колите – добре, но ако не остане, не е такъв проблем.

– Това са доста драстични решения за града. Как убеждавате хората да приемат тези големи промени, свързани с по-непопулярни решения за града?
– Ако управлявате сериозно и искате като краен резултат да повишите стандарта на живот на всички граждани, трябва да вземете сериозни мерки, които в началото не всички разбират. Промяната винаги предизвиква критики. Каквато и трансформация да правите, в който и град да е тя, без значение дали е добра или лоша, винаги ще има хора, които няма да я одобрят. Това е така, защото те са свикнали със старото положение на нещата, дори то да е лошо. Както има жени, които остават при мъжете си, които ги бият. Същото е с градовете – свикнали сме с недобри неща, които сме заварили като наследство. Стоим си на тесните тротоари, стоим в колите, дишаме мръсен въздух и т.н. Но хубавото за Белград и София е, че сме закъснели. Защото можем да видим какво се е случило при трансформациите на другите градове. Хората от София или Белград могат да отидат във Виена, в Любляна, в Цюрих, и когато се върнат да ни кажат дали им харесва там или не. Така те могат да имат ясна представа и да изберат по какъв начин да живеят в градовете си. Проблемът е, че сме бедни страни и гражданите не могат да пътуват толкова. Така че нашата работа като главни архитекти и да презентираме възможно най-много това, което се случва по света. А той се променя бързо, и градовете, които не го настигат, остават в периферията. Не е нужно, обаче някой във Виена да живее по добре от друг в София. Промените от австрийската столица могат да се направят и в българската или сръбската. И когато тези промени се случат, опозицията сама ще промени гледната си точка. Например, в Белград разширихме пешеходната зона с около 20 000 кв. м. Това е много голямо, почти двойно разширяване. Планираме да добавим към него още 50 000 кв. м пешеходни зони. Това е много драстична промяна. Когато я започнахме, имаше многобройни протести, но когато я приключихме, същите хора които негодуваха срещу пешеходните пространства, започнаха да ги защитават от колите. Това е огромна промяна. Така че, когато стартираме следващото разширяване на пешеходната зона, ако пак има съпротива, тя ще е много по-малка. Защото хората от районите, където няма такива зони виждат, че там, където има, е много по-добре и цените на апартаментите се вдигат. Мисленето на гражданите се променя, когато обещаете нещо и го изпълните. Веднъж направите ли го, те ще го разберат.

– Как се грижите ремонтите на улици и изграждането на пешеходни зони да се получат качествено, естетически издържано и гражданите да са доволни от изпълнението им? Какъв контрол извършвате?
– Мисля, че липсата на качество е често срещан проблем. От тези 20 000 кв. м пешеходни зони, които направихме в последните години, някои обекти са много добре изградени, но относно изпълнението на други изобщо не сме доволни. Понякога най-изгодното финансово предложение за даден ремонт не е качествено. Затова въвеждаме нови правила за настилките в града. В тях казваме, че в центъра трябва да има каменни павета, не бетон например. Имаме разписани правила за всеки район от града и тяхното спазване подобрява нивото на ремонтите. Но качеството на ремонтите остава зависимо от фирмите, които ги извършват, и проектите, които се изпълняват. Някои компании ще направят по-добри проекти, други – не. Ако, обаче поставяме твърде високи критерии в конкурсите за обектите, някои ще се оплачат, че фаворизираме някого и т.н. Така че трябва да се придържаме към баланса. Сега сме в началото на процеса на обновяване и в неговия ход ще установим кои архитекти се справят добре и кои-не. Качеството ще се подобрява с всеки направен квадратен метър. Ние не можем да извикаме едни момчета от Германия, които да ни направят реконструкциите. Сами трябва да обучим и хора тук, които ще грешат в началото. За пешеходните пространства поканихме за помощ едни от най-добрите чуждестранни архитекти като Ян Геел. Опитахме се да се научим от техния опит, което също помага на местните архитекти да се справят с поставените им задачи в града. Но тази промяна не може да се постигне за една нощ.

– В София предстои да бъде решено къде да бъдат разположени сити-тата, а тази година ограничихме с нов закон височината на сградите в града. Понякога, обаче строежа на високи сгради предизвиква известно недоволство. Как стои въпросът с небостъргачите в Белград? Какви правила имате за височината им и в коя част на града ги разполагате?
– Не мисля, че е грешно да се строят небостъргачи. Те са добър начин за промяна на града. Защото ако целим град за хората с условия те да могат да се разхождат, да карат колело, да използват градския транспорт, трябва да имаме добра плътност и добър микс от функции на пространствата. Така че строежът на небостъргачи е добро нещо, но той трябва да бъде контролиран. В Белград имаме някои правила за високите сгради. Едно от тях е, че в историческия център не разрешаваме строежа на небостъргачи. Но има други райони, в които искаме строителство на високи сгради, за да използваме територията там максимално подходящо. Тази територия е близо до центъра на града, и ако там сложим ниски сгради, не я използваме пълноценно. Ако правим компактен град с небостъргачи, ще имаме повече хора в границите му. Ако позволим безконтролно нарастване на границите на населеното място, ще се нуждаем от повече инфраструктура, повече автобуси, повече метро и още от много други инвестиции. А нямаме финансовата възможност да си позволим такова нещо. Така че искаме компактен град и небостъргачи, но контролирано построени. Въведохме едно правило, което горещо ви препоръчвам да следвате и в София. То е, че при строежа на небостъргачи трябва да се спазва определено съотношение. Защото има няколко неща, които дефинират какво представлява този тип сграда. Небостъргачите са здания в определено съотношение. В Белград то е едно към три минимум и прави високата сграда елегантна. При неправилно съотношение тя няма да изглежда като небостъргач, а като прасе. А ние не искаме да строим сгради-прасета, а балерини. Красиви и елегантни здания, защото те ще се виждат и ще изпъкват на фона на по-ниските сгради. Така че, когато някой иска да строи небостъргач, трябва да го направи извън центъра на града и по въведените правила. Не разрешаваме на инвеститорите да не ги следват. Освен това небостъргачите в Белград трябва да са над 100 м високи.

– Как се грижите за опазването на сградите-паметници на културата и как ги предпазвате от недобросъвестно стопанисване?
– Имаме Агенция по запазването на паметниците и който иска да променя сграда от културното наследство, трябва да го направи при условията на това ведомство. Винаги има хора, които се опитват да заобикалят правилата, и не ги е грижа за наследството, а само за печалбата. Но ние се борим с това постоянно. Трябва да пазим културното си наследство, с ново не можем да се сдобием. Ако строим до старинните сгради, не трябва да правим тяхно копие, а нещо модерно. Трябва да строим модерни сгради, но кореспондиращи си със старинните и да ги строим, уважавайки културното си наследство. Трябва да реконструираме паметниците на културата и да ги представяме на хората.

– Какви стъпи предприемате, за да направите Белград по-екологичен?
– Предприемаме транспортни промени, добър градски транспорт, намаляване на колите и увеличаване на пешеходните зони, правим велоалеи, премахване на индустрията от центъра. Всичко това са екологични стъпки. Въздуха, който дишаме, е основният екологичен и жизнен стандарт в града. Ако дишаме метали, не можем да кажем, че стандартът ни на живот е висок. Чистият въздух повишава този стандарт. Друга важна стъпка, която правим е рециклирането. Белград има много да напредва в тази област. Поставяме всички кошчета по улиците според нови правила, които създадохме. Всички те – от най-малкото до най-голямото, трябва да имат опция за разделно изхвърляне на боклука. Въвеждаме тази мярка и за малките кошчета, не защото те имат кой знае какъв потенциал да генерират рециклирането на много отпадък. Целта да ги правим по този начин е оправдана, защото така променяме мисленето на хората. Когато виждат всяко кошче разделено на опции за стъкло, хартия и пластмаса, те ще свикнат да изхвърлят разделно и в дома си. Любляна, например, е на първо място в света по рециклиране, по добри са от Стокхолм и Копенхаген. Това е така, защото гражданите им сепарират 60% от боклука си още вкъщи. Хората се нуждаят от условия, за да събират отпадъците си разделно. Ако отидем навън със сепариран вкъщи боклук и няма кошче, където да го изхвърлим разделно, просто следващия път няма да го разделяме и вкъщи. Така че управата на градовете трябва да се погрижи да са налице всички условия за една промяна, чак тогава хората ще променят навиците си. Това важи не само за рециклирането на боклука, но и за въвеждането на велосипеден транспорт например. Пътят, по който и София се променя, е добър и дори да има опозиция, умните управляващи винаги слушат какво казват хората, но знаят как да разделят конструктивната от деструктивната критика.

Нашият гост
Арх. Милутин Фолич в момента е главен архитект на Белград. Роден е през 1979 г. в Прищина. През 2004 г. завършва архитектурния факултет в университета в Белград. Има архитектурни проекти, както в Сърбия, така и в Израел, Бразилия и Виетнам. През 2008 г. основава архитектурното бюро Folic Arhitects doo.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.