Желанието ни е да намалим рекламата, която ни атакува отвсякъде

„Всички искаме правила, но никой не иска да го засягат“, споделя главният архитект на София Здравко Здравков. А той е инициатор на редица правила за градоустройството столицата. Някои от тях притесниха бизнеса, като наредбата за рекламата, която трябва да бъде приета от Столичния общински съвет. Документът цели градът да спре да бъде отрупан с безразборна реклама „бит пазар“, по думите на Здравков. Той подготвя и две други наредби – за градската среда, и за транспортните проучвания. Предстоят редица архитектурни конкурси – за пространства при Централна гара, пл. „Света Неделя“ и др.

- Г-н Здравков, прекратиха делото срещу вас за небостъргача в градинка в квартал „Стрелбище“. Започнаха преговори с инвеститорите от фирма НИКМИ за решаване на казуса. Докъде стигнахте?

- В момента правим анализ на параметрите на застрояване, които са били възможни към плана от 2007 г., защото тогава в момента на придобиване на имота тази площадка е имала конкретни градоустройствени параметри. Възложил съм на колегите от Направление архитектура и градоустройство да направят анализ на площите за евентуална сграда, която би могла да се построи към 2007 г. Защото след изменението през 2009 г. там вече нищо не може да се строи. Към момента на придобиване на имота, обаче, е имало възможност. Искам да анализираме възможните показатели и площи, които биха се получили, така че да търсим терен, който е с подобни параметри в рамките на града. Общинските имоти, които имаме не са чак толкова много, така че трябва много внимателно да сметнем показателите, които има този имот и да тръгнем да търсим за НИКМИ реципрочен такъв. Радвам се, че наказателното производство беше спряно и благодаря, че прокуратурата не продължи тези действия, защото като не разрешавах строежа, аз спазвах решението на Столичният общински съвет от 2009 г.

- Как в София могат генерално да се решават подобни казуси?

- Като не се стига до тях. Генезисите на тези проблеми са заровени доста назад във времето и в момента изплуват едни проблеми, чието създаване е доста преди управлението на столичният кмет Йорданка Фандъкова и на премиера Бойко Борисов. Запознати сте казуса на 139 училище, с който се опитваме да се преборим и да защитим тази половина от училището, която е била продаденa на времето. Спасяваме казуси като продадени подлези. Случаите са доста и в повечето от тези ситуации търсим режима на диалога. Всеки казус би трябвало да се разглежда индивидуално, ние нямаме механизъм за спиране на действията на тези планове. Кметът на „Младост“ Десислава Иванчева се опита да стигне до въвеждане на мораториум върху строителството, но това е временна мярка и не решава проблема.

- Споменахте район „Младост“. Там имаше проблем със забавени преписки от кметът Десислава Иванчева. Има ли раздвижване във вашата работа с районната администрация там?

- Да, доста напредна работата с колегите в района. Истинският проблем там е, че не сме наясно кой е легитимният кмет. Имах среща в петък с арх. Румен Русев, и той не е наясно каква е ролята и какви са компетенциите му. Главният архитект в района и колегите там се опитват да се справят с огромния обем от работа, но когато не съществува административна яснота кой е органът, който издава крайния административен акт, ще е много тежко за нас и за тях като администрация.

- Работите по наредба за рекламата. Част от бизнеса изрази недоволство срещу новите правила.

- Всички искат правила, но никой не иска да го засягат. В момента в който решим, че трябва да си подредим града, все ще има нечии засегнати интереси от общото ни желание за ред. Така че, очевидно няма да има 100% съгласие, но в крайна сметка отиваме към подреждане на този град.

- Какви точно правила ще се въведат с тази наредба?

-Наредбата за рекламата е една от стъпките, които правим в изпълнение на доклада на „Геел архитекти“. Такава беше и волята на кмета на София Йорданка Фандъкова, да подредим града. Все пак в София има място за много по-малко реклама. Този визуален шум, който се създава обезценява продук­тите, които се предлагат. Желанието ни е свързано с намаляване на тази реклама, която ни атакува отвсякъде с няколко прости действия. Първо, въвеждане на по-големи отстояния между отделните рекламни елементи, второ намаляване на срока, за който се разрешава рекламата от 10 на 5 г. Защото все пак трябва да има някакъв контрол върху вида на съоръженията. След 10 г. поставени в градска среда те стават и грозни и опасни. Другия важен момент в наредбата е, че махаме от 1-ва зона всякаква реклама. Досега се допускаше възможност да се слага покривна реклама, идеята е тя да отпадне. Идеята е историческият център да бъде освободен изцяло, и да се запази духа на стара София. Все пак първа зона е доста ограничено пространство – около „Цар Освободител“ и прилежащите улици. Сериозен отпор среща и желанието ни да намалим брандирането на фасадите. Дадохме все пак възможност собствениците на такъв тип обекти да рекламират, но с определен процент. Не може изцяло фасадата да се превърне в реклама на търговска марка. Когато вие имате аптека или магазин, естествено, че отпред ще си сложите фирменото лого. Но в крайна сметка витрината не трябва да се превръща в един рекламен банер на който да пише „отстъпка“ и да рекламира конкретен продукт. Имахме срещи и с представителите на заведения по булевард „Витоша“. Желанието ни е за зимните градини да се създадат методически указания, които да дадат ясни правила как ще изглеждат този тип заведения в града. Желанието ни е след приемане на наредбата в 6-месечен срок Столичният общински съвет да приеме методически указания за въвеждане на една обща визия на зимните градини. Това не означава да ги подредим като войници, а да са ясни правилата за цветовите решения, местата на реклама, височините на ограждащите елементи, типа на масите и столовете.

- Кои градове използвахте за пример при съставянето на наредбата?

- Подобни указания работят в Париж от 1990 г. Изостанали сме с 30 г. Трябва да си дадем ясно сметка дали искаме София да прилича на модерен европейски град или да продължим по същия начин.

- Сериозни възражения от страна на бизнеса има и по отношение на ограничаването на видеорекламата на LED-дисплеите.

- Пътна полиция са категорично против това билбордовете да се превърнат в огромни телевизори, по които да се пускат филми. Защото основния критерий е безопасността на шофьорите, които не трябва да се разсейват от подобни екрани. Билбордовете LED-дисплеи няма да се забраняват, но ще бъдат ограничени като осветеност през нощта. Те ще имат и стационарност на рекламното послание - няма да се прожектират видеа. Имаше предложения ако такива екрани са разположени на пешеходни зони дали може да върви анимация, което ще бъде обсъдено в Общинския съвет. Въвеждаме ограничения и за мобилните съоръжения, т.нар. колички за пуканки. Намаляваме ги като площ, защото с мястото от 5 кв. м., което в момента заемат, те не са количка, а павилиони. С всички тези промени града няма механично да бъде изчистен, но когато изтекат сроковете всеки един следващ елемент ще бъде съобразен с предходните и града ще се изчисти. Наредбата въвежда ограничения, които не винаги се приветстват, защото когато отнемате на един инвеститор права, той ще се защити. Но искаме да подредим града, да намалим тази огромна визуална комуникация. Това е единствения път- с въвеждането на по-строги регламенти.

- След изразеното несъгласие с проектонаредбата от страна на част от бизнеса, промени ли се концепцията ви за някои от текстовете?

- Убеден съм, че ще намерим разумния баланс. Миналата седмица имахме среща с Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки, които държат фризерите на магазините да останат пред фасадите им. Нашето предложение е те да отпаднат изцяло от фасадите в 1 и 2 зона. Срещнахме се и с представители на КРИБ, които искаха да коментираме текстове по наредбата, свързани с брандирането. Мисля че ще се намери съответния баланс за да се удовлетворят и интересите на бизнеса. Има предложение за връщане на рекламата по калканите във зона 2, която бяхме отменили.

- Как и от кого ще се осъществява контролът за спазването на правилата от наредбата?

- Нашето предложение беше да се създаде общинско предприятие, което да се занимава с монтаж и демонтаж на рекламните съоръжения. При обсъждане остана само демонтажа.

- Колко незаконни рекламни елементи на година премахва НАГ?

- По време на кампанията, която предприехме за последните две години, бяха премахнати над 300 елемента.

- Подготвяте и нова наредба за градската среда. Как ще се промени София с въвеждането й?

- Имаме 6-месечен срок до октомври така да направим тази наредба, че да имаме регламенти за градското обзавеждане, за фасадите, за уличното обзавеждане. Да направим града си малко по-подреден. В историческия център и в периферията на града правилата няма да бъдат еднакви. Ще се създадат задължителни указания, които да разширят възможностите при изработване на планове в историческия център като специфични правила и норми. При изработване на инвестиционни проекти ще има задължителни изисквания по отношение растер на дограма, фасада, фасадно осветление. Когато за вашата зона се въведат тези регламенти ще се даде съответния срок и при стартиране на ремонтни дейности във вашата сграда вече ще се спазват тези указания. За съжаление голяма част от сградите, особено в центъра, са загубили своя автентичен вид и то, чрез една елементарна смяна на дограмата с PVC. Искаме да предотвратим това и да има задължителни изисквания по отношение на ползването на материалите.

- Ще се наложат ли промени в сградите, чийто автентичен вид вече е нарушен?

- Най-вероятно въвеждането на регламентите ще е свързано с онези сгради, на които се прави ремонт. Няма как да накараме в града да се подмени цялата дограма. Но оттук нататък, когато монтирате един климатик например, трябва да знаете, че трябва да бъде поставен на определено място, да не шуми и да не капе. Дали новите правила ще действат, когато правите преустройство, а дали ще имат обратно действие към тези които вече са направили ремонти, оставям това да се реши от Общинския съвет.

- Подготвяте и наредба за транспортните проучвания. Какво ще включва тя?

- Наредбата касае сградите, които увличат след себе си голям автомобилен трафик – големите търговски центрове и по-високите сгради. Когато строите такава сграда в една урбанизирана територия, трябва да се анализира пропускливостта на улиците около нея и могат ли прилежащите кръстовища да поемат наплива към нея на големи групи хора и автомобилите им. Трябва да се проследи как тази сграда влияе на паркирането в рамките на нейния периметър, а и в доста по-голяма територия. Търговските центрове увличат хиляди хора към себе си и някои от тях в пикови часове създават предпоставки за задръствания. Искаме да направим транспортния анализ в много по-ранна фаза, преди да се е стигнало да изграждане на сградата.

- Предстоят редица архитектурни конкурси. Кои места в София ще бъдат преобразени?

- В най-напреднала фаза е конкурсът за площадното пространство пред ротондата пред жп-гарата. Там имаме 12 хил. кв. м. общинска собственост на терена на бившата автогара с добри градуостройствени параметри. На подземното ниво има 5 хил. кв. м. търговска площ. Търсим чрез конкурс идеи и концепции как градоустройствено чрез правилната намеса да променим това пространство. Задачата ни е да намерим правилния фокус към териториите северно от бул. „Сливница“. До две седмици ще бъде обявен конкурсът за възстановяването на мемориала на 1 и 6 пехотен полк пред НДК. Много е сложно мястото, деликатна е задачата на колегите архитекти и скулптури, защото едно механично пресъздаване на мемориала няма да е най-доброто решение. Третия конкурс е за нова визия на пл. „Света Неделя“. До края на юни ще успеем да приключим и с този конкурс, за да стартира работата ни по възлагане на проекта. Идеята е този площад да бъде свързващото звено на пешеходни улици. След ремонта на бул. „Витоша“ и стартирането на ремонта на ул. „Граф Игнатиев“, липсващото парче от пъзела, което да свърже пешеходната зона по бул. „Витоша“ към „Градската градина“, е точно пл. „Света Неделя“. През 2018 г. ще подобрим значително пешеходното и велосипедното движение в града. Архитект Масимилиано Фуксас каза „дайте първа награда на конкурса за пл. „Света Неделя“ на този, който махне автомобилите оттам“. Крайната ни цел е да освободим тези прекрасни градски пространства от паркираните коли.

- Докъде стигнахте с превръщането на бившата топлоцентрала на НДК в център за изкуство и култура?

- Предстои да проведем конкурс за изпълнител. Желанието ни е през тази или следващата година сградата да придобие своя облик.

Нашият гост

Здравко Здравков е роден в Плевен през 1972 г. Завършва специалност “Архитектура” в Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) през 1997 г. Административният му опит започва в община Плевен през 1998 г., където става главен специалист в сектор “Градоустройство”, а две години по-късно го оглавява. Бил е главен архитект на община Червен бряг, а от 16 май 2016 г. е главен архитект на Столичната община към направление “Архитектура и градоустройство”.