Даниел Митов, зам.-председател на ГЕРБ, бивш външен министър, пред „Труд“: Трябва да има натиск от САЩ и ЕС и върху Скопие

На премиера му липсват елементарни познания за разделението на властите

КСНС стана Карантиниран съвет за национална сигурност

Винаги е интересно да разговаряш с Даниел Митов, един от най-добре подготвените български дипломати. А темите се натрупаха - КСНС при президента за Македония, отношенията НАТО-Русия. А като зам.- председател на ГЕРБ нека чуем и как се чувства партията в опозиция.

- КСНС при президента продължи подозрително дълго, г-н Митов. Съзирате ли нещо, което не бе казано на края в тези седем точки?
- Очевидно не всички участници в дискусията при президента са имали еднакви позиции, затова и дискусията се проточи толкова дълго. В крайна сметка е добре, че се запази вече изграденият национален консенсус по темата за преговорите с РСМ. Практически бе съхранена архитектурата и философията на подхода към РСМ, изграден от правителството „Борисов 3“. Премиерът Петков просто продължава този подход, използвайки вече заложените в него инструменти, като прословутите работни групи. Становището на КСНС реферира към основните документи, на които е базирано политическото разбирателство - договорът за добросъседство от 2017, рамковата позиция на правителството „Борисов“ и декларацията на парламента от 2019. Същевременно, документът на КСНС изрично подчертава, че българското съгласие, за това РСМ да започне преговори, не бива да се влияе от времеви рамки, а само от постигнати реални резултати. Което може да се тълкува като постигнат резултат обаче остава отворен въпрос и тук можем след време да станем свидетели на разнопосочни интерпретации. Продължавам да смятам, че свикването на КСНС в момент, в който има изградено национално съгласие и никой не е заявил желание да го разруши, криеше големи рискове. Очевидно, президентът е поемал ангажименти към нашите партньори и съюзници по отношение на РСМ и не ги е изпълнил. Със свикването на КСНС, Радев на практика се опитва да размие отговорността и да я прехвърли към политическите партии и лично към Кирил Петков.

- Може ли да говорим за втвърдяване или смекчаване на българската позиция?
- Ако има нещо положително при това тежко политическо разделение в последните години, то е че около толкова деликатна и сложна тема в българското общество и сред политическото му представителство се изгради истинско съгласие. Това съгласие е добре да продължи да съществува и да се удържа от всички. Управлението на двете служебни правителства на Румен Радев и сегашното редовно правителство не успяват да се справят с редица кризи - инфлационна, ценова, здравна. Отказват да действат решително и скоро може да се окаже, че каквито и мерки да предлагат ще е прекалено късно, защото щетите ще надвишават многократно потенциалните положителни ефекти. В кризисни моменти, не е важен чак толкова задълбоченият анализ и префиненото калибриране на антикризисните мерки. Важни са бързината и решителността, с която се прилагат, за да достигнат до максимален брой хора и бизнеси. Сегашните управляващи или не искат, или не могат да разберат това и непрекъснато отлагат решения, които така или иначе ще им се наложи да вземат. Но ако ги вземат късно, те ще бъдат безполезни. На фона на всичко това становището на КСНС, съхраняващо консенсусът по отношение на РСМ от времето на ГЕРБ, е едно малкото положителни неща в сегашната ни политическа реалност.

- Защо бе необходимо свикването на КСНС преди посещението на премиера в Скопие? Не беше ли редно новият македонски премиер Ковачевски или дори президентът Пендаровски да дойдат в София по повод 30 години, откакто България първа в света призна Македония на 15 януари 1992 г.?
- Тук прозира странна недосетливост от страна на Министерския съвет. Кому са нужни подобни изблици на импулсивност? Беше редно да се изчака изборът на новия премиер в РСМ и когато това е факт, да бъде поканен да посети София. Скопие иска да започне преговори и е редно да бъде търсещата, активна страна. Още повече, че в хода на тази подготовка остана впечатлението, че г-н Петков де факто дезавуира българското външно министерство. Сякаш тази институция се превърна в ненужна и лесно заобиколима за премиера. Никак не е ясно кой ще води тепърва преговорите, след като бяха пенсионирани набързо опитни дипломати, без чиято експертиза ще е изключително трудно да се бранят преговорни позиции. Защото дипломацията не е просто да се научиш да правиш компромиси, а предимно да отстояваш позиции. Разумният компромис винаги е опция, когато си удържал важните за обществото цели. Но понякога приумиците на провидението пренареждат драматично картите. След заседанието се оказа, че председателят на парламента е с положителен COVID тест. Абревиатурата КСНС започна да се чете от хората, като Карантиниран съвет за национална сигурност. Практически цялото ръководство на държавата бе затворено и изолирано - един сам вкъщи, други по двойки в резиденции. Посещението на г-н Петков в Скопие бе отложено. Междувременно РСМ в отговор на становището на София, уволни специалния си преговарящ Бучковски, а президентът Пендаровски обяви, че щял да се срещне при първа възможност с ОМО-Илинден. На фона на тази динамика, видео обръщението на Кирил Петков, в което се говори за „даването на ново начало в стремежа за добросъседство“, изглежда като минимум несвързано с реалността.

- Как виждате по-нататъшното развитие на отношенията между двете страни?
- Ако се елиминират местните емоции и намесите от трети страни, враждебни на идеята за интеграцията на Западните балкани в ЕС и НАТО, то проблемите могат да бъдат решени достатъчно бързо. Тъй като обаче и емоциите, и останалите фактори са част от житейската реалност, ще трябва да разчитаме на мъдрост и смелост както в София, така и в Скопие. Опасявам се, че само свързаността и икономическата близост няма да са в състояние да решат натрупаните политически проблеми. Илюзия е, че някаква подобрена икономическа динамика ще ентусиазира народите, които от своя страна ще притиснат управляващите да намерят решения. Истинският напредък ще дойде тогава, когато достигнем фаза на признаване на историческите истини и до отказ да се гради идентичност върху фалшификация на историята. Тук трябва да добавим битката с езика на омразата, гарантирането правата на хората с българско самосъзнание в РСМ и отварянето на досиетата от времената на комунистическия режим.

- Откъде според вас идва най-силния натиск за промяна в българската позиция за Македония?
- Основният натиск е по линия на нашите съюзници и партньори от евроатлантическата общност. И този натиск е разбираем, доколкото за всички ни е важно да се осигури европейска перспектива на страните от Западните Балкани, да се ограничат възможностите за влияние на авторитарните режими в региона и да се разширява зоната за сигурност и стабилност в Европа. Но натискът не може да бъде само в посока на България. И задачата на българското правителство е да гарантира, че Брюксел и Вашингтон ще упражнят максимално фокусирани усилия в посока Скопие. РСМ е подписала договор за добросъседство, който не изпълнява. Действията на България в момента са продиктувани от идеята, че трябва да се вземат допълнителни мерки, за да се гарантира изпълнението на договора. И тук ЕС трябва да подкрепи една от държавите си членки и да помогне на България, така че в преговорния процес да бъде защитен договорът за добросъседство и в същото време принципите, на които е стъпил самият ЕС. Но това няма да стане ако българското правителство няма необходимите европейски канали за влияние, както и мобилизация на дипломатическата служба.

- Каква е ролята на Русия в цялата тази ситуация?
- Още нещо, което България трябва ясно да обяснява на западните ни съюзници е, че антибългарските настроения в РСМ в продължение на десетилетия се създават и подхранват от сръбските служби. А сръбският интерес на Балканите е дъщерен на руския, поне засега. В този случай България практически поддържа европейска и атлантическа линия, като настоява цялата антибългарска митология да бъде разрушена. Великосръбският национализъм гледа агресивно към своите съседи и търси реванш за загубата на територии при разпада на Югославия. Действията на Сърбия в Босна, Косово, Черна гора и РСМ го доказват. Подобна е логиката и на постсъветска Русия, която се държи по същия начин с близките до границите си държави. Концепцията за сръбски свят е de facto копие на идеята за т. нар. „русский мир“. Русия, особено напоследък открито подхранва антибългарски исторически фалшификации в РСМ - последния пример е филмът „Една вяра, един език“.

- Какво очаквате от срещата НАТО-Русия? Ще се стигне ли до въоръжен конфликт заради Украйна?
- В тази драматична за света ситуация, в която Русия поставя ултиматуми на НАТО и се заканва да предприеме пълномащабни военни действия в Украйна, българското правителство мълчи и се снишава, а българският президент свиква КСНС по тема, около която има вече изграден национален консенсус. Единствено разбрахме, че военният министър се противопоставя на разполагането на допълнителни сили на НАТО в България. В задачата се пита защо Стефан Янев е все още министър, но и до това ще стигнем в следващите седмици предполагам. Ултиматумът на Русия НАТО да изтегли военното и стратегическото си присъствие от Източна Европа до позициите от 1997 г. и да гарантира, че няма да се разширява повече, е абсолютно неприемлив, както стана ясно и в Женева. Суверенното право на държавите да избират в какви съюзи да членуват не може да бъде обсъждано. Даже си мисля, че терминът „разширяване на НАТО“ е до известна степен некоректен. Процесът по присъединяване на държавите от Източна Европа, по-скоро може да се опише като „бягство на Запад“. Неистов стремеж да се откъснат от лапите на мракобесна и маразматична империя, към онзи момент гарантираща единствено изостаналост. Путин има много сериозни вътрешнополитически проблеми. Властта му е амортизирана и трябва някак си да я предаде, като гарантира собствената си сигурност и неприкосновеност. Казахстан служеше като лабораторен опит за това дали един автократ може да излезе безопасно от властта и да я предаде на друг без особени обществени сътресения. В последната седмица стана ясно, че експериментът е неуспешен. По границите си Русия е замразила няколко конфликта, които заплашват да се взривят при първи удобен случай. оттам да доведат и до вътрешни центробежни процеси, които да застрашат целостта на Русия. Неудачният авторитарен модел носи само бедност вътре в страната, затова обединението на нацията става само през изнасяне на конфликти и рисуване образа на външния враг. В същия момент Путин знае прекрасно, че широкомащабни военни действия биха довели до санкции, с които Русия няма да се справи. Затова Путин блъфира и постоянно търси максимални отстъпки от Запада. Ако бъде застрашен от санкции за едно престъпление, той веднага заплашва да извърши още по-голямо престъпление, по този начин избягвайки задълбочаване на санкционния режим. Опасност за Украйна наистина съществува, но едва ли ще сме свидетели на пълномащабни военни действия. По-скоро Русия ще продължи с хибридната дестабилизация.

- ГЕРБ в опозиция? Свикнахте ли вече? Ще са нужни ваши гласове за конституционни промени, ако се стигне дотам, ще ги дадете ли?
- ГЕРБ имаше нужда от период, в който да остане известно време в опозиция. Толкова дълго време във властта изцежда силите на една партия и това са нормални неща в демокрацията. В момента ГЕРБ има възможността да се обнови, да си стегне редиците и да изчисти идеологическия си дясноконсервативен профил. Колкото до промените в Конституцията, ние сме заявявали ясно, че ще участваме в подобни усилия, ако тези промени са сериозни, гарантират разделението на властите и са насочени към истинска реформа в правосъдието, а не целят просто овладяването на една система, за да се удря по политическия опонент. Кирил Петков си позволи да каже, че неговата задача била да „сложиме хора в прокуратурата“, умишлено запазвам правописа. Подобно изказване не е допустимо за министър-председател в една демокрация. Даже да си го мисли не е редно. За мен това е сигнал, че има големи въпросителни пред искреността на новата власт за реални демократично издържани реформи. Или на премиерът му липсват елементарни познания за разделението на властите.

- Ще намерите ли общ език с Демократична България или поне с ДСБ?
- Ние винаги сме водили разговори с колегите от ДБ, но те имат пред себе си едно голямо предизвикателство - да обяснят на обществото, на избирателите си и на партньорите си в Европа, защо влязоха в коалиция с БСП. За мен не е проблем да говоря с лидерите на ДБ, но имам забележки към тяхното политическо превъплъщение като коалиционен партньор на бившата комунистическа партия и изборна патерица на Румен Радев. Още повече ако остане коалиционен партньор на БСП, в рамките на целия мандат на този парламент, ДБ ще изчезне като политически субект. Колкото по-бързо осъзнаят къде са отишли и излязат в опозиция, толкова по-добре за тях.

- Готов ли е искът срещу Бойко Рашков?
- Юристите готвят исковата молба. Когато я внесем, ще го обявим.

Нашият гост
Даниел Митов e rоден на 4 декември 1977 г. в София. Завършва “Политология” в СУ “Св. Климент Охридски”. Специализира “Политически умения” в НБУ. Работил е в Политическата академия за Централна и Югоизточна Европа и като член на редакционния екип на списание “Разум”. Бил е изпълнителен директор на фондация “Демокрация”.
През 2010 г. заминава в мисията на Националния демократически институт (НДИ) на САЩ в Ирак, където е програмен мениджър на Програмата за развитие и подпомагане на политическите партии. Като представител на НДИ, работи и в Либия, Конго, Украйна, Йемен, Тунис и др.
На 6 август 2014 г. е назначен от президента Росен Плевнелиев за министър на външните работи в служебното правителство на Георги Близнашки. Запазва поста и в следващото правителство - второто на Бойко Борисов.
През 2021 г. е избран за депутат от ГЕРБ-СДС в 45-то, 46-то и 47-мо Народно събрание. Бе номиниран за министър-председател в проектокабинета на ГЕРБ-СДС. Зам.- председател на ГЕРБ.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта