Данъчен консулт на "Труд": Данъци при препродажба на стоки от Китай

Много фирми поръчват стоки онлайн от доставчици от Китай и след това ги препродават на клиенти в България. Но стоките реално идват от складове в ЕС. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за отчитане на доставките и формиране на оборота за регистрация по ДДС в тези случаи. Допълнително разглеждаме въпроса дали трябва да има сторно операция при онлайн продажба, ако клиентът върне стоката.

I ДДС при онлайн поръчки от Китай

Фирма осъществява търговска дейност чрез електронен магазин и не е регистрирана по ДДС. Клиентите є са само на територията на България. Стоките, които предлага фирмата, се купуват онлайн от китайски доставчици, след получаване на заявка от клиентите и плащане на аванс или цялата стойност на стоката. За получените стоки фирмата получава фактура, в която не е посочен ДДС номер на доставчика в Европейския съюз (ЕС). Стоките се доставят с куриерска фирма, като транспортът започва от държави членки на ЕС - Белгия, Германия или др. и при получаване на стоките не се плащат митнически такси, тъй като те са за сметка на доставчика. Част от стоките се изпращат директно до крайния клиент, което е вписано като текст в допълнителната информация за доставка в самата фактура. Друга част от стоките се получават в българската фирма. Поставени са следните въпроси:

1. Така извършената покупка на стоки представлява ли вътреобщностно придобиване?

2. Стоките, които се доставят до крайния клиент директно от доставчика, формират ли оборот за регистрация по чл.99 от Закона за ДДС за българското дружество?

По първи въпрос:

По смисъла на чл.13, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл.6, ал.2 от същия закон, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Видно от изложеното, за да се счита получаването на стоки от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, които са транспортирани от територията на друга държава членка за вътреобщностно придобиване, следва да са изпълнени кумулативно следните условия:

- да се придобива правото на собственост върху стоките и на всяко друго право на разпореждане със стоките като собственик, в т. ч. и фактическо получаване на стоките по реда на чл.6, ал.2 от материалния закон;

- стоките да се изпращат или транспортират до територията на страната; и

- доставчикът да е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в друга държава членка.

Изложеното в запитването обстоятелство, че във фактурата за получените от българското дружество стоки няма посочен идентификационен номер по ДДС на доставчика (VAT) дава основание да се приеме, че доставчикът на стоките не разполага с валиден ДДС номер, издаден в държава членка. В тази връзка, едно от условията да се приеме, че е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл.13, ал.1 от Закона за ДДС за българското дружество, не е налице.

Във връзка с изложеното по-горе и обстоятелствата в конкретното запитване, може да се заключи, че придобиването на стоките от българското дружество на територията на страната не представлява вътреобщностно придобиване по смисъла на чл.13 от Закона за ДДС, доколкото липсват данни относно обстоятелството, доставчиците на стоките да са регистрирани по ДДС лица в другите държави членки, откъдето започва транспортът на стоките.

По втори въпрос:

На регистрация по чл.99 от Закона за данък върху добавената стойност, подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл.96, 97, 98, чл.100, ал.1 и ал.3 и чл.102 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки. Това е приложимо, когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текуща календарна година надвишава сумата от 20 хил. лева.

На основание ал.4 във връзка с ал.2 на същата правна норма, стойността е общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на придобиването на нови транспортни средства и на стоки, подлежащи на облагане с акциз, без данъка върху добавената стойност, дължим или платен в държавата членка, от която стоките са транспортирани или превозени.

При формирането на общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания по реда на чл.99, ал.4 във връзка с ал.2 на същата правна норма от Закона за данък върху добавената стойност влиза стойността на всяко вътреобщностно придобиване по смисъла на чл.13 от материалния закон.

Във връзка с гореизложеното, следва да имате предвид, че на основание чл.17, ал.2 от Закона за ДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът є към получателя.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка.

II Връщане на поръчана онлайн стока

Онлайн търговец изпраща стоки до крайни клиенти с куриерска фирма. Плащането е чрез наложен платеж и се издава касова бележка. Вземането се прехвърля от клиента към куриерската фирма. При отказ на клиента да получи и плати стоката, куриерската фирма връща стоката с документите. Онлайн търговецът издава кредитно известие и анулира вземането от куриерската фирма. Това се извършва в отдел, отдалечен от търговския център и касовия апарат. Поставен е въпросът трябва ли да се извършва сторно операция? 

По смисъла на Наредба №Н-18 от 13 декември 2006 г. “разносна търговия” е продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка; за разносна търговия се счита и продажбата на вестници и списания за обекти, специализирани само за вестници и списания.

При разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл.3, от Наредба №Н-18/2006 г. на Министерство на финансите и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.

Редът и начинът за извършване на корекция при грешно натрупване след приключена сметка на клиента (сторно операция) са регламентирани в чл.31 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ. В разпоредбата на ал.1, т.1 от цитираната правна норма се указва, че сторно операция при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, се документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД.

Прилагането на ред за регистрация и отчетност на сторно операция, различен от определения в чл.31 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, води до несъответствие с нормативно регламентирания ред и съответно до липса на документална обоснованост за намаляване на регистрирания търговски оборот. При наличие на законовоустановени кумулативни изисквания за притежавани елементи от сторно-документа, отсъствието на такива има за последствие липсата на обвързваща доказателствена сила на документа за извършване на стопанската операция, отразена в него. Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Данъчен консулт