Много фирми продават изделия при участие в панаири, събори или базари в различни градове. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за използване на касов апарат в тези случаи. Допълнително разглеждаме правилото за плащане на ДДС при използване на услуга от чужбина.

I Касов апарат за изложения и събори

Дружество изработва изделия с народни мотиви. То възнамерява да участва в събори, базари, изложения и мероприятия в различни градове, като изделията ще бъдат продавани. Дружеството разполага с фискално устройство, регистрирано на адрес на стационарен магазин. Поставен е въпросът: Коректно ли е фискалното устройство, регистрирано на дружеството за стационарния обект, да бъде използвано за обекти извън него?

Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

По силата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18 на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.

Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба №Н-18 за целите на тази наредба “фискално устройство” и “търговски обект” са тези по §1, т. 40 и 41 от допълнителните разпоредби и чл.118, ал.3 от ЗДДС.

По смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС “търговски обект” е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

Следва да се приеме, че в случая откритите по време на събори, изложения и мероприятия обекти за продажба на собствени изделия, представляват търговски обекти по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС и за дружеството е налице задължение да регистрира и отчита извършваните от него продажби чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ.

Основното предназначение на фискалните устройства е регистрация и отчитане оборотите от извършваните продажби на стоки и услуги в търговските обекти на задълженото лице.

В общия случай Наредба №Н-18 свързва момента на издаването на фискална касова бележка с този на плащането. Съгласно чл.25, ал.3 от Наредба №Н-18, фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането и се предоставя на клиента, а същият е задължен да я съхранява до напускането на обекта.

От посочената разпоредба следва, че броят на фискалните устройства не се определя от броя на обектите на дружеството, а от обособените места за извършване на плащането.

Това означава, че следва да бъде създадена такава организация на работа на дружеството, че независимо от това в кой от обектите се предоставя стоката на клиента, плащането да се извършва винаги в обекта, където е разположено фискалното устройство. Логично е това да бъде обекта с най-голям клиентопоток.

В случай, че дружеството реализира продажби едновременно в стационарния обект и на събори, изложения и мероприятия, същото следва да регистрира и отчита оборотите от различните обекти, както чрез фискалното устройство, (с което вече разполага дружеството), монтирано на обособено място за извършване на плащанията в стационарния магазин, така и чрез мобилно фискално устройство - във всеки открит обект за продажба на собствени изделия по време на организирани събори, изложения и мероприятия.

Реквизитите на фискалната касова бележка са строго определени и са регламентирани в чл.26, ал.1 от Наредба №Н-18, като в т.2 от същата разпоредба се съдържа изискването фискалната касова бележка да съдържа задължителен реквизит: “наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект - текст “БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ”. Този реквизит се програмира от сервизната фирма, с която е сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт на ФУ.

Видно от гореизложеното, разпоредбите на Наредба №Н-18 дават възможност да се въведе в експлоатация още едно фискално устройство, като същото следва да бъде програмирано от съответната сервизна фирма така, че фискалната касова бележка да съдържа текст, съгласно чл.26, ал.1, т.2, предложение второ, а именно - “БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ”.

II ДДС за услуга от чужбина

Дружество е купило нов товарен автомобил от италианска фирма, регистрирана за целите на ДДС в Италия. Съгласно сключения договор, дружеството е задължено да плаща 2000 евро годишна такса за удължаване на гаранцията. Италианската фирма е издала фактура, в която не е начислила ДДС. Поставен е въпросът: Трябва ли да се издаде протокол по чл.117 от ЗДДС?

В случая доставката, която получава дружеството от италианската фирма, е услугата по последващо гаранционно обслужване за купен от дружеството товарен автомобил.

Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

Тъй като в конкретния случай получател по доставката е българско дружество - данъчно задължено лице, доставката е с място на изпълнение на територията на страната.

Съгласно чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката на услуга е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката - когато получателят е данъчно задължено лице по чл.3, ал. 1, 5 и 6.

Тъй като услугата по последващо гаранционно обслужване е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, а доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, данъкът е изискуем от българското дружество на основание чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС.

Тази доставка следва да бъде документирана с протокол на основание чл.117, ал.1, т.1 във връзка с чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС не по-късно от петнадесет дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.