Много фирми раздават подаръчни карти на служителите си, които може да са за една и съща сума за всички, или сумите да са различни. Затова в рубриката на „Труд news“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци в тези случаи.

Ръководството на дружество периодично решава да предоставя на служителите „Карти подарък“. Картите се купуват от онлайн търговец и могат да се използват за покупки от електронния магазин до определен период. Всяка карта има сериен номер и номинална стойност. Поставени са следните въпроси:

1. Представляват ли социални разходи, съгласно чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО, подаръчните карти, в случай че са предоставени на всички служители и в еднакъв размер, включително и на наетите по договор за управление и контрол?

2. Представляват ли социални разходи, съгласно чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО, подаръчните карти, в случай че са предоставени на всички служители, включително и на назначени по договор за управление и контрол, но сумите за служителите са различни?

3. Представляват ли социални разходи, съгласно чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО, подаръчните карти, в случай че са предоставени само на определени служители, а сумите са различни?

I Общи правила за социални придобивки

Разпоредбата на чл.294, т.1–7 от Кодекса на труда (КТ) определя, че работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите задоволяване на различни социално-битови и културни потребности в зависимост от финансовото си състояние и възможности. Начинът на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите (чл.293 от КТ). Законодателят е формулирал придобивките общо и не ги е изброявал изчерпателно.

За целите на данъчното облагане Законът за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) е дал собствено определение за социални разходи, предоставени в натура. Облагането на тези разходи се извършва по реда на чл.204 и следващите от закона. Определението, дадено в §1, т.34 от допълнителните разпоредби (ДР) на закона, е със следното съдържание: "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

II Изисквания

Широката възможност, която предоставя чл.294, т.7 от КТ за различни видове социални придобивки, следва да се конкретизира от общото събрание на работниците и служителите или работодателя, като определят сферата, в която ще се предоставя социално-битовото и културно обслужване.

За да бъдат определени дадени разходи, които начислява работодателят, като социални по смисъла на определението, дадено в ЗКПО, първо е необходимо да са включени в социално-битовата програма на предприятието по реда, определен в КТ.

Определението за социални разходи, предоставени в натура, за данъчни цели има няколко компонента:

1. да са отчетени документално обосновани разходи за социални придобивки в натура; 

2. разходите да са определени съгласно чл.293 и чл.294 от КТ или по ред и начин, определен от ръководството на предприятието; 

3. социалните придобивки са достъпни за всички работници и служители, включително за лицата, на които е възложено управлението;

4. да не са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

В дефиницията за социални придобивки в натура следва да се разграничат две хипотези:

1. налице ли са социални разходи,

2. ако са налице, предоставени ли са в натура.

III Конкретният случай

В запитването са посочени три различни начина за предоставяне на „Карти подарък“, с които се допуска предоставянето им на различен брой лица и на различна стойност. Не е посочен критерий за това разделяне, както и дали това става с избор от общото събрание на наетите лица, документиран по надлежния ред на КТ, или с едностранно решение на ръководителя на предприятието.

Социалните придобивки, предоставени в натура, следва да са достъпни за всички наети лица. Предоставянето им произтича от правоотношенията между работодател и наетите лица и целта им е да обезпечат различни социално-битови и културни потребности. В този смисъл лицата, които следва да ги получат, не бива да бъдат разделяни по някакви критерии в зависимост от стаж, заемана длъжност, постигнати резултати, количество и качество на положения труд или други.

Разделянето на правоимащите наети лица по подобни критерии не може да се приеме за изпълнение на определението за социални разходи по смисъла на ЗКПО. Предоставянето на карти на част от наетите лица на различна стойност по-скоро е средство за увеличаване на трудовото им възнаграждение.

Изпълнението на критерия за общодостъпност при разглеждания социален разход (определен като такъв по КТ) изисква всички наети лица да могат да ползват по право картите и стойността им да бъде еднаква за всички правоимащи лица.
На основание изложеното може да се направи извод, че при изпълнение на определението за социални разходи за такива ще се приемат тези карти за подарък, които са предоставени на всички служители, включително и на лицата, назначени на договор за управление и контрол, и са за една и съща сума. Другите два варианта, посочени в запитването, не носят характеристиките на социални разходи в натура.

При приемането, че разходите са социални по смисъла на ЗКПО, следва да се разгледа другата хипотеза, а именно, ако са налице социални разходи, предоставени ли са в натура или са налице парични взаимоотношения.

Запитването не носи достатъчна информация относно „Карти подарък“, поради което следва да се установи явяват ли се тези карти електронни пари по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи. Това може да бъде конкретизирано от документите, с които се уреждат отношенията между дружеството и онлайн търговеца. В случай че предоставяните карти се определят като електронни пари, ще се счита, че между работодателя и наетите лица се създават парични взаимоотношения (под формата на електронни пари) по отношение на въпросната социална придобивка. По отношение на социалните придобивки, предоставени под формата на парични средства, ЗКПО препраща към Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). В тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл.205 от ЗКПО, съгласно която социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ.

В заключение, социални придобивки, определени по реда на чл.293 и чл.294 от КТ, за които са изпълнени изискванията на определението, дадено в ЗКПО за социални разходи, предоставени в натура, се облагат с данък върху разходите и са данъчно признат разход. Когато социалните придобивки нямат характеристиките на предоставени в натура, а представляват електронни пари, се облагат с данък по реда на ЗДДФЛ и като елемент на трудовото възнаграждение са данъчно признат разход.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.