Джулия Бочева от „Революция Z“: Моралът загива, трябва бунт!

Нашият гост
Красивата акриса и певица Джулия Бочева стана популярна, още като тийнейджърка с ролята си в хитовия тв сериал “Революция Z”, където успява да покаже многостранните си таланти. Джулия започва да пее едва 4-годишна и става част от детската група “Бон-бон”. След това тя завършва Националното музикално училище “Любомир Пипков” с пиано и виола, а по-късно се дипломира в НАТФИЗ, където учи в класа на проф. Стефан Данаилов. Привлекателната визия и голямият артистизъм й носят ангажименти не само не само на театъралната сцена, но и в редица рекламни клипове. Джулия беше и една от най-атрактивните участнички в четвъртия сезон на шоуто “Като две капки вода”, като доказа, че има голямо бъдеще и в музиката. Какви предизвикателства й предстоят в професионално отношение, както и дали е открила щастието в любовта, след раздялата й с колегата й Никола Стоянов от “Революция Z”, актрисата разкри в откровено интервю пред в. “Труд”.

– Джулия, предстоят ли ти нови роли в киното и театъра, или през горещите летни месеци си се отдала повече на почивка?
– Това лято ще съчетая и двете. Вече отскочих до морето, макар и само за два дена, мисля скоро пак да отида, а в края на лятото ми предстоят няколко ангажимента. Ще играя главна роля в един български игрален филм, както и в един уеб сериал. Голямата сцена в Народния театър също ме зове и ще участвам в едно интересно представление, много мащабен проект. Като цяло тази година ми е година на професионално развитие, стремглаво развитие нагоре.

– Участваш в новият спектакъл на Диана Добрева – “Саломе”. Какво в тази история за страст и отмъщение те привлече най-силно?
– О, привлече ме най-баналното нещо на света – темата за невъзможната любов, а също така и как едно момиче се превръща в звяр, поради това, че не може да получи човека, когото иска. Това е един от най-красивите текстове, които съм чела. Цялата тази обезумялост на героинята, която от супер добро и наивно момиче наистина се превръща в звяр – тази промяна на личността е нещо много силно. Още от НАТФИЗ съм си мечтала да работя с Диана Добрева. Тя също като мен обича движенчески неща, обича актьорите си и се грижи за тях, бяхме като едно семейство. За да се получи един хубав спектакъл, като “Саломе” трябва всички да сте заедно и да се развивате. През октомври ще го играем отново на сцената на театър “Българска Армия”.

– Песента от филма “Революция Z” стана голям хит, но в момента наблягаш повече на актьорската ти кариера. Не се ли изкушаваш да запишеш и нова песен?
– Да, мисля за това и дори ще го направя още другия месец. В момента търся музиканти, за да създам своя група. В началото ще започнем с кавъри на популярни парчета, на които ще сменяме стиловете, например ако песента е поп, ще я направим в рок вариант и т.н. Имам и идея за авторска песен на любовна тематика. Пиша поезия, това ми е нещо като хоби и се получи едно стихотворение, което става за текст на песен – “Кислород”.

– Сигурно си влюбена, след като пишеш любовни стихове?
– Да, така е, хвана ме! Смее се.

– Какъв е мъжът до теб и как се случиха нещата между вас?
– Историята е много интересна! Ние се познаваме още от деца, защото бяхме заедно в школата на “Бон-бон”, а после и в Музикалното училище. След това той отиде да учи в Лондон, а нещата между нас се случиха много романтично. Първо аз писах на него, както и на други мои познати там, за да ги попитам дали са добре след атентата в Лондон и всичко тръгна от това. Започна се едно писане за музика и неща, които ни вълнуват – стана направо денонощна комуникация и се получиха прекрасни неща. Прекрасна комуникация, прекрасен човек! Говорим си вече дори за деца и семейство, само първо трябва да си изиграем ролите и после ще мислим за децата. Смее се.

– Значи вече си открила мъж, с когото да осъществиш желанието си да имаш голямо семейство и четири деца?
– Да, срещнах мъжът, от когото искам да имам четири деца! Нашата връзка е отскоро и сигурно за някои хора е малко странно, или смешно, че вече е толкова сериозна, но понякога трябват само две седмици, а не две години и хората се женят. Още като го срещнеш и можеш да разбереш, че точно това е твоят човек! Ние с него сме една зодия, а също така и двамата се занимаваме с музика. Радвам се, че не е актьор, защото в нашата гилдия цари един аморал, който ме отблъсква. Аз не мога да живея с друго голямо его, моето и без това е голямо и се опитвам да го контролирам, не искам още един актьор.

– Какво те накара да се влюбиш в него?
– Ние се влюбихме в комуникацията, която имаме между нас, в душите ни, а не във визията и в чисто сексуалната форма. Точно това е готиното – да се влюбиш в човека, заради общуването с него. Двамата се срещнахме в чужбина, може би защото тук истинските мъже и жени са кът и никой не може да ми даде тази интелектуална задоволеност, която получавам от него, за което съм много щастлива, че се намерихме! Той е в Лондон, а аз съм тук, затова засега се налага да пътуваме, за да се виждаме.

– Ти се снима в един от новите клипове на Слави Трифонов – “Бягай”. Как те избраха за това видео?
– Обади ми се Кико, режисьорът на “Като две капки вода” и каза – Виж сега, имам едно странно предложение и не знам дали ще приемеш, но ти си перфектната, като персонаж за клип, който ще е като късометражен филм и не мога да се сетя за друг човек. Каза странно предложение, защото знае, че не обичам попфолка и дори го отричам. Отговорих му да ми изпрати концепция за клипа, за да преценя дали е за мен. Кико е прекрасен, много го обичам, приятели сме и реших – какво пък, един артист понякога трябва да прави компромиси и да се хвърли в дълбокото.

– Как се работи със Слави и наистина ли е толкова строг и безкомпромисен?
– Слави не е строг, дори беше много мил. Той има една интересна харизма и енергия, която като го видиш на пет метра от теб и вече те респектира. Има много силна аура. Като поседи 10 минути заедно с теб обаче, счупва това нещо и става друг човек и можеш да си комуникираш без проблем с него. Слави беше само за един час на снимките, играеше мой спасител, но накрая се оказа, че и той е от лошите.

– В клипа, ти си заобиколена от жени – тип плеймейтки, с множество пластични корекции. Каква беше идеята да си единствената естествена красавица между тях?
– Кико много искаше да изведе контраста между нас, затова държеше аз да имам само един фондьотен и да съм без грим. Целта му беше да покаже този контраст на едно невинно, добро и наивно момиче с днешното поколение и царящият аморал и материализъм. Аз съм бунтарка и много ми хареса тази идея и мисля, че той е успял да я изведе във видеото. Трябва да има бунт срещу това, срещу този материализъм и изкуственост, който цари. Не мисля, че това ще доведе до нещо хубаво и моите четири деца къде ще ги сложа в тази среда, трябва в буркан да ги отглеждам!

– Модата сред младите момичета да си правят пластични корекции става все по-голяма. На какво отдаваш тази мания?
– На какво я отдавам? Ще бъда крайна в отговора си. Смятам, че от няколко години насам цари едно деградиране на поколенията, както на моето, така и на предното, а и като цяло – хората са станали много материални, не четат книги, не се обогатяват и не се интересуват от култура. Хората са изключително масово ограничени откъм култура, а ограниченото мислене води до това да гледаш само визията си и това как изглеждаш. Такива момичета нямат нищо в главата си и не полагат усилия за друго, освен да си сложат силикон. Липсата на желание да се обучават и развиват като личности е пагубно, особено за България. Като изляза някъде вечер и направо ми става лошо – всички са като аптекарски шишета. 15-годишни ученички изглеждат на моите години – със силикон, екстеншъни, мигли… Един приятел ми разказа, че бил с едно такова момиче и сутринта на нощното шкафче гледа – екстеншъни, мигли, нокти… Легнал си с една, събудил се с друга. Смее се.

– След като има предлагане, явно има и търсене…
– Мъжете обичат да се показват с жени с повече силикон и по-големи гърди, но те приличат на порно кукли, тази суета много ме дразни. Това са комплекси за малоценност на личността и на съдържанието. Най-лесно е да сложиш силикон, за да замаскираш, че си безкрайно глупав! Трябва да сме бунтари и да говорим за тези неща.

– От каква революция има нужда България според теб?
– Има нужда от революция в много различни аспекти. Един от тях е да се върне морала и ценностните системи на хората, да станем по-човечни и да изчезне този свръхегоизъм и фанатизъм, който цари навсякъде, този стремеж да постигаме нещо, дори и да минаваме през трупове. Човещинката липсва! Друго, което ми прави впечатление, когато пътувам с метрото е, че хората са тъжни и това е много страшно. Сигурно причината е в трудната икономическа ситуация и в това, че народът се е предал и се е отказал да се бори. Не трябва да го има това смирение у хората, трябва да се вдигнеш и да направиш нещо. Тъжни са хората, не са щастливи в тази държава! От културна гледна точка нещата не са по-добре, смешно и трагично е и с парите, които получаваме в театрите, а културата трябва да се подкрепя и лансира. У нас обаче се лансират банални, пошли неща, а театъра и киното умират.

– Кое е най-лудото нещо, което си правила в последно време?
– Скочих от една лодка насред морето в най-дълбокото. Бяхме пили шампанско и след това скочих направо, както си бях с вечерна рокля и беше толкова яко, но всички отстрани бяха в шок!

– Джулия Робъртс, на която си кръстена, е бунтарка като теб и също се обяви против пластичните интервенции. Притесняваш ли се да не заприличаш на нея и по бурните й връзки с мъжете, тип – булката-беглец?
– Готин въпрос. Божа работа е това, нямам представа какво ме очаква в бъдеще. Бих се зарадвала, ако заприличам на Джулия, но не по отношение на връзките й с мъжете, а в това, че тя е една истинска жена. Джулия е от малкото актриси в Холивуд, които остаряват естествено и отказва да си прави пластични корекции.

– Кой е най-нестандартният начин, по който те е ухажвал някой мъж?
– По странни начини са ме ухажвали. В последно време ми се случва вече три пъти след края на представление да получа подарък. Първият път, след като пях на “Аскерите”, получих писмо на иврит без подпис и роза. След това получих писмо на английски, а третият път след представлението “Скачай”, пак ми беше изпратена една роза и плоча на “Дъ Полис”. Беше много мило, но и странно, явно това е някой, който знае какво слушам и е наясно, че обожавам Стинг.

– Кои са любимите ти книги, които обичаш да препрочиташ?
– Много харесвам “Малкият принц”. Достоевски също много харесвам, въпреки че той е другата крайност като автор. Често чета и книгите на Петър Дънов.

– А коя е темата, на която се палиш най-лесно?
– Относно това, което се случва в държавата ни. Майка ми преди няколко дни каза нещо, от което бях шокирана, защото аз съм възпитавана много стриктно. Тя ми каза – моля ти се, за да оцелееш в днешно време, забрави всичко, на което сме те възпитавали! Уж на шега, но ми стана горчиво и от това допълнение – иначе няма да оцелееш! Сега егоцентризмът е на пиедестал. Ние сме хора, за да си помагаме, а не всеки да кове всеки и общуването да е на изключително повърхностно ниво. Аз се стремя да си подбирам приятелите и средата, макар и на нас да ни се случва да стоим на бара и да си говорим простотии, но това не трябва да ти е ежедневие, както е при много млади хора. Сблъсквам се често и с липсата на отговорност и толерантност към другия в нашата държава. Тези неща ме вълнуват – да сме по-толерантни към различните индивиди, характери и манталитет.

– Тайната на успеха?
– Никога не се отказвай и не позволявай нищо да те събаря. Важно е и да не си вирваш главата, защото тогава самоунищожаваш таланта и живота си.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Малкия принц е деградантска книга без никакъв смисъл и посока. Това е тема нация та на френско галската суета и неспособност не само да разберат света, а дори и да представят някаква филосовка визия/онагледяване за него.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.