Директорът на Софийската опера акад. Пламен Карталов пред „Труд“ за скандала в Хирошима: Това е новина, репродуцирана в България

Директорът на Софийската опера и балет не се е надявал на такова огромно медийно внимание при завръщането си от турнето в Япония. Независимо какви са успехите на българските артисти зад граница, досега интересът към тях е бил твърде умерен. Причина академик Пламен Карталов да стане фокус на медийния интерес е скандалът с графити надписа край Мемориала на мира в Хирошима.

- Маестро Карталов, първо да ви поздравя с успешното представяне на Софийската опера в Япония. Случвало ли ви се е друг път да ви посрещнат от турне с такова медийно внимание?

- За първи път ми се случи това. Мога да кажа, че съм приятно изненадан, че има такъв голям интерес този път към Софийската опера от всички медии.

- Потърсиха ви за интервю и две японски телевизии. За какво си говорихте?

- Поздравяват ни с успеха на операта, но се интересуват от вандалския инцидент и какви действия предприемаме. Нормално е да поднесем извинение. Едната е японска телевизия със седалище във Виена – NHK тв, и една друга със седалище в Лондон – телевизия Асахи.

- И двете са базирани в Европа. Как са научили за скандала?

- Нашите медии явно толкова са мощни, че са разпространили новината навсякъде по целия свят.

- От публикациите вчера (бел.ред. – в сряда) излезе, че едва ли не цяла Япония е шокирана от злодеянието. Но в медиите там почти няма съобщения за случката, освен един телевизионен репортаж, в който обаче не се споменава, че надписите са на български. Според вас, как се е разпространила новината?

- Ние научихме от българските медии, което означава, че това е едно произвеждане на новината тук, в България – от сайтове и медийни източници. Японците нямат и хабер от реакцията, която тук толкова се репродуцира. България не е била във фокуса на новините в Япония и раздухването е станало оттук. Даже самата полиция в Хирошима не е искала да се раздухва този инцидент, защото и преди са имали много такива надписи. Неведнъж чужденци са драскали с графити по пейки, стени. Обаче за първи път чужденци отиват самички да се извинят и да кажат, че те са го направили това нещо. И това страшно много изненадало полицията, която до този момент никога не е намирала извършители. Никога! И никой досега не е искал извинение за действията си.

- Как са реагирали японските полицаи, когато виновниците са отишли в районното да се предадат?

- Направило им е голямо впечатление, че нашите хора са имали доблестта да си признаят за вандализма. Тяхната честност е високо оценена от полицията.

- Тоест, не е възникнал проблем между България и Япония, вследствие на тази проява?

- Не. Япония не е искала от България да се извинява. Полицията не е контактувала с посолството на България в Япония. Нашите медии са черпили информация от сайтове. Но от първа ръка няма никаква информация.

- Беше съобщено, че Външно министерство се е извинило. На кого и за какво е поднесло извинения в такъв случай?

- От посланика ни в Япония зная, че Външно се е извинило, не зная точно на кого. Но само заради факта, че се е случило такова нещо – имало е такъв текст на български „Локо София“, си заслужава да се поднесе извинение. Но самият посланик не се е обаждал в България, тъй като е нямало никаква официална информация от японска страна.

- Как ще бъдат наказани българите от японските власти?

- Вероятно ще бъдат глобени за дребно хулиганство.

- Казахте пред телевизиите, че става въпрос за „сериозни младежи, на възраст 30-40 г.“ Режисьорката Вера Петрова ги определя като добри професионалисти. Как си обяснявате това тяхно – да го кажем на съвременен жаргон – „изтрещяване“?

- Алкохол. Почерпили се след представлението. Всичките ни спектакли преминаваха при огромен успех. И тази буря от аплодисменти се пренасяше и на сцената. И самите японски техници, и българската бригада от техници също преживяваха тази радост на публиката. Явно че емоцията е надделяла, почерпили са се и са излезли на разходка. И те даже не са съзнавали къде отиват. Навлизат в парковото пространство на мемориала, виждат една бяла стена – а това е била една преградна стена, но не е част от мемориала. На самия мемориал няма никакви драскотини. Ние остро осъждаме тази постъпка, независимо къде е била, защото това е един грозен акт на хулиганска проява. И се дистанцираме от това нещо, поставени сме в неприятното положение да се обясняваме, но това самовъзпроизвеждане на новина е едно поведение на нещо…, което като се разпространява като една инфекция и медиите се заразяват една друга. Това е неприятното. Но министерството на външните работи се извинява заради самия факт, че е имало такова нещо.

- Да изясним – когато се случи това, трупата къде е била отседнала?

- На няколко места, само техниците са били в Хирошима, а художествените състави са били в Токио. На различни точки са спектаклите и винаги се е търсела близост до местата, където са спектаклите.

- Имате ли информация дали спреят е закупен в Япония, или си го носят от България? Това е много важен въпрос, който показва евентуална провокация.

- По моя информация от техническото ръководство на гастрола този спрей е взет от България, за да могат да се опресняват декори. Наранявания, очуквания някакви… Но какво е правел този спрей в раницата на нашия сценичен работник, той сам трябва да каже – защо го е взел, защо го е използвал. Това е странното.

- Вие подозирате ли, че би могло да има връзка между орезиляването на триумфалното турне на операта и вашата кандидатура за още един мандат като неин директор?

- Това аз не мога да го кажа. Ние с най-чисти намерения организирахме гастрола с японската агенция, подготвени са прекрасно нашите артисти – първокласни солисти, оркестър, хор, балет и техника. И изведнъж двама души от 170-членния състав на театъра правят това грозно деяние. А защо са извадили спрейовете и дали са подготвяли това нарочно с някаква цел да компрометират, не мога да кажа. Всеки спектакъл минаваше с огромен успех, с дълги аплодисменти. Вие бяхте в Полша и видяхте как се приемат там нашите спектакли. Същата еуфория беше и тук, на всичките 11 спектакъла - 8 на „Кармен“, 3 на „Турандот“. И вече при такава голяма възбуда явно че някой, както се казва, се е поддал на емоцията и алкохола… ние ги чакаме да се върнат и да обяснят какво е възбудило тяхното желание да маскарят тази стена. Колкото и пластмасова да е, това си е един вандалски акт.

- Как реагираха останалите артисти и сценични работници на това, което са направили техните колеги?

- Последното представление е минало с голямо напрежение. Това нещо се е разпалило като информация от българска страна. Всички са прочели публикациите с тези страшни обвинения, че българи са поругали мемориала. А истината е, че поругаване върху самия мемориал няма.

- Как реагира японският импресарио на случилото се?

- Паника в агенцията не е имало, просто са посъветвали да се отиде в полицията и виновните да си кажат какво са направили. Полицаите са се държали много коректно, внимателно са ги разпитвали, в отделни стаи, показанията им са съвпаднали. Но защо са го направили – ние не знаем.

- Откъде се е разбрало кои са извършителите?

- Когато се е разчуло от българските медии, че българи са били в основата, заради надписа „Локо София“, тогава Вера Белева (мениджър сцена и асистент режисьор – бел.ред.) ги е събрала и казала: „Има такова обвинение срещу българи, да не би някой от вас нещо да е направил?“ И двама души са станали и са казали: „Да, ние бяхме“. Тогава вече импресариото е казал, че незабавно трябва сами да отидат в полицията и да кажат какво са направили.

- Беше съобщено, че на следващото представление трупата се е извинила за гафа. Как беше посрещнато това от публиката?

- Не мога да ви кажа, защото аз не бях на последното представление.

- Ще има ли следващо турне догодина?

- Това, което се случи, с нищо не повлиява на нашите прекрасни отношения с японската агенция, тъй като спектаклите ни се оценяват на много високо ниво. Искам да ви кажа, че „Кармен“ беше страшно впечатлила специалистите и японската публика, тъй като там се използват елементи на театър Но и Древногръцкия театър. Те казват, че за първи път виждат такъв прочит на Кармен.

- Коя от двете постановки – „Турандот“ или „Кармен“ направи по-голямо впечатление?

- „Кармен“ е нова като постановка, направи им много силно впечатление именно заради спектакъла. Като прочит на творбата и като концепция – беше много, много силно преживяване – да видят един театър на маски, което много ги доближи до техния стил на театър Но. А тази постановка на „Турандот“ се играе за трети път! Първият беше с Гена Димитрова, много я харесаха, после поканиха постановката за втори път и сега я канят за трети път, защото тя е една постановка много удобна за бърз строеж, много екзотична, ефектна, стилова с прекрасни костюми, с хубава игра и певци. Ние играхме в концертни зали, където за първи път се играе опера на концертен подиум. А техните концертни зали са огромни, с много публика. Аз на много места адаптирах спектакъла заради мястото. И тази мобилност на декора направи много силно впечатление, защото тя даде възможност повече хора на прекрасни места с много хубава публика да покажат „Турандот“. Но за тях новата постановка беше „Кармен“. Солистите бяха прекрасни – Надя Кръстева, Камен Чанев, Радостина Николаева, Цветана Бандаловска, Габриела Георгиева, Светозар Рангелов – все първокласни наши изпълнители. Двама диригенти – Кейтаро Харада и Григор Паликаров, целият оркестър, който прекрасно работи, и въобще тази отговорност, този респект към нас – всяка публика се вдигаше на крака, беше феноменално преживяване. Истинска гордост за България и за оперната ни култура. Този, както аз го наричам, културен поход ознаменува за седми път присъствието на България в Япония. Спонсор ни беше киселото мляко „Мейджи“, които бяха много доволни, така че ние се чувствахме абсолютно покровителствани и обгърнати с внимание от страна и на спонсорите, и на организаторите, но на първо място на публиката, която пълнеше залите.

- Каква е японската публика? Идваха ли след спектаклите зрители, за да ви поздравят.

- След всеки спектакъл имаше опашки за автографи от артистите. След всеки спектакъл! В един град – Цу в префектура Мие, директорът на залата – а той е бил съратник на Херберт фон Караян и на Карл Бьом, и той каза така: „За първи път виждам нашата публика да вика „Браво!“ и да маха с ръце. Обикновено публиката ни е скромна, тя всичко харесва и приема.“

- Как българите приемат и разбират японската култура? Трудно ли е да се съобразява човек и да прави „в Рим като римляните“?

- Тяхната организираност, редът, чистотата, усмивките, уважението, поклонът към таланта на българите, това беше нещо, което трудно се преживява у нас.

- Сезонът в Софийската опера вече започна със силно начало – мюзикъла „Мамма миа“. На 27 октомври ще се играе премиерата от края на миналия сезон „Янините девет братя“ от Л. Пипков. Мислите ли догодина да предложите тази, както я наричате, „най-българска“ опера за турнето в Япония?

- Мога да я предложа, но в Япония има един такъв принцип: избират се повече популярни заглавия, за да могат лесно да се продават и да се пълнят залите. Но това не означава, че няма да им предложа и този шедьовър на българската оперна класика.

- И последен въпрос, маестро. Вие, лично, от кой отбор сте?

- Като запален „левскар“ не пропусках мач на „Левски“. Сега нямам време да ходя на мачове.

Нашият гост

Академик Пламен Карталов е специализирал оперна режисура в Германия и кинорежисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство в София. От 2007 г., когато за втори път заема поста директор на Софийската опера и балет, въвежда ефективна организация за самофинансиране на принципа на международно сътрудничество и копродукции. Заглавията на поставените от него опери са неизброими, наградите му също са много, сред тях са Кристална лира, “Златна книга” (Русия), орден “Кирил и Методий” – I степен, и на най-големия правителствен бразилски орден “Рицар на южния кръст”. Едно от най-важните му постижения е че успя да постави Вагнер в Бъгария и единствено с български оперни певци.

 

Простотията не е национална черта

Не искам да сривам националното самочувствие, но нито сме най-великите на света, нито сме най-простите. Имаме си от всичко, както си имат и другите.

Подобни простотии като японската дивотия са се случвали и на други състави от „по-развити“ в културно и всякакво друго отношение страни. Помня случая с Deutsche Oper преди около 20 години, когато гостуваха в Израел и в ресторанта пияният валдхорнист се подписа на сметката с „Адолф Хитлер“. Тогава той също си загуби работата.

Простотията не е национална черта, тя си ходи по хората навсякъде по света.

Найден Тодоров, директор на Софийската филхармония

 

Сгънах един жерав за извинение

Откакто видях новината за вандалството в Хирошима, не спирам да си мисля... Много ми е трудно да напиша това. Бил съм няколко пъти на този мемориал. Това е такова място, което те кара да мълчиш. Да мълчиш и да плачеш. Винаги когато отида там, се разтрепервам - толкова силно е усещането за страдание и мъка, за болка и безпомощност. Това е място, което е облъчено с доброта. С добротата на онова момиче, Садако, което вярвало, че ако направи 1000 оригами-жерави, ще оздравее. Стигнало до 644, когато починало от радиацията. Останалите били довършени от нейните приятели. Оттогава хората, които ходят там, оставят хартиени жерави.

Сгънах и аз един жерав. Ей така, с терапевтична цел. Пробвайте, помага. Освен това е добър начин да кажеш "извинявай" на японски.

Теодор Ушев, аниматор

 

Плод на духовна нищета

Преди време, в изблик на недоумение, написах че се опасявам дали сънародниците ми са добре психически. Разбира се, това беше хипербола, породена от емоционалната ми реакция към един скандал... Но наистина все по-често ми се случва да попадам на новини, от които ме втриса, от ужас или от срам, дотам, че вече отварям фейсбук с известна предпазливост.

Не разбирам какво се случва, не съм социолог, нито социален терапевт. Но бесовете, които витаят тук, са неоправдани. Те не са плод на бедност, а на духовна нищета. За нея няма оправдание, за нея всеки сам отговаря и бива съден. А може би това е и самата присъда. Безмилостна е.

Мила Искренова, хореограф

Коментари

Задължително поле