Червеното цвекло нормализира кръвното налягане Подходящи за консумация са и листата

Арестувани са четирима души, включително двама полицаи, за „обида на турското знаме и нация”

Млада жена бе блъсната на пешеходна пътека в центъра на столицата

ЕС призова Турция да се въздържа от всякакво едностранно действие в Сирия

„Банско е № 1 и ще остане № 1” заяви Цветан Цветанов на официалното откриване на сезона в курорта

Спешна среща между Спас Русев и Славиша Стоянович

Президентът Радев в Йордания: Не трябва да се инвестира само в магистрали, а и в човешки капитал и научно сътрудничество

Коледата невъзможна за „Левски“, „сините“ пак трагични далеч от „Герена“

Десислава Радева за полицейска проверка през февруари: Стоях в колата на НСО ни жива, ни умряла Тежковъоръжени жандармеристи дърпали шофьора й за ревера

Пилот загина, след като изтребител се разби при кацане в Украйна

Порошенко обяви създаването в Украйна на автокефална православна църква

Цветан Цветанов се срещна с кмета на Банско Георги Икономов

Вижте от птичи поглед как върви строежът на хотел Hyatt Regency в София

Апокалипсис с древните зверове Нов плакат на „Годзила: Кралят на чудовищата”

Диона провокира с Барби визия Рапърката вдъхновена от идола си Ники Минаж

Директорът на Софийската опера акад. Пламен Карталов пред „Труд“ за скандала в Хирошима: Това е новина, репродуцирана в България

Директорът на Софийската опера и балет не се е надявал на такова огромно медийно внимание при завръщането си от турнето в Япония. Независимо какви са успехите на българските артисти зад граница, досега интересът към тях е бил твърде умерен. Причина академик Пламен Карталов да стане фокус на медийния интерес е скандалът с графити надписа край Мемориала на мира в Хирошима.

– Маестро Карталов, първо да ви поздравя с успешното представяне на Софийската опера в Япония. Случвало ли ви се е друг път да ви посрещнат от турне с такова медийно внимание?
– За първи път ми се случи това. Мога да кажа, че съм приятно изненадан, че има такъв голям интерес този път към Софийската опера от всички медии.

– Потърсиха ви за интервю и две японски телевизии. За какво си говорихте?
– Поздравяват ни с успеха на операта, но се интересуват от вандалския инцидент и какви действия предприемаме. Нормално е да поднесем извинение. Едната е японска телевизия със седалище във Виена – NHK тв, и една друга със седалище в Лондон – телевизия Асахи.

– И двете са базирани в Европа. Как са научили за скандала?
– Нашите медии явно толкова са мощни, че са разпространили новината навсякъде по целия свят.

– От публикациите вчера (бел.ред. – в сряда) излезе, че едва ли не цяла Япония е шокирана от злодеянието. Но в медиите там почти няма съобщения за случката, освен един телевизионен репортаж, в който обаче не се споменава, че надписите са на български. Според вас, как се е разпространила новината?
– Ние научихме от българските медии, което означава, че това е едно произвеждане на новината тук, в България – от сайтове и медийни източници. Японците нямат и хабер от реакцията, която тук толкова се репродуцира. България не е била във фокуса на новините в Япония и раздухването е станало оттук. Даже самата полиция в Хирошима не е искала да се раздухва този инцидент, защото и преди са имали много такива надписи. Неведнъж чужденци са драскали с графити по пейки, стени. Обаче за първи път чужденци отиват самички да се извинят и да кажат, че те са го направили това нещо. И това страшно много изненадало полицията, която до този момент никога не е намирала извършители. Никога! И никой досега не е искал извинение за действията си.

– Как са реагирали японските полицаи, когато виновниците са отишли в районното да се предадат?
– Направило им е голямо впечатление, че нашите хора са имали доблестта да си признаят за вандализма. Тяхната честност е високо оценена от полицията.

– Тоест, не е възникнал проблем между България и Япония, вследствие на тази проява?
– Не. Япония не е искала от България да се извинява. Полицията не е контактувала с посолството на България в Япония. Нашите медии са черпили информация от сайтове. Но от първа ръка няма никаква информация.

– Беше съобщено, че Външно министерство се е извинило. На кого и за какво е поднесло извинения в такъв случай?
– От посланика ни в Япония зная, че Външно се е извинило, не зная точно на кого. Но само заради факта, че се е случило такова нещо – имало е такъв текст на български „Локо София“, си заслужава да се поднесе извинение. Но самият посланик не се е обаждал в България, тъй като е нямало никаква официална информация от японска страна.

– Как ще бъдат наказани българите от японските власти?
– Вероятно ще бъдат глобени за дребно хулиганство.

– Казахте пред телевизиите, че става въпрос за „сериозни младежи, на възраст 30-40 г.“ Режисьорката Вера Петрова ги определя като добри професионалисти. Как си обяснявате това тяхно – да го кажем на съвременен жаргон – „изтрещяване“?
– Алкохол. Почерпили се след представлението. Всичките ни спектакли преминаваха при огромен успех. И тази буря от аплодисменти се пренасяше и на сцената. И самите японски техници, и българската бригада от техници също преживяваха тази радост на публиката. Явно че емоцията е надделяла, почерпили са се и са излезли на разходка. И те даже не са съзнавали къде отиват. Навлизат в парковото пространство на мемориала, виждат една бяла стена – а това е била една преградна стена, но не е част от мемориала. На самия мемориал няма никакви драскотини. Ние остро осъждаме тази постъпка, независимо къде е била, защото това е един грозен акт на хулиганска проява. И се дистанцираме от това нещо, поставени сме в неприятното положение да се обясняваме, но това самовъзпроизвеждане на новина е едно поведение на нещо…, което като се разпространява като една инфекция и медиите се заразяват една друга. Това е неприятното. Но министерството на външните работи се извинява заради самия факт, че е имало такова нещо.

– Да изясним – когато се случи това, трупата къде е била отседнала?
– На няколко места, само техниците са били в Хирошима, а художествените състави са били в Токио. На различни точки са спектаклите и винаги се е търсела близост до местата, където са спектаклите.

– Имате ли информация дали спреят е закупен в Япония, или си го носят от България? Това е много важен въпрос, който показва евентуална провокация.
– По моя информация от техническото ръководство на гастрола този спрей е взет от България, за да могат да се опресняват декори. Наранявания, очуквания някакви… Но какво е правел този спрей в раницата на нашия сценичен работник, той сам трябва да каже – защо го е взел, защо го е използвал. Това е странното.

– Вие подозирате ли, че би могло да има връзка между орезиляването на триумфалното турне на операта и вашата кандидатура за още един мандат като неин директор?
– Това аз не мога да го кажа. Ние с най-чисти намерения организирахме гастрола с японската агенция, подготвени са прекрасно нашите артисти – първокласни солисти, оркестър, хор, балет и техника. И изведнъж двама души от 170-членния състав на театъра правят това грозно деяние. А защо са извадили спрейовете и дали са подготвяли това нарочно с някаква цел да компрометират, не мога да кажа. Всеки спектакъл минаваше с огромен успех, с дълги аплодисменти. Вие бяхте в Полша и видяхте как се приемат там нашите спектакли. Същата еуфория беше и тук, на всичките 11 спектакъла – 8 на „Кармен“, 3 на „Турандот“. И вече при такава голяма възбуда явно че някой, както се казва, се е поддал на емоцията и алкохола… ние ги чакаме да се върнат и да обяснят какво е възбудило тяхното желание да маскарят тази стена. Колкото и пластмасова да е, това си е един вандалски акт.

– Как реагираха останалите артисти и сценични работници на това, което са направили техните колеги?
– Последното представление е минало с голямо напрежение. Това нещо се е разпалило като информация от българска страна. Всички са прочели публикациите с тези страшни обвинения, че българи са поругали мемориала. А истината е, че поругаване върху самия мемориал няма.

– Как реагира японският импресарио на случилото се?
– Паника в агенцията не е имало, просто са посъветвали да се отиде в полицията и виновните да си кажат какво са направили. Полицаите са се държали много коректно, внимателно са ги разпитвали, в отделни стаи, показанията им са съвпаднали. Но защо са го направили – ние не знаем.

– Откъде се е разбрало кои са извършителите?
– Когато се е разчуло от българските медии, че българи са били в основата, заради надписа „Локо София“, тогава Вера Белева (мениджър сцена и асистент режисьор – бел.ред.) ги е събрала и казала: „Има такова обвинение срещу българи, да не би някой от вас нещо да е направил?“ И двама души са станали и са казали: „Да, ние бяхме“. Тогава вече импресариото е казал, че незабавно трябва сами да отидат в полицията и да кажат какво са направили.

– Беше съобщено, че на следващото представление трупата се е извинила за гафа. Как беше посрещнато това от публиката?
– Не мога да ви кажа, защото аз не бях на последното представление.

– Ще има ли следващо турне догодина?
– Това, което се случи, с нищо не повлиява на нашите прекрасни отношения с японската агенция, тъй като спектаклите ни се оценяват на много високо ниво. Искам да ви кажа, че „Кармен“ беше страшно впечатлила специалистите и японската публика, тъй като там се използват елементи на театър Но и Древногръцкия театър. Те казват, че за първи път виждат такъв прочит на Кармен.

– Коя от двете постановки – „Турандот“ или „Кармен“ направи по-голямо впечатление?
– „Кармен“ е нова като постановка, направи им много силно впечатление именно заради спектакъла. Като прочит на творбата и като концепция – беше много, много силно преживяване – да видят един театър на маски, което много ги доближи до техния стил на театър Но. А тази постановка на „Турандот“ се играе за трети път! Първият беше с Гена Димитрова, много я харесаха, после поканиха постановката за втори път и сега я канят за трети път, защото тя е една постановка много удобна за бърз строеж, много екзотична, ефектна, стилова с прекрасни костюми, с хубава игра и певци. Ние играхме в концертни зали, където за първи път се играе опера на концертен подиум. А техните концертни зали са огромни, с много публика. Аз на много места адаптирах спектакъла заради мястото. И тази мобилност на декора направи много силно впечатление, защото тя даде възможност повече хора на прекрасни места с много хубава публика да покажат „Турандот“. Но за тях новата постановка беше „Кармен“. Солистите бяха прекрасни – Надя Кръстева, Камен Чанев, Радостина Николаева, Цветана Бандаловска, Габриела Георгиева, Светозар Рангелов – все първокласни наши изпълнители. Двама диригенти – Кейтаро Харада и Григор Паликаров, целият оркестър, който прекрасно работи, и въобще тази отговорност, този респект към нас – всяка публика се вдигаше на крака, беше феноменално преживяване. Истинска гордост за България и за оперната ни култура. Този, както аз го наричам, културен поход ознаменува за седми път присъствието на България в Япония. Спонсор ни беше киселото мляко „Мейджи“, които бяха много доволни, така че ние се чувствахме абсолютно покровителствани и обгърнати с внимание от страна и на спонсорите, и на организаторите, но на първо място на публиката, която пълнеше залите.

– Каква е японската публика? Идваха ли след спектаклите зрители, за да ви поздравят.
– След всеки спектакъл имаше опашки за автографи от артистите. След всеки спектакъл! В един град – Цу в префектура Мие, директорът на залата – а той е бил съратник на Херберт фон Караян и на Карл Бьом, и той каза така: „За първи път виждам нашата публика да вика „Браво!“ и да маха с ръце. Обикновено публиката ни е скромна, тя всичко харесва и приема.“

– Как българите приемат и разбират японската култура? Трудно ли е да се съобразява човек и да прави „в Рим като римляните“?
– Тяхната организираност, редът, чистотата, усмивките, уважението, поклонът към таланта на българите, това беше нещо, което трудно се преживява у нас.

– Сезонът в Софийската опера вече започна със силно начало – мюзикъла „Мамма миа“. На 27 октомври ще се играе премиерата от края на миналия сезон „Янините девет братя“ от Л. Пипков. Мислите ли догодина да предложите тази, както я наричате, „най-българска“ опера за турнето в Япония?
– Мога да я предложа, но в Япония има един такъв принцип: избират се повече популярни заглавия, за да могат лесно да се продават и да се пълнят залите. Но това не означава, че няма да им предложа и този шедьовър на българската оперна класика.

– И последен въпрос, маестро. Вие, лично, от кой отбор сте?
– Като запален „левскар“ не пропусках мач на „Левски“. Сега нямам време да ходя на мачове.

Нашият гост
Академик Пламен Карталов е специализирал оперна режисура в Германия и кинорежисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство в София. От 2007 г., когато за втори път заема поста директор на Софийската опера и балет, въвежда ефективна организация за самофинансиране на принципа на международно сътрудничество и копродукции. Заглавията на поставените от него опери са неизброими, наградите му също са много, сред тях са Кристална лира, “Златна книга” (Русия), орден “Кирил и Методий” – I степен, и на най-големия правителствен бразилски орден “Рицар на южния кръст”. Едно от най-важните му постижения е че успя да постави Вагнер в Бъгария и единствено с български оперни певци.

 

Простотията не е национална черта

Не искам да сривам националното самочувствие, но нито сме най-великите на света, нито сме най-простите. Имаме си от всичко, както си имат и другите.

Подобни простотии като японската дивотия са се случвали и на други състави от „по-развити“ в културно и всякакво друго отношение страни. Помня случая с Deutsche Oper преди около 20 години, когато гостуваха в Израел и в ресторанта пияният валдхорнист се подписа на сметката с „Адолф Хитлер“. Тогава той също си загуби работата.

Простотията не е национална черта, тя си ходи по хората навсякъде по света.

Найден Тодоров, директор на Софийската филхармония

 

Сгънах един жерав за извинение

Откакто видях новината за вандалството в Хирошима, не спирам да си мисля… Много ми е трудно да напиша това. Бил съм няколко пъти на този мемориал. Това е такова място, което те кара да мълчиш. Да мълчиш и да плачеш. Винаги когато отида там, се разтрепервам – толкова силно е усещането за страдание и мъка, за болка и безпомощност. Това е място, което е облъчено с доброта. С добротата на онова момиче, Садако, което вярвало, че ако направи 1000 оригами-жерави, ще оздравее. Стигнало до 644, когато починало от радиацията. Останалите били довършени от нейните приятели. Оттогава хората, които ходят там, оставят хартиени жерави.

Сгънах и аз един жерав. Ей така, с терапевтична цел. Пробвайте, помага. Освен това е добър начин да кажеш „извинявай“ на японски.

Теодор Ушев, аниматор

 

Плод на духовна нищета

Преди време, в изблик на недоумение, написах че се опасявам дали сънародниците ми са добре психически. Разбира се, това беше хипербола, породена от емоционалната ми реакция към един скандал… Но наистина все по-често ми се случва да попадам на новини, от които ме втриса, от ужас или от срам, дотам, че вече отварям фейсбук с известна предпазливост.

Не разбирам какво се случва, не съм социолог, нито социален терапевт. Но бесовете, които витаят тук, са неоправдани. Те не са плод на бедност, а на духовна нищета. За нея няма оправдание, за нея всеки сам отговаря и бива съден. А може би това е и самата присъда. Безмилостна е.

Мила Искренова, хореограф

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (7)

  1. Споко, булгаристанци! Нищо не е станало. Полицията искала да потули инцидента, така че ДРАСКАЙТЕ СИ НА ВОЛЯ НА ВСЯКЪДЕ ПО СВЕТА, по църкви и катедрали, по мемориали и паметници (особено на Гьоте и Шилер и на избитите евреи), качете се и на Mount Rushmore и на Статуята на Свободата и изпишете с огромни букви „ДОЛО ЦЕСЕКА“ или „ДОЛО ГЕРБ“. Евала, пичове! Покажете националната си кОлтура на цял свят.

    1. Шизи, немските съд, прокypaтура и полиция прикриват у6иците като оня с камиона пред KaDeWe-то…

  2. Властите в София е необходимо да намерят вратички в закона и да глобят, например с по 100 лева, 30-40 годишните „тинейджъри“за уронване на престижа на РБ. Може и да са добри в професията си, но за удоволствието да се представиш като вандал, трябва да се плаща.

  3. Властите в София е необходимо да намерят вратички в закона и да глобят, например с по 100 лева, 30-40 годишните „тинейджъри“за уронване на престижа на РБ. Може и да са добри в професията си, но за удоволствието да се представиш като вандал, трябва да се плаща.

  4. Така излиза ,че виновен е тоя който го е разгласил ,а не който го сторил.Глупав прОФесор

  5. В деня след след като се разчу какви сме ги свършили на мемориала академикът обиколи доста телевизионни екрана да се възмути как се вдига шум за такава дребулия. Изглежда не съзнава, че единственият начин да се налее малко акъл в главите тъпите ни нихилисти е точно повсеместния шум, по-специално до какви санкции води. Тези се гордеят с простащината си и с порицание не можеш да ги спреш.

  6. „булгар“-Ти май разсъждаваш като фес?А?Да те е.б.а тогава у мюсюлманския г.ъ.з!!!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.