Бих регламентирал със закон разликата между истинския художник и аматьора

Символите на Бургас вече са с един повече. Направил го е Добрин Вътев. Става дума за изключително красив ветропоказател, на който е кацнал гларус. Намира се до Морското Казино и показва посоката на морския бриз. Скулпторът си е счупил ръката, докато го е монтирал, но това вече е минало. Останал е ветропоказателят, който не спира да се върти под напора на вятъра, на метри от морските вълни. Какво го вдъхновява да твори, какви са днешните студенти и защо младите хора продължават да напускат България, рисува ли често морето, къде е бохемата на художниците от онова време. По тези въпроси разговаряме с Добрин Вътев.

- Г- н Вътев, вие сте автор на ефектен ветропоказател с кацнал върху него гларус, в района на Морското Казино. Как ви хрумна да направите тази композиция, която вече е един от символите на Бургас?

- Правих я в рамките на фестивала „Включи града”. Мислих го много - да ми е интересно на мен, а и да не се повтарям. Правил съм например един слънчев часовник в Малко Търново и тъй като в Бургас няма такъв, умувах дали да не направя още един, но щеше да се повтори. Затова като допълнение на града и в района, реших да направя този ветропоказател до Казиното. Най-трудното беше, че трябваше да го поставя върху стълб на уличното осветление и всичко съобразявах спрямо него. Това ми усложни работата, но все пак се справих. Когато го монтирах, си счупих ръката, но съм удовлетворен, че нещата се получиха.

- Приемате ли го като един нов символ на Бургас?

- Това вече хората трябва да го кажат. Аз не мога да определя кое от моите неща ще стане символ и кое не.

- Интересувате ли се от политика и имате ли любими политици?

- Интересувам се дотолкова, доколкото контактувам тук, на местно ниво с представители на местните власти. Но ако трябва да говорим за политик, когото харесвам - това е Атанас Буров. Харесвам го като мислене и като пример. Иначе, нормално е, и аз като всеки не харесвам много неща. Според мен, трябва да ни управляват не хора, които имат пари, а умни и смели хора. По тези качества да се избират. Трябва да се ценят стойностните неща.

- Какво ще е мотото на тазгодишния Пясъчен фестивал в Бургас и ще участвате ли в него?

- В Пясъчния фестивал участвам вече десет години, още от създаването му през 2009-а година. Пропускал съм само веднъж, понеже имах доста ангажименти по друг проект и когато си счупих ръката при монтирането на композицията с ветропоказателя, за което стана дума. Тази година също ще участвам, в момента дори вече определяме темите. Помагам с каквото мога. Темата вероятно ще бъде с герои от детски филми и разкази. Различно ще бъде, а и тази година ще сме само български участници.

- Трябват ли специални умения, за да направи един скулптор като вас композиция от пясък?

- Тези пясъчни фигури се работят пак като нормална скулптура. Различното е, че се работи на парче, което не е правилно спрямо принципа на скулптурата, а той е да се подхожда цялостно в изграждането на дадена структура. При пясъчната структура, се прави един кофраж на етажи през 60 сантиметра височина, по предварително изработен проект. Пясъкът се насипва и се трамбова. Той става много твърд , понеже има известен процент глина, все пак това не е морски, а блатен пясък. Когато тази пирамида, както я наричаме, е готова, започваме самата работа по обработване на пясъка, като се сваля кофража от най-горния етаж и се започва от горе надолу. Една пясъчна фигура е висока 4-5 нива по 60 сантиметра или близо три метра. Но има колеги, които работят много големи неща, които достигат до 5 метра.

- А колко често рисувате морето, господин Вътев?

- Като всеки бургазлия, ще кажа - без морето не можем, но може и да не го виждаме много често. Просто знаем, че си е там. Обичам морето, израснал съм с него. Съвсем близо до вълните съм роден, детството ми е преминало в морската градина. Рисувам морето, но гледам да не прекалявам. Иначе то ми харесва във всякаква форма - и бурно, и спокойно. То е голямо богатство. Винаги е различно и наистина е вдъхновение. Понякога ходя с приятели за риба. Случва ми се на две години веднъж, но е много приятно и запомнящо се преживяване. Който може да си го позволи, е голямо богатство.

- Съвсем скоро бяхте избран за председател на Дружеството на бургаските художници, каква отговорност Ви носи това?

- Това е лицето на малко над 100 човека. Говоря за професионални художници. Няма как всички 100 да сме много велики. Но сме хора професионалисти. Винаги го повтарям - един професионалист художник изминава голям път, за да достигне нивото, което му дава правото да се нарече професионалист. Става дума за около десет години упорит труд. Обикновено, първо в Художествена гимназия, след това в университет или Академия. И през тези десет години всеки ден този човек малко по малко се изгражда и трупа в себе си знания и естетически норми. Това е доста бавен процес, който е много важен и ценен. Надявам се да го разберат повече хора и да правят разлика между истинския художник и любителя. Понеже разликата е много голяма. Това е както да научиш един език, да го разбираш. А не всеки, който свари да рисува залези и слънца... Това е като чалгата.

Много често гледам в социалните мрежи супер грозни неща. И отдолу с 200 коментара „браво“, „страхотно“, „вълшебно“, „невероятно“.... Това е много вредно. Върл противник съм на подобни неща, смятам, че дори са опасни. Колкото и деспотично да звучи, бих го регламентирал със закон - да бъде отбелязано, че аматьорът е аматьор, а професионалистът – професионалист. Има изложби, на които като вляза, и се потискам, става ми тежко и болно. Има и изложби, в които като вляза за мен е празник.

- Кога за последно сте били на такава изложба, която Ви е накарала да се почувствате уникално?

- Последно това беше по много тъжен повод - в галерия „Пролет”. Там бе направена изложба по повод 40 дни от смъртта на великия Стоян Цанев. Наистина беше уникално, когато попаднеш в такъв тип пространство, с толкова енергия вътре. Това са истински неща и не могат да бъдат разбрани от всеки.

- Учили ли сте се от тях - от Георги Баев, от Стоян Цанев, от Ненко Токмакчиев, Кирил Симеонов?

- Да, за щастие ги помня. Бях в съзнателна възраст и имам спомени от всички тези хора, и от Виолета Масларова, и от Дамян Заберски. Учил съм се от тях. Бях малък, но за мен бе щастие да попадам сред тях. Колкото и за малко да е било, да открадна някакво впечатление... Имам истории с всички тях. Например след една изложба бяхме седнали в заведение около пристанището и Кирил Симеонов каза, че имал проблем със зъбите. И с неговото чувство за хумор си поръча така: „За мен едно шкембе с една сламка, и едно кюфте за всички". Беше много деликатен и хуморът, и всичко останало тогава.

- Има ли я още романтичната бохема на художниците от онова време?

- Трудно ми е да отговоря с „да”. Много бих искал и се надявам да имам тази възможност да направя нещо в тази посока. Да имаме свой клуб, за което естествено трябват средства. За жалост, останахме без най-големия ни колега - Нанкиса, Стоян Цанев, който беше на световно ниво. Наистина вдъхновител на много от нас. Той беше страхотен стожер на изкуството. Едно от най-големите ми признания е, че той пожела да притежава моя скулптура и направихме бартер - в замяна ми даде своя картина. Моята скулптура стои в двора му в Лъка, точно на входа. Винаги съм бил щастлив, когато имах възможност да съм с него. Хубави спомени имам и със скулптора Руси Стоянов, който вече не е между нас, авторът на един от символите на Бургас - Грамофона. Много харесвам художника Живко Иванов, израснал съм с неговите картини. Той ми е вдъхновение и се радвам, че продължава да работи.

- Преподавател сте във филиала на Националната Художествена Академия в Бургас, разкажете за работата си със студентите?

- Филиалът е много добро решение за града. Той беше необходим, защото в Бургас има вакуум на млади колеги. Имаше няколко по-активни, но част от тях избягаха в чужбина, други започнаха да се занимават с нещо друго и в крайна сметка млади хора няма. А от този филиал съм сигурен, че ще излязат сериозни и стойностни хора. Освен това една част ще останат в града и това го обогатява.

Мястото, където се помещава филиала, е много добро - до морето и пристанището. Има обаче един друг проблем, който на този етап не е отчетен. Това място, в близост до Морската гара, е туристическо и за студентите е голям проблем, да речем - храненето. Липсва чисто студентската атмосфера, а и е доста скъпо. Като прибавим това, че и таксите им са високи и имат да купуват много материали... Трудно им е. Смятам, че ще се измисли нещо.

- Смятате ли, че младите хора, предпочитат да отидат в чужбина, вместо да останат тук?

- Страшно много хора заминаха за чужбина, в това число мои колеги. Един конкретен пример. Много години работих с мой колега, който замина и в момента е бояджия в Англия. А е завършил Художествена академия в Санкт Петербург със специалност „Декоративно монументална пластика”. Може би в България друга такава диплома няма - една специалност, която е изключително ценна - шест годишна академия, изключително ниво на обучение. Тези хора знаят как да се постави паметник в среда, как да се оформи площад. А сега сме свидетели на нелепи изпълнения с тези паметници, площади и т. н. С една дума: имаме човек, а човекът отива да боядисва, защото тук не може да се получат нещата така, че да живееш нормално. И като най- прост бояджия там, си покриваш разходите и спестяваш. Тук поръчките ги вземат хора с ниско ниво, но са удобни. Хора, които се въртят на подходящи места, а правят големи глупости.

- Какво е вашето послание?

- Нямам конкретно послание, по-скоро провокирам с работите си. Опитвам се да го правя с контрастите: ръждясал метал с дърво. Или мрамор, пак с ръждясал метал. Да има някакъв контрапункт. Също и хуморът много ми допада, иронията, самоиронията. Най-важен е талантът. И красотата също. Но, за да я оценим, трябва да има и несъвършенства. Несъвършенствата подчертават красотата и таланта. Така е и с доброто, и с лошото.

- Може ли художникът да промени света?

- Да, може. Художникът е като малък Бог - той създава и твори, а е казано: „Красотата ще спаси света”. Това е обратното на разрушението. Изкуството е да се движиш към възвишените ценности.

Нашият гост

Добрин Вътев е на 43 години. Роден е в Бургас, учил в училище „Кирил и Методий” и е завършил „Скулптура” във Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет. Споделя, че харесва и живописта, и графиката, и скулптурата, и се опитва да работи от всичко. Занимавал се е и с проектиране на интериори и екстериори. Автор на много изложби, участва в пленери, общи и международни изложби. От няколко месеца е председател на Дружеството на художниците в Бургас. Преподавател по скулптура във филиала на НХА в морския град.