Владко Панайотов и неговият Бенд изправиха на крака мастити академици

Осъдиха адвокатка условно, присвоила от петима клиенти 154 153 лева

Правителството одобри издигането на кандидатурата на България за седалище на Европейския орган по труда

Апелативният спецсъд остави кмета на Чупрене в ареста

Румяна Арнаудова: Водачът на автобуса и фирмата, ремонтирала пътя, са сред виновните за инцидента край Своге

Окръжният прокурор на Смолян: Мотивите за убийството са както от личен характер, така и от користни цели Убиецът и жертвата се познавали от съвместното си пребиваване в затвора

Трима мъже са пребили габровец на автобусна спирка, полицията ги издирва

САЩ създават безпилотен флот

Спесъдът с послание до гражданите: Правосъдието не е пошло. Има хора, които го опошляват

Министър Николина Ангелкова: 8,4 млрд. лв. са приходите от туризъм у нас за 2018 г. Откриха 16-то Международно изложение „Културен туризъм” във Велико Търново

Актриса от „Облакът Атлас“ почина на 16 години

Три фирми искат да доставят машини за гласуване на евровота

Земетресение с магнитуд 6,1 разтърси източната част на Тайван

Проклятието на милионерите

Инсталираха 17 нови камери за видеонаблюдение в Свищов

Добрин Вътев, председател на Дружеството на бургаските художници, пред „Труд“: Искам да ни управляват умни и смели хора, паралиите не са за политиката

Бих регламентирал със закон разликата между истинския художник и аматьора

Символите на Бургас вече са с един повече. Направил го е Добрин Вътев. Става дума за изключително красив ветропоказател, на който е кацнал гларус. Намира се до Морското Казино и показва посоката на морския бриз. Скулпторът си е счупил ръката, докато го е монтирал, но това вече е минало. Останал е ветропоказателят, който не спира да се върти под напора на вятъра, на метри от морските вълни. Какво го вдъхновява да твори, какви са днешните студенти и защо младите хора продължават да напускат България, рисува ли често морето, къде е бохемата на художниците от онова време. По тези въпроси разговаряме с Добрин Вътев.

– Г- н Вътев, вие сте автор на ефектен ветропоказател с кацнал върху него гларус, в района на Морското Казино. Как ви хрумна да направите тази композиция, която вече е един от символите на Бургас?
– Правих я в рамките на фестивала „Включи града”. Мислих го много – да ми е интересно на мен, а и да не се повтарям. Правил съм например един слънчев часовник в Малко Търново и тъй като в Бургас няма такъв, умувах дали да не направя още един, но щеше да се повтори. Затова като допълнение на града и в района, реших да направя този ветропоказател до Казиното. Най-трудното беше, че трябваше да го поставя върху стълб на уличното осветление и всичко съобразявах спрямо него. Това ми усложни работата, но все пак се справих. Когато го монтирах, си счупих ръката, но съм удовлетворен, че нещата се получиха.

– Приемате ли го като един нов символ на Бургас?
– Това вече хората трябва да го кажат. Аз не мога да определя кое от моите неща ще стане символ и кое не.

– Интересувате ли се от политика и имате ли любими политици?
– Интересувам се дотолкова, доколкото контактувам тук, на местно ниво с представители на местните власти. Но ако трябва да говорим за политик, когото харесвам – това е Атанас Буров. Харесвам го като мислене и като пример. Иначе, нормално е, и аз като всеки не харесвам много неща. Според мен, трябва да ни управляват не хора, които имат пари, а умни и смели хора. По тези качества да се избират. Трябва да се ценят стойностните неща.

– Какво ще е мотото на тазгодишния Пясъчен фестивал в Бургас и ще участвате ли в него?
– В Пясъчния фестивал участвам вече десет години, още от създаването му през 2009-а година. Пропускал съм само веднъж, понеже имах доста ангажименти по друг проект и когато си счупих ръката при монтирането на композицията с ветропоказателя, за което стана дума. Тази година също ще участвам, в момента дори вече определяме темите. Помагам с каквото мога. Темата вероятно ще бъде с герои от детски филми и разкази. Различно ще бъде, а и тази година ще сме само български участници.

– Трябват ли специални умения, за да направи един скулптор като вас композиция от пясък?
– Тези пясъчни фигури се работят пак като нормална скулптура. Различното е, че се работи на парче, което не е правилно спрямо принципа на скулптурата, а той е да се подхожда цялостно в изграждането на дадена структура. При пясъчната структура, се прави един кофраж на етажи през 60 сантиметра височина, по предварително изработен проект. Пясъкът се насипва и се трамбова. Той става много твърд , понеже има известен процент глина, все пак това не е морски, а блатен пясък. Когато тази пирамида, както я наричаме, е готова, започваме самата работа по обработване на пясъка, като се сваля кофража от най-горния етаж и се започва от горе надолу. Една пясъчна фигура е висока 4-5 нива по 60 сантиметра или близо три метра. Но има колеги, които работят много големи неща, които достигат до 5 метра.

– А колко често рисувате морето, господин Вътев?
– Като всеки бургазлия, ще кажа – без морето не можем, но може и да не го виждаме много често. Просто знаем, че си е там. Обичам морето, израснал съм с него. Съвсем близо до вълните съм роден, детството ми е преминало в морската градина. Рисувам морето, но гледам да не прекалявам. Иначе то ми харесва във всякаква форма – и бурно, и спокойно. То е голямо богатство. Винаги е различно и наистина е вдъхновение. Понякога ходя с приятели за риба. Случва ми се на две години веднъж, но е много приятно и запомнящо се преживяване. Който може да си го позволи, е голямо богатство.

– Съвсем скоро бяхте избран за председател на Дружеството на бургаските художници, каква отговорност Ви носи това?
– Това е лицето на малко над 100 човека. Говоря за професионални художници. Няма как всички 100 да сме много велики. Но сме хора професионалисти. Винаги го повтарям – един професионалист художник изминава голям път, за да достигне нивото, което му дава правото да се нарече професионалист. Става дума за около десет години упорит труд. Обикновено, първо в Художествена гимназия, след това в университет или Академия. И през тези десет години всеки ден този човек малко по малко се изгражда и трупа в себе си знания и естетически норми. Това е доста бавен процес, който е много важен и ценен. Надявам се да го разберат повече хора и да правят разлика между истинския художник и любителя. Понеже разликата е много голяма. Това е както да научиш един език, да го разбираш. А не всеки, който свари да рисува залези и слънца… Това е като чалгата.

Много често гледам в социалните мрежи супер грозни неща. И отдолу с 200 коментара „браво“, „страхотно“, „вълшебно“, „невероятно“…. Това е много вредно. Върл противник съм на подобни неща, смятам, че дори са опасни. Колкото и деспотично да звучи, бих го регламентирал със закон – да бъде отбелязано, че аматьорът е аматьор, а професионалистът – професионалист. Има изложби, на които като вляза, и се потискам, става ми тежко и болно. Има и изложби, в които като вляза за мен е празник.

– Кога за последно сте били на такава изложба, която Ви е накарала да се почувствате уникално?
– Последно това беше по много тъжен повод – в галерия „Пролет”. Там бе направена изложба по повод 40 дни от смъртта на великия Стоян Цанев. Наистина беше уникално, когато попаднеш в такъв тип пространство, с толкова енергия вътре. Това са истински неща и не могат да бъдат разбрани от всеки.

– Учили ли сте се от тях – от Георги Баев, от Стоян Цанев, от Ненко Токмакчиев, Кирил Симеонов?
– Да, за щастие ги помня. Бях в съзнателна възраст и имам спомени от всички тези хора, и от Виолета Масларова, и от Дамян Заберски. Учил съм се от тях. Бях малък, но за мен бе щастие да попадам сред тях. Колкото и за малко да е било, да открадна някакво впечатление… Имам истории с всички тях. Например след една изложба бяхме седнали в заведение около пристанището и Кирил Симеонов каза, че имал проблем със зъбите. И с неговото чувство за хумор си поръча така: „За мен едно шкембе с една сламка, и едно кюфте за всички“. Беше много деликатен и хуморът, и всичко останало тогава.

– Има ли я още романтичната бохема на художниците от онова време?
– Трудно ми е да отговоря с „да”. Много бих искал и се надявам да имам тази възможност да направя нещо в тази посока. Да имаме свой клуб, за което естествено трябват средства. За жалост, останахме без най-големия ни колега – Нанкиса, Стоян Цанев, който беше на световно ниво. Наистина вдъхновител на много от нас. Той беше страхотен стожер на изкуството. Едно от най-големите ми признания е, че той пожела да притежава моя скулптура и направихме бартер – в замяна ми даде своя картина. Моята скулптура стои в двора му в Лъка, точно на входа. Винаги съм бил щастлив, когато имах възможност да съм с него. Хубави спомени имам и със скулптора Руси Стоянов, който вече не е между нас, авторът на един от символите на Бургас – Грамофона. Много харесвам художника Живко Иванов, израснал съм с неговите картини. Той ми е вдъхновение и се радвам, че продължава да работи.

– Преподавател сте във филиала на Националната Художествена Академия в Бургас, разкажете за работата си със студентите?
– Филиалът е много добро решение за града. Той беше необходим, защото в Бургас има вакуум на млади колеги. Имаше няколко по-активни, но част от тях избягаха в чужбина, други започнаха да се занимават с нещо друго и в крайна сметка млади хора няма. А от този филиал съм сигурен, че ще излязат сериозни и стойностни хора. Освен това една част ще останат в града и това го обогатява.

Мястото, където се помещава филиала, е много добро – до морето и пристанището. Има обаче един друг проблем, който на този етап не е отчетен. Това място, в близост до Морската гара, е туристическо и за студентите е голям проблем, да речем – храненето. Липсва чисто студентската атмосфера, а и е доста скъпо. Като прибавим това, че и таксите им са високи и имат да купуват много материали… Трудно им е. Смятам, че ще се измисли нещо.

– Смятате ли, че младите хора, предпочитат да отидат в чужбина, вместо да останат тук?
– Страшно много хора заминаха за чужбина, в това число мои колеги. Един конкретен пример. Много години работих с мой колега, който замина и в момента е бояджия в Англия. А е завършил Художествена академия в Санкт Петербург със специалност „Декоративно монументална пластика”. Може би в България друга такава диплома няма – една специалност, която е изключително ценна – шест годишна академия, изключително ниво на обучение. Тези хора знаят как да се постави паметник в среда, как да се оформи площад. А сега сме свидетели на нелепи изпълнения с тези паметници, площади и т. н. С една дума: имаме човек, а човекът отива да боядисва, защото тук не може да се получат нещата така, че да живееш нормално. И като най- прост бояджия там, си покриваш разходите и спестяваш. Тук поръчките ги вземат хора с ниско ниво, но са удобни. Хора, които се въртят на подходящи места, а правят големи глупости.

– Какво е вашето послание?
– Нямам конкретно послание, по-скоро провокирам с работите си. Опитвам се да го правя с контрастите: ръждясал метал с дърво. Или мрамор, пак с ръждясал метал. Да има някакъв контрапункт. Също и хуморът много ми допада, иронията, самоиронията. Най-важен е талантът. И красотата също. Но, за да я оценим, трябва да има и несъвършенства. Несъвършенствата подчертават красотата и таланта. Така е и с доброто, и с лошото.

– Може ли художникът да промени света?
– Да, може. Художникът е като малък Бог – той създава и твори, а е казано: „Красотата ще спаси света”. Това е обратното на разрушението. Изкуството е да се движиш към възвишените ценности.

Нашият гост
Добрин Вътев е на 43 години. Роден е в Бургас, учил в училище „Кирил и Методий” и е завършил „Скулптура” във Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет. Споделя, че харесва и живописта, и графиката, и скулптурата, и се опитва да работи от всичко. Занимавал се е и с проектиране на интериори и екстериори. Автор на много изложби, участва в пленери, общи и международни изложби. От няколко месеца е председател на Дружеството на художниците в Бургас. Преподавател по скулптура във филиала на НХА в морския град.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.