В България все още никой не арестува, но наченките за мачкане на адвокатите-волнодумци чрез институциите, вече започнаха да се проявяват

Зеленият преход, бръмбъроядството, разбиването на образованието и пр., са част от една и съща пиеса

Унищожаването на адвокатурата или дори нейното принизяване, е край на демокрацията

В своя публикация от 22.07.2024 год. в правния сайт lex.bg, председателката на Софийската адвокатска колегия прави интересен анализ на тела „Има ли опасност след лекарите и адвокатите да се пренасочат към други поприща или държави”. Публикацията постави началото на сериозна дискусия по темата. За съжаление, основният въпрос вече е - ще я бъде ли въобще адвокатурата?

На пръв поглед - риторичен въпрос с ясен отговор - щом сме демокрация, значи ще има адвокатура. Да, но демокрация ли сме все още, или тази форма на държавно управление вече се изтиква в ъгъла. Знаково събитие в този смисъл беше дерогирането в началото на април 2024 год. на почти цялата Европейската конвенция за правата на човека от Украйна. Това - неприкосновеност на дома, на кореспонденцията, ненамесата в личния живот, свободата на движение и избор на място на пребиваване, правото на свобода на мисълта (Пази Боже!), изразяване на възгледи и убеждения, право на свободно разпространение на информация, участие в избори, провеждане на митинги и пр., вече са блед спомен от миналото.

Разбира се, дерогацията е само и единствено заради войната. Възможно е, все пак, някой разхайтен украинец, случайно си помисли, че причината не е във войната, а в желанието на властта да превърне гражданите в холопи (т.е. безправни и несвободни хора), но бързо ще му се напомни, че чл. 9 от Конвенцията е дерогиран, т.е. няма право на мисли. Иначе- бой по каската!

Всъщност, тази дерогация е изцяло в съзвучие със световните процеси. Зеленият преход, бръмбъроядството, разбиването на образованието и пр., са част от една и съща пиеса. А колкото и да са в конфликт великите и невеликите сили, елитите им имат един общ интерес - превръщането на гражданите от свободни хора в подчинено, безмозъчно, лишено от съпротивителни сили население. В символически, а и в практически план, последното действие от тази пиеса, започва с удари върху адвокатурата.

В Русия например, адвокатите на душманите на властта-  покойния Алексей Навални и Владимир Кара- Мурза, масово са подложени на гонения. Една част вече са извън Русия, други събират ум и разум в следствения изолатор, а някои, така, само за малко, са поарестувани. Уроците са дадени, а който не ги е разбрал - може бързо и лесно да заеме мястото на клиента си.

В САЩ също дават добър урок на адвокатите. Не кой да е, а Рудолф Джулиани беше осъден да заплати 148 млн. долара обезщетение за причинения стрес на две дами, които бил обвинил във фалшификация на изборите. Съдят го още куп хора.

Обявил е фалит, а е възможно да се стигне и до затвор. Освен Джулиани, глоба 1 млн. долара и порицание отнесе и адвокатка на Тръмп, защото по негова жалба, още от началото й било ясно, че няма доказателства и никой разумен адвокат не би я депозирал. Допускам, че много адвокати вече ще са достатъчно разумни.

В България все още никой не арестува, но наченките за мачкане на адвокатите-волнодумци чрез институциите, вече започнаха да се проявяват.

Престижът на адвокатурата стремително се срива. Още от Освобождението насам се знае, че адвокатът, щом не оре и копае, значи че не работи. На всичкото отгоре и хонорар ще иска, вместо да гледа делото безплатно, на благотворителни начала... Също се знае, че „Пустите му адвокати, боравят с лъжи рогати!”, т.е. не ще да е много читава тази гилдия.

В последните десетилетия, промяната на табиетите в съдебната власт доведе до разбирането от страна на клиентите, че адвокатът не защитава правата и законните им интереси, а просто носи едни пликове с едни пари на едни хора. Въпреки това, политици, прокурори и пр., дори тези, които най- много са говорили срещу адвокатите, щом усетят жегата, първо тичат при достоен и добър адвокат, а не при незнаещ закона носач на пликове...

От своя страна, Украйна освен с удара срещу Конвенцията, добре се вписва в общата тенденция за превъзпитание на адвокатите. Мнозина са притискани да се откажат от защитата на клиентите си, но знаково е задържането в следствения изолатор, на адвокат Светлана Новицкая. Още по-знакова е причината - защита на неугодните на властта и разкритието, че Силите за безопасност на Украйна и прокуратурата на Лвовска област незаконно привличат граждани на Украйна към наказателна отговорност, просто с цел да се облажат. При това положение, не е за учудване, че много от адвокатите се боят да я защитават, а назначения й се обръща срещу нея, започва да доносничи и да я обвинява. И той е разбрал посланието на властта.

И тук кръгът се затваря. Европейска държава - Украйна, чиито народ е един от най- свободолюбивите и най талантливите в света, става база за социален експеримент- превръщането на потомците на волните казаци от народ в население. Ако експериментът е успешен, ще имаме добър модел за прилагане в цяла Европа.

Ударите срещу Конвенцията и с срещу адвокатурата, са избрани и се нанасят изключително точно. Европейската конвенция по правата на човека не е просто сбор от пожелания. Тя е юридическа гаранция на правото ни да сме свободни хора. Да мислим и се изразяваме свободно, да е неприкосновено жилището ни, да имаме политически права, да работи читаво и частно съдебната система и пр.

За да не остане само на хартия Конвенцията, нужно е да има и хора, които да защитават прогласените в нея права и свободи. И тези защитници са адвокатите - хора образовани, мислещи и свободолюбиви. А адвокатурата е този социално- правен институт, чрез който пред различните институции се защитават правата, свободите и законните интереси на хората и техните организации. Ето защо, демокрацията не е възможна без свободна адвокатура, а адвокати може да има само в демократично общество. Унищожаването на адвокатурата или дори нейното принизяване, е край на демокрацията. Връщане към тъмното Средновековие, в което правата и свободите са непознати дори като понятие. Средновековие, в което царят, боляринът, кадията и пр., са едновременно съдии, прокурори и палачи.

И в тази ситуация, в която народите явно се оказват неспособни на историческо действие и се превръщат в население, последните защитници на демокрацията остават адвокатите. Не случайно на латински, advocatus, ще рече „призван”. От своя страна, в свето Евангелие от Матей (20:16; 22:14) ясно е казано: „Мнозина са звани, малцина призвани (В някои преводи „избрани”)". Затова - обичайте или мразете своя адвокат, но във времената, които дойдоха, той е призван и избран да е последния воин в последния рубеж в защитата на вашите права и свободи, в защитата на това, което погрешно си мислим, че ни  се полага по право- демокрацията. И - да, ще се плащат хонорари- защитата на правата и свободите не е безплатна. Ти да видиш...