Доц. д-р Йордан Величков - юрист и историк, пред „Труд“: Македонската пропаганда нарече българина “педераст, простак и тъпак”

За никаква обща история между двете страни не може да става дума

Как трябва да действа България в отношенията си със Северна Македония в този момент. Защо се стигна до ужасната пропаганда на Скопие и кой е виновен. Какво би означавало, ако се откажем от историята си и защо не трябва да го правим. По тези въпроси разговаряме с доц. Йордан Величков.

- Доцент Величков, в последните дни отношенията между България и Република Северна Македония са доста изнервени. Българската страна най-накрая скръцна със зъби на комшиите ни. Какво е вашето мнение за създалата се ситуация?
- Слава Богу, че се намериха български политици, които ясно, точно и категорично отстояват едни чисто български изконни интереси. Очевидно, те проумяха с кого имат работа. Тук се касае не за коректен и почтен партньор, а до един политически шарлатанин, до хора, които избраха за професия една измислена националност, един етнос, наложен силово и брутално с огромни жертви, насилие и принуда. Нашите хора наистина не знаят с кого си имат работа.

- Вие сте се занимавали с този въпрос преди години...
- Да, десетки години при това. Навремето завеждах Секция „Югославия“, няколко години работих в Белград, първи написах в Европа, че Югославия няма бъдеще - отлично познавам тази страна. Имах голямата възможност да участвам в разговорите между България и Югославия през 1970 и 1976 г., които се проведоха на най-високо ниво. Наистина с тези хора договори и джентълменство е невъзможно - за тях не съществуват доказателства. Факт е, че има стотици хиляди свидетелства, които показват българския характер на Македония, а те нямат нито едно.

- Дайте пример за това, което казвате.
- Спомням си, когато на една научна конференция учени притискаха скопските комисари на македонизма: „Дайте доказателства“. Тогавашният шеф на Академията на науките - Михайло Апостолски, менте учен, много нервно кресна и рече „Нямам доказе“ на разваления български диалект. При тях истината е само тази, която те казват. Очаквах това нещо. И заявявам, че тези хора не могат да се откажат. Десетки години те упражняват тази професия - тя е същността на техния живот.

- Каква трябва да е нашата позиция, дайте съвет на политиците ни?
- Нашата позиция трябва да бъде ясна и категорична. Учудвам се кой е този, който е приел да водим разговори за обща история със Скопие. Няма обща история. Това е нелепа глупост. Подобен диалог на практика означава да се пише, образно казано, биографията на пострадалия и на престъпника, който се е отрекъл от майчиното си мляко и е отнел живота на хиляди достойни българи в Повардарието!? Има българска история и тя е от създаването на България до ден днешен. Има история на създаването на македонизма. Не всичко е македонско. Огромна част от населението е с българско самосъзнание. И сега има стотици хиляди хора, които се чувстват българи. Навремето ги разстрелваха без съд и присъда, в резултата на което са избити над 35 000 граждани на Вардарска Македония, 150 000 са минали през затворите и лагерите и 200 000 е емиграцията, която бяга и се спасява. Днес няма такова нещо, но сега ги преследват - инсценират процеси, държат ги без работа и т. н. От тази гледна точка нещата са ясни. Искам да подкрепя изявленията на вицепремиера Красимир Каракачанов по този въпрос.

- Какво би означавало един такъв отказ от историята ни, като нищо някои ще го направят?
- Разберете, ние не можем да се откажем от историята си. Тук дори не се касае чак толкова до Гоце Делчев - това е нелепо и отвратително. Наглостта на тези хора няма край. Оставете Гоце, спомняте ли как преди години тези хора си позволиха да оспорват националната принадлежност на Никола Вапцаров! И то при наличието, че майка му - баба Елена, беше жива. Тя им каза: „Аз съм родила българин!“ А те u отговаряха, че не знае какво е родила. Представете си каква наглост е това! Ето тази наглост сега ни показват нашите „скопски приятели“.

- Северна Македония кандидатства за ЕС. Може ли от Брюксел да ни наложат какво да правим?
- Не, не могат! Ако ни го наложат, това за нас ще бъде трета национална катастрофа. С първата и втората загубихме и територия, и население. А сега ще загубим историята и облика си. Те всъщност приватизират всичко, което е на територията на днешна Македония. Крайно време е България да премине от безлична и вяла отбрана в мащабно и безкомпромисно настъпление за разобличаване на всички замисли на македонизма. Защото ако управляващите в Скопие се промъкнат в ЕС с настоящия си идеологически багаж, утре те ще посегнат върху най-големия принос на българите в европейската цивилизация - старобългарската писменост. Защото като създател на третата писмено книжовна цивилизация на Стария континент (след гръцката и латинската) няма да се смятат българите, а ще се твърди, че това са „македонците“!? И автоматически Скопие си го прибира, защото видите ли средновековната история е тяхна.

- Ние първи признахме Македония - още покойният президент Желю Желев го направи от трибуната на НС и досега смятаме това за правилно. Но не правиха ли политиците ни през всичките години след промените през 1989-а огромни грешки, отстъпки дори?
- Процесът на македонизма не е приключил, той донякъде успя да се утвърди. Фактът, че над 100 000 се обявиха за българи и взеха българско гражданство, че още хиляди са готови на това, показва, че този процес още не е завършил. Но за да успее на това ниво, огромна вина има българската страна или по-точно неграмотните в политиката български политици. Те просто не знаят за какво става дума. Но те не са виновни...

- Моля? Наистина ли казвате и смятате, че не са виновни?
- Извинете, имам предвид това, че в продължение на десетилетия тази тема беше табу. Ако аз, проф. Трендафил Митев и други мои колеги учени и историци - ние сме една шепа, знаехме за какво става дума, другите въобще си нямаха и представа. Народът не знае. Питам един днешен политик как така в Солун 1 250 000 души излизат на митинг, за да отстояват гръцката теза по македонския въпрос, а при нас не можеш да изкараш и 50 000! Там се знае, докато тук се мълчеше и най-вече се криеха тези неща. А те са страховити.

- Кажете какви са тези страховити неща?
- Знаете ли каква пропаганда се водеше през онези години? Всичко е минало през моето съзнание, през моите уши и очи. Страшно е! Имаше неща, които те не можеха да ги печатат в Скопие и в Белград, а ги печатеха в емигрантския печат и в тях може да се види отношението им към България. Ето един от тях: „Всичко, което е наименувано „българин“ и „българска“ е измислено. Това е политика и е изфабрикувано от Великите сили и Русия. (Имат предвид, че Русия когато ни е освободила, тогава ни е обявила за българи.) Като се проследи и македонската и световната история, както и всички извори за човешкия род, няма никакви доказателства, че е съществувало име „българи и България“. Това показва нещо извънприродно, нещо ненормално, грозно, паразитно, кретенско. С една дума - срамно име, употребимо не за човешки род, а за хора с животински и варварски чувства.“ 

- Сериозно? И къде го пише това?
- Това се твърди в редакционна статия списание „Глас на македонците“, излизащо в САЩ. Виждам, че не ви се вярва, но ще ви кажа още една публикация от многото, от хилядите. Друго печатно издание зад граница убеждава своите читатели, че „старите исторически документи ясно показват смисъла на думата „българин“ и „българи“. Едното значение е „педераст и педерасти“, другото е: „простак, глупак, грубиян, тъпак, нечист, дебелоглав човек с голяма глава, селянин, проста нация“ и още много от този род.

- Умът ми не го побира! Извинете за емоционалното ми отношение, но това не звучи ли налудничаво?
- Не, това е политика на пропагандата. На фона на всичко това те не се стъписаха да отчетат един страхотен факт, който ние подминахме. Това е становището на Македонския институт за съдебна медицина, който преди няколко години след дългогодишно изследване доказа - и това го обяви лично директорът на Института, че българите и македонците имат едно и също ДНК. Нищо общо „македонците“ нямат нито със сърбите, а още по-малко с албанците. Едно и също е ДНК-то ни. Ако беше обратното, Скопие щеше да гърми. Ние обаче замълчахме, защото някои наши колеги от пропагандната сфера не ги познават тези неща. Затова казвам, че политиците ни не са толкова виновни, колкото тези, които не им казаха истината. Те са невежи. Убеден съм, че и премиерът, и повечето от министрите са далече от истината по този наистина много деликатен въпрос.

- А нашите хора в българо-македонската комисия свършиха ли си работата, нямат ли и те вина?
- А какво могат да направят те, като от отсрещната страна им казват, че премиер и президент на Македония по отношение на езика и македонската идентичност имат позиция. Тогава какво да разговаряме с тях? „Езикът си е наш“ - ето го абсурдът! Така нареченият македонски език е един крайно сърбизиран, но все пак диалект на българския език. Знаем как с декрет са наложили силово едно несъществуващо национално съзнание. Друг е въпросът защо беше наложен македонизмът. Той се появи, когато на власт дойде Хитлер. Европа беше стъписана, позицията на всички демократични държави беше, че Югославия трябва да се разпадне, че трябва да се даде свобода на потиснатите народи, вкл. и във Вардарска Македония. Всички до средата на 30-те години признаваха, че там живеят българи, но когато дойде Хитлер, всички се уплашиха и се реши: не разпад, а запазване на Югославия.

- Тоест, тя трябва да бъде спирачка пред настъплението на хитлеризма на Балканите, нали така?
- Именно. От това се възползваха крайните сръбски националисти - чудесно и потриваха ръце. И за да не се разпаднат, измислиха национализма. Както казват големите учени по света, особено в Америка - там има над 150 българисти, които отлично познават историята. С много от тях съм разговарял. Те казваха: Ако България беше казала „Стоп“ на македонизма още с появата му, той нямаше никакви шансове. Но тя 20 години мълчеше - от 1944 до 1963 година. И тогава те си оплетоха кошницата. Мачкаха тотално българите, избити са десетки хиляди. Огромна е вината на нашите некадърни, неграмотни и най-слаби политици в Европа. Винаги съм го твърдял и го доказвам.

- Правилна ли е позицията на България в момента - северномакедонците да признаят българския си произход и ние ще признаем езика им?
- Ние казваме, че приемаме не македонския език, а езика, който са наложили като официален. Приемаме езика, на който са подписали конституцията си. Категорично историята е основното нещо. Другото е спор на лингвисти и други. Как е създаден езикът знаем. Не зная дали е известно на много хора у нас, но едни от най-чистите български говори са в Охридско и Гоцеделчевско (Неврокопско). Те имат невероятен книжовен език още преди освобождението на Вардарска Македония и на този район. Такъв език няма, той е изкуствено създаден с много чужди, главно сръбски думи.

- Сега Германия щяла да посредничи между нас и Северна Македония по споровете ни. Какво е мнението ви?
- Трябва да подскажем на госпожа Меркел, че ние два пъти, служейки на германските завоевателни интереси, пропуснахме историческия шанс да се обединим - по тяхна вина и по вината на нашата управляваща династия - говоря за Кобургите. Нека сега да не пъхат за трети път там, където не им е ясно. През 1974 г. в САЩ Департаментът възлага на една група от няколко специалисти лингвисти, журналисти, икономисти да дадат мнение по македонския въпрос какво представлява. В доклада категорично се пише, че се касае за българско население, историята е чисто българска. Но тъй като ние сме членове на Варшавския договор тогава, а Гърция е техен съюзник - указанието към медиите на САЩ е да не се занимават с този въпрос, защото трябва да ни подкрепят нас. И мълчат. Американските учени са перфектни и не могат да бъдат подкупени. Има европейски учени, които ги купеха, но американците са точни, ясни и открити. Винаги съм имал много добро мнение за американската наука. Те могат да бъдат полезни на европейските ни приятели.

- Значи България сега е в изгодна позиция, за да докаже правотата си?
- България никога не е била в по-добра позиция по едновековния македонски въпрос. Днес тя е член на ЕС, а не комшиите. Поради това от подписа на София, а не този на Скопие, зависи, дали Република Северна Македония ще започне преговорите за присъединяване към ЕС. Ако този шанс, за защита на обективната истина се пренебрегне, потомството ще ни осъди, така както ние осъждаме онези, които от 1944 до 1947 година повярваха на Титовия неомакедонизъм и дори допуснаха, опити за неговото насаждане в Пиринския край.

Нашият гост
Доц. д-р Йордан Величков е завършил право, специализирал е дипломация в Москва и Лондон. Бил е на дипломатическа работа в Югославия, САЩ и Канада. Депутат в 40-ото НС. Почетен председател на Съюза на патриотичните сили “Защита”. От 1995 г. е преподавател по международни отношения в ЮЗУ “Неофит Рилски” - Благоевград и в СУ “Св. Климент Охридски”. Написал е няколко книги и стотици статии.

Коментари

Задължително поле