Може ли да се манипулират изборните резултати, компрометиран ли е вотът заради машинното гласуване и какъв е контролът над обработката на изборните резултати. Това попитахме доц. Златогор Минчев от БАН. Според него откакто гласуването е изцяло с машини се възпроизвежда многопартиен парламент, който не може да излъчи стабилно управление.
Прави се опит да се промени нещо в политическата ни система и то в определена посока под диктовката на някой отвън, като се крием зад технологията. В случая може би не става въпрос за посока, свързана с демократичното ни узряване, заявява Минчев.

- Все по-малко българи гласуват. Прогнозите и този път са за ниска избирателна активност. Има ли принос машинното гласуване в този процес?
- За съжаление, начинът по който се въведе машинното гласуване в България, а в последствие бе наложено и като единствена възможност, отдръпна гласоподавателите и намали желанието им да изразят своя вот. Причина е усещането, че ситуацията не е такава, каквато те си я представят. В началото, докато имаше избор между хартия и машина, идеята беше интересна като иновация. Липсата на алтернатива доведе до спад в изборната активност. Не бих се ангажирал с прогноза дали това ще се запази като тенденция, но самата идея, че осем партии имат шанс да влязат в парламента е доста притеснителна. Виждате, че изграждането на коалиция от повече от три партии, не води до устойчиво управление.

- При машинното гласуване възможни ли са манипулации на изборните резултати, каквито гласове се чуват?
- Чисто технологично съмнения за манипулации винаги има, защото в процеса има включен човешки фактор, който e субективен. Т. е. - възможни са манипулации. Как ще бъдат реализирани и ще има ли такива, ще видим.

- Кои са тъмните зони, в които би могло да има манипулации?
- В целия процес има много положителни моменти и много неясноти които създават редица предпоставки за манипулации. Едно от нещата е свързано с тезата за сертификация на машините и одит, която активно се представя на гражданите, но тя не касае параметризацията, която на практика е най-важна за волеизлявлението на всеки от избирателите. Там не можем да имаме никаква гаранция, за сигурност в момента. По начина, по който се проверяват системите на машините за гласуване, така както се оценява тяхната надеждност. Никой не проверява софтуера, който служи за параметризация на машините по отношение на електронната бюлетина. А именно, че ако изберете примерно №1, наистина ще се падне №1 и преференцията ще бъде отчетена така, както вие сте я въвели. Затова имаше много дискусии и по отношение на преброяване на контролните разписки и по отношение оповестяване на резултатите от протоколите в интернет. И двете идеи не видяха бял свят до момента и у гражданите се създаде усещането, че нещо не е чисто. Друг момент е свързан с т. нар. кодове за хеш функцията, която се разпечатва на контролната разписка при инициализиране работата на една машина за гласуване, тъй като тя дава абсолютно идентичен резултат за всяка една машина и това поставя голям въпрос за толкова много дигитални близнаци, които в момента са над 12 000 хил. На практика, всяка машина за гласуване, при определен вид настройка, може да бъде използвана във всяка една от избирателните секции. Това като се адресира и към чужбина, създава изключителна несигурност по отношение на резултатите. И не на последно място - трябва сме наясно, че при всяка технология може да възникнат непредвидени ситуации които да я извадят от строя. Въпросът е и как продължава изборният процес, запазени ли са резултатите до момента в процеса на гласуване при загуба на данни, остава отворен.

- Появиха се и много съмнения около носенето на флашки с резултатите от гласуването от секциите в РИК, както и по отношение на обработването им след това. Какъв е контролът над обработката на резултатите?
- Над „Информационно обслужване“, които извършват обработването на резултатите контрол де факто няма. Затова беше предложено резултатите от всяка секция да се снимат и да се качват в интернет веднага след приключване на изборния ден, и така по някакъв начин да контролираме и „Информационно обслужване“. Това едва ли ще се въведе, като тезата е, че така се нарушавал процесът на гласуване и преброяване. Аз намирам идеята за изключително удачна, тъй като на практика резултатите ще излязат максимум час след приключване на гласуването.

- Не ви разбирам. Нали резултатите, секция по секция се качват на сайта на ЦИК?
- Да, но кога се качват? Като приключи преброяването, а не в процеса на предаване на изборните книжа. Ако идеята бе приета и приложена щеше да се създаде възможност за граждански контрол и за отстраняване на несъответствия. Но очевидно по политически причини тази идея няма да види бял свят. Идеята бе заглушена с тезата, че ще бъдат блокирани сайтовете, а и някои от избирателните секции, които още са в процес на гласуване могат да бъдат повлияни! И процесът остана непрозрачен по отношение на паралелно съхраняване на резултати на две независими места и демонстрирането им на гражданите.

- Преди години сте бил начело на екипа по сертифициране на машините, какво успяхте на направите по отношение прозрачността на процесите?
- Дадохме много добри идеи, но голяма част от тях останаха само идеи. Тогава, когато отговарях за сертифицирането на машините, по време на евроизборите, имаше възможност избирателите освен с машини, да гласуват и с хартиени бюлетини. Тогава цената на един мандат беше 100 000 гласа, а сега за Народно събрание се очаква да е около 10 000 гласа. По онова време работата ни беше подпомагана от производителите на машините. Препоръчвам отново да бъде поискано от „Смартматик“ да добавят допълнителни контроли.

- Как си обяснявате категоричния отказ да бъдат броени и сравнявани разписките от кутиите с машинния протокол?
- Аргументът винаги е бил, че подобно действие обезсмисля машинното гласуване, както и че подобен подход ще забави процеса. И двата аргумента са разумни, но когато има съмнения за надеждността на резултатите, защото и в момента не е направен одит на последните избори, доколко приемливо е количеството на грешките. Коментира се съвършено различна теза и тя е че при машинното гласуване недействителните гласове са равни на нула. Това не е съвсем така. Какво става, ако една система дефектира и няма възможност чисто технически да бъдат прегледани резултатите, които са въведени до момента. Този процес не се коментира, но по чисто технически причини това е възможно да се случи. Знаем, че доставените машини са с външни акумулаторни захранващи системи които нямат нищо общо с производителя. И ако помните от предишни избори, те са свързани с едни жички, които стърчат навън. Ясно е, че това нещо е много уязвимо и в една недоброжелателна среда може да се извършат редица провокации. Отново ще повторя, че има технологични възможности и сега да се въведат контроли, въпросът е дали има желание това да се случи.

- За какви допълнителни контроли говорите?
- Може да бъде поканен производителят и да се добавят софтуерни контроли, които да гарантират на ЦИК, че определен протокол е недвусмислен и това може да бъде проверено. При сегашното дигитално подписване въпросът остава отворен.

- Имате ли обяснение защо два пъти вече ЦИК не съобщава резултатите от проверките на случаен принцип в определен брой секции за съответствия между разписките и машинните протоколи?
- Добре би било да бъде поканена външна организация, която да установи дали има разминавания. Това, че ЦИК не оповести резултатите от проверките ме кара да смятам, че е имало разминавания. Не виждам друга разумна причина да не бъдат огласени. На последните избори имаше решение всички втори флашки от машините да бъдат предоставени на ЦИК. Това не беше направено и не бе огласено дали има някакви разминавания. Когато се въвежда една нова технология задължително е да се осъществи контрол, за да сме наясно доколко тя е надеждна. Това в България не се прави и отливът на избиратели е естествено следствие.

- Къде се съхранява втората флашка от машините?
- Попитайте ЦИК. Втората флашка служи за две неща - ако първата дефектира, от нея могат да бъдат извлечени резултатите. По принцип тя е резервна. Дали се предава на „Информационно обслужване“, не мога да отговоря. Ние я изисквахме през ЦИК, но не ни беше предоставен достъп през 2021 дори на избираем принцип, при положение, че има решение. Т. е. в закона и процедурите има пропуски.

- Не разбрах в качеството си на какви сте поискали вторите флашки?
- Бяхме поканени като външни експерти, през 2021 г. аз бях поканен като консултант. И поискахме тези флашки, за да осъществим технически контрол на нивото на грешките. Последните избори беше поискана от ЦИК, имаше и решение, но в България нищо не следва, ако едно решение не бъде изпълнено. Аз съм убеден, че няма реална пречка да се качват резултатите от вота веднага след края на гласуването. Може би това е най-простото решение. Много се дискутираше и въпросът за видеонаблюдение при предаването на изборните книжа, но въпросът остана нерешен.

- Като експерт по киберсигурност ви питам има ли опасност от кибер­атаки при положение, че всяка машина е автономна и няма интернет?
- Опасно е обработването на данни и произвеждането на протокола, защото ако там има заложен зловреден код, теоретично съществува възможност да бъде произведен друг резултат, който няма как да бъде контролиран, освен ако не се извърши ръчно преброяване. Такова, както знаете беше искано, но не бе въведено. Подобни дискусии около машинното гласуване винаги са свързани с подозрения. Краткият отговор, за съжаление е: Да, има възможност, но винаги стават с участие на човешки фактор.

- Защо смятате, че смесената система на гласуване - с хартиени бюлетини и с машини, е по-надеждна?
- Защото има втора контрола. От гледна точка на оценка на грешката, ако имате два носителя, дори единият да дефектира, вторият продължава да се използва независимо. Не на последно място винаги съществува възможност за грешки. Ще ви дам пример с неправилно конфигурирана машина за дадена избирателна секция. И какво правим? Трябва да вземем решение, няма да спрем изборния процес.

- Във всички секции има бюлетини и в случай на повредена машина, се гласува с тях.
- Но нали ви е ясно, че едва ли ако се случи проблем в по-голям обем преминаването към гласуване с хартиени бюлетини няма да мине гладко. Гражданите в момента смятат, че едни големи куфари се разхождат насам и натам и те генерират изборните резултати. Може би сама ЦИК се опитва да убеди избирателите, че това не е така. Но иначе всеки се пита защо се появиха тези куфари след 30 години.

- Вие имате ли отговор на този въпрос?
- Първоначалната дискусия, че става въпрос за едни комисионни е несериозна. Сделката е за едни около 40 млн. лв. По-скоро се прави опит да се промени нещо в политическата ни система и то в определена посока под диктовката на някой отвън, като се крием зад технологията. В случая може би не става въпрос за посока, свързана с демократичното ни узряване. Големите партии са повлияни от това, че създаването на фрагментирани парламенти, води до нестабилност. Очевидно това е задачата.

- Не е ли твърде конспиративна подобна теория?
- Тя се доказва от последните избори. Откакто имаме само машинно гласуване, няма стабилен парламент. Ако на предстоящите избори 7 или 8 партии влязат в парламента, едва ли те ще направят стабилна коалиция. Причината затова е ниската избирателна активност. В такава ситуация най-чистото е да се махнат всякакви технологии и хората да гласуват на хартия. Тогава, ако сравним резултатите и имаме същата конфигурация, бихме могли да дискутираме вашата теза, че това е част от теория на конспирациите.

- А кой има интерес да се случва това?
- Една от партиите заговори вече за нов модел на управление - президентска република. Очевидно е кой има интерес. Този, който иска да смени модела на управление, но това да стане някак си по естествен път. Не мисля, че подобни решения ще доведат до позитивен изход в бъдеще.

- Защо според вас ЦИК не успяха да се справят и извикаха отново „Сиела“ да прави изборите? С какво точно се занимават членовете на ЦИК?
- Основно изпращат писма. И получават обратно писма. Хората така работят. Големият въпрос е къде бяха и са съхранявани машините, защо никой не искаше да реши този проблем в предишния парламент и правителство. Според мен беше създадена изкуствена ситуация - в последния момент няма никой друг, освен тази фирма да поеме отговорност, включително и за грешки. Защото тя досега го е правила. Очевидно чрез „Сиела“ се прави опит за оказване на влияние посредством технологиите, което цели политическа трансформация.

- Логичен е въпросът защо ЦИК трябва да е толкова високоплатен постоянен орган, след като в последния момент на пожар се опитва да решава проблемите?
- Това е политически въпрос. Едно лице, знаете кое е то, извърши събеседването и назначаването на новата ЦИК. Това за първи път се случва в най-новата ни история по този начин.

Нашият гост
Златогор Минчев е доцент в Института по информационни и комуникационни технологии към Българска академия на науките и ръководител секция “Информационни технологии в сигурността”. Той е и директор на Съвместния център за обучение, симулации и анализ към секция “Информационни технологии в сигурността”. Работил е активно съвместно с ЦИК по въвеждането на машинното гласуване у нас от 2016 насам, като на изборите за членове на ЕП през 2019 е ръководител на одитиращия екип и автор на методиката за това.