Минаха няколко дни от новата 2024 година. Политическият живот почти е замрял, само тук-там през медиите се чуват хвалби от управляващите и критики от опозицията. Но още в първите дни след ваканцията в парламента ще очакваме сблъсъци около законите за съдебната реформа, за избора на регулаторите. Пред управляващите остават два месеца до ротацията на премиерите. Ще има ли смяна на министри, с чий мандат ще се прави правителството на Мария Габриел? По тези и други въпроси разговаряме с доцента по политология в СУ „Св. Климент Охридски“ Стойчо Стойчев.

- Кои събития от политологична гледна точка бихте откроили през отишлата си 2023 година, доцент Стойчев?
- Разбира се, най-напред това е новата формула на управление - ротацията, при председателството на парламента и правителството. След това - промените в конституцията, които бяха обсъждани почти десет години. На трето място бих поставил новата роля на ДПС, тя изглежда много по-различна от преди.

- Сглобката или амалгамата, както вие я нарекохте, свърши ли си основните цели, които бе набелязала и заради които бе създадена - конституцията, Шенген и еврозоната?
- Тези цели служеха по-скоро като легитимация на управлението, нещо като по-трайна спойка между тези парламентарни групи, за да могат да управляват по-дълго, дори отвъд тези цели. Сега ще е интересно каква ще бъде ролята на ДПС, защото досега най-важното бе тяхната подкрепа за приемането на конституционните промени. Сега новата легитимация ще бъде, че регулаторните органи ще се избират с квалифицирано мнозинство от две трети и ДПС пак ще трябва да присъства в този процес. Като гледах как се развиха нещата си мисля, че не ГЕРБ вкарва ДПС в тази формула на управление, а по-скоро това е „Продължаваме промяната“.

- Какво ви кара да мислите така?
- ПП още не са превзети на абордаж от Делян Пеевски, но под някаква форма разчитат на ДПС да балансират отношенията в тази много голяма амалгама от партийни субекти, да изглеждат по-кооперативни и да се избягват скандали. Очевидно ДПС са необходим партньор. Това е институционалното обяснение на нещата. А по-неинстуционалното е, че по някакъв начин лидерите на ПП, най-вече Асен Василев, са се споразумели с Пеевски. На мен така ми изглеждат нещата, отколкото тези, които публично се тиражират, че ГЕРБ много си държат на ДПС все още.

- В същото време Пеевски десетки пъти каза, че ДПС няма да иска и да участва в правителството след ротацията, но спекулации по този въпрос вървят едва ли не всеки ден?
- Това е печелившата стратегия, включително и за ГЕРБ. Разбира се, при ГЕРБ има и друг прочит - че собствените им избиратели държат на такова участие в изпълнителната власт. Избирателите на Борисов са свикнали да го гледат като министър-председател, като управляващ. Така че тези заигравки със смяна на министри са нещо като послание към собствените им избиратели, да ги мотивират и да ги държат във форма.

- Почти не минава ден без Борисов да говори за смяна на министри, а ППДБ припомнят, че договорката е само за ротация на премиерите?
- То така е договорено, но когато се стигне до ротацията, този кабинет би трябвало да подаде оставка, тя да се гласува и да бъде приета от мнозинството и след това да гласува за кабинета на Мария Габриел. Но досега никой не е каза с чий мандат ще бъде реализиран този кабинет. Президентът ще го връчи първо на ГЕРБ, такава е процедурата. Едва ли пак ще го върнат и с мандата на ПП да бъде реализиран кабинета на Габриел. Така че много неща при самата ротация тепърва ще трябва да се предоговарят и да се дооговарят - с чий мандат ще се реализира кабинета, структурата му ще се запази ли. Бяха казали, че ще говорят по тези въпроси, но като мине конституцията. Е, тя мина и сега очакваме през януари и февруари да се разбере какво ще се случи на и след 6 март, когато изтича мандатът на Николай Денков.

- Очевидно първите два месеца на 2024 година ще минат под знака на ротацията...
- Да, и паралелно с това ще върви и интензивно законодателство по отношение на съдебната власт. Защото всички неуредени въпроси, които възникват с промяната на конституцията, сега ще трябва да бъдат уредени със закона за съдебната власт. Предстои да видим кой ще внася тези законопроекти. От една страна министърът на правосъдието е приел да прави тези неща, но паралелно с това и Пеевски е много инициативен и свикнахме да виждаме законопроекти с негов подпис и тези на Борисов, Кирил Петков и Христо Иванов. Пеевски се рекламираше като бащата на новата конституция и пред младежкото ДПС и във всичките си изяви говореше за гаранция на държавността и сега може да се яви като стожер на съдебната реформа.

- Оптимист ли сте за тази реформа?
- Аз винаги съм бил скептичен към нея. Една реформа трябва да се прави с много активното участие на всички равнища от тези, които ще бъдат реформирани. Няма как политиците да натрапят нещо на тези хора и да очакват, че системата ще се реформира и ще се приеме. Имаме опитът от 2015 година, видя се какво стана след това, самите вносители на реформата не я долюбиха. „Съдебна реформа“ е лесна формулировка, която минава за масова употреба. Изглежда логично - като си оправим съда, той ще следи за спазването на правилата и - хей живот, здравей, здравей! С формални мерки не могат да се решават поведенчески модели и цивилизационни нагласи. Не става, трябва да се промени човешкия материал. Тези хора са израснали в някаква система, която ти искаш да промениш, без те да участват в нея. Те трябва да бъдат убедени предварително, а не да седят отстрани и да чакат каква нова простотия ще им измислят депутатите, за да могат те да си живуркат постарому.

- В приетите конституционни поправки има един много спорен текст - че чужди граждани с български паспорти могат да станат депутати и министри у нас?
- Допустимостта на този текст е дискусионна. Според мен нямаше нужда от това. То бе сложено да легитимира пост фактум казуса с двойното гражданство на Кирил Петков при положение, че той вече не стои, мина и замина. Да изперат Киро с конституционни промени не им бе необходимо на ПП. Сега нещата опират до Конституционния съд. ГЕРБ си има там съдии, въпросът е дали ДПС ще изкара някаква скрита квота в него, а и президентът има своя.

- Коментарите за въздушния и морски Шенген се движат от голям успех за българската дипломация до национално предателство и повод за оставка на правителството...
- Пробивът е факт най-вече по отношение на холандската позиция. Защото Холандия беше големият проблем през всичките тези 17 години, откакто сме член на ЕС, тя винаги препятстваше България по пътя за Шенген. Първо бяха Холандия плюс Финландия плюс Германия, впоследствие гарманската и финландската позиция се промени. Австрия се появи наскоро, но като цяло спирачката бе Холандия, и по-точно Марк Рюте, който бе премиер през цялата тази епоха, в която и Борисов бе министър-председател. Според мен позицията на Рюте е била някаква лична неприязън към ГЕРБ и Бойко Борисов и неговото управление. Нещата рязко се промениха, когато Кирил Петков стана премиер, Рюте заяви, че му вярва. Сега министър-председател е Николай Денков от ПП, който е много близък с Кирил Петков. Според мен като отпадна факторът „Холандия“, австрийските пречки ще се преодолеят бързо по някакъв начин - дали при смяната на председателството на ЕС, дали като нашата ротация направи нещо друго, ще видим. Но си мисля, че преди 10-12 години България бе изгубила интерес към членството в Шенген поради интензивните си контакти с Русия - издаване на визи за руснаци, които да купуват имоти у нас и да идват на почивка у нас. За мен шенгенското пространство нкога не е било някаква заветна цел. Този проблем бе изваден от нафталина от Румен Радев, който трябваше да постига някакви успехи. Ходи дори в суперлуксозната опера във Виена да разговаря с президента на Австрия. Шенген никога не бе национален външнополитически приоритет за България за разлика от членството ни в НАТО и ЕС. Много по-съществен проблем от Шенген е еврозоната.

- Датата за влизането ни в нея е определена за 1 януари догодина...
- Тази дата ще се движи, тя е обтекаема, срещу нея няма някакви вътрешнополитически аргументи, които държавите в еврозоната могат да формулират. Нито сме с голям дълг, нито има нещо общо с мигрантите. Еврозоната означава много сериозни промени, достъп до пари, това ще бъде голям скок за България, което ще бъде усетено ефективно от всички. До голяма степен влизането в еврозоната е под контрола на финансовия министър. Предстои да се види доколко Асен Василев е убеден „еврозонист“ или не, защото той на практика може да саботира целия процес. Не вярвам обаче това да стане, правителството ще направи всичко, за да бъде спазен срока 1 януари 2025 г.

- Имаше призиви да се изключат телевизорите пет минути преди Нова година, когато президентът държа петминутна реч, в която се обяви за единение на обществото и силно лидерство...
- Той винаги го заявява. Под единение и лидерство той разбира всички да се обединят около него. Президентът се утвърди като един от политическите лидери.

- Движението „Трети март“, на което той се явява нещо като вдъхновител, възможно ли е да стане партия и дори да участва на евроизборите през юни, каквито гласове се чуват?
- Заявки всякакви покрай президента се чуват, всякакви спекулации има. Но историята ни е показала, че един президент тръгне ли да се занимава с партийно строителство и лидерство след мандата си, обикновено се разочарова доста. Те винаги имат високи очаквания като избрани мажоритарно с два милиона гласа и си мислят, че са носители на някаква легитимност и че зад тях действително стоят два милиона и като направят партия ще избият рибата. Въпросът е, че нашата политическа култура е такава, че българите не обичат елитите си, бързо ги обезглавяват и бързо им омръзват. Като си седял 10 години отпред на авансцената, ти наистина до голяма степен си втръснал на хората. Освен това тези два милиона, които са гласували за теб, са функции на много неща - например някой е гласувал за теб, защото не е искал за друг и тази подкрепа изведнъж се оказва имагинерна и намалява много пъти и те падат отвисоко. Затова е измислено те да имат пожизнена охрана от НСО, държавен офис и секретарка, за да им се подскаже, че са обезпечени до живот и оттук нататък да не се занимават с нищо друго. Радев започна политическата си кариера през президентството и там би трябвало да я приключи. Да не говорим, че като генерал, летец и т. н. неговата реализация е била на съвсем друго място.

- Как според вас може да се разплете възелът в Столичната община?
- Там нещата се доста аналогични с предходния мандат в Народното събрание - с декларации, че с този или онзи няма да работят, с „вие се оправяйте“. Очевидно кметът иска да изгради някакъв корпоративен модел, то друг вариант няма. Но много хора няма как да го преглътнат, това трудно се обяснява. В такава ситуация големите партии не трябва да издигат свои кандидати за председател на СОС. В такъв фрагментиран вариант винаги трябва да се избере някой от малките партии, а големите да го подкрепят. Примерно Вили Лилков, много хора от ГЕРБ съжаляваха, че той не е техен кандидат за кмет.

- Покрай демонтажа на паметника на съветската армия чухме много остри думи по наш адрес от руската посланичка у нас Митрофанова и от говорителката на руското Външно Захарова. Няма никакви реакции от наша страна...
- Каква реакция да има? То и руската реакция освен остри думи друго не остава да се направи. Ясно е вече, че Русия не е факторът, какъвто беше по отношение на България и това се е случило не защото нашите управляващи са големи русофоби. Русия води война, има други фокуси и други интереси. Руските реакции като тези на Митрофанова и Захарова не плашат никого вече у нас, никой не им обръща внимание. Друго ще бъде, ако Лавров или Путин кажат нещо...

Нашият гост
Стойчо Стойчев е роден е в Шумен на 7 януари 1983 г. Завършва Софийския университет (бакалавър, 2001-2005 и магистър, 2005-2006. През 2010 г. защитава дисертация на тема “Европеизация на представителния елит в България: измерения и ефекти”. Доцент в Софийския университет от 2018 г. Началник на кабинета на министъра на образованието и науката (2014). Съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи на Република България.
Доц. Стойчев е ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Интересите му са в областта на организираната престъпност, криминални пазари, анализ на политическия риск, избори и прогнозиране.