Дрю Баримор: На 12 вече бях пристрастена към дрога и алкохол

Винаги готова за екшън и шоу

 

Майка ми ме отведе в лудница

Да водя шоу е сбъдната мечта

Тотално бях изгубила посоката

Не бъдете „професионални родители“

Дрю Баримор остава една от най-палавите и провокативни звезди на Холивуд. Тя се пробва като водеща на свое собствено вечерно шоу и ако има актриса подходяща за подобна роля, то това е именно тя.

Баримор е пълна с истории и може да черпи вдъхновение от живот, изпъстрен с триумфи, приключения, противоречия, успехи, провали и скандали.

Тя е родена в легендарната артистична фамилия Баримор и се снима буквално от бебе. Става световна звезда на 7 годинки с ролята си в мегахита „Извънземното“ на Спилбърг. Преди да навърши 13 вече е пристрастена към алкохола и дрогата.

Успява да оцелее и да надмогне демоните на ранната слава. Сега тя играе, продуцира, рекламира и се готви да пусне собствен лайфстайл бранд. С нея никога н е скучно.

- Дрю, лесно ли се адаптирахте към ролята на водеща на вечерно шоу?
- Не, но аз обичам да ми е трудно. Правенето на такова предаване е изключително тежко. Отнема страшно много време. 

Но аз не се спирам и никога не казвам никога. Освен на идеята за нов брак. Ето това няма как да направя пак.

- Трудно ли се отглеждат деца без брак?
- На моменти е направо невъзможно. И то не заради брака или липсата на такъв. Просто е нещо съвсем различно като преживяване. 

Имаше периоди, в които вече не знаех коя съм. Мисля си, че прекалих в задълбаването и задълбочаването в мисията да бъда професионална майка. Да бъда родител за пример. За мен беше важно да си припомня, че съм индивид и с други умения. 

Иначе сигурно щях да умра. Моите близки и приятели ме спасиха. Страшно много им се възхищавам и дължа много на тях.

- Толкова ли беше тежко?
- Да. Качих много килограми. Изгубих посоката си. Разводът беше ужасно тежък и труден. Всичко, което не исках да стане взе, че стана. Но идеята на това да се загубиш е във възможността да се откриеш и преоткриеш. И аз успях.

- Сега не снимате много нови филми. Заради децата ли?
- Да. Може би като пораснат ще се върна към киното. Но новото шоу е едно от най-страхотните неща, които са ми се случвали. 

Не исках да снимам филми през цялото време, заради малките деца, но все трябваше да върша нещо. Истината е, че човек не трябва да се превръща в сянка на себе си заради децата. Не трябва да се обезличава. Това е рецепта за родителска катастрофа. 

- Изненадахте ли се от таланта си да водите токшоу?

- Шоуто е плод на дългогодишно пътуване. През него аз разкривам къде бях, къде съм сега и как стигнах до там, където исках да отида. Отвъд най-смелите ми мечти беше да имам възможност за ежедневно ток шоу. Наистина съм развълнувана и за мен бе чест да го създам със CBS.

- Черпите ли вдъхновение от бурното си детство за шегите в шоуто?
- Меко казано бурно. На 12 години вече бях в рехабилитационна клиника и бях част от кампанията на Първата дама Нанси Рейгън „Кажи не“ на дрогата. 
После отново се пристрастих към алкохола и наркотиците, и на 13 трябваше да прекарам 18 месеца в болница.

- Какво ви минаваше през главата по онова време?
- Бях обзета от страх, че изобщо не знам накъде съм се запътила и какво ще стане с мен. Опасявах се, че ще умра на 25 години. Но колкото и мрачни да ставаха нещата, винаги оставаше място за светлина и надежда, за доброта. 

Никога не навлязох изцяло в тъмнината, не позволих на мрака да ме завладее напълно. Тази опасност съществуваше постоянно, но аз съумях да я избегна. 

- Кога беше най-страшно?
- Може би като бях на 13 години. Тогава сякаш ударих дъното. Чувствах се толкова сама и ужасно. Бягах от вкъщи и бях изпълнена с гняв.

- Чувствахте ли се предадена от родителите си?
- Да и точно това ме изпълваше с неописуем гняв. Но осъзнах, че гневът не ми помага. Припомних си колко много деца изобщо нямат родители.

Майка ми буквално ме отведе в лудница, където ме заключиха за година и половина. Но знаете ли какво. Това ми помогна. Даде ми невероятна дисциплина. Тренира ме. Беше като лагер.

А и аз не водех нормален живот. Нуждаех се от подобен шок. Беше ужасно и мрачно. И необходимо. Тогавашното ми аз направи плачеше за някакви екстремни и крайни и мерки.

- Наистина ли не можехте да си тръгнете?
- О, да. Година и половина строг режим. Майка ми не ме беше предупредила, защото знаеше, че щях да избягам. Никога нямаше да позволя да отида доброволно в лудница.

- Тя посещаваше ли ви там?
- Понякога. Важното е, че оцелях. Но там беше сюрреалистично. Опитваха се да ми пробутват някакви лекарства. Не го допуснах. Цялата ми мисия беше да се изчистя. И успях. Направих го. Преодолях пристрастяването. Въпреки всичко.

- Влязохте в заглавията и със своята сексуалност…

- Да, аз съм бисексуална. Сексът с жена е красиво нещо и дава възможност да изследваш и опознаеш тялото си по различен и нов начин от секса с мъж. И в двете форми на физическа любов има магия.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта