“Еколози” въртят хотел в защитена зона

Хотелът на „Льо Балкан“, намиращ се край Дуранкулашкото езеро.

Прибират по 45 евро за нощувка

Докато уж опазват червеногушата гъска край Шабла, „еколозите” от фондация „Льо Балкан” са си построили хотел на брега на Дуранкулашкото езеро, който попада в Натура 2000, показа разследване на „Труд”.

Организацията е ръководена от Павел Симеонов. Той е част от „зеления” кръг около нелегитимния председател на Асоциацията на парковете в България Тома Белев. И докато Белев и компания саботират ключови държавни и частни инвестиции под предлог, че ще бъдат засегнати защитени зони, техният приближен Симеонов е собственик на хотел в Натура 2000, работещ под прикритието на информационен център. Истинската идея на сградата е да приютява орнитолози, учени и любители на птиците, които да наблюдават защитените видове край Дуранкулашкото езеро. Но днес Павел Симеонов отдава стаи под наем срещу 45 евро на вечер.

„Побързайте, защото няма никакви места. Аз съм орнитолог и мога да развеждам и да обяснявам на гостите за редките птици. Това се заплаща допълнително”, казва Симеонов по телефона на туристите.

Проверка на „Труд” в района показа, че обзаведена къща в Крапец, състояща се от две стаи и кухня, може да се наеме в разгара на летния сезон за 40 евро на нощувка.

А докато „екологът” развива бизнеса си, на официално запитване на вестника от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) във Варна отговориха следното: „Имотът попада в защитена зона за опазване на дивите птици BG0002050 „Дуранкулашко езеро”.

Историята

Идеята за информационния център е от 1999 година, когато започва да се пише Планът за управление на защитена местност „Дуранкулашко езеро”.

Тези местообитания попадат в обхвата на Закона за защитените територии. Местностите често съвпадат или граничат със зони от Натура 2000. Режимът на последните е определен в Закона за биологичното разнообразие. Така в конкретния случай налице е защитена територия „Дуранкулашко езеро” и зона със същото име.

Автор на Плана за управление е Българо-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието (БШПОБ), която днес се нарича фондация „Биоразнообразие”. Тя е неправителствена организация (НПО), членуваща в коалицията „За да остане природа в България”.

През 1999 г. зараждащото се „екологично” движение у нас е наясно, че в близко бъдеще всичко край Дуранкулашкото езеро ще бъде със защитен статут. Затова е логично всякакво строителство там да се избягва, най-вече от „природозащитните” организации. Но в Плана за управление БШПОБ залага изграждането на центъра-хотел. Мотивите се, че той вече е записан в един от устройствените проекти за развитието на местността, който е финансиран от фондация „Льо Балкан” - инвеститор, строител и собственик на сградата.

„Предлага идея за създаване на инфраструктура за обслужване на посетителския поток в района на Дуранкулашко езро”, пише в Плана за управление. От цитата се вижда, че още тогава „зелените” мислят в далечна бизнес-перспектива – центърът ще обслужва туристите, които искат да научат повече за защитените видове.

Източници от община Шабла разказаха пред „Труд” как организацията се е сдобила с терена на брега на Дуранкулашкото езеро, върху който е изградила хотелът.

Преди 20 години, на 27 януари, „Льо Балкан” изпраща писмо до тогавашния кмет на Шабла Коста Костов. В текста е обяснено, че построяването на сградата вече е заложено в Устройствения план на местността „Дуранкулашко езеро”, който е приет от Общинския съвет. От фондацията предлагат заменка – те ще дадат нива край водния басейн. Срещу това ще станат собственици на общинска земеделска земя на брега на езерото. Защо е необходимо всичко това? Отговорът е много лесен – въпреки че сградата е заложена в Плана за управление на защитена местност „Дуранкулашко езеро”, е по-добре тя да е извън нея, предвид хотелски амбиции на Симеонов. Режимите за развитие на туристически бизнес са много по-леки, когато не трябва да спазваш ЗЗТ, приет през 1998 г. Общинският имот, с който „Льо Балкан” се сдобива, е извън защитената територия.

Общинският съвет на Шабла одобрява заменката на 14 септември 1999 г. Така е разчистен пътят към хотелския бизнес на „еколога” Павел Симеонов. Но през 2010 година МОСВ включва хотела в защитена зона от Натура 2000. Проблем няма – зданието е изникнало преди това и не е в нарушение, поне на закона. От „екологична” гледна точка ситуацията е меко казано странна – Симеонов е част от движението, което твърди, че в Натура 2000 не може да се правят инвестиции, камо ли да се изграждат хотели. Според „природозащитниците” това нарушава местообитанията на видовете. Но за техни хора очевидно е разрешено, защото Павел Симеонов има хотел в Натура 2000.

Странна помощ

Днес хотелът работи целогодишно на пълни обороти, а вероятно и печели доста добре благодарение на още един факт: в сградата на община Шабла действа „зелен” инфоцентър. Той е създаден с подкрепата на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), част от коалицията „За да остане природа в България”. Преди да бъде построен хотелът те изпращат свое становище, в което подкрепят изграждането на сградата на Симеонов.

В общинското звено работят служители, които са на заплата от местния бюджет. Официално те трябва да стимулират развитието на туризма в района чрез организиране на събития и разяснителни кампании. Източници от местната управа разказаха пред „Труд”, че основната дейност на общинските работници е съвсем друга – когато дойдат туристи, те ги насочват към хотела на Симеонов с препоръката, че това е най-доброто място за нощувка наоколо. Защо правят това не е ясно.

Категоризация

Хотелът на брега на Дуранкулашкото езеро е с категория от 3 звезди, научи „Труд”. Разрешителното, издадено от община Шабла, изтича през 2021 година. Отделно с две звезди е категоризиран снек барът. Той има 20 места на закрито и още толкова на открито – непосредствено до защитените видове.

Изводите

Разследването на „Труд” разкрива двойният аршин на „еколозите”, когато става въпрос за защитени територии и местности. Ако те следваха собствените си тези, че в Натура 2000 не може да се развиват никакви човешки дейности (което е абсолютна лъжа, служеща за рекет над държава и бизнес), то фондация „Льо Балкан” отдавна трябваше да е прекратила хотелската си дейност. Все пак са „природозащитници”, а не бизнесмени.

Сега на дневен ред изниква питането дали отговорните институции ще започнат проверки на Павел Симеонов, за да се види дали всичко около заменките, хотела и неговата туристическа дейност е в рамките на закона.

Медиен комфорт: БТВ лъска имиджа им с европари

„Статут – застрашен вид” - такъв филм излъчи телевизия БТВ през месец март. Автор е репортерът Борислав Лазаров, който обяви за герои „еколозите” от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), действащи в района на Шабла. Причина за хвалебствения репортаж е тяхната работа за опазването на червеногушата гъска.

В телевизията явно са пропуснали факта, че „природозащитниците” от БДЗП имаха достъп до 2.6 милиона евро финансиране от Брюксел, за да се грижат за този застрашен вид. Какво са свършили, никой не знае. Един факт е безспорен - въпреки огромното финансиране, популацията на птицата продължавала да намалява.

Филмът за „еколозите” е платен от ЕК, отговориха за „Труд” от официалното представителство на Комисията у нас. Имали договор с БНР, един сайт и БТВ за информационната кампания „ЕС: по-защитени заедно”.

От представителството не знаят колко средства са дадени на БТВ за хвалбите по адрес на „еколозите” – общото финансиране за България е 40 000 евро и се разпределя от компанията, която отговаря за информационната кампания.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от България