Раците с впечатляващи делови предложения, Везните да не вкарват свои пари в инвестиции – Дневният хороскоп на Алена

На 10 април 2020 да почерпят

Пролет пукна, ние още не… Всички слухове за край на нацията са силно преувеличени

881 жертви на коронавируса във Великобритания за денонощие

Роб Лоу: Супергероите са в спасителните служби Звездата играе главна роля в „911: Тексас”

Страните от ОПЕК + са се договорили да намалят производството на петрол с 23%

Проф. Радка Аргирова, председател на българското дружество по вирусология, пред “Труд”: Без дисциплина ще станем Ломбардия след празниците

Орбан удължи извънредното положение в Унгария за неопределено време

Прототип на българска ваксина срещу COVID-19 може да бъде готов до 1 година

Доц. д-р Атанас Мангъров пред “Труд”: За лечението на COVID-19 няма доказателства

СЗО ще поиска 1 млрд. долара за борба с коронавируса

90% от сиренето – от българско мляко Свинско и зеленчуци задължително от местни ферми

Дават евтини кредити на туроператорите Със средствата ще се връщат пари за предплатени ваканции

Живко Тодоров оглавява ББР (обзор) БНБ одобри назначението на 2 април

Боян Магдалинчев: Никой не се е възползвал от уязвимостта на системата за разпределяне на дела

Защо ЕК ни извади от процедурата по дисбаланси Решението е по-скоро политическо, отколкото експертно

Оценката на ЕК е, че България продължава да е най-енергоемката икономика и с най-големи емисии на парникови газове за производство на единица БВП.

Недостатъчните инвестиции се изтъкват като пречка

Една от основните причини е значителният напредък по отношение на управлението на финансовия сектор

Взаимното наблюдение на макроикономическите политики в Европейския съюз показа съществени слабости преди Глобалната криза. Повечето икономики се характеризираха със структурни проблеми и дисбаланси, които бяха предпоставка за влошаване на последиците от нея. Реакцията от държавите членки с цел укрепване на съюза включва и въвеждането на Европейския семестър като интегриран подход за взаимно наблюдение, анализ и отправяне на препоръки, които трябва да бъдат адресирани в националните бюджети за следващата година.

Част от Европейския семестър е оценката на макроикономическите дисбаланси на базата на индикатори, като стойността им се съпоставя с предварително определени граници. Преминаването на тези граници изисква допълнителен анализ и страната може да попадне в процедура по дисбаланси, както и в такава по прекомерни дисбаланси. В доклада от февруари 2020 г. България е оценена като страна, в която вече не се наблюдават дисбаланси. С прекомерни дисбаланси са Кипър, Гърция и Италия, а с дисбаланси са Германия, Испания, Франция, Хърватия, Ирландия, Нидерландия, Португалия, Румъния и Швеция. Прави впечатление, че най-големите икономики от еврозоната са в процедура по дисбаланси, което е показателно за нестабилността на паричния съюз. Тези дисбаланси се наблюдават в навечерието на рецесия и вероятна криза, което прави еврозоната уязвима и създава очаквания за разработване на “спасителни програми” и необходимост от солиден финансов ресурс за подпомагане на някои от страните.

Общ преглед

Докладът за ЕС се фокусира върху устойчивия растеж и “зелената сделка”, но те все още са добро пожелание и само възможност за развитие в бъдеще. Структурни проблеми се наблюдават в повечето страни и поради отрицателните лихвени проценти на Европейската централна банка правителствата се финансират евтино и отлагат необходимите реформи. Признават се проблеми с производителността на труда, като се наблюдават съществени различия по страни – от растеж с 6% през 2018 г. в Полша до спад с 1,1% в Люксембург. Факторите за неблагоприятното развитие са: недостатъчни инвестиции във физически капитал, образование и обучение; остарели производствени технологии; застаряване на работната сила; недостатъчна интеграция на жените и мигриращите работници на пазара на труда; липса на квалификация и умения. Въпреки ежегодните препоръки в областта на иновациите и новите технологии към всички страни не се наблюдава никакъв напредък.

Една от препоръките към България е инвестициите да бъдат насочени към покупката на по-съвременни машини и оборудване, които в момента са далеч от международните стандарти. Значително изоставане в качеството на машините се наблюдава при малките и средни предприятия.

Системите на здравеопазване и дългосрочни грижи също имат нужда от реформи, като България е в групата държави, при които се наблюдава ограничен прогрес. В нея попадат също Белгия, Ирландия, Унгария, Малта, Австрия, Португалия, Румъния и Финландия.

Фискалната и икономическа стабилност е на недостатъчно добро ниво, особено в основните страни от еврозоната, с изключение на Германия. Наблюдава се нарастване на бюджетните дефицити, а правителствените дългове правят редица страни уязвими и ги поставят в невъзможност да реагират с адекватни фискални мерки в ситуация на рецесия и криза. В Италия, Белгия, Испания и Франция правителствените дългове продължават да нарастват, дори и в ситуация на положителен икономически растеж през последните години.

Препоръката за намаляване на държавните разходи и дългове като подготовка за по-лоши икономически времена обаче е закъсняла, тъй като рецесията на практика е факт и липсва гъвкавост и възможност за реакция. Евентуалните мерки ще допринесат за ново значително нарастване на дефицитите и дълговете, които все по-трудно ще бъдат финансирани.

Демографската ситуация влошава перспективите за дългосрочна устойчивост на публичните финанси, като страните с най-висок риск от бъдещо значително увеличение на дълга са отново ключови за еврозоната – Белгия, Испания, Франция, Италия и Португалия. Тези страни са с висок кризисен потенциал, особено ако се отчете и допълнителният шок за икономиките в резултат от разпространението на коронавируса.

България

Достъпът до здравеопазване се оценява като ограничен.

България е единствената страна, която е извадена от процедурата по дисбаланси, въпреки че извън поставените граници попадат два индикатора. Според използваните данни в доклада към края на 2018 г. нетната международна инвестиционна позиция е -35,2% от брутния вътрешен продукт при граница от -35% от БВП, а номиналните разходи за труд за единица продукция нарастват с 18,3% при граница 12%. Докато при първия показател развитието през 2019 г. вече е в рамките на поставеното ограничение, то при втория показател дисбаланс все още е налице.

Следователно решението е по-скоро политическо, отколкото експертно. Една от основните причини за него е значителният напредък по отношение на управлението на финансовия сектор и адресирането на регулациите в него. Задлъжнялостта на предприятията и делът на необслужваните кредити намаляват. Необходимо е обаче процесът по отношение на необслужваните кредити да продължи.

В доклада за България е посочено, че перспективите за растеж остават благоприятни, но трябва да се обърне внимание и на редица проблеми. На преден план са изведени бавното догонване на останалата част от ЕС, равнищата на бедност и неравенството в доходите, необходимостта от широкообхватни структурни реформи, недостатъчните инвестиции, демографските проблеми, значителният недостиг на работници и нарастващите регионални различия. Тези неблагоприятни фактори са препятствия пред средносрочния растеж и могат да доведат до акумулирането на нови дисбаланси.

Прогнозираният растеж от 3,7% за 2019 г. не се потвърди от публикуваните данни от Националния статистически институт. Според тях растежът е 3,4%, но огромните ревизии на основни негови компоненти предизвикват редица въпроси и трябва да бъдат предмет на отделен анализ. Липсата на надеждност на основни статистически данни и възникналите съмнения относно независимостта на съответната институция представляват проблем и дискусиите на национално и европейско ниво предстоят.

Недостатъчните инвестиции се изтъкват като пречка пред модернизирането на икономиката, като основна причина е недобрата бизнес среда. Посочена е необходимост от публични инвестиции в редица сектори – транспортна, енергийна, екологична инфраструктура, цифровизация и развойна дейност, като се обръща внимание и на някои слабости в управлението и изпълнението на съществуващите проекти.

Според доклада несъмнен успех за преодоляване на уязвимостта във финансовия сектор представлява укрепването на банковия надзор чрез насърчаването на адекватна оценка на активите в банковата система и на пазара на необслужвани кредити, както и ефективното прилагане на основан на риска надзор в небанковия сектор и надзор на групово равнище. Съществен напредък е постигнат в модернизиране на уредбата за корпоративното управление на държавните предприятия. Подобрение се регистрира при събираемостта на данъчните приходи, укрепването на пригодността за заетост и социалното приобщаване чрез по-ефективно подпомагане на минималните доходи.

Посочен е известен напредък и по отношение на бизнес средата, но той не кореспондира с намаляващите инвестиции като дял от БВП, както и с крайно недостатъчните преки чуждестранни инвестиции (едва 1% от БВП). По отношение на бизнес средата се уточнява, че подобряването є, както и повишаването на качеството на институциите продължават да са предизвикателство. Бавно се предприемат мерки в публичната администрация и електронното управление и те не дават резултат. Обществените поръчки продължават да предизвикват съмнения, липсва координация между политиките, които се провеждат чрез обществени поръчки, а електронната платформа се използва ограничено. Обръща се внимание, че честите промени в регулациите създават несигурност и са основна пречка пред инвестициите.

Ограничен напредък се посочва в борбата с прането на пари, рамката за несъстоятелност, автомобилното застраховане, насочването на икономическата политика към инвестиции, образованието и приложимостта му на пазара на труда, интегрираните услуги за заетост, достъпа до здравни услуги чрез намаляване на преките плащания (трудно е да се измери и като цяло няма подобно усещане в обществото). Достъпът до здравеопазване се оценява като ограничен поради неравномерното разпределение на ресурсите и слабото покритие на здравното осигуряване. Преките плащания от страна на пациентите покриват почти половината от разходите за здравеопазване, което е един от най-високите дялове в ЕС.

Изтъкват се предизвикателствата в борбата с корупцията, като все още не са предприети мерки за намаляване на риска по отношение на схемата “гражданство срещу инвестиции”. Тя се свързва и с възможностите за пране на пари.

Изоставане се наблюдава по отношение на околната среда – замърсяването на въздуха, управлението на отпадъците и повторната употреба на материали. Оценката на ЕК е, че България продължава да е най-енергоемката икономика и с най-големи емисии на парникови газове за производство на единица БВП. Това е израз на ниската ефективност в икономиката като цяло и се превръща в препятствие пред производителността и конкурентоспособността. Необходимо е да се направи подробен анализ на ситуацията, особено в светлината на “зелената сделка” и необходимостта и възможностите, които ще предостави за преструктуриране на икономиката.

Като цяло докладът насочва вниманието към редица предизвикателства и области, в които реформите в Европейския съюз и в България или не се провеждат, или действията не дават необходимите резултати.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.