На 14 октомври 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 14.10.2019

Три пожара горят край хълма Трапезица в Търново

Отиде си Милчо Левиев – съвременният гений в джаза Легендарният музикант, аранжор и пианист донася световна слава на България

Турция засилва офанзивата в Сирия (ИНФОГРАФИКА)

Пол Маккартни често сънува Джон Ленън

Чакаме чернокопа да дойде от Румъния Морето край Варна е пълно със сафрид

Борисов: Борбата с тероризма и радикализма на Балканите и в Европа ще бъде основна тема по процеса „Акаба“

Ивайло Иванов: Убитата в „Младост” е разстреляна от свой познат

Българка има най-ниския глас на планетата Марияна Павлова отдавна мечтаела за рекорда

Генералният консул на България в Чикаго Иван Анчев: Задържан е убиецът на четиримата жертви

Частните уроци поскъпнаха двойно Над 2800 лева излиза подготовката на седмокласник

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 14 октомври 2019

Опозицията на Орбан се цели в Будапеща

Известният кардиолог и общественик проф. Младен Григоров пред „Труд“: Чуя ли да говорят за нов прочит на историята, се задушавам Македонските политици се въртят като фурнаджийски лопати

Само за месец президентът и премиерът на Северна Македония направиха изказвания, свързани с историята, която винаги е разделяла страните ни, вместо да ги сближава. Зоран Заев призна, че Македония си е присвоявала история от съседите. Как да тълкуваме тези думи и още за отношенията ни със Скопие – по тези теми разговаряме с един от най-компетентните по темата кардиологът проф. Младен Григоров.

– Зоран Заев най-после призна в интервю за гръцка телевизия преди ден, че Македония е присвоявала история и от съседите, и от света и с тези манипулации сами са си затръшнали вратите за Европейския съюз и НАТО. Какво означава едно такова признание от македонския премиер, проф. Григоров?
– Не вярвам много на македонските премиери, защото те се въртят като фурнаджийски лопати. Но ако наистина е казал такова нещо, това означава, че е признал нещо, което всички съседи на Македония – и ние, и гърците, и албанците, макар и по-малко, го знаем.

– Да припомним, че и македонският президент Стево Пендаровски обяви миналия месец, че Гоце Делчев е българин, който се е борел за независима Македония. Изведнъж да се чуят такива признания от първите политици в Северна Македония не изглежда ли невероятно?
– Че Гоце Делчев е българин е повече от ясно по много причини. Ще цитирам само две от тях. Първо, той е е завършил в българското военно училище. Седял е на един чин с българския турчин Тефиков. Забележете колко демократична е била България след нейното освобождение. Български турци учат в наше военно училище. И след това точно този български турчин, изтегляйки се в Турция, е офицерът, ръководещ военната част, която загражда село Баница – сега в Гърция, където убиват Гоце Делчев. Двамата са съученици, седели един до друг. Втората причина обаче е още по-ясна и отговоря на въпроса ви – това е едно писмо на Гоце до войводата Никола Малешевски. Ще го цитирам почти дословно: „Какво да правим, бай Никола, като сме си българи. И от памтивека страдаме от разцепления. Затова сме станали лесна плячка на турските султани. Но имаме нещо и от гърците. Колкото глави, толкова капи, толкова капитани.“ Освен че самият Гоце казва, че е българин, написаното от него в писмото е точна характеристика на нашето общество до ден днешен. В това число и македонското, което казва, че е част от българското.

– Защо не можем да мръднем и на йота в мисленето от онези години?
– Ние и досега си страдаме от разцепленията, и досега не можем да се обединим по нито един пункт, по нито една общонационална тема. И досега колкото глави, толкова капи и толкова капитани, ето погледнете например патриотите в парламента. Примери в сегашно време колкото искате.

– Това манталитет ли е или от глупост?
– Повече от ясно е, че е манталитет. И ако приемем, че нашата нация се състои основно от три съставки (иначе са около 18) – траки, прабългари и славяни, това е типично за славяните. Нашата държава е създадена от предците ни – българите, които идват от Азия. И те съвсем не са номадско племе. Защото номадско племе не може да направи град като Плиска – с огромните каменни блокове, с каменната улица до голямата църква, може би равностойна на църквата „Света София“ в Истанбул, с канализацията…

– Защо преговорите в съвместната комисия за историческите факти между нашите държави стигна до задънена улица, няма никакъв напредък? Каракачанов вече отбеляза, че Македония само ни използва, за да влезе в ЕС и НАТО. Прав ли е?
– Той е прав, но бих го посъветвал като военен министър да направи нещо, което ще остане десетилетия, че и столетия. Да поиска настоятелно от господата македонски управници да направят кръстове на местата, където ние сме дали изключително много жертви през Първата световна война. Те са изцяло на територията на сегашната Република Северна Македония. Това са Галичица – над Охрид, целият Южен фронт – Чеган, Каймакчалан, Добро поле… И Дойран – там е голямата слава на българската армия, разпердушинила британската армия – срещу 12 000 убити техни офицери и войници ние даваме 550. Много е важно да се знае, че по време на Първата световна война 40% от командния състав на българската армия е съставен от българи от Македония. И трябва да си голяма чутура, за да плюеш и да ровиш гробовете на собствените си деди и прадеди. На нито едно от тези места няма дори един елементарен кръст. Да не говорим, че на около 500 метра от нашата позиция има буквално изтърбушено българско военно гробище. Когато ходя там, имам чувството, че от ямите сякаш ме гледат отворените извадени очи на Самуиловите войници, макар да се е случило стотици години преди това.

– Нали знаете, че редовното обяснение е, че няма пари.
– Г-н Каракачанов като военен министър и вицепремиер има всичките лостове да ги притисне да ни разрешат и с наши български средства това да стане. Ще кажа, че няма да струва почти нищо на българската държава, която сега харчи пари за какво ли не, да поставим поне по един кръст на тези места. Има и друго – нищо не пречи на г-н Каракачанов да поиска и от кмета на Сливница, който отговаря за общината където е и Гургулят, да поддържа паметниците от Сръбско-българската война. Два от тях са в окаяно състояние – единият им е подарен от фондация, която аз навремето ръководех, той е на 10 метра от международния път до Сливница, а другият е в Гургулят. Що се отнася до това те да си променят учебниците – това са игрички, които съседите от Скопие ще продължат да играят, докато се намъкнат в ЕС. И после ще видите какво ще стане. Техните управници много трудно биха си променили манталитета. Ето, виждате какво говорят и Заев, и Пендаровски, а после все обясняват на своите какво не са казали.

– Сега покрай честванията на Илинденско-Преображенското въстание пак ще има искри и коментари, пак ли в Македония ще го делят на тяхно и на наше?
– Това се случва всяка година. Въстанието е едно, но те го разделят на две. И призовавам нашите власти, в това число и президента Радев, да покани точно Стево Пендаровски на тържествата на Петрова нива. Преди една година призовах премиера Борисов да покани Зоран Заев, но предложението ми си остана глас в пустиня. Идеята ми беше за Заев, а не за президента им тогава, който беше отявлен българофоб. Борисов отиде на техните тържества за Илинденското въстание, защо те не дойдат сега на нашето – Илинденско-Преображенското? Въпросният Гоце Делчев е ходил няколко пъти до Малко Търново. Освен това организацията е една – не е ВМРО, а е ВМОРО. Какво по-голямо доказателство за това – македоно-одринска организация!

– Пепел ми на устата, но понякога изглежда като че ли повечето наши политици нямат чувство за история, като че ли историята е най-досадното за тях, нещо от далечното минало, нямащо нищо общо със съвремието. Или може би не съм права?
– Да не се обидят, но за съжаление, действията им говорят точно това, което казвате. Все едно мразят историята. А ние в Първата световна война даваме 200 000 души убити! Но не направихме никакво честване, нищо. Макар че краят на войната за нас е трагичен, ние дължим на тези 200 хиляди българи помен, защото те са воювали за България. Точно в края на войната големият наш художник Христо Станчев рисува великолепната картина „На нивата“ – имаше я дълги години в учебниците. Майката е седнала, зад нея вола с ралото и тя кърми детенцето си на нивата. Защото мъжът u е убит по бойните полета на тази Македония, която на всичко отгоре е и неблагодарна.

– В страната има кметове, които тачат историята. Да не давам примери, за да няма обидени, но с удоволствие ще посоча кметовете на Панагюрище, на Троян, които често са цитирани в социалните мрежи.
– Абсолютно сте права. Дадох ви пример на местно ниво със Сливница. Тук трябва да посочим и българското войнство – какви са тези генерали, как пък не се поинтересуваха в какво окаяно състояние са паметниците ни, особено този на Гургулят? А там е едно от решаващите сражения за спечелване на победата след Сливница. Излиза следното: на местно ниво – никакъв интерес, на генералско ниво – същото. На републиканско и на столично ниво – никой не смее да изрече на глас идеята за паметник на хан Аспарух, която мнозина са огласявали публично… Аз дори не зная някога ще възстановят ли стените пред НДК, за което беше обещано, а след това се замълча… Минаха две години и оттогава ни дума, ни вопъл, ни стон по въпроса.

– Изглежда е по-лесно да не се обръщаме назад, да не разбутваме историята и да не разравяме костите на героите, така е по-мирна работата.
– То горе-долу и възпитанието на младежта върви в тази посока, за съжаление. Спомням си как от „Труд“ бяхте питали кой е авторът на българския химн и никой не беше познал. За щастие, аз повторих този експеримент с Аспарух – питах чакащите пациенти по коридорите на болницата в Монтана. Оказа се, че него го знаят, но като минат още дузина години ще го забравим и него.

– Тъй като главата ми не го побира това неглижиране на историята, ми минава гадничката мисъл това пък може ли да е европейска тенденция, от Брюксел ли ни го налагат – нали така казват за всичко, дето не ни харесва, или може би на нашите толкова им е акълът?
– Едва ли от Брюксел ще им го налагат на политиците ни. Я погледнете французите как си тачат празниците… У нас традиционният номер е: няма пари! А само с една ракета, ако се икономиса – от тези, за които ще дадем почти 3 милиарда лева сега, могат да направят абсолютно всичко от изброеното досега. Няма нито едно доказателство за тезите на политиците от Скопие. Да не отваряме темата за натиск върху Гърция. Ще спомена един от фактите. Гоце Делчев е убит в село Баница, което е на сегашната гръцка територия – на 20 км от Серес. Разрушено е до основи от гръцката армия през 1913 година. Въпреки това – вероятно през Втората световна война, нашите власти тогава са направили един голям кръст. Има дори кратък филм за събитието. Този кръст през 1947 г. гърците го взривяват. При едно от моите посещения там намерих на една педя под земята парче от този мраморен кръст и на него пишеше 1893 – годината, която е създадено ВМРО. И го предадох на Военно-историческия музей. Селяните там ми го посочиха. Но кое е интересното? Когато отидох за първи път през 1992 г., всички вдигаха рамене, че нищо не разбират. Сега не само че говорят, но и самите стари хора ме заведоха на мястото на убийството на Гоце и където е бил кръстът. Ето как се променят нещата в две съседни европейски страни. А защо нашата държава не поиска да се възстанови този кръст – нещо елементарно, нямам отговор. Не може да вървиш напред без да гледаш назад. Още великият Овидий е казал: „Помни постигнатото!“. Тоест – надграждай, не забравяй, камо ли пък да заличаваш. А ние сме царе на това.

– Тревожен е и въпросът с учебниците по история. В тях историята вече почти е пренаписана, къде остана паметта ни?
– Има един друг термин, който направо ме задушава като го чуя: нов прочит на историята. Ама как така – та историята има само един-единствен прочит и не е нито стар, нито нов – той е това, което е било. Т.е. аз не мога да говоря от името на хората, които са живели преди мен. Грозно е. Как ще говоря от името на тези, които са били набивани на кол? Или на бременните майки, на които са изтръгвали децата? Как да кажа, че не е имало никакво робство и това си е най-обикновено владичество? Владичество може да се каже, че е било византийското – 180 години. Защото при цялата му жестокост Василий II запазва абсолютно всичко с изключение на българския цар. Партиархът, църквата, болярите – са български, данъци – същите. Ето това вече е владичество. Само няколко години след стъпването на турците тук има данни, че българският народ е сведен до 250 000 души. Т.е. бил е пред пълно изчезване. За какво владичество ще говорим ние? Това си е направо геноцид, не е дори и робство. Това трябва да се казва. Разбира се, сегашното поколение не бива да се възпитава в омраза към турския народ, който дълбоко уважавам – особено тези, които са при нас. Те са изключително трудолюбиви и съвестни хора, патриоти. Но фактът си е факт. Искането за нов прочит на историята е престъпление спрямо народа. Историята има един единствен прочит и той е фактологията. Не може преди това едно и също нещо да бъде тълкувано така, а сега – инак. Това е истината.

– Липсва ли ни днес проф. Божидар Димитров?
– Много липсва. Той беше умен човек, бяхме приятели, голям и искрен патриот. Не говоря за националисти, камо ли за шовинисти. Ще си позволя един цитат на Сенека от времето на римляните – народ строител и съзидател: „Родината се обича не защото е велика, а защото е твоя.“ Дано тези, които ни управляват, действат по това правило.

Нашият гост
Проф. Младен Григоров е роден на 12 май 1937 г., трето поколение лекар. До 1997 г. е военен лекар. Директор на болница „Лозенец” във времето, когато се извършва трансформацията є от Правителствена болница. Там създава и кардиологичния център. След това е зам.-директор на ВМА, ръководи отделението по кардиология. Носител е на голямата награда на БЛС за цялостен принос в медицината.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.