Стрьомстад – яхти, цветя и… българи

Амелия-Мира остава непобедена в „Игри на волята”

Катастрофа на магистрала „Тракия“, движението след Пловдив е затруднено

Фейсбук преустанови действието на десетки хиляди приложения заради риск за личните данни

„Ферари“ мачка и на виртуалната Формула 1

САЩ ще изпращат допълнителни военни сили в Саудитска Арабия и ОАЕ

Ирландски ветеран е най-слабият във FIFA 20

Дневен хороскоп на Алена за събота, 21.09.2019

На 21 септември 2019 да почерпят

18-годишен български студент е убит в Германия

Бирата помага срещу затлъстяване и диабет

Йеменските бунтовници обещаха да спрат нападенията си срещу Саудитска Арабия, ако те направят същото

Художникът воин Николай Хайтов 100 години от рождението на писателя

Милиони хора по света се включиха в глобален протест срещу промените в климата (СНИМКИ и ВИДЕО)

Спрягат Шаби Алонсо и Раул за „Реал“

Има риск от разхлабване на фискалната политика

След приемането ни в еврозоната е необходимо всички банкомати в страната да бъдат пренастроени за евро банкноти.

Цената на външното финансиране ще се намали

Най-големият разход е обмяната на съществуващите банкноти и монети в евро

Продължавам темата за очакваните ефекти от членството на България в Европейския икономически и паричен съюз, тоест приемането на еврото като законно платежно средство. Еврото е втората най-популярна валута в света, извън държавата или зоната, където се емитира. Освен това то е втората най-използвана валута за натрупване на резерви и втората най-търгувана на валутните пазари парична единица след американския долар.

Ползи

Едно от предимствата за българските потребители е, че ще имат обща валута съвместно с над 340 млн. души от държавите в еврозоната. Колкото по-голям брой хора използват дадена валута, толкова повече се увеличават ползите за отделния потребител. От друга страна разширяването на еврозоната създава допълнително доверие в нея и я прави по-желана цел за други евентуални участници.

Валутният риск между лева и еврото ще се премахне. Българският лев е фиксиран към еврото, което означава, че курсът не се променя. Въпреки че Българската народна банка разполага с достатъчно валутни резерви, това не означава, че изобщо не съществува риск за такава промяна. Този риск все още е налице, а последиците от материализирането му биха могли да са силно негативни.

Освен това възможността да се предизвика валутна криза, поради вътрешни фактори, ще бъде силно ограничена. Все пак дори в рамките на еврозоната неблагоразумната фискална политика може да допринесе за възникване на кризи в публичните финанси и Гърция недвусмислено го доказа.

Важна последица ще бъде повишаването на доверието в българската икономика. Това ще допринесе за подобряване на кредитния рейтинг на държавата, а в резултат от това разходите за външно финансиране ще се понижат. Най-видим ще бъде ефектът за държавния бюджет, където разходите за лихви по външни заеми ще се понижат заради по-ниските рискови премии.

Позитивен ефект ще има и за частния сектор, тъй като посочените по-горе показатели по държавните облигации са основа за формиране на изискуемата възвръщаемост и от частните инвестиции в страната. Тъй като специфичният за страната риск ще се понижи, цената на външното финансиране като цяло ще се намали.

Местните лихвени проценти също вероятно ще се понижат. Полза от това ще имат кредитополучателите, докато спестителите вероятно ще получават по-ниска доходност. В резултат от това може да възникне позитивен ефект и за потреблението на по-дълготрайни стоки. Като цяло за икономиката ефектът няма да е толкова голям, тъй като по-ниските разходи по кредитите ще означават и по-ниски приходи за кредиторите.

В резултат от повишаването на доверието и на кредитния рейтинг, както и от очакваното подобряване на средата за бизнес, чуждестранните инвестиции ще се повишат. Те ще представляват възможност за разкриване на допълнителни работни места, т.е. повишаване на заетостта и на доходите в страната.

Положителен ефект се очаква да се реализира при търговията със страните от еврозоната. Българските фирми намират мястото си във веригите на добавена стойност на големи корпорации, като по този начин задълбочават интеграцията с европейските икономики. Стимул за това ще даде понижаването на трансакционните разходи в резултат от премахването на необходимостта от превалутиране.

Чуждите туристи няма да имат нужда да обменят валута.

Туризмът също ще бъде улеснен. По-голямото предимство ще бъде за българските граждани, които ще могат да се разплащат в чужбина в собствена валута. Гражданите на държавите от еврозоната обаче също ще извлекат ползи, тъй като ще могат да пътуват в още една страна, където няма да имат нужда от обмяна на валута.

Макар че и в момента сравнението на цените не представлява особен проблем, все пак то ще се случва директно при наличие на обща валута. Така ще се понижат трансакционните разходи и освен това българските потребители ще могат да се предпазят от допускането на грешки при използването на неточен курс или по други причини.

Приемането на еврото ще означава, че България ще стане пълноправен член на Европейския съюз. Понастоящем тя е част от ЕС, но е както извън еврозоната, така и извън Шенген. Приемането в ЕИПС би означавало, че България е изпълнила както набор от критерии, така и институционални реформи, с които действително заслужава мястото си сред останалите членове на съюза. Това би спомогнало тя да бъде възприемана в по-малка степен като периферия и ще коригира виждането, че е била приета с цената на множество компромиси в ЕС.

Разходи и рискове

Най-важният еднократен разход представлява обмяната на съществуващите банкноти и монети от местна валута в евро. Очакваната цена на този процес е около 1% от брутния вътрешен продукт, като почти изцяло тя ще бъде понесена от частния сектор. Банките автоматично ще превалутират в евро сметките в местна валута. Необходимо е банкоматите да бъдат пренастроени за евро банкноти.

За цялата икономика са необходими промени в счетоводните и информационните системи, които да отчитат в евро, отпечатване и отсичане на евро банкнотите и монетите и транспортирането им до клоновете на банките и до доставчиците на дребно. Също така трябва да бъдат сменени етикетите и менютата, които първоначално трябва да съдържат едновременно цените в местна валута и в евро.

Ефектът в страните, които първоначално формират еврозоната, е ускоряване на темпа на инфлация с около 0,3 процентни пункта непосредствено след въвеждането на еврото спрямо евентуалната стойност при използването на собствената валута. Повишаването на цените е по-вероятно да се случи в страни с по-слаба конкуренция на продуктовите пазари. Въпреки установените неголеми по размер ефекти върху инфлацията, възприятията на населението за процеса на смяна на валутата са съвсем различни.

По-голям ефект върху цените може да се случи през последните месеци преди приемането на еврото. При проблеми с изпълнението на критерия за инфлацията част от държавите използват и регулаторната политика. Основен инструмент е забавянето на растежа или дори замразяването на административно определените цени. Това са цените на топлоенергията, електроенергията, водоснабдяването и т.н.

За да има ефект върху потребителските цени, нарастването на административно определените цени трябва да бъде ограничено повече от една година. Обикновено оценката за готовността на икономиката за изпълнение на критериите се извършва в средата на годината, предхождаща въвеждането на еврото. След като тази оценка бъде направена, административно определените цени се освобождават и достигнат (понякога значително) по-високи равнища. Това води до ускоряване на инфлацията. Основният ефект обаче се проявява на практика преди датата на фактическото приемане на еврото.

Влизането на България в еврозоната означава, че тя ще участва в капитала на Европейската централна банка и на Европейския стабилизационен механизъм. За тази цел тя трябва да внесе необходимата сума. Размерът на вноската в капитала се определя на базата на относителните дялове в населението и в брутния вътрешен продукт на Европейския съюз на съответната страна. Според текущите данни внесеният от България капитал в ЕЦБ ще трябва да достигне около 110 млн. евро.

При ЕСМ първоначално, когато от държавите участници се изисква вноска от около 80 млрд. евро, България ще трябва да внесе около 800 млн. евро. Внасянето на целия предвиден размер на капитала на фонда от 700 млрд. евро при наличие на криза ще определи вноска за България от около 7 млрд. евро. (т.е. допълнително около 6.2 млрд. евро над първоначално внесените).

Изплащането на вноските не означава, че тези пари са изгубени за българската държава. Разбира се, след като веднъж са внесени, тези суми не могат да бъдат използвани за други цели. Освен това като собственик на част от капитала България ще получава доходи. От друга страна е възможно вноските да изискват емисията на държавен дълг, който ще породи ежегодни разходи за обслужване (вероятно около 100 млн. евро).

Липсата на самостоятелна парична политика също обикновено се посочва като разход за икономиките, отказващи се от собствена валута. Това е валидно за държавите, които са имали различен тип политика преди присъединяването към еврозоната. Използването на валутен борд означава, че и в момента България на практика „внася“ паричната политика на Европейската централна банка, така че този разход няма да бъде значим.

По-съществен може да бъде рискът от разхлабване на фискалната политика. Наличието на централна банка, която в крайна сметка изкупува държавния дълг, може да допринесе за фискална експанзия. Хроничните бюджетни дефицити и повишаването на държавния (и частния) дълг обаче могат да увеличат вероятността за възникване и уязвимостта на икономиката към финансови кризи. Все пак опитът до сега показва, че са редки случаите държави, които са фискално дисциплинираните преди приемането си, да променят рязко своята политика след това.

Институционалната рамка на паричния съюз все още се развива. По тази причина оценките за ползите и разходите при самото присъединяване могат да се различават от направените днес, заради възникването на допълнителни разходи във връзка с поемането на нови ангажименти или извличането на допълнителни ползи в резултат от укрепването на рамката и създаването на механизми, които да предотвратяват кризи. Наличието на общи фондове за спасяване на държави и банки от еврозоната в случаи на криза обаче не трябва да допринася за повишаването на моралния риск, тоест не трябва да насърчава решенията на политици и мениджъри, което да увеличат вероятността за възникване на такива кризи.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.