Историкът акад. Георги Марков пред „Труд“: В Скопие ми казваха: “И Ботев може да е бил македонец”

На 10 ноември стават 31 години от Десети ноември. На тази дата през 1989 г. падна Тодор Живков и надеждата за промяна обзе цялата нация. Какво обаче се случи и защо не успяхме да изпълним мечтите си. Наистина ли само „бананът победи“ тогава, както някои продължават да коментират. Защо не бива да отстъпваме пред македонските си съседи и да предаваме историята си. По тези теми разговаряме с акад. Георги Марков.

 

За съжаление, днес виждам държавни глави, но не виждам държави 

- Минаха повече от три десетилетия от Десети ноември, а доста българи продължават да свързват събитието с това, че могат да си купуват банани всеки ден, което е несериозно и тъжно. Излиза, че оценката на промените през 1989-а се свежда до това, че „бананът“ е победил на тази дата. Какво мислите, академик Марков, 31 години по-късно?
- Няма да се занимавам да отговарям на глупави оценки, а ще говоря като историк. Тодор Живков падна на 10 ноември 1989-а, тъй като предния ден падна Берлинската стена. Имаше вътрешни разрушителни процеси в социалистическия лагер, а освен това Живков не беше удобен на тогавашния лидер на СССР Михаил Горбачов. Когато през 1987 г. българският ръководител посещава Китай, на връщане се отбива през Москва в посолството и казва: „От тази перестройка нищо няма да излезе, само гласност и дрън-дрън“. Оттам ни пращат новия посланик Шарапов и Живков беше свален. Десети ноември си беше един вътрешнопартиен преврат с помощта на Кремъл. След това БКП се преименува на БСП, а стратегът Александър Лилов каза: „Не смяна на системата, а промяна на системата, за да запазим положителното от всички 45 години, а не да отричаме всичко“. Луканов пък предложи първо да се овладее икономическата власт, а после ще си върнем и политическата.

- Но стратезите от БСП се провалиха.
- Да, провалиха се. И е тъжно, защото имаше големи надежди, че България ще стане по-добро място за живеене. Но след като нещата не потръгнаха, вече 2 милиона от по-образованите и по-младите българи тръгнаха към по-уредените държави. И сега са там, изучени от нашата държава или, както казваме - стана изтичане на мозъци. Уважаван медик ми сподели, че 2/3 от завършващите нашите медицински университети отиват на Запад. Защото там получават между 6 и 10 пъти по-високи заплати. И сега имаме легла, но има недостиг. Сравнявам с Царство България - през 1908 г. България става една независима европейска държава, която има авторитет и име в международните отношения. От един изостанал Дунавски вилает ставаме европейска държава. За Народна Република България каквото и да приказват някои, дето наричам закъснели дисиденти, цапащи паметника на Червената армия с боя, но след 10-и ноември, има факти, които са неоспорими като този, че през 1974 г. е открит първия реактор на АЕЦ „Козлодуй“. Тя е първата атомна централа на Балканите, независимо, че има тоталитарна система. А сега за 31 години какво забележително постигнахме и направихме?

- Е, веднага ще бъде рецитиран факта, че имаме парламентарна демокрация.
- Да, че сега има безброй много партии, а преди това само една и още една нейна патерица. Сега обаче имаме разслоение в обществото на богати и бедни. Има голяма разлика, а всяка партия ни обещава средна класа. Но къде е тя, като има много богати и много бедни! И това крие опасност от обществени сътресения. Като историк казвам, че се смесва положителното и отрицателното. И причина за това е, че по върховете на държавата попаднаха напълно случайни хора, никой от тях не е сънувал, че ще стане големец. Те не бяха подготвени да управляват, а трябваше да се учат в движение, да чуят съветите на хора, които знаят повече от тях в различни области. За съжаление, тези хора не се оказаха държавници.

- С болка трябва да отбележим, че днес са изчезнали всички илюзии и надежди, които тогава имаше. Никой обаче не каза главното - каква е истината, макар, че никой вече и не я търси...
- Има вече обезверяване, апатия. Криминалната приватизация колко пъти я дъвчем, главният прокурор Гешев сега и той обещава да провери защо тя беше допусната. Чак сега казаха какви олигарси е имало. Добре, но кой е позволил да се ограбва народното богатство, създадено от хората? От тези, които сега са пенсионери и страдат. В един институт в БАН за работа като портиер - и то на минимална заплата, кандидатства човек на 80 години - учител с 40 години стаж. Какво е това!

- Това ли е най-обидното, макар че то е и тъжно, и унизително?
- Разбира се, защото тези хора са работели, създавали са нещо. Големците, независимо от кои партии, имат самочувствието да кажат на Тато: ние като дойдем на власт, ще превърнем България в благоденстваща държава. Ама като дойдоха на власт, се усети, че нещата не се получават. При тях има вътрешна и външна зависимост, има и сателитен синдром. Ето сега от Берлин и от Вашингтон ни натискат по македонския въпрос. Има едно слушкане на началниците. Преди беше Дядо Иван, сега е Чичо Сам. Но има и национални интереси, вижте Орбан в Унгария какво прави, въпреки че от Брюксел го ругаят. Извинявайте, но Унгария все още има национални интереси, тя е национална държава, не сме в Съединени европейски щати. Това наш политик не може да го каже, за съжаление.

- 30 години българските политици си мълчаха по тази толкова болезнена тема за нас. Чак сега се усетиха - човек се чуди това предизборно ли е, популизъм ли е?
- През януари 2013 година покойният вече акад. Стефан Воденичаров направи един колектив със специалисти от 6 института - история, етнография, фолклор, икономика, правния и археологическия, по искане на правителството на Бойко Борисов за отношенията ни с Македония. Направихме доклад и му го връчихме. От историческа гледна точка съм категоричен и сега, че не можем да правим компромис с историята, не можем да бъдем съучастници във фалшификацията u. Да, съседите ни имат право на самоопределение - македонска нация, но тя е създадена от техния баща маршал Тито след Втората световна война и то по Коминтернова рецепта. След като има нация, трябва да има и история. А имат ли те история - имат чак след войната. Нека да изясним какво означава обща история. Общата история това е българска история. И не може да я делим. Ние не можем да делим това голямо и много важно въстание - Илинденско-Преображенското. А те казват - дайте ни Илинденското, ето ви Преображенското. Представяте ли си?!

- Значи и въстанията минават в пазарлък - аз на тебе, ти на мене.
- Как ще правим пазарлък? - та тук става въпрос за морален дълг пред нашите предци! Толкова млади хора са загинали в македонските полета, за освобождението на българите в Македония. И сега какво - да седне Комисията да преговаря чий е Гоце Делчев. Та това е кощунство! Той се е самоопределил приживе. Те да си се самоопределят каквито искат, но нека да знаят, че помакедончват костите на своите предци. Това е драмата. Посланик Георги Спасов от края на 90-те години рече: „Аз съм македонец!“ Ами добре, но се оказало, че неговият дядо е участвал в Тиквешкото въстание през юни 1913 година - това е българско въстание на македонските българи срещу новия сръбски режим във Вардарска Македония. Тогава му казах: „Вижте, вие се наричате македонец, но драмата ви е, че вашият дядо и българин“. Ето това вече стига до патология понякога. Те като седнат, казват: „Аз съм македонец“. Е, добре, но защо и Гоце Делчев трябва да е македонец? Ами той е загинал още през 1903 година!

- Ние сме известни като послушни йесмени и ако от Брюксел се опитат да наложат каква да е позицията ни за Македония - какво правим?
- Всеки трети гражданин у нас има бежански корен, а всеки пети има корени от Македония. Не може да им позволим. Ако политиците ни дръзнат да направят това национално предателство, аз ще ги пратя в компанията на Георги Димитров и на коминтерновците. Макар че казват какво национално предателство са извършили БКП и Георги Димитров през 1946 година. Но аз ги предупреждавам и тях да не правят това, защото ще е същото. Не трябва да има никакви скрупули, че Скопие щели да кажат - видите ли ги онези българи татари, както сърбите ни наричат. Още в края на XIX век сърбите казват: ние сме славяни, а българите - татари, и това повтарят и в Скопие. Промиват мозъците на децата в учебниците. Гърция спря амбициите им преди 7 години, като ги отказа от Александър Велики и античната Македония. Накара ги да приемат името Северна Македония, но Северна Македония означава и Пиринска Македония. Ами те ако влязат в ЕС, ще има една кабинка на преводачите, на която ще пише „македонски език“.

- Тогава като нищо могат да поискат България да признае македонско малцинство...
- Да, и ще го направят, но ще искат и ОМО „Илинден“. Не, това е прекалено! Като историк предупреждавам днешните политици да не подражават на Георги Димитров, чийто мавзолей разрушихме. Историята ще ги осъди. Никой няма право да посяга на истината и с това ние да се гаврим с паметта на нашите герои от национално-освободителното ни движение в Македония. Сега Скопие издава „Българските народни песни“ на братя Миладинови като македонски и казва, че Българската екзархия е побългарила македонците. А тогава още е нямало Екзархия.

- Не смея да си помисля, пепел ми на устата, ако кажат и друго, че братята Кирил и Методий са създали „македонската“ азбука!
- Разбира се, че това е напълно възможно да го кажат. Ще ви посоча нещо друго, свързано с град Калофер. Четата на Калифер войвода идва от Македония. И султанът дава разрешение на хайдутите да основат на това място покрай река Тунджа свое селище, ако престанат да нападат керваните. Та в Скопие по тоя повод някои учени са ми казвали: „Абе, Ботев и той да не е македонец?“ Аз не можех да повярвам на ушите си и изригнах: „Вие не сте нормални! Вашето е патология!“. В конституцията им има всякакви малцинства и турци, и сърби, и албанци, цигани, но няма българи. Защото българите са ги направили македонци. Никакви отстъпки не трябва да правим и на никакъв натиск да не се поддаваме. Те искат да станем съучастници в кражбата на българската история.

- Това ще бъде абсолютно национално предателство.
- Да, това е точният термин. Георги Димитров също има корени - от Разложко, но си остана „Българинът от Лайпциг“. Тодор Павлов е родом от Щип, но и той си остана българин като регент, макар че предаде костите на Гоце Делчев на Скопие. Значи, те си остават българи, а принуждават хората да се пишат македонци. Познавам двама братя - единият е завършил военното училище и е българин, а брат му е от Неврокопско (Гоцеделчевско) и го писали македонец. А са от една майка раждани. Да не споменавам другата глупост, че Никола Вапцаров е бил разстрелян като македонец, а не като участник в Съпротивата. Дори го преведоха на „майчин“ език, демек на македонски. Примери много има, докога ще търпим преводите им на Димитър Талев, на Смирненски и още други.

- Но трябва да отбележим, че виновни сме си ние - толкова години се отнасяхме снизходително към подобни твърдения.
- Да, разбира се, че сме виновни. Такова волско търпение, все си мислехме, че ще проумеят истината, а те не спираха. Имахме надежда, затова и ги признахме първи като държава. Но ние нация не можем да признаем, защото нацията се създава, тя не се признава. Рекохме си - няма го вече Тито, македонизмът ще отслаби позицията на Македония. Но не - антибългарската пропаганда продължава и спиране няма.

- Това, което можем да обобщим е, че ние никога не вземамае поуки от историята, вие също многократно сте казвали това.
- Това е точно така и ще продължа да го повтарям винаги. В българската история сме имали държавници, само че днешните ни политици не успяха да се докажат като такива. Още Цицерон е казал, че историята е учителка на живота. Хегел е уточнил - учителка на народите. През 2001 г. издадох най-тънката си книжка „Поука за държавници“ (240 страници), но те нямат време да четат. Накрая бях извадил 33 поуки. И те са ценни, защото и предишни поколения също са изпадали в политически и икономически кризи, имало е и войни, сътресения, имало е и гражданска война. Тези поуки днес трябва да бъдат ценни, да се знаят, за да не се повтарят грешките на някогашните управници. Не само у нас, но и по света няма вече държавници като предишните, а уж всяка епоха ражда своите лидери държавници. Има световен сблъсък и разделение между отделните страни. Трябва да се търси ако не единение поне разбирателство между и вътре в самите страни.

- Глобализацията пак се завръща с пълна сила, Тръмп се опита да я спре, но изгуби изборите.
- Глобализацията я почнаха американците по американски. И Тръмп каза: не, ние се връщаме към изолационизма и протекционизма. А глобализацията вече работи за Китай, не за САЩ. Моят исторически оптимизъм обаче казва, че в историята е имало и по-тежки времена. Народите са били по-жилави от сега. Сега глобализацията и потребителството са издигнати в култ. Имало е по-тежки времена, но е имало исторически личности. И за съжаление, днес виждам държавни глави, но не виждам държави.

Нашият гост
Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършва история в Алма Матер. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. Професор, д-р на историческите науки, академик от 2008 г. От 1993 г. до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН. Автор на повече от 20 книги и учебници, написал е десетки студии и монографии.

Коментари

Задължително поле