За първи път в българските медии в. „Труд“ публикува снимка на уникалната авторска версия на картината „Хвърковатата чета на Бенковски“. Тя е рисувана година след оригинала - 1910, композицията е променена и като размер е много по-голяма.

Кое кара художника Петър Морозов да преосмисли композицията на своя шедьовър и да го нарисува отново?

Първоначалната версия на „Хвърковатата чета“ е откупена лично от цар Фердинанд. За нея той плаща на художника със златни наполеони. Критиката (а може би и завистта) в лицето на придворния художник Георги Евстатиев намира кусур в платното - според него било невъзможно краката на всички коне в картината да са вдигнати във въздуха по този начин. Авторът Морозов е засегнат - композицията му е метафорична, той е искал да покаже полета, летежа на конната чета на Бенковски. Забележката на Евстатиев го амбицира и той рисува нова картина, на която краката на конете са вече „канонични“.

Новата версия купува от него царски офицер. Морозов му дава писмо, в което обяснява мотивите си за промените в творбата:

"...От царския доставчик на шоколад - господина Велизара Пеевъ получих донесение, че последната ми картина, закупена от НВ, е била обект на критики от г-нъ Евстатиева (Георги). Последното ме натъжи дълбоко и ме накара да направя некои сравнителни бележки. Впоследващи срещи и приказки реших да направя вариант, па белким млъкнат онез коит не само не могат да възприемат светлите идеи и величавий болгарски дух, но и всечески пречат на рисувателното изкуство у нас. Е ли бех некой наблюдател на животни, щях ли да обърна внимание на такива незначителни бележки, че е невъзможно конете да препускат по този начин.

Ще бъда радостен да споделя, че съм показал новата чета на близките ми - Пенчо Койчев, Елина Пелина и Божиновъ. Те бяха всячески възторжени от дялото ми."

Кой е критикарят на Морозов? Георги Евстатиев Иванов е български живописец.

През 1898 година завършва със златен медал художествената академия във Флоренция, специализира и в художествената академия в Рим.

Евстатиев рисува основно портрети, пейзажи и битови композиции. Известни негови картини са портретите на княз Фердинанд, княгиня Мария Луиза, царица Елеонора, на Султана Петрова, серия от три портрета на Иван Вазов, портрет на Гошка Дацов (1917) и други. Бил е на длъжност учител по рисуване в дворцовата гимназия по времето на Фердинанд и Борис. Често е давал съвети в двореца.

По време на Първата световна война от 1914 до 1918 година Евстатиев е мобилизиран и работи на фронта като военен художник. Умира скоро след това, през 1923 година, а година по-късно е организирана посмъртна изложба на негови платна.

„Хвърковатата чета“ с „правилните“ крака на конете напуска България със семейството на царския офицер, престоява години в Германия, след което се завръща през 1980 г. отново в София. На следващата година е откупена от виден партиен функционер, вече покойник. Носят се слухове, че той заплатил за нея същата сума в златни монети наполеони - каквато и цар Фердинанд преди близо 70 години. Днес „Хвърковатата чета“ все още е в столицата и е притежание на частна колекция. Много е вероятно картината да се появи на търга на аукционна къща „Аполон и Меркурий“ на 8 декември в "Гранд хотел София". Търгът и огледът на предния ден са с вход свободен.