Секторът има нужда от 80 млн. лв. за реклама всяка година

Фалитът на най-стария международен туроператор „Томас Кук“ може да повлече вълна от банкрути и у нас, алармираха от бранша. Причината е, че чуждата фирма дължи стотици хиляди левове на български хотелиери за осъществени, но неразплатени ваканции. Как държавата може да помогне на бизнеса и какви законови промени са нужни, за да бъдат защитени хотелиери, туроператори и клиенти от бъдещи фалити, специално за „Труд“ отговаря председателят на УС на Сдружение Национален борд по туризъм Красимир Гергов.

- Г-н Гергов, фалитът на най-стария международен туроператор „Томас Кук“ неминуемо ще повлияе на туристическия сектор у нас. Вие бяхте първата браншова организация, която алармира за проблема. Какви мерки е необходимо да вземе държавата, за да подкрепи бизнеса, който всяка година създава 13-15 на сто от БВП?

- Мерките от страна на правителството съвместно с бизнеса трябва да бъдат бързи. Това е най-важното условие и заради това ние от Националния борд по туризъм, след съгласуване с всички основни хотелиери и туроператори, подготвихме пакет от предложения към министър-председателя Бойко Борисов, министъра на туризма Николина Ангелкова и министъра на финансите Владислав Горанов и очакваме при първа възможност да ги представим за обсъждане на работна среща. Националният борд по туризъм е най-голямата работодателска организация в сектора и нашата оценка е, че фалитът на „Томас Кук“ представлява огромна криза за цяла Европа, но специално за България като един относителен по-малък пазар неговото отражение е особено неблагоприятно. Не става въпрос само за директните загуби от това, че близо 60 хотела, които имат договори с фалиралия оператор може би няма да получат или ще получат само частично своите плащания по контрактите. Абсолютно всички ще бъдат пряко засегнати, ако не се вземат тези непосредствени спешни мерки за следващата и по-следващата година. Затова ние се обръщаме към правителството с апел да подкрепи българския туризъм сега с конкретни мерки в два аспекта. Първият се отнася до значително увеличение на средствата за национална реклама със сумата от 30 млн. лв. за всяка от следващите две години. Всички наши преки конкуренти провеждат агресивни рекламни кампании, в които е ангажиран и огромен държавен ресурс и ние също имаме необходимост от свежи послания и съответно атрактивни реклами на международните пазари, заради които България да бъде предпочетена. Вторият, още по-важен аспект на целево финансиране, е свързан с подкрепа на туроператорите, които могат да гарантират чартърни програми за организирано туристическо пътуване, със сумата от 40 млн. лв. за всяка от следващите две години. Това е единственият начин, който категорично гарантира устойчивото развитие на летния и зимен туризъм в България.

- Ще спечели ли бюджетът като краен ефект, ако се разсрочат корпоративния данък и ДДС на пострадалите от банкрута хотелиери?

- Тъй като туризмът е естествена част от бюджета на България, липсата на подкрепа на сектора в този момент ще лиши до голяма степен хазната от постъпления през 2019 и 2020 г. За бюджета е важно да получи планираните приходи. Разбира се, има буфери и това позволява определени облекчения или инструменти като разсрочено плащане и други да бъдат използвани за управление на кризисна ситуация. В противен случай можем да очакваме фалити на търговски дружества от бранша и тогава бюджетът със сигурност ще загуби. В този смисъл ние отново се обръщаме към здравата финансово-икономическа логика, че е много по-добре бизнесът да бъде подкрепен, отколкото да бъде изоставен.

- Как може да бъде преодолян очертаващият се огромен отлив на близо 300 000 туристи за следващото лято?

- Национална реклама, която е професионално насочена към различни таргет групи. Бих определил три основни посоки. Първата е свързана с традиционните пазари, които са много важни за нас - Германия, Русия, Великобритания и страните от ЕС. Втората посока на комуникация, следва да бъде насочена към платежоспособните туристи. Това са висок клас туристи, които се интересуват от съвсем различен вид преживяване и ползват услуги с висока добавена стойност. България има чудесни възможности, но отново подчертавам необходимостта от различен модел на реклама. На тези гости ние можем да предложим индивидуални програми, балнео- и СПА хотел, първокласни голф комплекси, ски курорти, гурме и ловен туризъм. Конгресният туризъм е туристическият продукт, който не само реализира и най-високите приходи, но и създава имиджов ефект, който не може да бъде постигнат с други средства, затова ние от Националния борд по туризъм имаме готова програма за развитието на София като конгресна дестинация и готовност да започнем работа по нея с кмета и Столична община веднага след местните избори. Третата посока е към Азия - Китай и Индия. През следващите пет години единствената възможност за промяна в структурата на посетителите и на пазарите са потенциалните туристи от тези две страни. Но тук отново бизнесът има нужда от своето партньорство с държавата, тъй като основна предпоставка за развитието на тези пазари е директната въздушна линия. Ние ще подкрепим всички усилия на държавата в тази посока.

- На кои пазари можем да разчитаме предвид, че страната ни през последните години се развива като алтернативна и заместваща лятна дестинация?

- Интересни за нас пазари са Полша, който е един от новите ключови играчи на Европа, както и Холандия, Франция, Италия, Чехия и съседните на България страни. Двете държави, към които трябва да имаме специално отношение, са Турция и Русия. Нужна е преоценка и оптимизация на визовата и икономическа политика, както и развитието на пътната инфраструктура. За мен най-важната инвестиция, която трябва да се направи е в изграждането на магистрала между Констанца - Варна - Бургас - Одрин. Това ще промени драстично целия облик на нашето Черноморие. Оценяваме като изключително важни усилията на правителството за подобряване на съществуващата или изграждане на нова пътна инфраструктура във вътрешността на страната.

- При подобни мерки може ли да бъде глобена страната за предоставяне на държавна помощ и изкривяване на пазара?

- Програмите за стимулиране на бизнеса са заложени в основата на Европейския съюз. Няма нищо укоримо в това, когато държавата през различни механизми намери начин да управлява задно с бизнеса важни сектори, а ние сме убедени, че във финансовото министерство има експерти от най-висока класа, които имат знанията и опита да проведат законосъобразни процедури с оглед реализацията на общата ни цел.

- Нужни ли са законови промени, които да защитят бизнеса занапред от забавени плащания и подобни сривове?

- Трябва да се създаде Гаранционен фонд в туризма, който да бъде използван и като превенция за подобни кризисни ситуации като фалита на „Томас Кук“. Подкрепяме предложението на министър Николина Ангелкова да изработим заедно съответните текстове, които да бъдат внесени между първо и второ четене към Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма, който предстои да се разглежда от Народното събрание.

- От години Националният борд по туризъм настоява за повече пари за реклама и тяхното целево разходване. Колко според вас трябва да е това перо в бюджета и в какво да бъдат инвестирани тези средства?

- Позицията на Борда през годините е последователна и подкрепена от четирите работодателски ораганизациии - БТПП, АИКБ, БСК и КРИБ, а именно, че следва да се промени мащабът и размерът, с който се управлява Министерството на туризма и средствата, с които разполага. Бюджетът за национална реклама на българския туризъм трябва да е минимум 1 на сто от приходите, които секторът реализира. Туризмът генерира в националната икономика малко над 8 млрд. лв. за 2018 г. - това би представлявало бюджет от около 80 млн. лв. С него може да се направи национална реклама, таргетиране на тези платежоспособни туристи, за които преди малко говорихме, за насърчаване на организираните туристически пътувания и чартърните програми. Не на последно място е дигитализацията на туризма, тъй като вече всеки може да планира своето пътуване от мобилния телефон в ръката си и ние трябва да бъдем там. Това е много важно и изисква голям ресурс и много експертиза, включително международна.

- Институциите често обясняват, че туризмът е 100 на сто частен. В същото време плажовете и туристическите атракции се управляват от държавата и общините. Какви условия трябва да се предоставят на бизнеса, за да се използват тези дадености максимално ефективно?

- Твърдението, че туризмът е 100 на сто частен, е само наполовина вярно, тъй като това се отнася за хотелите, ресторантите и частните атракции. Но всъщност големият съсобственик на частния сектор е държавата, която притежава природното, културното, историческото наследство и не е възможно по-нататъшното ни модерно развитие единствено и само като резултат от усилията на частните инвеститори. Сега е времето България да превърне Перперикон, Царевец и други културни феномени в туристически атракции от световна величина, съизмерими с Акропола и Колизеума. Без държавата това не е възможно.

- Какъв трябва да е фокусът на родния туризъм като продукти и специализация, за да сме конкурентни в световен мащаб?

- Качество, качество, качество. Всеки отделен елемент в едно пътуване създава преживяване и, когато то е наситено с положителни впечатления и емоции, това означава, че всички сме си свършили добре работа.

Нашият гост

Красимир Гергов е председател на Управителния съвет на Сдружение Национален борд по туризъм от 2008 г. Той завършва Висш институт за физическо възпитание и спорт, специалност “Туризъм, алпинизъм и ориентиране” и спортна журналистика. Специализира World Report в СNN, Атланта и Лондон. Завършил е курсове в Харвард и е член на Харвард клуб Бостън. Професионалната му кариера се развива в сферата на маркетинга, рекламата и консултирането на медии. Основател е на Българската голф асоциация, чиито президент е в момента, както и на Българската асоциация на комуникационните агенции, в чиито Управителен съвет е. Създател е на БТВ медиа груп, като в момента е член на Контролния съвет на медията. Член е на УС на Българската търговско-промишлена палата. Създава още седем радио станции, много културни проекти като София лайв клуб, галерия Оборище 5 и други.