Започнаха да долитат „черни лебедчета“, очакват се и големи елегантни птици

Отново сме пред избори. Според някои наблюдатели и други мислещи глави те са напълно излишни, според други ползите за обществото ще са частични. Казано иначе, получаваме от същото малко повече или малко по-малко. И ще закипи труд парламентарен безсмислен, Румен Радев пак ще е виновен, че депутатите са негодни за смислен. Я да идва служебният Гълъб Донев!

Такъв е един от вероятните резултати от предстоящите избори за 49-ото народно събрание. Изтъркани са „системните“ политклиентели, безнадеждно повехнал е техният лидерски букет. С все сили, чрез всякакви заклинания и шмекерии ще бягат от влизане в изпълнителната власт поне до местните избори.

Белким след тях се закрепят да вегетират в местната власт и едва тогава букетчето им да окапе или се хербаризира. Във властта клиентелите биха окапали преди това, а повечето им лидери масово.

Ако служебните правителства по определение имат ограничена отговорност, то редовните се оказват безотговорни напълно. Партиите са станали много трудно различими една от друга. Все по-сходни и все по- непотребни. Както е и в повечето страни от ЕС. Избирателите недоумяват дали изобщо е необходимо да гласуват за някоя, щом не представляват ничии интереси.

Партийците нямат такива принципи, липсват им устойчиви възгледи. Не произвеждат прозорливи и приложими политики, а нескопосно играят роли на политици в набързо скалъпени водевилни сценки. Малцина изпълват със съдържание названието „политик“, все по-добре се забелязва, че се провеждат избори без политици.

Повсеместно се обявяват за такива безотговорни и безскрупулни мениджъри,  които не управляват чрез политики, а изпълняват указания отвън. Нищета на лидерството, представено от карикатури със зли лица.

Как се случва тази политическа драма? В САЩ ли не може да се пръкнат и развият силни и умни водачи, в Англия, Германия, Франция и в цяла Европа ли? Може, раждат се, голям е този потенциал на европейските нации, но не се допускат до горните етажи на партиите, във властта. И в България имаме потенциал, но либералният расизъм не ги допуска в асансьорът на властта.

Няма реални данни, че Румен Радев работи за президентска република. Ясно му е, че е нереалистично. Очевидно е лаком за повече политическо влияние, но му го осигуряват тъкмо нескопосните партии с некадърността си да създадат нормален кабинет. Остро им е нужен „общ враг“, за да формират коалиция срещу него, а не за нещо разумно и полезно. Театър на абсурда с много слаби, при това изхабени актьори.

Лидерите в клиентелките избягват да мислят за последствията от думите и делата си. Един от най-важните елементи на диктатурата е пренебрегването на интересите и желанията на избирателите. Демонстрациите на безрезервна подкрепа за НАТО и САЩ в  Украйна неизбежно сваля рейтинга на „войнолюбците“. Гласуването на декларацията за Голодомора е израз на политическа мизерия.

 Също и флиртуването на официални лица с вселенския Вартоломей, недоброжелателят на БПЦ.

Добре известно е, че силата на партиите е в електоралната им подкрепа. Тя пак се очертава да бъде ниска. Повечето от отиващите на избори гласуват „против“ някоя листа, а не „за“ друга. Това ще направи поелите отговорността за редовен кабинет лесни за сваляне от улицата от поредните „отровници“.

Без много силен натиск от Посолството няма да има желание за коалиране, а голям мерак само за остро опозициониране. Очевидно той е особено силен в ПП и ДБ. На 2 април се очертава да загубят тежко, да паднат заедно дори под 10%.

Заблуждават се обаче, че българите ще се хванат на внушението „да обърнем страницата, да гледаме само напред“. Към техните празни фантазии. След статията в Die Welt, скандалите покрай NEXO и Джемкорп вече станаха политически токсични, а и Вашингтон ги е отписал. Заподозряната в топла връзка с президента "Български възход" е с по-добри шансове.

Възраждане засега избягва да играе общи игри със „системните“, въздържа се от опасната днес агресивна националистическа линия. Може да вдигне резултата си до 50% с всички шансове за сериозен успех на местните избори. Излезе ли много напред, отвън ще наредят на всички други в Събранието да редят кабинет от немай-къде. Задължителна практика във Франция и другаде в ЕС.

Много по-вероятно е очакванията за приемлив резултат от изборите за „системните“ да се провалят с трясък. Все по-матова и размазана става политическата картинка поради силното въздействие на динамика на войната в Украйна върху почти всички събития в страните от ЕС . Вече започнаха да долитат „черни лебедчета“, очакват се предизборно и големи елегантни птици.

Така напоследък наричат събития, които са в категорията крайно рядко срещащи се, труднопрогнозируеми, но след време се оказват напълно логични в контекста на актуалната ситуация. Докато не се случат разтърсващи провали, хората пренебрегват „черния лебед“. А с поява си изневиделица той нерядко носи поразителни промени.

Ето някои от малките. Унгарският външен министър Петер Сиярто обвини посланика на САЩ в Будапеща в опит за намеса във вътрешни въпроси на Унгария: "Никой отвън не може да ни казва как да живеем".

Турският министър на вътрешните работи Сюлейман Сойлу: "Всеки американски посланик се чуди как да навреди на Турция. Това е едно от най-големите нещастия на нашата страна. Американски посланици правят същото в Европа, американските посолства управляват Европа".

Президентът на Хърватия Зоран Миланович заяви в интервю пред PIXSELL, че сред европейските лидери цари "смъртен страх“ да говорят истината за Украйна... Напълно зависим от чужди амбиции и планове... Това, което ние, Запада, правим, е колективно неморално“.

Колко здраво е единството в НАТО?

Кой съзрял тези „черни лебедчета“ – проумял какво вещаят. Съвсем иначе ще изглежда следизборната картина у нас. Със запролетяването и в ЕС.

Междувременно елитът на демократите във Вашингтон започва да се дистанцира от Байдън, май скоро ще му припишат грешка с Украйна и ще се отдръпнат от него чрез импийчмът или иначе. The American Conservative от 9. 02.: „Главният интерес на САЩ е да се сложи край на конфликта в Украйна... Нелепо, ако не и безумно е  да рискуваме заради чужди териториални претенции.“

Добре се вижда, че руската военна операция ускорено демилитаризира не само Украйна, но и НАТО. И украинизира ЕС.