Марго Роби: Не съм самодоволна кучка

60-те години са били вълшебно време

Ще изиграя една различна кукла Барби 

В киното съм секси благодарение на грима

“Аз, Тоня” е филм за преследването на Американската мечта

Само за няколко години младата австралийка Марго Роби се превърна в една от най-големите и горещи звезди на планетата. Тя изгря в пищния шедьовър на Мартин Скорсезе “Вълкът от Уолстрийт” и стана световна звезда с ролята на Харли Куин в комиксовата екстраваганца “Отряд самоубийци”. После се доказа като сериозна актриса с биографичната драма “Аз, Тоня”, посветен на невероятните, но истински събития, свързани със един от най-сензационните скандали в историята на спорта. В мрачно-комедиен тон са пресъздадени подробности около американската фигуристка Тоня Хардинг, нейното прочуто изпълнение на троен Аксел в състезание и нелепо замисленото и зле изпълнено нападение срещу нейната съперничка за Олимпийските игри Нанси Кериган. Марго Роби получи номинация за “Оскар” за тази роля, а миналото лято игра с Брад Пит и Леонадро Ди Каприо в хита на Тарантино “Имало едно време в Холивуд”. Сега тя ще участва и в амбициозен игрален филм, посветен на куклата Барби.

- Марго, какво могат да очакват зрителите от игралния филм за куклата Барби, в който вие ще изпълните главната роля на световноизвестната играчка и идеал за красота?
- За мен това е възможност да внесем малко позитивна енергия в този свят. Сега всички се нуждаем от повече положителни емоции. Искам да вдъхновя малките деца с тази роля. Аз ще бъда една различна Барби. Сюжетът ни пренася във фантастичната земя на Барбиленд. Моята героиня Барби е отлъчена от обществото там, защото не е достатъчно перфектна и предприема пътешествие до истинския свят. Хората зад филма са страшно креативни професионалисти и аз съм изпълнена с вдъхновение и желание да пренесем тяхната визия по-възможно най-чудесния начин.

- Филмът за Барби звучи едновременно много далече и странно близко до “Имало едно време в Холивуд” на Тарантино, в който играхте основна роля. Лесно ли се съгласихте да се присъедините към този проект?
- За всеки актьор е мечта да се снима при Куентин. Той е един от най-големите майстори на нашето време. Имало едно време в Холивуд” е носталгична история за края на 60-те години на ХХ век в Холивуд и разказва за приятелството и професионалните предизвикателства пред уестърн звездата Рик Далтън (Леонардо ДиКаприо) и неговият дубльор Клиф Бут (Брад Пит). Тази сюжетна леиния се преплита с възстановка по Тарантиновски на добре известните действителни събития, свързани със съдбата на съседката на Рик - младата звезда Шарън Тейт. Това е моята роля. Правих сериозно проучване на 60-те години. Въпреки всичко лошо тогава е имало особено силна артистична среда и свобода. Вълшебно време. Бих живяла през 60-те години

- Колко важен беше за вас успеха на “Вълкът от Уолстрийт” на Мартин Скорсезе, който също беше вдъхновен от действителни събития?
- Не бих могла да опиша колко важно беше за мен да участвам във филм от подобен калибър. Скорсезе е гений, легенда и национално съкровище. Този човек е енциклопедия и знае всичко за киното. “Вълкът от Уолстрийт” ми отвори вратите. След като дойдох от Австралия в САЩ реших да започна на чисто, а успехът на филма ми даде несравним шанс да се докажа като актриса на американска почва. Никога няма да го забравя.

- С този филм станахте световна звезда и нов идеал за женска красота. Очаквахте ли го? 
- Да ви кажа честно във “Вълкът от Уолстрийт” бях толкова секси заради гримьорите. И заради майсторите по костюми и прически. И операторите, и осветителите. Няма да повярвате как един качествен и високо професионален снимачен екип може тотално да ви промени. Героинята ми във филма беше самодоволна кучка и материалистка. В началото ми беше трудно да се идентифицирам с нея. Аз не съм такава. Но мисля, че успях да намеря правилния подход и съм щастлива от резултата. В крайна сметка в този персонаж имаше и усещане за опасност, а аз обичам да играя опасни момичета. С тях никога не е скучно.

- А бяхте ли подготвена за номинацията за “Оскар” за “Аз, Тоня”?
- Не. Това беше най-приятната изненада за мен. Номинацията за “Оскар” ми е страшно скъпа. Изключително интересната история на Тоня Хардинг е добре позната на страшно много хора в англоезичния свят. Публиката в САЩ, Англия и Австралия - особено тази част от аудиторията, съставена от хора над 30-годишна възраст - са наясно със случая, помнят скандала. Аз обаче никога не бях чувала за Тоня, за нейната майка, за бившия и съпруг, за цялата ситуация. Когато скандалът избухва в медиите и става истински значима новина, аз съм била твърде малка - на около три годинки - и наистина няма каквито и да е било спомени. Като цяло никога не съм била запозната със света на спорта и особено с фигурното пързаляне. Но когато прочетох сценария бях невероятно развълнувана от възможността да участвам в разказването на тази история за ново поколение зрители. Няма значение дали сте чували за тези хора и сте запознати с реалната история. Филмът ще ви хареса и ще ви докосне на универсално човешко ниво, гордея се, че успяхме да разкажем една истинска история с чувства за хумор, внимание към детайла и да изградим достоверни, богати и нюансирани персонажи.

- Как подходихте към образа на Хардинг?
- Аз винаги се опитвам да открия вътрешната мотивация на всеки образ, който играя на екрана. Всяка реплика трябва да бъде мотивирана и издържана. Обичам да пиша мотивацията срещу всеки ред от сценария, който се отнася до моя образ. Задавам си въпроси като “Какво искам, когато казвам това?” и “На какво се надявам в този момент?”. Естествено, мотивациите се променят от реплика на реплика и от сцена на сцена. За Тоня движеща сила е била нуждата от любов, желанието да бъде приета и валидирана от обществото. Нейната история е трагична защото тя е търсила любовта, която не е успяла да получи от собствената си майка. Друг важен момент от тази история е свързан със свободата, която Тоня намира на леда. Фигурното пързаляне открива пред нея нови и неподозирани хоризонти. Тя доказва и на себе си, че може да бъде добра в нещо. И за един момент тя е притежавала всичко, била е на върха. Може да определим това време като преследване на Американската мечта.

Коментари

Задължително поле