На 25 март 2019 да почерпят

С 2500 места разширяват Софийските гробища

Ирландският Джо Кокър скара Лечев и Графа в „Гласът на България“

Вълни от поезия на Фотев заляха Бургас

Петиция за отмяна на Брекзит надхвърли 5 милиона подписа

Искове срещу България за над 1,2 млрд. евро Най-големи са претенциите на енергоразпределителните дружества

Утре ни очаква слънчево време с максимални температури между 20 и 25 градуса

Шествие срещу ислямофобията и расизма в Нова Зеландия

Владимир Кисьов се е отказал да бъде кандидат на СДС за евроизборите

Странната ярост на Томислав Дончев Изпълнителната комисия на ГЕРБ ще заседава вероятно в сряда

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 25 март 2019

ВМРО и „Атака“ отиват заедно на евроизборите Волен Сидеров нямал претенции да бъде сред кандидатите на евентуалната коалиция

До 2 г. е готов първият нов боен кораб Проектът е за два кораба, като общата му стойност е почти 1 млрд. лв

Адвокат Михаил Екимджиев: Цветан Цветанов е тежък рецидивист по отношение на апартаментите

Проф. Михаил Константинов за евроизборите: Отива се към битка, която се води на непочтен език

Мариана Попова: Опасно е! Бездарници се обграждат със себепоподобни

Най-трудно е да обясняваш любовта

Бих се изкушила да пея с Ицо Хазарта

Нямах колебание да изпея „Две хубави очи”

Изпитвам неудобство от текстовете, които чувам

– Мариана, новата ти песен “Две хубави очи” по стихове на Яворов вече предизвика голям интерес. Очакваше ли, че ще има толкова много и различни мнения?
– Радвам се, че песента предизвика една дискусия, което е страхотно, защото, ако ние не си спомняме за тези стари, прекрасни български поети, то може би започваме да си забравяме историческата памет, като народ и като идентичност. Така че, аз съм щастлива, че съществува такава дискусия – трябва ли да се пипат думите на Яворов, или не трябва? Разбира се, че трябва да се случват такива неща, с премерен риск. Разбира се, има и критики. Винаги има едни псевдо интелектуалци, които са ревностно влюбени в поетите и не дават да се пипат, но в крайна сметка за това живеем в свободно общество, за да може всеки да си каже какво мисли и какво чувства, а музиката е въпрос и на вкус.

– С Веселин работите над общ проект. Би ли издала нещо повече и каква ще е твоята роля в него?
– О, ние сме на много ранен етап, но за темата в него мога да кажа, че продължаваме с Яворов – с писмата към него от Лора и… явно е бил много желан мъж!
Веселин също се включва: Тогава са били бурни години, времето на кръга “Мисъл” и тези хора са били много интересни. Яворов е бил от поетите, като Ботев – революционер по дух и по мъжественост, а в същото време в него е бушувала безумна страст, тази страст – тогавашната! Използваме цялото това нещо, като повод да излеем тази поезия на душата и страст на героите, за да можем да ги пресъздадем в един поетичен, музикален спектакъл – това, което е в момента нашето ниво и самочувствието, което носим. Не говоря за творческо, а за самочувствие, като при едни хора на по 40 години, които са преживели доста неща и са натрупали информация, която иска да изригне.

– Мариана, вярно ли е, че “Две хубави очи” ще е последната ти песен?
– Казах в едно тв-предаване, че имам усещането, че това ще е последната ми песен, защото ми е все по-трудно да намеря съмишленици в това да се предлага качество и силни послания в музиката. Това наистина много ми тежи, много ме измъчва и на моменти се демотивирам жестоко, но времето ще покаже…

– Направи невероятен дует с Васил Найденов – “Целувай ме дълго”. Защо не снимахте и клип към него?
– За съжаление не се захванах аз с проекта… Стефан Димитров направи музиката за песента, изпяхме я с Васко и после не остана време за видеото. Иначе съм изключително горда с този дует, както и с дуетите ми с Орлин Горанов. Като върна времето назад – няма от какво да се срамувам в музиката и не изпитвам неудобство от това, което съм направила.

– Каква е причината за тази голяма пропаст между твоето и по-голямото поколение изпълнители?
– Ако имаше естествен процес на промяна в музиката, в който се появява по-модерна музика, която не се харесва на по-големите, щеше да е нормално да има една такава – не бих го нарекла точно пропаст, защото това са различни светове, но тук не говорим за естествен процес. Тук говорим за едно агресивно, изкуствено налагане на ниско талантливи и некачествени артисти. Лошото е, че хората, които не притежаваха качества, преди отпадаха по един естествен начин някъде по пътя, докато сега те се налагат и продължават да се налагат още по-агресивно.

– Притеснена ли си?
– Много е опасно, когато се появи бездарник и реши да събере около себе си – да издава и продуцира също толкова ниско талантливи хора. Тогава колелото се завърта толкова силно, че в един момент, ако някой не се намеси и не го спре, то придобива мащаби, в които се стига до много неприятен и фатален финал за всички.

– Случвало ли се е да ти става неудобно, когато слушаш някой от налаганите хитове и как според теб, за такива песни има ефир, а за утвърдените ни изпълнители няма място?
– Постоянно изпитвам неудобство – от текстовете, от това, което чувам като звуци, които издават тези хора и за мен е направо безумно. Аз съм толкова далече от всичко това, че наистина ми е неудобно. Кой позволява това?! Всички ние – и с действията си, и с бездействията си. Не знам, всичко е много объркано, но според мен на тези хора трябва да им се тропне по някакъв начин на масата, но явно хората, от които зависи това, са си добре, живеят си добре и не ги интересува. От върховете на политиката, до върховете в телевизията и в журналистиката въобще – всичко е подменено, моделът отдавна е подменен – лобирането, бутането, изкуственото налагане, цензурата…

– Нова песен, която истински да те е развълнувала?
– Ицо Хазарта – отново, той винаги ме вълнува и си пускам новата му песен “Браво”. Във всеки един момент бих се изкушила да пея с Ицо. Хареса ми и песента на Алма – дъщерята на Саня Армутлиева, която е направила едно парче, много различно от всичко, което се случва на родния пазар. Много стил има в тази песен и това ми харесва.

– Съжаляваш ли, че се отказа да работиш в “Шоуто на Слави”, където беше избрана за вокалистка в бенда, заедно с Деси Добрева и Алекс Раева?
– Не, единственото, за което съжалявам е възможността да съм често до Слави, защото прекарах доста време с него по време на първия сезон на “Гласът на България”. Намирам го за много добър човек и ми липсва контакта с него, защото от тогава не сме се чували.

– Да не би да ти е обиден?
– Не, но може би ми е малко ядосан, че не успях да задържа самоконтрола си във “Вип брадър”, а той много искаше да се стегна и да се представя добре. Винаги съм имала усещането, че с него можем да бъдем прекрасни приятели и смятам, че дори сега, както аз отстрани, така и той някъде отстрани – често си го мислим това, когато си попаднем в полезрението. Ние с него си имахме много истински и красиви разговори по време на формата, беше един много хубав период.

– З какво говорите с Веселин и кои теми в страната ви вълнуват най-силно?
– Абсолютно всички теми ни интересуват, говорим много и анализираме. Вълнува ни изцяло подменения модел у нас, липсата на човещина, липсата на послания, на човечност, на смисъл, на правилно отношение, на правилен прочит към изкуството, превръщането на всичко в бизнес, безскрупулност, наглост. Много си говорим за липсата на гражданско общество в България и това според мен е основната болест на българина в момента. Случват се някакви неща – несправедливи, справедливи – няма реакция нито за справедливите, нито за несправедливите. Няма реакция…

– Май българите сме си трапезни революционери, както се беше изразил Фънки?
– Да, трапезни революционери, а и във фейсбук също големи революции се случват.

– Ако беше политик, какво е първото нещо, което би направила?
– Ще изляза на трибуната, ще кажа какво мисля и ще ме уволнят. Това се бие с личността ми, Мариана Попова не може да бъде политик – така че, няма как да се случи. Няма едно нещо, което трябва да се промени, просто трябва да се работи. Всъщност, на едно здраво мислещо общество не му трябват политици. Аз съм прекалено идеалистична на тема политика и вярвам в някакви химери, които не са възможни, защото хората станаха изключително меркантилни и комерсиални, много им е трудно да се обърнат към духовното, да разберат, че основната функция на човека е да обича, да помага на ближния си и да се погрижи за обществото. Това го виждаме на улицата, в магазините – навсякъде. Повечето хора смятат, че са центъра на вселената и другите около тях не съществуват, направо искат да минат през теб, като валяк – никакво възпитание. Виждаме едно ниско образование и ниска култура, като между другото всичките тези фактори се наблюдават във всяка една лидерска позиция и това се възпитава и от екрана, и от пленарната зала…

– Най-ценните уроци в живота?
– Знаеш ли, така тичайки през живота, защото аз не мога да кажа, че вървя през живота, моето си е тичане и препускане през повечето време, така че не знам до каква степен и на какво съм се научила, но се научих на основното – че нищо не е вечно и всичко се променя постоянно. Затова трябва да сме много гъвкави и адаптивни, но никога да не изневеряваме на себе си. През целия този път си дадох сметка, че аз съм си аз и не мога да бъда друга. Опитах се да бъда лицемерно позитивна, опитах си да си мълча, опитах се да някак си да се нагодя към системата и ситуацията, но аз не съм този човек.

– Уроците на любовта?
– Научих, че трябва да си достатъчно мъдър и готов за нея, за да ти се случи точно навреме и за да успееш да я оцениш, да се погрижиш за нея и да не я загубиш. В любовта не можеш да имаш его и да демонстрираш обществено положение, в любовта не можеш да изискваш – можеш само да даваш и този, който не го е разбрал живее без любов.

– Вярваш ли в съдбовната любов за цял живот?
– Не, по-скоро вярвам, че всеки сам си кове пътя и всеки сам си прави, както най-хубавите неща в живота, така и най-гадните номера – кой, каквото си направи… Най-трудно е да обясняваш любовта. Макар че казват, че химията в любовта минава, а при мен лично се засилва с времето…

– Семейството ви с Веселин наскоро се увеличи с още една дъщеря. По какво би искала малката Екатерина да прилича на баща си и по какво на теб?
– Екатерина е на пет месеца. Иска ми се да е смела и силна, като баща си и да е така одухотворена и добричка, като майка си. Другата ни дъщеря – Мария-Магдалена иска да е актриса и постоянно ни го повтаря напоследък, като че ли Веселин е успял да я вдъхнови в тази посока, а на мен постоянно ми повтаря, че съм най-добрата майка и много ме обича.

-След време сигурно искате още едно дете!
-Не, стига толкова, не мога повече!

– Правите ли си романтични изненади?
– Постоянно, за нас самият живот е романтика. Ние сме от хората, които колкото и тривиално да звучи – виждаме облаците, разцъфналите цветя, птичките, щъркелите, когато се завърнат, всичко това е романтика.

– Любима мисъл?
-Тя си е моя и съм я писала, когато завършвах училище: “Подари на живота си сладката тръпка, че от себе си нещо си дал, не превръщай мечтите си в глупава сметка, за да се радваш на това, че си живял!”

Нашият гост
Мариана Попова си спечелва верни почитатели още с дебюта си в група “Кокомания”. Самостоятелната й кариера е още по-успешна, а в първия й албум “New Religion” е включена песента “Let Me Cry”, с която Мариана представи страната ни на “Евровизия”. Освен солови проекти, талантливата певица има и много хитови дуети с Орлин Горанов, Васил Найденов, Миро, Дони, Васил Петров – голяма част от тях са в дуетния й албум – “Предай нататък”. От няколко години тя има връзка с известния ни актьор Веселин Плачков, с когото наскоро станаха родители на малката Екатерина.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.