Българката създава предпазно наметало за бебета с филтрираща система против бактерии и вируси

Родена е в Перник, учи в Икономическата гимназия 

В Ню Йорк работи като сервитьорка, за да си плати обучението

Постепенно изживява стреса от динамиката и агресията на брокерството

„От дете мечтаех да попадна на Фондовата борса - както във филма „Уолстрийт“ 1987“, споделя Маринела. Доста странна мечта за момиче... Маринела Станиславова обаче я осъществява - с много хъс и невероятна упоритост.

Родена е в Перник, учи в Икономическата гимназия в града, защото от ранна детска възраст е осъзнала, че иска да се занимава с финанси. След като гледа култовия филм, се запалва от идеята някой ден да работи на Фондовата борса. Учи упорито, ходи на частни уроци, на 17 години покрива с много висок резултат стандартите на TOEFL. Записва се да следва в Ню Йорк, в „Джон Джей Колидж“, където учи 4 години финанси и икономически анализи.

Междувременно в Ню Йорк трябва да работи като сервитьорка в няколко заведения, на смени, за да си плати обучението и да се издържа. И така с много усилия и труд завършва. Трябва да избере къде да е на стаж. Често минава по Уолстрийт и си казва, че един ден трябва да стигне до там. Решава да си подаде документите и я избират за стаж в една от компаниите на Уолстрийт - „National Security“.

Първия ден отива на работа супер ентусиазирана, но и много притеснена. Попада в обстановка, сякаш е в кадър от филма „Уолстрийт“. Огромна зала, бръмчаща като кошер, над 100 човека, около всеки от тях по няколко телефона, говорещи нонстоп по тях, някои с по две слушалки на двете уши и непрекъснато продаващи и купуващи акции. И сред брокерите - нито едно момиче... В такава обстановка попада 22-годишната Маринела, на която предстои да се учи за брокер.

„Стресиращото беше, че в цялата компания от над 100 души нямаше нито една жена на брокерска позиция, а само 3-4 момичета, които бяха асистенти или на регистратурата“, споделя Маринела. Стажът й от 6 месеца е да помага на един брокер. За да вземат лиценза за търговия на борсата “Series 7” и “Series 66” кандидатите трябва да бъдат спонсорирани от фирма член на FINRA (регулаторният орган на финансовата индустрия - б.а.), регистрирано дружество или който и да е регулаторен орган.

Маринела постепенно си изживява стреса от динамиката и агресията, които усеща в залата, и още повече се запалва по тази мъжка професия. Казва си, че това е нещото, което иска да прави. „Брокерът, на когото помагах, искрено като баща ми препоръча да потърся за спонсор по-скоро компания, която да ми помогне от самото начало, да е по-структурирана, да има повече различни мъже, жени, които да не са толкова напористи. Стряскаше ме тяхната прекалена агресивност. Също като във филма, те звъняха по телефона на хора, които никога не са виждали, и предлагаха акции. Казваха: „Сега ще звъннем в Охайо, там времето е слънчево и това предполага повече хора да се включат“, разказва Маринела.

И кой е казал, че брокерите на Фондовата борса са някакви сухари? „Точно обратното, те са изключително много комуникативни и креативни - споделя дамата. - Отвътре им идва просто и знаят по какъв начин какво да кажат на хората. И човекът след половин час вече е изпратил еди-каква си сума и вече е купил акции, без дори да е предполагал, че в този ден ще направи нещо такова... Те разполагат с много интересни начини на работа, могат да продадат всичко! Но е много агресивно, работят от сутрин рано до много късно вечер.“

Тя завършва практиката си и за нейна огромна радост е назначена в „Morgan Stanley“ - една от петте топ инвестиционни банки в света. Те я спонсорират, за да изкара изпитите за сертификат за брокер. Там тя попада в интересна програма за хора от различни сфери, които имат желание да станат брокери. Тази програма е 12 месеца, като през първите 3 трябва да изкарат изпитите за лиценз за търговия на Фондовата борса. Следващите 9 месеца има тренинг.

След като минават през този период на обучение, ги изпращат на различни места. Маринела заедно с още около 150 души от цяла Америка, включени в тази програма, попада на място извън Ню Йорк. И отново са подложени на зверска цедка. Имат практически изпити, като актьори се представят като клиенти, които те трябва да убедят да вложат средства в акции. Трябва да съберат цялата информация за тях, след това да им предложат според това, какво те искат и имат, какви са им страховете, желанията и т. н., едно портфолио. Това е един от последните, финални изпити.

Когато минат и през това, трябва всеки месец да имат таргет, който да реализират. Сумата, която трябва да съберат, се увеличава всеки месец, докато се стигне до 3-я месец. И ако някой няма събрани всичките си клиенти според таргета и например 5 милиона в портфейла от продадени акции, го уволняват. Просто не държат някого, ако не е достатъчно ефективен. С предимство се ползват брокерите, които имат богати роднини и приятели.

Какво е коствало това на една българка, която няма богато семейство в Америка? „Бях амбицирана да изкарам всичките изпити, да науча колкото е възможно повече. Казах си обаче, че няма невъзможни неща. Повтарях си например, че 50 души ще кажат „Не“, но един ще каже „Да“. Всеки човек, който ми казваше „Не“, за мен беше още една стъпка за следващия да ми каже „Да“, споделя Маринела.

Тя си измисля специален график къде да ходи, с кого да се среща, какво да прави, звъни нонстоп по телефона. Започва да събира интересни клиенти, предимно от Америка и изгражда едно доста добро портфолио. Сред единиците брокери е, които завършват програмата, с над 60 милиона щатски долара като портфейл. Сумата е доста над това, което се изисква от участниците в програмата.

„Не знам дали беше шанс, или просто упорит труд и силно желание това, да попадна в топ корпорацията „Морган Стенли“. Но имах чувството, че прожектирах какво исках да се случи и то се случваше. Беше много интересен момент в моя живот“, споделя Маринела.

По това време тя започва да пътува все повече, има клиенти в Йордания и отиват до Сингупур. „Влюбих се в Сингапур, от първия момент, от първото бизнес пътуване“, споделя Маринела. Тя работи на позицията „Съветник по управлението на капиталите“ в „Морган Стенли“ и проучва дали може да се прехвърли в „Морган Стенли - Сингапур“.

Междувременно успява да се срещне с представители на швейцарската банка UBS, които й предлагат работа. Двамата с мъжа до нея, Чарлз Дентън се преместват в Сингапур през 2015 г. Там тя ражда двамата си сина Кристиян и Балтазар и след динамичната въртележка на брокер на Уолстрийт се оттегля от сферата на финансите и се посвещава на майчинството.

Животът в Сингапур й харесва, но там има проблем със замърсяването на въздуха през септември. Когато е бременна с второто си дете, има доста здравословни проблеми заради това замърсяване. В Сингапур нонстоп е топло, над 30 градуса и жегата доста предразполага за появата на повече бактерии и вируси. След трудната й бременност и синът й страда от кожни заболявания. Междувременно й се налага да пътува все повече, мъжът й също. При едно пътуване до Ню Йорк по-малкият й син Балтазар, който е само на 40 дни, се разболява тежко.
Тогава тя решава да измисли продукт, който да предпазва новородените и бебетата в първите месеци, когато трябва да пътуват. В Сингапур създават дизайна, който е като бебешка количка, но капсулирана. Свързват се с инженерна компания, която разработва наметалото с вградена филтрираща система и сензори. Тази система предпазва и от вредното влияние на ултравиолетовите лъчи и всякакви вирусни и бактериални инфекции.

Покривалото „BubaRolla“ („бебе на колела“) предпазва малкото дете, когато пътува. Сензори оповестяват колко е кислородът вътре в количката, светлинна аларма известява за замърсен въздух.

В момента семейството е в Кипър, където разработват иновативни продукти, безопасни за новородени и малки бебета. Докато е в Сингапур, Маринела вижда, че азиатският манталитет на бременните жени не им позволява да ползват каквато и да било козметика преди, по време и след раждането, дори не си боядисват косата и не си лакират ноктите. За тях са създали серия чиста козметика, като правят изследванията си в Швейцария. Добавят и витамините, които всяка жена трябва да приема по време на бременността.

„Още докато бях в Сингапур, имах огромното желание да помогна на България с опита и с познанията си за финансовия пазар, предимно в сферата на международните инвестиции и износа. Искам един ден да се върнем в България и децата ми да израснат по начина, по който израснах аз“, казва българката.