Не бива да се забравя, че държавата ни, съгласно чл. 4, ал. 1 от Конституцията, е правова и се управлява според Конституцията и законите

Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) ще получи днес от служебния правосъден министър Янаки Стоилов първа точка в дневния ред - предложение за освобождаване от длъжност на главния прокурор Иван Гешев. Стана известно и на какви основания - на материали, събирани грижливо от Бойко Рашков - един неосъществен кандидат за главен прокурор, но осъществен като служебен вицепремиер и вътрешен министър.

Още след обявяването на намеренията на тандема Стоилов-Рашков, сред правистите се надигнаха гласове, които призовават членовете на Висшия съдебен съвет да разгледат искането като юристи, а не като политици.

Ден преди заседанието в най-висшия орган на съдебната власт „Труд“ реши да зададе въпроси на Михаил Кожарев, един дългогодишен юрист с безспорна репутация, работил като прокурор, съдия и адвокат, който е и бивш член на ВСС.

- Г-н Кожарев, тези дни прокуратурата се оказа в необичайна ситуация - правосъдният министър Янаки Стоилов внесе предложение до ВСС за предсрочно освобождаване на главния прокурор Иван Гешев. Как вие, а и колегите ви, възприемате това и отразяват ли се подобни действия на вашата работа?
- Дали ситуацията е необичайна? И е така, и не е. Подобни действия чрез различни механизми са предприемани по отношение на висши представители на съдебната власт и в предходни години. Спомнете си как през 1998 г. се приеха измененията в отменения вече Закон за съдебната власт и единната главна прокуратура се раздели на Върховна касационна и Върховна административна. Изменението имаше изцяло политически привкус и цел, свързани с провежданата наказателна политика от главния прокурор Иван Татарчев. Още по-злостни бяха атаките срещу главния прокурор Никола Филчев с цел лишаване на прокуратурата от правна възможност да атакува и приватизационните сделки, острото противопоставяне на Филчев по тези въпроси и т. н. Спомнете си и опитите за подчинение на прокуратурата на интересите на определени политически сили в мандата на главния прокурор Борис Велчев. Атаките срещу Сотир Цацаров започнаха още с номинирането и избора му, следваха през всичките 7 г. от мандата му, а това се повтаря и с настоящия главен прокурор. Такива действия се отразяват на работата и то в негативен аспект. Някои от политиците-конструктори на независимата съдебна власт и различни във времето техни следовници непрестанно атакуват прокуратурата според своите интереси, прикрити с лозунгите за „справедливост и независимост“. Това се отнася и за съда, и за следствието, да не говорим за ВСС. Всъщност, най-голям дял от актовете на Конституционния съд през годините от създаването му досега, се отнасят до разпоредбите за съдебната власт. Това говори само по себе си за качеството на законодателния процес и приетите закони, което не може да се вмени като вина на съдебната власт. Тя само „понася“ последиците, както и цялото ни общество.

- Още преди обсъждането на предложението във ВСС, вече публично се изказват съмнения, че от него ще последва нещо. Споделяте ли тезата, че предстоящото решение на ВСС ще е „тест за лоялност“? 
- А това не са ли нездрави внушения, скрити заплахи и поставяне на ВСС в зависимост от определени политически интереси? Може ли предварително да насочваш един независим орган към определено решение, чрез скрита или не съвсем скрита заплаха за бъдещето му? Не се ли нарушават прокламираната независимост и спазването на принципа за разделението на властите и то от тези, които се позовават на такива принципи? И спрямо кого ще се прояви тази лоялност - спрямо обществото, спрямо определени политически сили или спрямо върховенството на правото и закона? ВСС следва на първо място да спазва Конституцията и законите. По този начин той ще запази и институционалното си достойнство, и ще отстоява независимостта на съдебната власт.

- Вие сте бивш член на ВСС. Бихте ли обяснили какви са възможностите за действие на съвета в случая и реалистично ли е политиците да казват, че първата им работа ще е „да махнат главния прокурор“?
Ако политици казват, че искат да „махнат“ главния прокурор, се срамувам да анализирам този глагол и съдържанието му. Това няма нищо общо с правото, включително и на конституционно ниво. Не бива да се забравя особено от тях (политиците - бел. ред.), че държавата ни, съгласно чл. 4, ал. 1 от Конституцията, е правова и се управлява според Конституцията и законите. Пленумът на ВСС е колективен орган и решенията му се вземат с мнозинство. Всеки има правото да се изкаже и поддържа становището си, но решението е на пленума.

- Има ли нещо, което ви смущава, като юрист, в доклада на служебния министър Бойко Рашков до Янаки Стоилов, който бе публикуван на страницата на ВСС?
- Всичко, защото всеки уважаващ себе си юрист трябва да преценява през призмата на закона какво подписва. Бил съм съдия, адвокат и прокурор, моят поглед е преди всичко на юрист с общо 40-годишен стаж. Формално, предложението на министър Стоилов, е факт и се позовава на закона. Но в своята мотивна част то преповтаря сигнала на Бойко Рашков и приложенията към него. В този сигнал липсва каквато и да е конкретика, т. е. факти, които да се отнасят към „посочените нарушения“. Отговорността на главния прокурор трябва да е лична. Той не може да отговаря за чужди действия, още повече, ако и те са законосъобразни. От самите приложения се установява, че разгласяване на факти и доказателства от досъдебно производство не е разпоредено от главния прокурор, а от наблюдаващите прокурори по досъдебно производство и по установения в НПК ред. Прессъобщенията се правят от съответни служители или от прокурорите, и те се базират на официалните данни от досъдебните производства, от преписки. Главният прокурор не нарежда публикуването на информация и не може да му се вменява вина за тези съобщения. Данните от специални разузнавателни средства са такива до момента, в който не бъдат приобщени към досъдебното производство като доказателства. Затова не е юридически точно казаното, че Законът за специалните разузнавателни средства е специален спрямо НПК. Защитени по първия са само способите за установяване на данни, данните, но не и тези, които се „превръщат“ в доказателства. Затова е неправилно и позоваването на визирания в сигнала съдебен акт. Още през 2007 г. ВКС в едно свое решение-№464/2007 г., с докладчик Павлина Панова (сега конституционен съдия), прави тази разлика. За данните, приобщени като доказателства по НПК в досъдебното производство, са валидни правилата на НПК и по надлежния ред, по преценка и с разрешение на наблюдаващия прокурор, те могат да се огласяват. Твърденията, че огласяване на данните е престъпление, осъществено от Иван Гешев, е съвсем невярно в случая. А и принципът за невиновност, толкова пъти прокламиран в същия сигнал, трябва да се прилага и спрямо главния прокурор - тоест първо да се установи и докаже твърдяното и то по предвиден в закона ред, а след това да се търси отговорност чрез предсрочно освобождаване.

- В сигнала и приложенията към него се сочат конкретни случаи, свързани с работата на прокуратурата...
- На 20.07.2021 г. по време на брифинг на Специализираната прокуратура бе публично изнесена информация относно т. н. „нахлуване“ в сградата на президентството, а то е станало с разрешение на съд. Затова и не звучи никак правно издържано употребата на думи като „нахлуване“, „щурм“ и т. н., защото такива не са се състояли. Считам за неуместно използването на литературни похвати в толкова сериозен от юридическа гладна точка материал. А и сградата на президентството, както и други такива сгради, не са защитени от НПК или други специални закони при законосъобразни действия по разследването. За т. н. „Барселонагейт“ няма прикриване от страна на главния прокурор на престъпни деяния, напротив - от брифинга се разбра, че има досъдебно производство за пране на пари и се провеждат следствени действия. А по случая „Ало Ваньо“ са работили други прокурори, когато Иван Гешев не е бил избран за главен прокурор. Каква вина тогава има. Ако е имало забавяния по досъдебни производства, кой носи отговорност, ако не наблюдаващият прокурор? Освен това забавата се установява и от Инспектората към ВСС. В един сериозен материал, какъвто би трябвало да е сигналът, трябва да се посочат и конкретни производства за това, а такива липсват. Така стои и въпросът с твърдени нарушения заради изложеното в сигнала, че били създадени специализирани отдели в други прокуратури, при положение, че има специализирана прокуратура. Разпоредбата на чл. 119 от Конституцията, цитирана в сигнала, се отнася за съда, а не за прокуратурата. Структурата на прокуратурата съответства на тази на съдилищата (чл. 126 ал. 1 от ЗСВ), но КС реши, че това съответствие е само функционално, не е териториално. Затова се проведе и мащабната реформа в прокуратурата и се намали броя на районните прокуратури, които сега са по-малко от районните съдилища. И още нещо много важно - главният прокурор не може да носи отговорност, която е лична, относно преценката кое дело е от обществен интерес. Това е правомощие на съответния административен ръководител на съответната прокуратура и не може да се вменява на главния прокурор. Още повече при правомерни действия. За мен е налице опит за политическо компрометиране. Спомнете си за Лаура Кьовеши - за много хора тя бе пример как трябва да се действа в държавата ни по отношение на престъпността на „белите якички“ и мафията, част от обществото ни искаше и ние да си имаме такава фигура. Кьовеши стана жертва на същите недолюбващи я, атакувани от нея лица. Дори бе разследвана, обругана, но какво стана - сега е главен прокурор на Европейската прокуратура.

- В приложението към сигнала са приложени медийни публикации и коментари под тях? Такива материали основание ли са да се търси отговорност от някого? Ако аз напиша нещо срещу определен концесионер на плаж под публикация в сайт, това достатъчно ли е срещу него да започне наказателно преследване?
- Медийните публикации, приложени към доклада, не съдържат факти, базирани на доказателства. Ако целта им е да „подпомогнат“ изводите за етично нарушение, свързано с престижа на съдебната власт, те не са в състояние да издържат на фактите и не са годно средство за доказване на каквото и да е нарушение.

- Има ли опасност оттук нататък прокурорите да си наложат автоцензура и от страх от подобни сигнали до ВСС да започнат да отказват всякаква информация за делата си? Подобни действия може ли да доведат в крайна сметка до ограничаване правото на обществото да бъде информирано?
- Съдебната власт, в частност и прокуратурата, години наред са обвинявани за непрозрачност спрямо съдържанието на техните актове, за липсата на обяснение на мотивите, включително на достъпен за гражданите език. От друга страна - ако по регламентираните от нормативните актове способи се предоставя информация, виждате, че е възможно да се предприемат дисциплинарни или други действия против съответния магистрат. Не е ли налице „параграф 22“?

- Служебният правосъден министър заяви, че ако ВСС не освободи предсрочно Иван Гешев, въпросът ще бъде отнесен към парламента. Какво могат да направят депутатите?
- Ако целта на реформата на прокуратурата, в частност и на съдебната власт, се състои само относно личността на един главен прокурор, жалко за реформата и за държавността. В Конституцията (Глава девета) ясно е разписано какви са правомощията на Народното събрание относно измененията и допълненията на действащата Конституция или приемането на нова.

Нашият гост
Михаил Кожарев е един от най-дейните прокурори във Върховна административна прокуратура. Завършва специалност “Право” в СУ “Св. Климент Охридски”. Професионалният му път започва като стажант в Окръжен съд-Благоевград. Кожарев има повече от 20 години стаж като съдия, адвокат и прокурор. През 1997 г. става прокурор в Софийска градска прокуратура. От 2009 г. е прокурор във Върховна административна прокуратура. Бил е член на ВСС до 2017 г.