Ще са малко над приетата за страната

Някои сектори остават без ръст на възнагражденията

Определят долен праг на парите за различните дейности в един бранш

Няма да има значителен ръст на възнагражденията на хората от въвеждането на минимални работни заплати (МРЗ) по браншове и дейности. Това заяви пред “Труд” Ваня Григорова, икономическият експерт на КТ “Подкрепа” по повод споразумението между синдикати, работодатели и правителство за нов механизъм за определяне на минималната заплата от 2021 г. В секторите, в които има силни синдикати, ще се договорят по-високи нива, но там и сега хората получават много над минималната заплата за страната, какъвто е случаят с добивната промишленост например. На практика ръстът на минималните прагове, няма да доведе до ръст на доходите на хората, категорична е тя. Там, където се договорят по-високи МРЗ, те няма да надвишават много националната минимална заплата, определена от правителството. За следващата година разчетите на кабинета показват, че тя трябва да стане 650 лв.

Но под нея, разбира се, никой няма да падне, посочи Григорова.

Няма да има една минимална заплата за целия сектор, а няколко, които ще бъдат различни според различните дейности, които изпълняват работещите в него. Например в едно предприятия ще има праг за общите работници, за квалифицирания персонал, за специалистите, за ръководните кадри, обясни експертът. В момента съществуват 85 икономически сектора и 9 категории по дейности. Очакванията са броят им да бъде редуциран.

Според Васил Велев от Асоциация на индустриалния капитал се очаква по дейности групите да бъдат 3 - за нискоквалифициран персонал, за квалифициран и за експерти с висше образование.

Ще останат браншове, в които няма да има ръст на минималните прагове - такива например са туризмът и шивашката промишленост, посочи още Ваня Григорова. Там са най-много заетите в сивата икономика и синдикати трудно влизат. Затова заетите в тях ще си останат на минимална заплата, каквато е националната за страната.

Няма да има формула, по която да бъде пресмятана минималната работна заплата по сектори и дейности. Това ще става само чрез преговори между синдикати и работодатели. Те трябва да започнат през летните месеци, за да може в края на годината да има конкретни параметри за всеки бранш. Преговорите няма да се водят на национално ниво, а от браншовите федерации. Тоест в сектор транспорт например ще преговаря Федерацията по транспорт към КНСБ или КТ “Подкрепа” със съответните браншови организации на фирмите от сектора. На въпрос на “Труд” така няма ли да се получи, че големите фирми, които обикновено участват в браншовите организации, ще приемат минимална заплата, която после ще важи и за малките, Григорова посочи, че ще стане точно така. Но приетото ще важи за целия сектор.

Ще отпаднат досегашните минимални осигурителни доходи по браншове (МОД). Те означават, че работник не може да бъде осигуряван на сума по-малка от приетия минимален осигурителен доход за съответния сектор. Или дори да получава сегашната минимална заплата от 610 лв., трябва да бъде осигуряван върху 700 лв. например, ако толкова е МОД за сектора, в който работи. Тъй като работодателите отказваха да участват в преговорите по тях, последните 3 години те се определяха административно и постепенно 80% от договорените МОД паднаха до размера на минималната заплата за страната.

С новите правила от следващата година никой не може да откаже участие в преговорите за МРЗ. И приетите прагове ще бъдат заплати, а не само осигурителни доходи.

Таванът на осигурителния доход ще расте като пенсиите 

По-високи осигуровки за самонаети и фермери

Индексират ги по швейцарското правило 

Максималният осигурителен доход ще бъде индексиран всяка година по швейцарското правило, при което се използват 50% от нарастването на средния осигурителен доход и 50% от инфлацията за предходната година. Промяната трябва да влезе в сила от 2022 г., предвижда споразумението между синдикати, работодатели и правителство. На практика това означава, че максималният осигурителен доход ще нараства с колкото нарастват и пенсиите всяка година, тоест минимално, обясни Ваня Григорова, икономически съветник в КТ “Подкрепа”. От 1 юли тази година например ръстът трябва да е с 6,7%. Това увеличение по никакъв начин няма да компенсира изоставането на максималния осигурителен доход, категорична е тя. Когато е въведен той, е записано, че трябва да бъде 10 пъти минималната работна заплата. Или към днешна дата - 6100 лева. А от началото на тази година е определен на 3000 лева - или двойно по-нисък. Каквито и индексации да се приемат, той ще продължи да изостава, посочи Григорова. По думите є същата е ситуацията и с пенсиите. Никъде в споразумението не е посочено, че ръстът на минималния осигурителен доход ще доведе и до ръст на тавана на пенсиите, допълни тя, въпреки че той трябва да бъде 40% от максималния доход.

Индексиране по швейцарското правило ще се прилага и за минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се граждани, земеделските производители и тютюнопроизводителите. В момента прагът за тях е 420 лв., или доста под минималната заплата за страната. Те се осигуряват на много ниски доходи, което е проблем както за самите хора, така и за осигурителната система, обясни синдикалистът. На практика те трябва да получат при пенсиониране под минималната пенсия, допълни Ваня Григорова.