В Норвегия откриха официално втория най-дълъг мост в страната (ВИДЕО) Той се намира в Северния полярен кръг

Тръгва делото на Мартин Петров срещу „Булбанк” за 3,8 млн. лв.

Сатиричното копие на баснята

Кремъл отрича намеса във Франция Води се разследване

Макрон опитва да тушира протеста (обзор) Няма да има увеличение на минималната работна заплата

Пловдив с бюджет от над 365 милиона лева за 2019-та

Младежът, изнасилил и убил старица в Бяла черква, посегнал и на друга баба (СНИМКИ)

Нина Добрев на екзотична ваканция в Индонезия

Белият дом търси заместник на ген. Кели Ник Айерс напуска администрацията

Община Кубрат заплашена от бедствено положение заради спиране на водата Общинското ВиК дължи 3 млн. лв. за ток и Енерго-Про спира електрозахранването

Две коли и микробус катастрофираха край Благоевград

Бивша шефка на Агенцията по лекарствата свидетелства по делото „Москов”: Турските ваксини са забранени Догодина разпитват премиера Бойко Борисов, бившата вицепремиерка Меглена Кунева и още над 20 души

Турция въведе мита за редица вносни стоки

Обвиненият за убийството на Десислава Стоянова бивш рейнджър остава в ареста Светослав Каменов избягал в Гърция, но се върнал

Газификация и превръщане на старите казарми в икономическо-технологичен парк са основните приоритети в Свищов Кметът на града Генчо Генчев направи отчет за дейността си през третата година от мандата

Носителката на „Златен глобус“ Лиса Джерард пред „Труд“: В България откривам своето детство "Мистерията на българските гласове” преобърна всичко за мен

На 25 май беше световната премиера на новия албум на Мистерията на българските гласове BooCheeMish. Той излиза дигитално и в пет формата – CD, плоча, Limited Edition, Box Set и Super Audio CD, който се разпространява в книжарниците „Сиела“. Прочутият по цял свят български хор изпълнява песни, написани специално за тях от българския композитор Петър Дундаков, ирландския Джулс Максуел и певицата и композитор Лиса Джерард от дуото Dead Can Dance. Лиса е съавтор и изпълнява 4 от песните в албума. Тя е носител на наградата „Златен глобус“ за музиката към филма „Гладиатор“, която пише с Ханс Цимер. Певицата с неземния контраалт пристигна в България за премиерата на албума и намери време между ангажиментите си за един непосредствен разговор с репортера на в. „Труд“.

– Тук сте, за да представите новия албум на “Мистерията на българските гласове”, в който участвате с 4 песни.
– Да, точно така.

– Известно е, че отдавна харесвате българския хор. Но кога научихте за съществуването му?
– О, Боже! За първи път чух музиката им преди много години в Лондон. Малко след като се преселих в Англия. Бях на двайсет, когато напуснах дома си и заживях в Лондон. Аз съм израсла в работническо семейство на ирландски имигранти в Австралия. Баща ми беше поет и певец на ирландски народни песни. Майка ми беше англичанка, но от семейство на испански евреи. Живеехме в имигрантски квартал, така че около нас имаше много гърци, италианци. Та идва при мен Иво Уотс-Ръсъл (музикалният продуцент на 4AD, издали “Кокто туинс” и др. – бел ред.) и ми дава два билета за концерт на “Мистерията на българските гласове”, и каза: “Отидете да ги чуете с Брендън!” (Брендън Пери – партньорът и в Dead Can Dance – бел. ред.)

– Значи за първи път сте ги слушали да пеят в концерт на живо?
– Да, “Мистерията на българските гласове” имаха концерт в Лондон. Не помня коя година беше, може да е било 1984 или 1985-а. Отидохме и това преобърна всичко за мен. Прибрах се след концерта изпълнена с любов. Сърцето ми пееше. Защото точно по това време ситуацията в Лондон беше ужасна – бунтове, всекидневни протести. Тъкмо беше приключила Фолкландската война. Всички хора по улиците бяха едни такива гневни, навъсени. Българките запяха и внесоха светлина в тази мрачна, гневна и потискаща атмосфера. Светлина, радост и любов. И музика, която впоследствие си дадох сметка, че е останала недокосната от повече от хиляда години. Пееха с такива красиви естествени гласове. Всъщност, това е и начинът по който и аз пея – с естествения си глас. Гласът ми не е школуван. Естествено е, че моментално се влюбих в тях. Те бяха пренесли нещо, което аз си мислех че имам, на най-високото, на абсолютното ниво. Нещо, към което аз самата се стремях.

– Говорите за естествени, необработени гласове. Вие имате ли музикално образование?
– Както ви казах, аз съм от ирландско семейство и така и не получих класическо музикално образование. Всяка събота и неделя ходехме на църква, после мъжете играеха футбол, после се прибирахме вкъщи и бащите се напиваха, пееха песни и рецитираха стихове – така премина детството ми. Песните бяха средство за комуникация – от сърце към сърце. На моменти съм съжалявала, че родителите ми не са ми осигурили класическо образование. Преди известно време една възрастна дама, вокален педагог в Испания, искаше да ме обучава. Каза ми: “Имаш изумителен глас. Посвети ми се изцяло и за 6 години ще те направя най-великата контраалтова оперна певица. Но през тези шест години няма да пееш нищо друго.” Аз отказах. Как така няма да пея нищо друго? Пък и как ще се издържам, ако се затворя в някакъв затънтен град, за да уча оперно пеене?

– Лиса, вие доста често композирате заедно с други хора. Това какво означава – че не сте вълк-единак, че обичате да работите в екип?
– Аз знам много добре какво мога да напиша, когато съм сама. На мен ми е много по-интересно какво ще се получи, когато работя с друг човек. Любопитно е. Има момент на изненада. Затова го правя.

– Да се върнем на албума BooCheeMish. Как стана така, че се включихте в него?
– Бояна (Бояна Бункова, изпълнителен продуцент на новия албум от компанията Schubert Music Publishing – бел. ред.) може да ви разкаже. Тази идея се е породила още преди четири години – идеята да се създадат нови песни за Мистерията на българските гласове. Когато търсили автори, освен българския композитор Петър Дундаков, попаднали на пианиста и композитор Джулс Максуел – той е ирландец, работили сме с него. Джулс им казал, че трябва да дойде при мен в Австралия, за да напишем песни. През декември 2015 написахме 6 неща, 4 от които влязоха в албума.

– Според вас добре ли се получи този албум?
– Прекрасен е, има такава красива, нежна, мека енергия!

– Често говорите за енергии, защо така?
– Ама, разбира се. Живеем в съвременния свят – днес всичко опира до енергиите.

– Аз мислех, че опира до пари, власт, секс… Такива неща.
– Да, сигурно е така. Но ми се струва че като артист мой дълг е да се опитам да дам на хората музика, която… Е, не че може да излекува душите им, но поне да им даде нещо като убежище. Убедена съм, че този албум е напълно надежден в това отношение. В него има всичко. Той е направен с много любов.

– Кое беше най-интересно за вас в работата ви по албума BooCheeMish?
– Интересно ми беше да работя с Петър Дундаков. Той е блестящ композитор – по този въпрос няма две мнения, но в същото време е много невинен. Беше ми любопитно да гледам как си сътрудничат с Дора (диригентът на хора Дора Христова). Дора е ангел-пазител. Тя много държеше да се спазва традицията. Отне ни близо 4 години, докато се сработим и изгладим различията си дотам, че най-сетне да започнем на правим албума.

– Сега вече, след като така добре работите заедно, възнамерявате ли да създадете още един съвместен албум?
– Според мен това, което предстои да се случи – тъкмо тези дни го обсъждахме с Бояна, Петър и Дора, е че сега, след като албумът е на пазара и като започнем да правим концерти, нещата ще почнат да се надграждат. Сега сме в ембрионален стадий. Създаването на този албум ни даде богат опит и вече можем да продължим напред и нагоре. Концертите на живо позволяват да се доразработят песните и да се издигнат до следващото ниво. В този албум участват много хора – 28 души, 22 от тях са певици.

– В него участва и един доста съвременен артист – световният шампион по бийтбокс Skiller, който също е българин. Не е ли прекалено “модерно” това решение?
– Интересно е, че използваме бийтбоксъра Skiller. Бихме могли да включим тъпани, но Петър реши, че бийтбоксът кореспондира с акапелния принцип на Мистерията – звукът в бийтбокса също се произвежда от гърлото и устата. Това е гениална идея!

– Като споменахте концерти на живо, в България предстои ли такъв?
– Да. На 12 юни ще изнесем концерт във Варна. (Концертът ще е в рамките на фестивалa Варненско лято – бел. ред.)

– Вече доста често идвате в страната ни. Преди година през юни имахте концерти с “Мистерията на българските гласове” в София и в Античния театър в Пловдив. През март тази година също правихте концерт в зала 1 на НДК.
– Така е, тук съм може би за четвърти път.

– Имате ли си вече любима местност в страната ни?
– Да, вече да. Любимо ми е едно село в Родопите – село Хухла. Много изолирано място – до гръцката и турската граница. Изкарах 10 дни сам-самичка в планината. Беше съкровено изживяване. Хухла е съвсем малко село. Всичките му обитатели са много възрастни. Повечето къщи са изоставени. Близо до селото има старини – останки от римски или древногръцки дворец, наречен Амира.

– На какъв език се разбирахте с местните хора?
– Ами, научих се, взаимно се научихме да общуваме. Вече знам много думи на български. Сега трябва да се науча как да ги свързвам в изречения. Имаше една жена, с която първо започнахме да се разбираме с рисунки, после аз намерих едно приложение за превод на телефона ми, но тя не искаше да го използваме – направо се страхуваше от него. Много се смяхме с нея, тя ме научи на много неща. Всеки ден ми носеше храна. Казва се Златка. Прекрасна беше. Всъщност в това село почти всички жени се казват Златка. Останалите са Мария. Мъжете бяха Иван, Димитър и… забравих третото име. Беше лесно с имената – трябва просто да запомниш кой от коя група е. Много, много мили хора. Прекрасно изживяване.

– Вие – световноизвестната певица, австралийката, не се ли чувствахте твърде далеч от обитателите на родопското село Хухла?
– Не, съвсем не. Всичко идва от обстановката, в която е преминало детството ми. Българите не са гърци, наистина, но има много общи неща. Аз съм израсла в квартал с гръцки имигранти и всичко – и архитектурата, и лозята, и това че хората си отглеждат зеленчуци в двора, в Хухла всичко ми напомняше на миналото ми. Хората бяха много подобни на тези, с които бях свикнала като малка. Затова и там се чувствах повече у дома си, отколкото в днешно време в Австралия. В момента там е толкова различно, толкова съвременно. Навремето хората живееха в огромни къщи – по пет-шест семейства в един дом. Сега тези красиви сгради са превърнати екзотични офиси за адвокатски кантори и нотариуси. Не можеш вече да откриеш миналото си на това място. Така че тук, в България, всъщност откривам частички от своето минало.

– Имате ли любима българска народна песен?
– Въпросът ви по-скоро би трябвало да звучи така: има ли българска народна песен, в която да не съм се влюбила от първия път, в който съм я чула? И отговорът е: не! Това е абсолютно невъзможно. Всеки път, когато тези хора си отворят устата, сякаш в тях, вътре в гърлата им, има катедрали!

 

Нашият гост
Лиса Джерард е изтъкната австралийска певица и композитор на филмова музика, известна с дълбокия си контраалт. През близо 40-годишната си музикална кариера Лиса Джерард е участвала в редица съвместни проекти. Най-известното й сътрудничество е работата й с Брендън Пери, с когото формират австралийското даркуейв дуо Dead Can Dance. Запазена марка на Лиса са невероятният й, сякаш извънземен глас, и фактът че част от песните й са на несъществуващ език – това важи и за парчетата, написани за албума BooCheeMish на “Мистерията на българските гласове”. През 2000 г. тя печели Златен глобус за музиката за филма “Гладиатор” на Ридли Скот, която пише заедно с Ханс Цимер.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.