Носителката на „Златен глобус“ Лиса Джерард пред „Труд“: В България откривам своето детство

"Мистерията на българските гласове” преобърна всичко за мен

На 25 май беше световната премиера на новия албум на Мистерията на българските гласове BooCheeMish. Той излиза дигитално и в пет формата - CD, плоча, Limited Edition, Box Set и Super Audio CD, който се разпространява в книжарниците „Сиела“. Прочутият по цял свят български хор изпълнява песни, написани специално за тях от българския композитор Петър Дундаков, ирландския Джулс Максуел и певицата и композитор Лиса Джерард от дуото Dead Can Dance. Лиса е съавтор и изпълнява 4 от песните в албума. Тя е носител на наградата „Златен глобус“ за музиката към филма „Гладиатор“, която пише с Ханс Цимер. Певицата с неземния контраалт пристигна в България за премиерата на албума и намери време между ангажиментите си за един непосредствен разговор с репортера на в. „Труд“.

- Тук сте, за да представите новия албум на “Мистерията на българските гласове”, в който участвате с 4 песни.

- Да, точно така.

- Известно е, че отдавна харесвате българския хор. Но кога научихте за съществуването му?

- О, Боже! За първи път чух музиката им преди много години в Лондон. Малко след като се преселих в Англия. Бях на двайсет, когато напуснах дома си и заживях в Лондон. Аз съм израсла в работническо семейство на ирландски имигранти в Австралия. Баща ми беше поет и певец на ирландски народни песни. Майка ми беше англичанка, но от семейство на испански евреи. Живеехме в имигрантски квартал, така че около нас имаше много гърци, италианци. Та идва при мен Иво Уотс-Ръсъл (музикалният продуцент на 4AD, издали “Кокто туинс” и др. - бел ред.) и ми дава два билета за концерт на “Мистерията на българските гласове”, и каза: “Отидете да ги чуете с Брендън!” (Брендън Пери - партньорът и в Dead Can Dance - бел. ред.)

- Значи за първи път сте ги слушали да пеят в концерт на живо?

- Да, “Мистерията на българските гласове” имаха концерт в Лондон. Не помня коя година беше, може да е било 1984 или 1985-а. Отидохме и това преобърна всичко за мен. Прибрах се след концерта изпълнена с любов. Сърцето ми пееше. Защото точно по това време ситуацията в Лондон беше ужасна - бунтове, всекидневни протести. Тъкмо беше приключила Фолкландската война. Всички хора по улиците бяха едни такива гневни, навъсени. Българките запяха и внесоха светлина в тази мрачна, гневна и потискаща атмосфера. Светлина, радост и любов. И музика, която впоследствие си дадох сметка, че е останала недокосната от повече от хиляда години. Пееха с такива красиви естествени гласове. Всъщност, това е и начинът по който и аз пея - с естествения си глас. Гласът ми не е школуван. Естествено е, че моментално се влюбих в тях. Те бяха пренесли нещо, което аз си мислех че имам, на най-високото, на абсолютното ниво. Нещо, към което аз самата се стремях.

- Говорите за естествени, необработени гласове. Вие имате ли музикално образование?

- Както ви казах, аз съм от ирландско семейство и така и не получих класическо музикално образование. Всяка събота и неделя ходехме на църква, после мъжете играеха футбол, после се прибирахме вкъщи и бащите се напиваха, пееха песни и рецитираха стихове - така премина детството ми. Песните бяха средство за комуникация - от сърце към сърце. На моменти съм съжалявала, че родителите ми не са ми осигурили класическо образование. Преди известно време една възрастна дама, вокален педагог в Испания, искаше да ме обучава. Каза ми: “Имаш изумителен глас. Посвети ми се изцяло и за 6 години ще те направя най-великата контраалтова оперна певица. Но през тези шест години няма да пееш нищо друго.” Аз отказах. Как така няма да пея нищо друго? Пък и как ще се издържам, ако се затворя в някакъв затънтен град, за да уча оперно пеене?

- Лиса, вие доста често композирате заедно с други хора. Това какво означава - че не сте вълк-единак, че обичате да работите в екип?

- Аз знам много добре какво мога да напиша, когато съм сама. На мен ми е много по-интересно какво ще се получи, когато работя с друг човек. Любопитно е. Има момент на изненада. Затова го правя.

- Да се върнем на албума BooCheeMish. Как стана така, че се включихте в него?

- Бояна (Бояна Бункова, изпълнителен продуцент на новия албум от компанията Schubert Music Publishing - бел. ред.) може да ви разкаже. Тази идея се е породила още преди четири години - идеята да се създадат нови песни за Мистерията на българските гласове. Когато търсили автори, освен българския композитор Петър Дундаков, попаднали на пианиста и композитор Джулс Максуел - той е ирландец, работили сме с него. Джулс им казал, че трябва да дойде при мен в Австралия, за да напишем песни. През декември 2015 написахме 6 неща, 4 от които влязоха в албума.

- Според вас добре ли се получи този албум?

- Прекрасен е, има такава красива, нежна, мека енергия!

- Често говорите за енергии, защо така?

- Ама, разбира се. Живеем в съвременния свят - днес всичко опира до енергиите.

- Аз мислех, че опира до пари, власт, секс... Такива неща.

- Да, сигурно е така. Но ми се струва че като артист мой дълг е да се опитам да дам на хората музика, която... Е, не че може да излекува душите им, но поне да им даде нещо като убежище. Убедена съм, че този албум е напълно надежден в това отношение. В него има всичко. Той е направен с много любов.

- Кое беше най-интересно за вас в работата ви по албума BooCheeMish?

- Интересно ми беше да работя с Петър Дундаков. Той е блестящ композитор - по този въпрос няма две мнения, но в същото време е много невинен. Беше ми любопитно да гледам как си сътрудничат с Дора (диригентът на хора Дора Христова). Дора е ангел-пазител. Тя много държеше да се спазва традицията. Отне ни близо 4 години, докато се сработим и изгладим различията си дотам, че най-сетне да започнем на правим албума.

- Сега вече, след като така добре работите заедно, възнамерявате ли да създадете още един съвместен албум?

- Според мен това, което предстои да се случи - тъкмо тези дни го обсъждахме с Бояна, Петър и Дора, е че сега, след като албумът е на пазара и като започнем да правим концерти, нещата ще почнат да се надграждат. Сега сме в ембрионален стадий. Създаването на този албум ни даде богат опит и вече можем да продължим напред и нагоре. Концертите на живо позволяват да се доразработят песните и да се издигнат до следващото ниво. В този албум участват много хора - 28 души, 22 от тях са певици.

- В него участва и един доста съвременен артист - световният шампион по бийтбокс Skiller, който също е българин. Не е ли прекалено “модерно” това решение?

- Интересно е, че използваме бийтбоксъра Skiller. Бихме могли да включим тъпани, но Петър реши, че бийтбоксът кореспондира с акапелния принцип на Мистерията - звукът в бийтбокса също се произвежда от гърлото и устата. Това е гениална идея!

- Като споменахте концерти на живо, в България предстои ли такъв?

- Да. На 12 юни ще изнесем концерт във Варна. (Концертът ще е в рамките на фестивалa Варненско лято - бел. ред.)

- Вече доста често идвате в страната ни. Преди година през юни имахте концерти с “Мистерията на българските гласове” в София и в Античния театър в Пловдив. През март тази година също правихте концерт в зала 1 на НДК.

- Така е, тук съм може би за четвърти път.

- Имате ли си вече любима местност в страната ни?

- Да, вече да. Любимо ми е едно село в Родопите - село Хухла. Много изолирано място - до гръцката и турската граница. Изкарах 10 дни сам-самичка в планината. Беше съкровено изживяване. Хухла е съвсем малко село. Всичките му обитатели са много възрастни. Повечето къщи са изоставени. Близо до селото има старини - останки от римски или древногръцки дворец, наречен Амира.

- На какъв език се разбирахте с местните хора?

- Ами, научих се, взаимно се научихме да общуваме. Вече знам много думи на български. Сега трябва да се науча как да ги свързвам в изречения. Имаше една жена, с която първо започнахме да се разбираме с рисунки, после аз намерих едно приложение за превод на телефона ми, но тя не искаше да го използваме - направо се страхуваше от него. Много се смяхме с нея, тя ме научи на много неща. Всеки ден ми носеше храна. Казва се Златка. Прекрасна беше. Всъщност в това село почти всички жени се казват Златка. Останалите са Мария. Мъжете бяха Иван, Димитър и... забравих третото име. Беше лесно с имената - трябва просто да запомниш кой от коя група е. Много, много мили хора. Прекрасно изживяване.

- Вие - световноизвестната певица, австралийката, не се ли чувствахте твърде далеч от обитателите на родопското село Хухла?

- Не, съвсем не. Всичко идва от обстановката, в която е преминало детството ми. Българите не са гърци, наистина, но има много общи неща. Аз съм израсла в квартал с гръцки имигранти и всичко - и архитектурата, и лозята, и това че хората си отглеждат зеленчуци в двора, в Хухла всичко ми напомняше на миналото ми. Хората бяха много подобни на тези, с които бях свикнала като малка. Затова и там се чувствах повече у дома си, отколкото в днешно време в Австралия. В момента там е толкова различно, толкова съвременно. Навремето хората живееха в огромни къщи - по пет-шест семейства в един дом. Сега тези красиви сгради са превърнати екзотични офиси за адвокатски кантори и нотариуси. Не можеш вече да откриеш миналото си на това място. Така че тук, в България, всъщност откривам частички от своето минало.

- Имате ли любима българска народна песен?

- Въпросът ви по-скоро би трябвало да звучи така: има ли българска народна песен, в която да не съм се влюбила от първия път, в който съм я чула? И отговорът е: не! Това е абсолютно невъзможно. Всеки път, когато тези хора си отворят устата, сякаш в тях, вътре в гърлата им, има катедрали!

 

Нашият гост

Лиса Джерард е изтъкната австралийска певица и композитор на филмова музика, известна с дълбокия си контраалт. През близо 40-годишната си музикална кариера Лиса Джерард е участвала в редица съвместни проекти. Най-известното й сътрудничество е работата й с Брендън Пери, с когото формират австралийското даркуейв дуо Dead Can Dance. Запазена марка на Лиса са невероятният й, сякаш извънземен глас, и фактът че част от песните й са на несъществуващ език - това важи и за парчетата, написани за албума BooCheeMish на “Мистерията на българските гласове”. През 2000 г. тя печели Златен глобус за музиката за филма “Гладиатор” на Ридли Скот, която пише заедно с Ханс Цимер.

Коментари

Задължително поле