Много фирми стимулират добрите си служители с предоставяне на ваучери за спорт, кино или книги. Други организират тиймбилдинг за целия персонал. Затова в две поредни рубрики на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какво е данъчното третиране на различните видове допълнителни бонуси за служителите.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Фирмата “X” желае да въведе допълнителни социални придобивки и да организира участието на служителите си в развлекателни и спортни мероприятия. Смята да дава ваучери за кино, книги и спортни стоки на стойност под 30 лв. на служители, постигнали високи резултати, както и “Месечен абонамент за паркинг” за служителите на ръководни позиции. Планира подпомагането на участия на служители в спортни събития, организирани от външни доставчици като разходът за участие ще бъде споделен между фирмата и служителите. Предвижда организиране на тиймбилдинг (игри за сплотяване на екипа с транспорт, нощувки и храна). Поставени са следните въпроси:

1. Какво е данъчното третиране на подаръчни ваучери, предоставени на служителите за постигане на резултати?

2. Какво е данъчното третиране на “Месечен абонамент за Паркинг” на шефовете?

3. Какво е данъчното третиране на разхода за участие в спортни събития, когато 50% се плащат от работодателя, а 50% от служителя и за участие са поканени всички служители?

4. Какво е данъчното третиране на разходите за тиймбилдинг?

По прилагането на ЗКПО:

1. “Подаръчни ваучери” предоставени на служителите за добро представяне и “Месечен абонамент за Паркинг” за ръководен персонал.

В случая не става ясно по какъв механизъм ще бъдат предоставени социалните придобивки. Възможно е ваучерите и месечния абонамент за паркинг да бъдат предоставени по реда на чл. 292 - чл. 300 от Кодекса на труда (КТ), които уреждат социално-битовото и културното обслужване (СБКО) на работниците и служителите. Използването на средствата за СБКО се определя с решение на общото събрание на работниците (чл. 293, ал. 1 от КТ). Средствата за СБКО могат да се изразходват от работодателите самостоятелно или съвместно с други организации, в направленията по чл. 294 от КТ:

1. организирано хранене;

2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа на търговски обекти и бази за услуги;

3. транспорт от местоживеенето до работата и обратно;

4. бази за отдих, спорт и туризъм;

5. бази за културни занимания, клубове, библиотеки и др.;

6. подпомагане на новопостъпили работници и служители;

7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности.

Социалните придобивки могат да се получават пряко от хората в пари или в натура, както и косвено – за издръжка на столове, търговски обекти, бази за отдих и др. Законодателят е формулирал социалните придобивки като принцип, а не ги е изброявал изчерпателно. Затова т. 7 на чл. 294 от КТ дава възможност за предоставяне на други (извън посочените в чл. 294 от КТ) социални придобивки. За целите на данъчното облагане по ЗКПО има две хипотези:

Първата хипотеза са социални разходи, предоставени в натура по смисъла на §1, т. 34 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО. Те подлежат на облагане с данък върху разходите на основание чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Тези разходи и данъкът се признават за данъчни цели. Според §1, т. 34 от ДР на ЗКПО “социалните разходи в натура” трябва да отговарят на три характеристики:

1. отчетени са разходи за социални придобивки;

2. разходите са определени съгласно чл. 293 и чл. 294 от КТ или по ред, определен от ръководството на предприятието;

3. социалните придобивки са достъпни за всички работници и служители, вкл. лицата, на които е възложено управлението.

Втората хипотеза е, когато придобивките не са предоставени в натура. В този случай спрямо тях се прилага чл. 205 от ЗКПО, съгласно който социалните разходи, които не са в натура, представляващи доходи на физическо лице, се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Съгласно §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя и наетите лица има парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

20Независимо от натуралният им характер, придобивките в случая не са социални по смисъла на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, предвид неизпълнението на едно от условията - да са достъпни за всички служители. В случая целта на ваучерите е да се поощрят служители с високи резултати, а “Месечен абонамент за Паркинг” е само за шефовете. Тези придобивки не целят задоволяване на социално-битови потребности, а имат за цел да възнаградят (стимулират) определени лица за труда им. Затова разходите за ваучери и паркинг носят белезите на разходи за възнаграждение на персонала, съответно облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица.

Разходите за възнаграждения по принцип са признати за данъчни цели и не подлежат на облагане с данък върху разходите по реда на чл. 204, т. 2 от същия закон. При условие, че разглежданите придобивки не са пряко обвързани с положения от лицата труд, начислените разходи няма да бъдат данъчно признати на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО.

2. Разходи за участие в спортни събития, когато 50% се плащат от работодателя, а 50% от служителя и за участие са поканени всички служители

В случая е налице придобивка, която ще е общодостъпна за всички наети лица, но тъй като между работодателя и наетите лица има парични взаимоотношения не е налице социален разход, предоставен в натура, по смисъла на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Затова приложение намира разпоредбата на чл. 205 от ЗКПО, която препраща към прилагане на ЗДДФЛ. В този случай по отношение на частта от стойността на разходите, поети за сметка на работодателя, следва да се прилага изложеното по-горе по т.1.

3. Разходи за тиймбилдинг

При условие, че разходите имат следните характеристики:

- предоставят се с решение на общото събрание на работниците и служителите или на управителя на дружеството;

- достъпни са за всички членове на персонала;

- предоставят се за сметка на социалните разходи, които предприятието заделя за тези цели,

осчетоводените разходи имат характера на социални разходи в натура по смисъла на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО и подлежат на облагане с окончателен данък по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.

Целта на организирането на тиймбилдинг е да се подобри екипната работа, пряко допринасяща за резултатите от дейността на дружеството. Затова в тези мероприятия като правило, за разлика например от новогодишните празненства, не участват лица от помощния персонал (охрана, хигиенистки и т.н.), но не защото не са пожелали да участват, с което принципът на “общодостъпност” няма да бъде нарушен, а поради това, че е преценено, че мероприятията по тиймбилдинг не изискват участие на тези лица.

Затова може би в практиката критерият “общодостъпност”, който е необходимо да бъде изпълнен, за да се приеме разходът за социален за целите на ЗКПО, често пъти няма да бъде изпълнен. За да може разходите за тиймбилдинг да се приемат за социални разходи за целите на ЗКПО, за участие в мероприятието трябва да се даде възможност на целия персонал.

Ако не отговарят кумулативно на всички условия за социален разход, третирането е като разходи несвързани с дейността по реда на чл. 26, т. 1 ЗКПО. В обхвата по единия или другия начин попадат всички разходи, включени в организирането на тиймбилдинга.

Продължение четете следващия четвъртък.