Годишните данъчни декларации за доходите на гражданите се подават от 10 януари до 30 април. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това може ли пожизнено да се ползва решение на ТЕЛК за намалена работоспособност. Допълнително посочваме какви осигуровки се дължат за съдружник в новорегистрирано дружество.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

I Облекчение за хора с увеждания

Пенсионер притежава решение на ТЕЛК с 90% намалена работоспособност със срок на валидност 2 г., което е изтекло на 1 май 2018 г. Поставен е въпросът: Счита ли се притежаваното решение на ТЕЛК за пожизнено и трябва ли за целите на ползване на данъчното облекчение по чл.18 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) да се издаде друго решение?

Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението.

Съгласно пар.10а, ал.3 от ПЗР на ЗДДФЛ в сила от 01.01.2012 г., лицата с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, установена след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, както и лицата, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), ползват данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност по реда на този закон, независимо от определения в експертното решение срок.

В случая решението на ТЕЛК е валидно до 1 май 2018 г. Ако сте навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО в срока на решението, т.е. преди 1 май 2018 г., ще може да ползвате право на данъчно облекчение по чл.18 от закона не само за 2018 г., но и за следващите данъчни години, ако няма промяна в така действащия към момента данъчен закон.

II Осигуровки за съдружник в новорегистрирано дружество

Гражданин е вписан за съдружник и управител в новорегистрирано дружество с ограничена отговорност. В качеството на управител няма определено възнаграждение. Поставен е следният въпрос: По какъв ред трябва да се осигурява лицето?

Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване за държавното обществено осигуряване. На основание чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал.1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

Фактът, че едно лице е управител на търговско дружество не е достатъчен, за да възникне задължение за осигуряване. Видно от разпоредбата на чл. 10 от КСО, това задължение ще възникне от момента, в който лицето започне да упражнява трудова дейност.

Дейността по управление на търговско дружество се различава по своя характер и същност от упражняваната трудова дейност в търговските дружества от съдружниците в качеството на самоосигуряващи се лица. Именно поради това, в КСО са предвидени отделни, самостоятелни основания за осигуряване на лицата, упражняващи тези две дейности.

Управителите на търговски дружества подлежат на задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния с доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (основание чл. 6, ал. 3 от КСО).

„Неначислени възнаграждения” за лица, упражняващи трудова дейност като управители на търговски дружества са дължими възнаграждения, които не са намерили отражение в счетоводството на дружеството, в противоречие с някои от основните принципи, залегнали в Закона за счетоводството (ЗСч). Дължими възнаграждения са тези, които са договорени или определени по съответния ред съобразно вида на търговското дружество. Възнаграждението може да е определено с договора за управление, да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин.

В случаите, в които с договора за управление и контрол, учредителния акт, с решение или по друг начин не е договорено възнаграждение, вноски по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО не се дължат.

В хипотезата, в която съдружници в търговски дружества извършват трудова дейност с личен труд в дружествата, те подлежат на задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал.4 от КСО). Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал.8 от КСО). Тези лица определят и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал.9 от КСО.

Определяне на вноските за самоосигуряващи се лица

Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от него, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал.2 от НООСЛБГРЧМ).

За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, чл.6, ал.11 от кодекса регламентира, че осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал.1 и ал.10 от КСО;

2. доходи от обезщетения, изплащани по КТ или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

4. доходи за работа без трудово правоотношение.

В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност от лицата по смисъла на чл.4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).