Облагане с ДДС на услуги за страни извън ЕС

Много български фирми предоставят услуги на дружества в страни извън ЕС. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това в какви случаи се начислява ДДС и как се определя мястото на изпълнение.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

На дружество предстои регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Фирмата предоставя консултантски услуги, свързани с оценки и технически предложения, както и услуги, свързани с търговско посредничество във връзка с търгове за доставки към военни бази на САЩ в Ирак. Клиентът е компания с място на стопанска дейност извън България, регистрирана в Обединените Арабски Емирства в територия с преференциален данъчен режим (офшорна зона), и е свързано лице с доставчика. Поставени са следните въпроси: Трябва ли във фактурата, издавана към клиент, регистриран в офшорна зона, да се начислява ДДС? Ако не трябва, какво следва да се отрази във фактурата?

За целите на данъчното третиране на доставките на услуги по Закона за ДДС е от значение конкретния вид на доставката, както и определянето статута на получателя. Според чл.21, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независимата икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.

Изключението от горното правила е нормата е чл.21, ал.2 от ЗДДС, в случаите, в които получателят по доставките е данъчно задължено лице. Мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото където същият е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

Правила на ЕС

В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, необходими за доказване статута на получателя, дали той е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.

Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки, поради което фирмите в страната трябва да се съобразяват с него.

За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в Регламента са установени доказателства, които доставчикът трябва да получи от получателя. Тези документи са различни, в зависимост от това, къде е установен получателят по доставката – на територията на ЕС или извън нея.

Когато получателят на услугите е установен извън Общността, както е в конкретния случай – на територията на Обединените Арабски Емирства, в чл.18, ал.3 на Раздел IV “Място на доставка на услуги”, Подраздел I “Статут на получателя” от цитирания по-горе Регламент, са разписани две хипотези, при чието наличие доставчикът може да смята, че контрагентът му има статут на данъчно задължено лице, освен ако не разполага с информация за противното.

Първата хипотеза предвижда доставчикът да е получил от получателя на услугата удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, което да потвърждава, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 85/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки, в областта на данъците върху оборота, правила за възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността.

Втората хипотеза урежда случаи, при които получателят на услугата не представя горепосоченото удостоверение. Тогава доставчикът следва да приеме, че получателят е данъчно задължено лице, ако:

– разполага с идентификационен номер по ДДС, или подобен номер, изпълняващ същата функция, издаден от държавата по установяване на получателя и използван за идентифициране на данъчно задълженото лице; или

– разполага с всяко друго доказателство за това, че неговия клиент е данъчно задължено лице, като извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

В случай, че получателят по доставката на услугата (компанията, установена на територията на ОАЕ) предостави някой от изброените по-горе документи, следва да се приеме, че същият ще удостовери статута си на “данъчно задължено лице” и в този смисъл, за българската фирма ще са приложими разпоредбите на чл.21, ал.2 от ЗДДС при определяне мястото на изпълнение на доставката, а именно, това ще е територията на страната, където е установен клиентът. На основание чл.86, ал.3 от ЗДДС, в тази хипотеза ДДС не следва да се начислява от доставчика, тъй като доставката е с място на изпълнение извън територията на страната. В издадения от дружеството данъчен документ – фактура за доставката на услугите, като основание за неначисляване на данъка следва да посочите текста “обратно начисляване – чл.86, ал.3 във вр. с 21, ал.2 от ЗДДС”. Стойността на данъчната основа по доставката следва да намери отражение в клетка 18 на справката – декларация за съответния данъчен период.

В хипотезата, при която клиентът не представи някой от посочените по-горе документи, същият ще има статут на данъчно незадължено лице.

В конкретния случай

Предвид обстоятелството, че в конкретния случай предмет на доставката са консултантски услуги, свързани с оценки и технически предложения, в случай, при който те са предоставени на данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на тези доставки следва да се определи по реда на чл.21, ал.5 от ЗДДС. Това е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване. На основание чл.86, ал.3 от закона, и в тази хипотеза ДДС не следва да се начислява от доставчика, тъй като доставката е с място на изпълнение извън територията на страната, извън територията на ЕС. Стойността на данъчната основа по доставката следва да намери отражение отново в кл.18 на справката – декларация.

Законът за ДДС предвижда изключения от общите правила за определяне мястото на изпълнение на доставките на услуги. Те са регламентирани с текстовете на чл.21, ал.4 от ЗДДС. Тъй като в конкретното запитване вида на предоставяните от българското данъчно задължено лице услуги са описани по-общо, в случай, че същите попадат в посочените изключения на алинеята, за данъчното им третиране следва да се съобразите с разписаните там законови изисквания.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.