Главният прокурор проверява незаконен внос на „Хумира“ от Турция

Доклад на шефа на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) доц. Асена Стоименова разкрива схемите, по които чрез паралелен износ на медикаменти се източва здравната каса. Констатациите са представени пред комисията за борба със сивата икономика в Народното събрание.

Фармацевти, дистрибутори, прекупвачи, служители на здравни каси, на ТЕЛК са в играта с незаконния паралелен износ на медикаменти става ясно от заключенията в доклада. По данни на фармацевтичния съюз годишният паралелен износ на медикаменти е за около 400 млн. лв. От него около 1/3 е незаконен.

От ИАЛ признават, че в страната ни се доставят неколкократно по-големи количества скъпоструващи лекарствени продукти (по данни на фармацевтичния съюз около 40 % повече от необходимото) с мотив за задоволяване на здравните потребности на населението.

Безспорен факт е, че от 2014 г. парите за медикаменти, плащани от Националната здравноосигурителна каса растат с по 60-80 млн. лв. годишно. Около 1,1 млрд. лв. за лекарства ще плати тази година НЗОК, при заложени в бюджета 789,5 млн. лв.

От агенцията по лекарствата констатират, че предмет на паралелен износ са около 15 лекарствени продукта, които са реимбурсирани от НЗОК. Причина за това е разликата в утвърдената цена в България и цената на същите в някои други държави-членки на ЕС, която в много случаи е значително по-висока от тази в България.

Предмет на паралелен износ са и лекарствените продукти за болнична употреба, включени в Позитивния лекарствен списък, което предполага, че от болничните аптеки също се пренасочват лекарствени продукти за паралелен износ (повече за схемите вж. мнение Емил Димитров - по-долу).

Напоследък зачестяват случаи на внесени незаконно лекарствени продукти от Република Турция, които са предмет на реимбурсиране от НЗОК, тъй като цените им в Турция са още по-ниски от тези в България, но такива продукти от трета страна не могат да бъдат предмет на паралелен износ. При подмяна на лекарствения продукт, предназначен за българския пазар, със същия лекарствен продукт, внесен незаконно от трета страна, първият (предназначения за българския пазар) често е предмет на паралелен износ, в резултат на което фалшивият лекарствен продукт се отчита и заплаща от НЗОК, а истинският/автентичният (предназначен за българския пазар) се изнася за друга страна. В броя си 31 октомври “Труд” представи разследване “Открито” по БНТ. Валя Ахчиева доказа, че НЗОК плаща на аптека “Марешки” контрабандна “Хумира” от Турция. По случая Изпълнителната агенция по лекарствата вече е сезирала главния прокурор.

Най-странната констатация от доклада на ИАЛ пред комисията за борба със сивата икономика е, че нито едно нарушение на лекарственото законодателство не представлява състав на престъпление по Наказателния кодекс на Република България, включително и фалшифицирането на лекарствени продукти.

Емил Димитров, шеф на комисията за борба със сивата икономика:

15-16 вида лекарства се оказват изключително атрактивни за внос в България, защото цената, на която се вкарват в страната ни е с около 50% по-ниска от тази, на която се продават в чужбина. Говоря за лекарства от позитивния лекарствен списък.

Търговци са измислили схема, при която оригиналният медикамент се заменя с турски, който се дава на българските пациенти. Въпросното оригинално лекарство се връща оттам, откъдето е дошло на междинна цена. И този, който го е купил на по-ниска цена за България печели за сметка на българските пациенти.

А лекарства от Турция не е разрешено да се продават на българския пазар.

Самият паралелен износ не е забранен, чрез него могат партиди, чийто срок на годност изтича, да се продадат в чужбина. Когато български пациенти обаче останат без лекарства е лошо.

Оказва се, че се знаят необходимите количества от скъпите лекарства - за онкоболни, за хора с ревматоидни заболявания и др. Купуват се примерно 30 000 опаковки и 10 000 автоматично се връщат, като паралелен износ. А болните започват да плачат, че липсват медикаменти за заболяването им.

По отношение на изписването на лекарства от НЗОК са установени случаи на хора от малки села, на които съм им изписани скъпи лекарства, здравната каса ги е платила, но те никога не са ги получавали. Не става въпрос за мъртви души, а за реално съществуващи хора, чиито лекарства са заминали за чужбина. Схемата е следната: имаш 50 аптеки, назначаваш 50 фармацевти и на всеки казваш да осигури по 5 човека, които се пращат на ТЕЛК. Там установяват тежко заболяване и се приписва съответното скъпоструващо лекарство. После всеки месец тези болни идват при фармацевтите и формално си купуват лекарството, което касата плаща. Дават на хорицата по 100 лв., лекарството заминава за чужбина, търговецът печели и е щастлив.

Изходът е да се увеличат правомощията на Изпълнителната комисия по лекарствата (ИАЛ). От години се водят, че са агенция по лекарствата, но правомощията им са изключително орязани в сравнение с другите европейски страни. От ИАЛ не могат да влязат в складовете с лекарства, когато някой реши да прави паралелен износ само уведомява ИАЛ, а дали реално изнася в агенцията не знаят. Реално ИАЛ е превърната в регистратор на търговски обекти.

Проф. Илко Гетов,

Недопустимо е да се внасят медикаменти от трети страни

Недопустимо е да се внасят медикаменти от Турция. В случая става въпрос за тежка злоупотреба, която цели чиста печалба от медикаментите, които се купуват от трета държава.

За да се пресекат подобни практики има няколко стъпки. Първата е въвеждането на електронно здравеопазване, трябва да се промени законът, за да се регламентира паралелния износ. Би следвало да се проследяват количествата, изнесени чрез паралелна търговия. За съжаление, за пореден път срещаме отпор. Проектът беше прегледан от Съвета по административна реформа, нямаме информация какво се случва...

Отново сме в изходна позиция. Крайно време е да се вземат мерки от управляващите по отношение на недостига на лекарства за българските пациенти. Не е нормално да има нелегален внос от трети държави. Освен за “Хумира”, внесена от Турция и препакетирана в България имаме сигнали и за други лекарства. Насочили сме ги към агенцията по лекарствата.

В момента Изпълнителната агенция по лекарствата на практика е една пощенска кутия за намерения за паралелен износ. Тя нито има силата, нито има оторизацията да спре нещо. Тя събира уведомления за намерения, но дали те се реализират от ИАЛ няма как да проверят.

От началото на годината имаме над 800 сигнала за липса на инсулин на горещата линия, която поддържаме.

Според КЗК

Бум на паралелния износ след 2012 г.

В периода 2013 - 2015 г. в сравнение с предходния период 2010 - 2012 г. паралелният износ, осъществяван от петнайсетте дружества, нараства многократно, като близо половината от изследваните от Комисията паралелни износители като: “Рацио Лек” ЕООД, “Трейднет България” ЕООД , “Беста Мед” ЕООД, “Динерас България” ЕООД, “Ремеди Трейдинг” ООД, “Рекс Фармасютикълс” ООД, “ББ Фарм” ЕООД, “Акта Фарма” ЕООД и “Стинг”АД, стартират дейността си като такива през и след 2012 г. Това са констатации на КЗК от декември 2016 г.

Констатацията на КЗК е, че паралелният износ на лекарствени продукти става атрактивен за все повече дружества, а обемът на изнесените от тях медикаменти се увеличава чувствително в периода след 2012 г.