Протестът на синдикатите е отложен за юни

Ректори искат България да е привлекателна образователна дестинация и държава, изнасяща висше образование

Университетите затвориха врати заради липса на политики

Близо 80-те млн. лв., които служебното правителство спешно отпусна за висшето образование у нас, няма да спрат безпрецедентния протест на университетите. Държавните, както и част от частните висши училища затвориха врати вчера заради хаоса в системата, в която липсват още средства за наука и качество, посочиха ректори пред “Труд news”. Те ще настояват за реформа в спешен порядък, която да бъде сред първите задачи при сформирането на 50-ото Народно събрание, иначе може да стигне до блокиране на новата учебна година.

Вчера ръководителите на 44 висши училища и университети за първи път от 35 години насам оставиха академичните институции със затворени врати, а на 24 май българските учени и академичната общност ще се включат в националните шествия с протестни ленти.

Ректорите са категорични, че протестите им не са единствено за средства за трудови възнаграждения, а за спазване на Закона за висше образование, тъй като държавата нарушавала собствените си правила. Ако гласът им не бъде чут, те смятат, че протестите могат да доведат дори до невъзможност да започне новата учебна година, макар че сега провеждането на изпити няма да спира.

Към момента държавата успя да намери близо 80 млн. лв. за заплати и стипендии, което отложи протеста на синдикатите, но не и този на университетите. Системата търси още 184 млн. лв. за възнаграждения, категорична бе проф. Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите пред “Труд news”, но това не е всичко.

Проф. Миглена Темелкова

“Очакваме след сформирането на новото Народно събрание, то да започне приоритетно работа по измененията на закони, свързани с визията, която иска България да има по отношение на висшето си образование. Едно от исканията ни е превръщане на България в привлекателна образователна дестинация и държава, изнасяща висше образование. Промяна в модела за финансиране, е друга политика, за която настояваме”, посочи проф. Темелкова.

По думите є държавата не спазва Закона за висшето образование (ЗВО) от години и в друга част - 10% от бюджетите на висшите училища трябва да бъдат за научноизследователска дейност, а те получават под 2%. От 80,7 млн. лв. за наука са отпуснати едва 14,8 млн. лв., като в сметките не са включени БАН и военните университети. На този фон университетите “на мускули” успяват в пъти да увеличават научните си публикации в международните бази данни, както и цитируемостта, което се отчита от Рейтинговата система.

Днес в МОН предстои разговор за разпределението на последните близо 41 млн. лв., които МС отпусна. 26 от тях са за повишаване на заплатите на администрацията, добавени са 7,5 млн. за стипендии и още за равна стъпка за увеличаване на възнагражденията академичния състав, но те няма да достигнат това, което е записано във ЗВО. Те ще станат 2100 лв. на асистент, а според закона трябва да са над 2500 лв.

Това положение изправя университетите пред възможността работещите в тях да заведат искове срещу ректорите, ако не плащат възнагражденията, които ЗВО е определил, казват от своя страна синдикатите.

Техният протест, който е отделен от този на ректорите, е отложен до края на юни, а не отменен, посочи пред “Труд news” доц. Полина Милушева, представител на КНСБ в Бургаския университет “Проф. д-р Асен Златаров”.

Хабилитираните преподаватели за учебната 2023/2024 г. са 8816

Произведени са професори на килограм

През годините, след премахването на ВАК (Висшата атестационна комисия) ВУЗ-овете произведоха професори на килограм, коментираха преподаватели от Софийския университет. Пред “Труд news” те казаха, че заради това свръхпроизводство на “големи доктори” в момента няма как да се увеличат заплатите до размера, гласуван от депутатите с последните промени в Закона за висшето образование. Цитирани бяха данни на НСИ, според които професорите за учебната 2023/2024 г. в България са 3139, а доцентите 5677.

Експерти в областта на висшето образование коментираха, че голяма част от тези професори и доценти работя в по два-три ВУЗ-а, а някои и в по четири. В момента обаче тече акредитация на всички висши учебни заведения, която се очаква да приключи през октомври. В правилата на тази акредитация е посочено, че всеки професор или доцент има право да участва в акредитацията само на един университет. Това означава, че самите висши училища няма да имат интерес да задържат преподаватели, които не им правят норматива за академичен състав и ще се наложи да прекратят договорите си с тях, коментираха експерти в областта на висшето образование. Според тях това е още една причина за недоволство сред ректорите и преподавателите с научни титли. Не било изключено тази акредитация да бъде отменена, или да се променят правилата ѝ.

Професори и доценти коментираха, че в момента учители получават по-високи заплати от тях. В Алма матер основната заплата на професор е 2100 лв., на доцент 2010 лв., на главен асистент 1900 лв. и на асистент 1800 лв. С парите, които служебното правителство отпусна ще се повишат заплатите на администрацията и на асистентите, като последните може след 5 години, или още по-скоро да напуснат, коментираха професори, чиито заплати остават непроменени.

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, пред “Труд news”: Липсата на диалог доведе до това напрежение

- Какво следва оттук нататък, професор Димитров?
- Искаме да покажем единство и да демонстрираме, че така повече не може да продължава, защото няколко години висшето образование не беше финансирано достатъчно. Не ни се обръщаше внимание и бяхме принудени да предприемем подобни крайни мерки, заедно със синдикатите, които за 20 май бяха насрочили протести. Ние почти всеки ден комуникираме в Съвета на ректорите. Но понеже ситуацията е доста динамична, засега близките 1-2 дни няма предвидени такива действия. Искаме все пак да отдадем заслуженото на правителството, което осигури тези средства, които бяха гласувани в бюджета по принцип. В понеделник ние получихме нашата част от тези 39 млн. лв., които са увеличението на преподавателите, но очакваме в близките дни компенсации и увеличението на парите за служителите.

- Колко недофинансирана е научноизследователската дейност?
- В закона е записано, че университетите трябва да получават 10% за научноизследователска дейност или присъщата им дейност - някои са художествени и пр., 10% от субсидията, която им се осигурява, но ние от 10 години сигурно получаваме 1%. Това е записано в закона, не го искат университетите. Същото е положението и с възнагражденията - така че университети искат да се изпълни закона. Въпрос на отношение, въпрос на политика, липсата на диалог в последните години и това доведе до напрежението.

- Какво се случва с парите за второто увеличение на заплатите, записано в закона от 1 април?
- При разговорите миналата седмица, в различни формати, повечето политически партии, лидери се ангажираха с това, че след като се сформира новият парламент, ще има промяна в Закона за бюджета.

Проф. д-р Николай Марин, ректор на Югозападния университет в Благоевград: Проблемите се оставят без решения

Протестът на висшите училища е мотивиран от съществуващите проблеми във висшето образование, които не се решават своевременно, а се оставят без решения и се задълбочават. Обществото ни ясно следва да разбере, че висшето образование се нуждае от целенасочена, последователна и дългосрочна политика, защото само с такива действия бихме могли да решаваме ефективно проблемите, съществуващи пред всички сектори. Висшето образование е лицето на държавата. С оглед на това е нужно образованието да се превърне в сфера от приоритетно значение, по отношение на която има широк национален консенсус. Не на последно място е въпросът с необходимостта от увеличаване на трудовите възнаграждения и на административния персонал.

Проф. Христо Бонджолов, зам.-ректор по учебната дейност на Великотърновския университет, пред “Труд news”: При този хаос в системата няма как да се работи

Веселина Ангелова,
Труд news, Велико Търново

Великотърновският университет “Св. св. Кирил и Методий” подкрепя протестите на хората в системата на висшето образование най-напред и защото има нормативен хаос. Той се състои в няколко неща, от които най-важното е посланията, които изпращаме към студентите, кандидат-студентите, родителите им и това са ще има ли такси или няма да има такси, държавата ще ги поема ли или няма да ги поема? Следващият месец вече записваме новоприетите студенти, а не се знае при какви условия. Този въпрос тежи на всички. Има приети промени в Закона за висшето образование, които не се спазват. Ако това е посланието надолу по системата, че има закон, който не се спазва, то след това ще има и нормативни документи, които също няма да се спазват. В този хаос няма как да се работи. И не заплатите са най-важното нещо в случая, а яснотата. Ако е реформа в образованието, нека да бъде обсъдена внимателно, да бъдат предприети мерки и да е ясно в предстоящата година какво правим. Заставаме и зад искането за увеличение заплатите на служителите, и на преподавателите, но не по начина, по който това се прави. Защото с идеята да подкрепим младите, се подкрепят асистентите, които са хора на временен договор и до 5 години могат да напуснат, ако не са показали, че могат да са асистенти. А за останалите, които са с 20-30-40 години трудов стаж, не се мисли. Има доста аномалии, които създават тези конфликти вътре в системата и пречат да работи.