Пенелопе Крус: Ще играя до дълбока старост

Актрисата участва във филм за Пабло Ескобар

Пенелопе Крус е една от най-успешните и горещи испански актриси в Хоилувд. Тя се снима в големи американски филми за широка публика и в независими европейски фестивални продукции за ценители. Участва в реклами и благотворителни кампании. И продължава да бъде в убийствено добра физическа форма на 44 години. Родена е в испанската столица Мадрид и танцува от малка. После преминава в киното и постига световни успехи с филмите на Педро Алмодовар и големи холивудски блокбастъри като “Карибски пирати”.

През 2009 г. Пенелопе Крус е удостоена с награда “Оскар” в категория “най-добра поддържаща актриса” за изпълнението си във филма на Уди Алън – “Вики, Кристина, Барселона”. Преди осем години тя сключва брак със своя колега Хавиер Бардем. Сега двамата участват заедно в “Да обичаш Пабло”, където Крус играе журналистка, която има романтична афера с прочутия наркобарон Ескобар.

- Пенелопе, наскоро се снимахте в биографична драма за живота на Пабло Ескобар заедно със своя съпруг Хавиер Бардем, който изпълнява ролята на легендарния кокаинов крал от Колубмия? Как премина работният процес на филма “Да обичаш Пабло”?

- Беше едно от най-интересните ми кино преживявания. Сценарият беше превъзходен, режисурата е на ниво, страшно се гордея, че участвам в този филм. Историята е толкова вълнуваща и драматична, има насилие и любов, отмъщение и предателство, политически интриги и международни отношения. Богат филм, направен с вдъхновение и внимание към детайла. Наистна вярвам, че се получи. А да работя с Хавиер, и то в такъв филм, беше чисто удоволствие.

- Каква бяхте като малка?

- Освен, че танцувам от малка, винаги съм обичала да подстригвам косите на хората. Родителите ми имаха салон и се занимавах с това още откакто бях девет годишна. И до днес съм запазила тази своя страст, или по-скоро забавно хоби. Което обаче аз си взимам насериозно, независимо от оценките на хората за моя талант в тази област. И сега бих подстригала всеки, който ми позволи. Наскоро си поиграх с косата на Салма Хайек, която е една от най-добрите ми приятелки. Подстригвала съм я един път в нейната къща, токът беше спрял и стояхме само на една свещ. Ето това се казва доверие. Радвам се, че съм съхранила детските си интересни и черти. Поне някои.

- Сега сте майка. Как се разбирате с двете си деца?

- Нищо не може да се сравни с това да разговаряш с едно дете. Най-силните емоции, които някога съм изпитвала са били провокирани от начина, по който моите деца Лео и Луна ме гледат. Да бъда майка за мен е като да гледам живота от различна гледна точка. Общуването с децата ме връща към моята детска среда и отдавна отминал свят. Дори връзката ми с природата се промени, откакто родих. Виждам всичко през други, нови очи.

- Какво друго научихте за себе си през годините?

- Всяка година, всеки ден дори, пред човек се откриват възможности за лична промяна. Но в същото време си мисля, че мистериите на вътрешния свят на всеки са недостижими. Невъзможно е да знаем всичко за себе си.

- Как приемате остаряването?

- Остаряването трябва да се празнува. В Испания особено, всички обичаме да се чувстваме млади и темата за навлизането във възраст изобщо не е повод за треговги и стрес.

- За какво сте благодарна в живота?

- Никога не може да прекалиш с думичката “Благодаря”. Никога. Благодарността винаги води до положителни неща в живота ти.

- Как решихте да заминете Америка преди години?

- Заминах с идеята да се върна след като участвам в един филм – всичко трябваше да отнеме три месеца. Но после веднага получих нова роля. Обичам страната си Испания, но предпочитам да живея в САЩ, където винаги съм се чувствала като гражданин на света.

- Коя е най-голямата пречка пред успеха?

- Страхът. Смятам, че страхът има способността да парализира човека най-много и да го постави в капан, от който излизането е най-трудно. Страхът поразява толкова много наши решения. Не трябва да позволяваме на страха да ни отнеме свободата.

- Вие се снимате редовно при големия испански режисьор Педро Алмодовар. Как се разви Вашето партньорство през годините?

- Педро е много повече от приятел, покровител, колаборатор. Той е основната причина аз да стана актриса. Като малка си спомням, че се промъквах на снимачните площадки на неговите филми в Мадрид и го шпионирах. Бях на 14 години.

- Как влизахте незабелязана?

-Успявах да убедя охраната да ме пусне всеки път. Стоях там около час, гледах го как режисира и се надявах един ден той да режисира мен.

- Не сте ли му казали?

- Не мисля. Странно е, но винаги забравям да му разкажа тази история.

- Каква беше репутацията на Алмодовар в Испания през 80-те години на миналия век?

- Още тогава имаше славата на смел и провокативен творец. Много хора бяха шокирани от нещата, които снимаше, но още повече хора знаеха, че той създава специално кино, които ще издържи теста на времето и ще бъде третирано като модерна испанска класика в областта на седмото изкуство. Както и стана. Без Педро моята страна щеше да бъде много по-бедна в културно отношение. Много хора на изкуството смятат, че той беше ключов фактор в прехода на Испания след смъртта на Франко в средата на 70-те години на миналия век. Те не могат да си представят този процес без него и неговото творчество.

- Как се почувствахте като спечелихте наградата “Оскар”?

- Беше невероятно. Не бих казала, че е сбъдната мечта защото никога дори не съм си и мечтала да бъда на тази сцена и да приема тази легендарна златна статуетка. Да правя пари като актриса беше научна фантастика за мен, какво остава за най-престижната и бляскава награда в киното. Трудно е да опиша с думи момента, в който обявиха името ми. Вече знам, че киното е моят живот и смятам да играя до дълбока старост.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта