"Всичко, на което сме се смели понякога, помръква от неочаквани вести. Когато преди 50 години завършвахме филма „Момчето си отива“, Людмил Кирков – режисьорът, ми каза шеговито: „С това заглавие един ден за нас ще пишат: „Момчето си отиде“. Това не се отнасяше за Филип Трифонов. Филип настина си беше още момче и влезе като момчето на българското неореалистично кино. Влезе по най-обикновената, но цветна пътека на изкуството. И по нея се отдалечава към Вечността."