Момчето, което  говори с птици

Поглед към творчеството на Никола Станчев

Скулпторът се ражда в Добрич на 17 декември 1943 година

“Не можеш да пътуваш към нови хоризонти, преди да придобиеш куража да спреш и да погледаш към брега.” 

Уилям Фокнър

Камъкът тежи, може да те препъне, може да те удави. Но може да бъде и градивния материал за твоя дом и живот

Д-р Райна Дамяни 

Никола Станчев е автор на значителен брой знакови монументални проекти, паметници с ярко присъствие, скулптурни композиции и водни каскади в страната, Бургас и региона: Входния знак на Бургас, паметника на Христо Фотев в Морската градина, пластичните композиции “Представлението започва” пред Държавна опера Бургас, “Куфар на спомените” на площад “Царица Йоана” “Прибой” в градинката до Часовника, скулптурната водна каскада “Момчето, което говори с птици” и “Водно огледало с водна лилия”, в непосредствена близост до областната управа, “Чешмата” на входа на Несебър, “Гларусът” на кея в Поморие, паметника на Бежанците от

Беломорието, Тракия и Македония, Несебър, паметник на Георги Минчев в Созопол и други.
Никола Станчев изработва цялостния пластичен проект за възстановяване, реставрация и осветително оформление на Централна жп гара Бургас. Работи в екип с архитектите Росица Йовчева и Людмила Кьосева. Бургаската жп гара е една от най-първите в България, арх. Никола Костов и Кирил Маричков. Изградена е в стила на виенската архитектура и естетика от началото на 20 век. Творби на Никола Станчев са собственост на Националната галерия, Софийска градска художествена галерия и на частни колекции в България, Белгия, Франция, Германия, Холандия, Бразилия, САЩ и др. Никола Станчев е почетен гражданин на Бургас.
Скулпторът се ражда в Добрич на 17 декември 1943. Завършва Националното училище за изящни изкуства “И.

Петров” и Националната художествена академия “Н. Павлович” в София, при проф. Любен Димитров. Дипломира се през 1970 г. със специалност “Монументална скулптура”. Автор е на стотици пластики, скулптурни проекти и композиции, на десетки паметници, портрети и на първият монументален проект за паметник на българските медици. Участва в Първата национална изложба “Малка пластика”, София, и в първата Национална изложба “Скулптура на открито”, Бургас. Представя България в обща експозиция на творци от Източна Европа в Международна изложба, Ротердам, 1990. Самият той организира през 70-те години на 20. век Международния симпозиум по скулптура в камък на открито, Бургас. През 1999 г. участва в Международния конкурс във Вайсенфелс, Германия, печели Голямата награда на конкурса, както и възможността да реализира своя проект. Има няколко съвместни изложби и проекти заедно с художника Иван Бахчеванов, с когото го свързват общи творчески и човешки възгледи.

Камъкът тежи, може да те препъне, може да те удави. Но може да бъде и градивния материал за твоя дом и живот. С камъни убиват, а други строят и надграждат. Камъкът се превръща в темели, бит, символика, в част от материалната и духовна еволюция. Камъкът изгражда стени и прегради между държави, земи, къщи и дворове, между нас самите. Камъкът е скалата, която като броня пази брега от прибоя на бурното море. Камъните образуват причудливи рамки, в които живеят паркове и градини, въплъщават се в паметни плочи и надгробни знаци. В същото време се издигат като великолепни скулптури и архитектурни шедьоври, превръщат се в пластични компаси за време и пространство. Благодарение на камъка, като строително архитектурен материал, оцеляват голяма част от пътища, улици, сгради, паметници, мостове, фонтани, водни каскади. По тях разпознаваме знакови и легендарни места, градове и исторически забележителности. За Никола Станчев камъкът е изразно средство, алхимия от дух и материя, приятел, с когото той е всеки ден в ателието, с когото говори, мълчи, спори, “бори се”, понякога “опитомява” и издига на пиедестал.

Никола Станчев се интересува не толкова от абстрактни форми и идеи, колкото от дълбоките пластове и хоризонти на човека, от неговата индивидуална и социална еволюция. Именно човешката същност, в различните нейни духовни ракурси, е център на художествените му търсения днес, когато нравствените ценности са заплашени от нееволюционни и разрушителни идеи. Скулпторът е запленен и от връзката на човека с природата, птиците, с водата.

Пластичната образност и внушения на скулптора, ярко и категорично присъстват в изкуството. Особено ако наблюдавате портрета на поета Христо Фотев, събрал в себе си земята и небето, мистичен, витален, реален и извънземен, “до дъно изпил тишината”. Сякаш нечовешки ръце са го изваяли, а природата го е сътворила като амалгама от срещата на морето със скалите, на тъмнината със светлината, на нощта с утрото, на апокалипсиса с покоя. Вглеждам се в изобразяваните от автора лица, погледи, състояния и се сещам за думите му: “В създаването на един художествен портрет, участват и двамата, не само автора, но и този, който е портретуван. Фактически те стават съавтори. Сигурен съм в това. Поне при мен е така”.

Никола Станчев е разпознаваем не само с монументалните си проекти и паметници, в камък, бронз, алуминиеви сплави, но и с “малките” пластики и портрети от камък, бронз и мрамор. Самият той не си е правил автопортрет. Това донякъде ме озадачава в известна степен, задава въпроси. Не го питам защо. Искам сама да открия отговора. Във всяко едно свое произведение той всъщност се оглежда, оформя, разваля, поправя, реконструира, съмнява, променя, изгражда отново и отново, търси самия себе си. Истински големите творци, съзнателно или не, оставят безценно наследство - портрети на времето.

Скулпторът е роден на добруджанската земя, по-близо до Северния бряг на Черно море. Но съдбата го орисва да живее и да реализира своите пластични идеи в Бургас и областта. Затова скулпторът се свързва и принадлежи емоционално на Южния морски бряг. Любовта си към музиката, особено класическата, Никола наследява от своя баща Петър Станчев-Румънеца, който изкусно свири на цигулка, слуша и свири джаз. Скулпторът се вълнува от изкуството, но и от най-обикновения живот на хората. Държи на това вътрешният му компас за ориентация към събития, хора, история и музика винаги да е настроен на честотата на високите стойности, в търсене на истинността и красотата.

Никола Станчев допринася със своето идейно, философско и пространствено мислене за визуалната визитна картичка на Бургас. Със своя огромен талант, професионализъм, постоянство на характер и позиции той дообогатява архитектурната среда и градския пейзаж.