Труд
Автор:
Труд news
Смешен и тъжен роман, изпълнен с предчувствия
Eдновременно химн на романтичната любов и политическа сатира
Излезе от печат ново издание на “Серотонин” - язвително и смущаващо, неприлично забавно и политически некоректно произведение за упадъка на Европа, западната цивилизация и човечеството като цяло. Преводът е дело на Александра Велева. Художник на корицата е Иво Рафаилов.
“Серотонин” (300 стр.,) е едновременно химн на романтичната любов и политическа сатира, смешен и тъжен роман, изпълнен с пророчески предчувствия.
Когато го срещаме за първи път, агроинженерът Флоран-Клод Лабруст дели скъп апартамент с двайсет години по-младата от него любителка на сексуални оргии Юзу. Отвратен от заснетите на видео сцени, на които се натъква случайно в компютъра є, Флоран-Клод решава да я напусне... Най-разумно се оказва просто да изчезне. И той изчезва, за да се върне назад в живота си и да ни разкаже за безвъзвратно изгубената си любов - на фона на описаното с характерната за писателя проницателност съвремие: природа и градове, кръчми и хора, сред които актриса алкохоличка, аристократ, борещ се отчаяно да оцелее, отглеждайки говеда, германец орнитолог и таен педофил...
Мишел Уелбек (род. 1956 или 1958 г. според самия него) е добре известен на българската четяща публика. Скандален и неочакван в живота и в творбите си, той пленява с хапливото си чувство за хумор. Уелбек съчетава “самоличностите” на романист, поет, есеист и режисьор. Автор е на есе за Х. Ф. Лъвкрафт и на книги с поезия. Романите “По-широко поле за борбата”, “Елементарните частици”, “Платформата”, “Възможност за остров”, “Карта и територия” и “Серотонин” го налагат като един от най-четените и превеждани съвременни френски писатели. Набеден за ислямофобска творба, “Подчинение” представя стремителен интелектуален и морален разпад на обществото, който намира своето отражение в политическата конюнктура.
Уелбек е носител на редица значими литературни награди като “Тристан Цара” (1992), “Флор” (1996), международната “Дъблинска литературна награда IMPAC” (2002), “Ентералие” (2005). За романа “Карта и територия” (2010) е удостоен с най-престижната френска литературна награда “Гонкур”.
Откъс от романа “Серотонин”
Сутрин към пет часа, понякога шест, се събуждам, тогава потребността е най-силна, това е най-мъчителният момент от деня ми. Първата ми работа е да включа електрическата кафеварка; вечерта съм заредил резервоара с вода и филтъра със смляно кафе (обикновено “Малонго”, така и останах много взискателен по отношение на кафето). Не паля цигара, преди да отпия първата глътка; това е ограничение, което сам си налагам, мой ежедневен успех, превърнал се за мен в основен източник на гордост (и все пак трябва да призная, че електрическите кафеварки са доста бързи). Облекчението, което ми носи първото дръпване, е мигновено, смайващо със силата си. Никотинът е идеалната дрога, обикновена и твърда дрога, която не ви носи никаква радост и се определя изцяло според усещането за липса и задоволяването на тази липса.
Няколко минути по-късно, след две-три цигари, вземам едно хапче капторикс с четвърт чаша минерална вода - обикновено волвик.
Аз съм на четиресет и шест години, казвам се Флоран Клод Лабруст и мразя кръщелното си име; доколкото знам, го дължа на двама от членовете на семейството ми, които баща ми и майка ми, всеки от своя страна, са искали да уважат; още по-жалко е, че иначе нямам в какво да упрекна родителите си, те бяха във всяко едно отношение отлични родители, постараха се максимално да ме въоръжат със средствата, необходими за битките в живота, и ако в крайна сметка се провалих, ако животът ми завършва в тъга и страдание, не мога да обвинявам тях за това, а по-скоро едно нежелателно стечение на обстоятелствата, към което ще имам повод да се върна - то е всъщност темата на тази книга; нямам абсолютно в какво да упрекна родителите си, с изключение на този минимален, неприятен, но минимален епизод с името ми, не само намирам комбинацията Флоран Клод за абсурдна, но и самите є съставни части не ми харесват; с една дума, считам кръщелното си име за пълен провал. Флоран е прекалено нежно, прекалено близко до женското Флоранс, то е дори в известен смисъл двуполово.
