Премиера на сборника „Кота 210”

Столичната публика ще има възможност да присъства на една необикновена юбилейна вечер. Трима утвърдени автори отбелязват своя 70-и рожден ден не просто заедно, а с премиера на книга, в чието многогласие всеки добавя словесната музика чрез  характерното за него: Боян Ангелов с поезия, събрана в цикъл от 25 стихотворения „Сам в тишината“; Венко Евтимов с 20 поетични фрески под надслов „И възпявам човека, който пръв е превърнал тетивата на смъртоносния лък в струна за песен“; Христо Славов с новелата „Сняг“.

Премиерата на изисканото томче „Кота 210“ (изд. „Български писател“, 2025) ще се състои в София на 16 декември от 17.30 ч. в Българския културен център, ул. „Веслец“ 13. 

Какво ще прочетем в книгата? Освен споменатите творби от тримата автори, за всеки един от тях е добавен литературно-критически очерк, който да насочи читателя към стиловите и тематични търсения, към идеите и посланията на тези изявени писатели.  

Атанас Звездинов отбелязва: „Не може да се каже накъде тече поезията на Боян Ангелов – отвътре навън или отвън навътре. Докато я четеш, непрекъснато си задаваш този въпрос. И той няма отговор. Може би в това е нейното очарование. И като мисъл, и като постройка тя е двупосочна... Тя е като ДНК-то на поезията. Тази безначална и безкрайна спирала, в която се ражда и тържествува Животът. Боян Ангелов е нравствен живописец заради високо етичното му пресяване на човешката отговорност. И това е още един от неговите приноси“.  

Иван Гранитски чертае поетичния профил на Венко Евтимов с думите: „Поетът разчита на внушение, дошло от природата, например един есенен лист или една житна ръкойка, или нежни очи, в които искри виното на мелнишка лозя, или стичащото се като река злато на есента... В някои творби на Венко Евтимов проблясват и остросоциални нотки, което ни напомня за неговата духовна, а не само кръвна, близост с поета Евтим Евтимов“. 

Третата част на книгата е запазена за новелата „Сняг“ на белетриста Христо Славов. Критикът Панко Анчев отбелязва: „Тази повест е една метафора на правилата на живота в  света, който си отива заедно с хората. Това не е обикновена и естествена лична смърт, а социална и тя не може да дойде, преди да бъде видяна, почувствана и осмислена в целия неин смисъл и неотменимост. Връзките между хората са се разпаднали в нашия век на бързи и лесни комуникации чрез технически средства, а едно село е изпаднало от света и може да изчезне от него. И то не защото природата го е затрупала със сняг и е затворила постъпите към него, а просто защото е забравено... Безразличието се е превърнало в обичайно състояние, което изключва състраданието, солидарността и вината“.   

Този сборник отразява в чувствителното си огледало драмата на малкия човек (Хр. Славов), говори за „молекула любов за двама“ (В. Евтимов) и напомня, че „този преход е вход към безброя“ (Б. Ангелов).