Един български писател остана без преводача си заради няколко свои поста в защита на християнските ценности след откриването на Олимпиадата в Париж. Той съобщи за това във фейсбук, но остана на своята позиция, че винаги би защитил вярата си, след като целият свят видя вероятната сцена на "Тайната вечеря" в Париж, която атакува християнството, изобразена от драг кралици. Без да губим време, потърсихме Росен Карамфилов, за да разкаже специално пред "Труд news" повече подробности за случая:

- Господин Карамфилов, преди дни бяхте уведомен от преводача си, че не желае да работи с Вас повече заради страстната Ви, бих казала, защита на християнството, вярата и ценностите си след началото на Олимпиадата. Ние писахме затова, но бихте ли ни разказал малко повече? Как протече разговорът? 

- Разговорът протече съвсем директно – той ми заяви, че повече няма да превежда моите текстове, тъй като намира позициите ми за хомофобски и в прав текст каза, че, ако подкрепям Православната църква, то повече няма как да работим заедно. На първо място аз съм православен християнин, не съм религиозен, но съм вярващ. За мен е недопустима тази идея на атеизма – че няма нищо и никой над нас или с една дума – че няма Бог. Проблемът ми с този преводач е ясен – аз вклинявам божествената енергия във всяка една дума, която заковавам с един удар върху листа. Няма начин да ме превежда човек, който не усеща тази енергия, не я разбира и който очевидно се страхува от нея. Мои познати ме посъветваха да споделя с аудиторията си името на преводача, но не ми е целта да го злепоставям, макар той сам да го направи с тази своя постъпка. Идеята бе да покажа до какво дъно стига светът – литературата се превръща в една политкоректна сфера, пълна с послушни писатели, които се съобразяват с трендовете, угодничеството и онова, което би им донесло лична облага. Лично за себе си мога да споделя, че нямам какво да губя. Не искам и да печеля. Искам да се опитам да отворя очите на хората, преди да е станало прекалено късно. А колкото до сагата с преводача, искам да споделя, че само три минути след пускането на публикацията с гореописания казус, с мен се свърза Дейвид Мосоп – един от най-добрите преводачи в страната, и ми отправи покана да работим заедно. Разбира се – приех на секундата!

- Да подчертаем още веднъж позицията Ви за откриването на Олимпиадата? 
Накратко – типично френско шоу, французите обичат така наречената „бляскавост“, с която ако прекалиш, много лесно може да се превърне в кич. Кичът е единият проблем и той е чисто естетически. Другият проблем е намесването на политиката в най-мащабното спортно събитие на годината. Още не мога да си обясня какво правеха там драг кралиците, за какво бяха те там? Какво е общото между тях и останалото? И не – това не е хомофобия. Това е почуда, от чисто естетическа гледна точка. Къде е красотата в цялото това нещо? Какво е мястото му в церемонията? Разпалиха се разни дискусии около „Тайната вечеря“ и нейната „ жива възстановка“ по време на церемонията – дали била това картината, дали била друга. Пълни глупости и нелепи оправдания. Това си беше жива подигравка с християнството. Видяхте позициите не само на Православната, но и на Католическата църква. Обяснимо е представителите на една вяра да я защитят. Ако това се бе случило с друга религия – Париж щеше да гори. Казвам го едно към едно. Но ние християните сме толерантни. Нека не забравяме, че всичко си има граница. Живот без морална мяра не е живот. Изкуство без морална мяра не е изкуство.

- В последните дни се чу тезата, че Европа, каквато я познаваме, Вие - от Виена, аз - от Испания, умира. Че културата ѝ загива. Според Вас коя ще е последната битка, казано метафорично? 

- Тя наистина умира и това е най-тъжното. Аз харесвам така наречената „катедрална“ Европа, която само допреди известно време демонстрираше едни съвсем други ценности. Може би това вече е в твърде далечното минало, но някога нещата стояха по съвсем друг начин. И Европа беше друга. С друг облик. С друга култура. Никога няма да забравя най-яркия си спомен от Виена – катедралата „Свети Стефан“, в центъра на Виена, наблюдавал съм я вечерно време, как свети в нощта, как прогонва мрака. „Новата“ Европа, която се опитват да ни пробутат, за мен е олицетворение именно на мрака, маскиран като велика светлина. Ако човек има сетива, той ще забележи тая заблуда. И ще се бори за истинската светлина до последния си дъх. Битката е за нея.

- Защо един толкова млад човек яростно защитава вярата и принципите си? Къде се възпитават те и къде могат да се изгубят?

- Така зададен, въпросът звучи сякаш това е някакво геройство. Всъщност – това е най-нормалното нещо, когато си отраснал в здрава семейна среда, имал си майка и баща, а не родител 1 и родител 2, когато си се събуждал и си заспивал с молитвата „Отче наш“, животът още от детството ти тръгва по едни други пътища. Ако имам деца – някак си предпочитам сутрин те да ми казват: „Добро утро, татко!“, а не „Добро утро, родител 2!“ Звучи смешно, но никак не е. Затова и се опитвам да накарам обществото да се замисли, аз имам отговорност пред читателите си, пред почитателите на моето изкуство, дадено ми е свише дар слово, което не бива да пилея. Ако сега не го използвам – после може и да няма смисъл.

 - Вие имате много литературни награди. Знам обаче, че не са най-важното за Вас. Каква е днешната мисия на литературата?

Тук, за съжаление, пак трябва да начертая разделителна линия. Политкоректната литература няма нищо общо със същинската такава. Едната има функция да слугува. Другата има мисия да извисява четящия. Да го връща към корените му. Към пулса му. Към природата му.

("Спасението", Росен Карамфилов)

 - Какво Ви вдъхновява да пишете-болката от загубата, любовта...?

- Всичко накуп. Най-вече - жаждата за живот. Голямата българска писателка Здравка Евтимова бе написала следното на гърба на една от моите книги: "Удивителната жажда за живот при Росен Карамфилов е основата на неговия талант, който е като един облак, наситен с електричество, като мълния. Когато тази мълния блесне, пред вас се открива един пейзаж, който може и да ви уплаши, но във всеки случай ще ви остави без дъх."

- Един от най-ценните "коридори" между редовете на романите Ви е спонтанността. Никога не знаеш накъде води. В музиката и в изобразителното изкуство така ли творите, или по-подредено?

- Избягвам всякаква подреденост и действам на момента, с ясното съзнание, че изкуството е рожба на хаоса. 

- Може ли човек да живее спокойно в хаоса, или това е възможно само в изкуството? А може ли и светът просто да принадлежи на всички - на убийци и смирени, на различни и традиционалисти, на бедни и богати...?

- На първия въпрос – отговорът е да. Възможно е. Аз живея така. А колкото до света – той е такъв, какъвто е. Ние не можем да го променим. Променими са единствено нашите съзнания и изборите, които правим. Това различава убиеца от светеца. Изборът.  

- Наскоро в мрежата се появи видео, в което изгаряте две от книгите си. Каква идея стои зад това?

- Реших да се сбогувам с егото си и да покажа, че мога да стигна до край. Рей Бредбъри е казал така: "Има и по-големи престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш.“ Аз съм четен, не се оплаквам. Имам най-вярната публика и точно затова на моменти ми допада да я шокирам.  

- Ще цитирам една Ваша мисъл: "За мен изкуството на Кольо Карамфилов е един крясък в тиха стая, че има Бог". Ако и двамата погледнем на себе си като деца с идентични съдби, защитата на сакралното не е ли просто страх да не изживеем болката от загубата отново, или е грижа за бъдещето на човечеството?

- Загубата няма нищо общо. Тук говорим за съхраняване на човечеството, такова каквото то е сътворено по начало. Не бива да го изгубим. 

- И да поговорим за изкуството в чист вид. Подготвяте ли нова книга или песен?

- И двете. Първа самостоятелна песен извън групата ми Erase The Poems, продуцирана от Respect Records, както и първи сборник с разкази, който би могъл да бъде възприет и като малък роман, съставен от отделни истории. Истории, които ги свързва идеята за човека и неговите корени, за силата на духа, любовта, падението и извисяването, волята да продължиш, дори когато няма път. До края на тази година ще реализирам и книгата, и песента. Нямам време за губене. Благодаря ви от сърце за вниманието!