Живописецът Васил Горанов: Заобичах историята от учебниците на по-големия ми брат

Художникът е нарисувал над сто портрета на български царе и будители

Владетелите напускат галериите и влизат в класните стаи

Васил Горанов е може би най-изтъкнатият съвременен български исторически живописец, създал повече от сто платна с портрети на владетели от Първото и Второто българско царство и на народни будители, с битки от героичното ни минало, фолклорни обичаи, пейзажи. Нарисувал е и много илюстрации към книги с исторически сюжети. Творбите му в стил исторически романтизъм са търсени у нас и по света, а сега вече имат шанс да излязат от галериите и да отидат там, където ще събудят патриотични чувства у новото поколение – в училищата. 

С одобрението на художника негови портрети на владетели и просветители от Първото българско царство ще бъдат отпечатани върху тениски – нещо, което отдавна се прави в големите музеи по света с картини на известни художници. Със спечелените от продажбата пари ще се направят копия на същите портрети, които ще посрещат децата в класните стаи. Инициатор на каузата да се даде на подрастващите пример за истински, исторически базиран патриотизъм във времена, в които псевдопатриотизмът завладява по криворазбран и изопачен начин, е на бизнесмена и меценат Любомир Георгиев, а Васил Горанов се присъединява към нея абсолютно безвъзмездно. 

Княз Борис I - Покръстителят

„Живеем във време на преход, време, в което ориентирите и общоприетите човешки стойности като добро и зло започнаха да се размиват. Светът има нужда от нов прочит, от нови ориентири. Модерността в новия свят като че ли създаде огромна пропаст между изкуството и обикновения човек. Това беше една от причините, поради които започнах да рисувам картини, свързани с българската история. Нека да разберем кои сме, откъде идваме и накъде сме се запътили. Осъзнавам, че нито аз бих могъл да променя хода на историята, нито развитието на прогреса, но може би задължение на всички нас като общество е да запазим огъня, който да предадем нататък“, каза специално за в. „Труд news“ Васил Горанов, добавяйки: „Ако погледнем какво се случва в реалния свят, може би публиката е стигнала до такъв момент, когато ще трябва да се захранва със сребърна лъжичка, за да може да стигне до изкуството. Затова решихме да направим този проект с портретите на великите личности, отпечатани върху тениски, за да може изкуството да стигне по-лесно до младия, съвременния човек, да създадем нови ориентири, пък който се припознае в тях – добре дошъл. Дано това по някакъв начин да повлияе и на обществото, за да може да намери своя път - път към нормалността и светлината.“ 

Битката при Одрин

Художникът признава, че научил българската история, разглеждайки учебниците на по-големия си брат по история и литература, които били много богато илюстрирани. „От картините на големите художници – Димитър Гюдженов, Владимир Димитров-Майстора, Мърквичка, Ярослав Вешин, заобичах историята – казва той. - Това беше моят първи урок по родолюбие. Когато пък разбрах, че имам талант и мога чрез изобразителното изкуство да изразявам мисли и чувства, това беше и повод да започна да рисувам на тема българска история – нещо, в което бяхме възпитани и аз, и моите родители, и поколения преди мен.“ 

А доколко образите отговарят на реалността, ако изобщо някой може да каже? „Аз ползвам референции от художника и историк Александър Въчков, който ми дава достоверни данни за това как са изглеждали въоръженията и униформите на нашите предци – казва маестро Горанов. - Чета много историческа литература. Ползвам опита на големите академици – Георги Марков, Васил Гюзелев, с Антон Дончев бяхме близки духовно. Прочел съм трудовете им, обсъждал съм с тях теми от българската история и сме разговаряли за картините, които рисувам в момента. Все пак творбите до голяма степен са художествена измислица - не сме били съвременници, но сме близо до начина, по който са били облечени историческите личности, по който са изглеждали. Останалото е изкуство.“

Цар Калоян и царица Целгуба

Неотдавна царските портрети на Васил Горанов проговориха и се раздвижиха с помощта на изкуствен интелект. Как гледа художникът на новите технологии и приложението им в изкуството?

„Изкуственият интелект вече масово е навлязъл в живота на хората и не бих казал, че това е нещо ново – отговаря той. - Преди време гледах един уникален филм, направен с картините на Ван Гог, който беше разработен точно с изкуствен интелект. В случая с движещите се и говорещи портрети това е малък детайл, с който да станат по-достъпни за младите хора. Да им е по-интересно, да обърнат внимание – на онова великото, безценното, което носи и огъня в българската история. Иначе изкуственият интелект е просто една машина, която много бързо обработва информацията. Ако той може да помага на хората, да работи в тяхна полза, добре дошъл. Притеснявам се обаче, спомняйки си думите на великия Антон Дончев, че зависи до каква степен ние като общество, като хора ще приемем ролята на новия господ, наречен изкуствен интелект. Да използваме неговата помощ, но в никакъв случай да не допускаме да влезе под кожата ни и да ни дава съвети за щяло и нещяло, да ни отдалечи от изконните човешки ценности. Ето там някъде е опасността, точката на пречупване, която би могла да се появи във времето. Когато изкуственият интелект започне да рисува своя собствена картина, в която хората няма да имат място, може би тогава ще стане опасно и не трябва да го допускаме.“