Преоткриване на изкуството на проф. Панайот Панайотов (1909-1986)

“Стилът е забравата на всички стилове”

Творби, които привличат зрителя с умелото комбиниране на различни похвати и стилове

Експозицията включва 55 произведения от различни периоди на творчеството му - портрети, пейзажи и натюрморти

 Сезоните се редуват като изповедни опуси, а художникът търси хармония, в която хората, природата и животните съжителстват


По време на вернисаж в Музей-галерия “Анел” през септември столичните ценители на изобразителното изкуство бяха очаровани от изящните, излъчващи светлина платна, включени в ретроспективната изложба на пейзажиста и портретиста Панайот Панайотов, когото поколения наши художници помнят като преподавател и ректор на Националната художествена академия (1954-1962). Изложбата е по идея на собственика на галерията Ангел Симеонов - колекционер, поет и бизнесмен, който озаглави експозицията по следния обобщаващ начин: “Духът на една епоха в живописта на проф. Панайот Панайотов (1909-1986)”. Куратор е Пламена Димитрова-Рачева, а мотото, което фокусира посланието на изложбата, е формулирано още през 19. век от френския писател Жул Ренар: “Стилът е забравата на всички стилове”.

Картините са част от колекциите на наследниците на художника, както и на семейни приятели. Специално за откриването в София пристигнаха синът на проф. Панайотов - Михаил Панайотов Михалев, и двете внучки Вяра Панайотова и Божана Жекова. Сред присъстващите беше и Александра Жекова - видна наша състезателка по сноуборд, правнучка на П. Панайотов. В непринуден разговор с присъстващите се включиха проф. д. ф. н. Валери Стефанов и проф. д. ик. н. Чавдар Попов.

Проф. Панайотов е един от ярките представители на българската живопис от 20. век, когото новите поколения би трябвало да преоткрият. Експозицията включва 55 произведения от различни периоди на творчеството му - портрети, пейзажи и натюрморти. През дългия си творчески път той е създал стотици творби, които привличат зрителя с умелото комбиниране на различни похвати и стилове - едновременно реалистични и импресионистични, загадъчни и диалогични, сякаш говорът на цветовете се стреми да надгради конкретния обект, да осветли идеята в друга плоскост, да придаде нова метафорична плътност на селото, природата, животните, сезоните.

Михаил Панайотов пред своя портрет “Малкият Мишо”, 1944, нарисуван от баща му.

“Това е един бележит автор, колос в нашата живопис. Припомням, че той е нарисувал патриарх Максим - два изключителни портрета, които се намират съответно в Троянския манастир и в тук, в столичната Патриаршия. Ден преди откриването, изложбата беше посетена от Негово Светейшество Българския патриарх Даниил, което само по себе си говори за изключителната харизма на проф. Панайотов и почит към него” - каза на откриването Ангел Симеонов.

Михаил Панайотов говори с обич за своя баща и обобщи, че в тази красива зала картините добиват още по-голяма стойност. Внучката Божана Жекова - художник и дизайнер - сподели, че до последните си дни дядо є е обичал разходките сред природата и не е спирал да твори: “В тази ретроспективна подредба много добре се вижда развитието му. През 30-те години той е повлиян от импресионизма и овладява съвършено техниката, рисувайки една череша само с една мазка. Много обичаше да прави портрети - изобразяваше многократно децата и внуците си. Забележително реалистични и въздействащи са портретите на Христо Ботев, Васил Левски, Даме Груев, Пейо Яворов, проф. Никола Маринов, акад. Дечко Узунов... Успя да изгради собствен, разпознаваем стил”.

Своята оценка за настоящата експозиция сподели изкуствоведката Пламена Димитрова-Рачева: “Акцент в експозицията е “Автопортрет на художника в ателието” (1938). Портретът е не само изображение на личността, но и метафора на творческия свят, в който той навлиза. Лицето е строго и съсредоточено, а около него се разгръща символичен кръг: женско тяло - олицетворение на музата и жизнената чувственост, и натюрморт с гарафа червено вино (поетична метафора на истината) и плодове - знак на изобилието, празника и преходността. Това многопластово преплитане превръща автопортрета в психологически разказ за същността на художника - човек, който преживява изкуството като пълнокръвна част от живота.

Божана Жекова - внучка, и Александра Жекова - правнучка на проф. Панайот Панайотов

Сред платната се открояват динамични пейзажи - от селски сцени с коне и животни до драматични гледки като “На път пред буря”, където природата надмогва човека и се превръща в психологическа метафора. Сочната фактура и богатата колоритна гама превръщат картините в пулс на живота - искрени, витални и непосредствени.

Независимо от академичната кариера, Панайотов винаги се е чувствал свободен художник. Пътува из България, работи на пленери в селата около София и в любимия си Созопол, където има ателие, създава пейзажи от Несебър и Балчик, рисува планината край Белоградчик, пясъчните хълмове на Мелник, възвишенията на Стара планина и Средна гора. Хоризонтът в картините му често се движи по вертикала, а в панорамите центърът е изнесен на преден план, където шестват хора и животни. С тъга и носталгия рисува старите порутени селски къщи - сред тях родната му къща в Стралджа, сякаш погълната от времето, или къщи от Байлово - селото на Елин Пелин. В планински или селски сцени човекът и животните често са вплетени в голямата стихия на природата, която надмогва индивидуалното. Той рисува динамично, с богата гама от цветни щрихи, трептящи в резонанс с въздуха и светлината. Цветовете се разгръщат в сложни полутонове и нюанси - положени със замах като едри петна или като ритмични, накъсани мазки, които довеждат до сиянието на чистата светлина: в клоните на пролетните дървета, в маранята на лятната жега, във водните отражения или в облаците, плуващи като ангели над зелените планини. Сезоните се редуват като изповедни опуси, а художникът търси хармония, в която хората, природата и животните съжителстват”.

В биографията на проф. Панайотов се открояват няколко важни етапа: мобилизиран е като военен художник в гр. Гюмюрджина - Гърция (1942), участва в състава на Първа българска армия (1944 - 1945 г.) като военен художник, получава множество държавни поръчки след спечелени конкурси; негови творби участват в общи художествени изложби и са притежание на галерии в България, Италия, Германия, Англия, Швеция, САЩ, Русия, Индия и др.

Само част от изложените този месец картини в Музей-галерия “Анел” се продават, но всички уважаващи творчеството на проф. Панайотов могат да се насладят на неговото изкуство до края на септември, когато ще бъде реализирано още едно публично събитие - официално закриване на изложбата.

Той е художник на своето време

Проф. Васил Стоилов

“Изкуството на Панайотов е толкова близо до живота, той така усеща света, че съмненията за недоизказаност и неискреност остават далече. Творчеството у него е естествено и просто, без полза, без изкуствена аранжировка. Може би малцина биха могли да съперничат на такава пластична, обилна фактура и изяснена форма.

Панайот Панайотов завършва художественото си образование през 1938 г. при проф. Никола Маринов, от когото наследява онова странно преклонение пред светлината и тона.

Портретите му изтъкват преди всичко присъщата му топлина, с която пристъпва към портретувания образ, с тази затрогваща обич към него, скрепена посредством живописната материя - една от най-сочните в младата българска живопис.

Худ. Панайот Панайотов. Автопортрет, 1938

Винаги безпогрешно акцентирани и моделирани в най-чисти и бистри тоналности, тези образи респектират и покоряват зрителя със своята сърдечност.

Худ. Панайот Панайотов. Пролет, 1968

Портретният жанр заема голям дял в творбите му, но той портретува и природата със същото преклонение пред неповторимото, както и при многофигурните си композиции из селския трудов живот.

Колоритната гама е сгъстена, пластичната маса положена обилно и смело, някак нехайно и все пак с чувство за мярка. От творбите му лъха волност и непринуденост. Битовите сцени утвърждават Панайот Панайотов като солиден тълкувател на живота, надарен с безспорни възможности на пластик, рисувач и психолог.

Худ. Панайот Панайотов. Череши, 1938

Като пейзажист този самобитен майстор не отстъпва на постигнатото в портрета и композицията: все същата всеотдайност и лирично настроена чувствителност към светлината и багрите, както и това всепобеждаващо начало на неговия възторг от живота, все влюбен в тази слънчева природа, безпределна и дълбока, усетена и видяна от него. Същите живописни проблеми: и това импресионистично начало в пейзажите, което ги отделя от етюда.

Пейзажите на Панайот Панайотов имат безспорни качества: намерен рядък тон, светлинна канава, пластично изграждане на формата. Мотивите му идват от родния му край Стралджа, преминават през дюните на Созопол, задържат се пред Софийското поле. Навсякъде чудните настроения на природата го грабват властно, докато ги претвори в друга реалност, потопена в резеда, сребро и кобалт. Фактурата е раздвижена и създадена на един дъх. Уравновесени планове, сумиране на елементите, подчертани със завидна лекота, без да бъде пренебрегнат портретният характер на пейзажната повърхност. В серия натюрморти Панайотов е пленник на щедри форми и кондензирани бои - сложен арсенал от най-изненадващи състояния на светлината и чистата тоналност.

Той е създал и голи тела, където материята на женската плът е усетена с някакъв Рубенсов възторг. Портретист или пейзажист, Панайотов навсякъде е еднакво значителен с първичния си темперамент, с личния си изговор, с идеологията на своеобразен реалист, който не копира никого и държи на виждането си.

Той е художник на своето време, гражданин, педагог, общественик.”