Скриване в най-дълбоките ями

Речният костур се среща около изворчетата

Различните видове избягват бързеите

Поведението на рибите под леда е изключително любопитно. Платиките, шараните и каракудите отрано успяват или да се скрият в най-дълбоките ями, където не достигат леденостудените води и не се образува дънен лед, или да се заровят дълбоко в тинята и да изпаднат в зимна летаргия. Бабушката, речният костур, щуката и други видове риби водят и през февруари относително активен начин на живот. По-едрите кротушки и бибани се крият под камъните, в дупките и пукнатините. Риболовците са забелязали, че по това време рибите се концентрират около дънните извори. Когато реките и езерата се заледят, бабушките и други видове риби се срещат в средните водни слоеве, където температурата е доста по-висока в сравнение с дъното и повърхността. След образуването на леда и създаването на сравнително еднородна температура във водата започва преместването на някои видове риби. Сладководният налим се издига нагоре и води активен начин на живот непосредствено под леда. Речният костур се среща около изворчетата. Характерно за различните видове риби е, че през зимата избягват бързеите /нужна е сила, за да се преодолеят, а тя трябва да се пести/. Като преминат студовете, те отново се понасят към тях. Създаденото в борбата за живот поведение на рибите във всеки момент от живота им съответства на конкретните екологични условия.

На пръв поглед твърде невероятно изглежда упражняването на спортен риболов през зимата, но в България има доста риболовци, за които меката зима е любим сезон за риболов. Като говорим за зимен риболов, естествено е, че нямаме предвид  дните, в които има силни, сухи студове, вледеняващи ветрове и снежни хали. Разходката сред притихналата и пременена в бяло природа е среща с един приказен свят. А слуката при риболова повишава още повече самочувствието и подобрява настроението.

Отпечатък върху целия живот

Етолозите са забелязали, че предметът, който най-напред се е появил пред  очите на новороденото животно, слага отпечатък върху цялото му по-нататъшно съществувание. С цихлидите /това са риби, които се грижат за хайвера и за излюпеното поколение/ били проведени следните опити. Хайверът снесен от един вид цихлиди, незабелязано бил подменен от  хайвера на друг вид цихлиди. Излюпените рибки смятали осиновителите си за истински родители и ги следвали навсякъде, въпреки, че по форма, по оцветяване и по размери съвсем не приличали на тях.

За говоренето на папагалите

Много папагали научават до стотина и повече отделни думи и къси фрази и често ги произнасят съвсем на място. Известният учен Лоренц привежда най-интересни примери за съзнателна употреба на човешка реч от папагали. Негов приятел имал сив папагал на име Гриф, който винаги на време казвал „добро утро” и „добър ден”. Когато гостът си тръгвал, Гриф изричал с нисък глас: „Е, хайде, довиждане”. Братът на Лоренц имал синеглав папагал амазона. Когато изгубел по време на разходката стопанина си, той крещял: „Къде е Док?. Папагалът много се страхувал от коминочистача и при всяка негова поява отлитал далече със силен крясък: „Коминочистачът идва”.

Песента на птиците 

При някои птици пеят и женските, а мъжките пеят през есента, когато възпитанието на пиленцата вече е завършено и не се предвижда образуване на нови двойки. Може би песента е един от начините на общуване? Едва ли - за тази цел птиците използват други сигнали. Съществува и предположение, че те пеят за собствено удоволствие в резултат на натрупването на излишна енергия в организма им. Изглежда, че песента в зависимост от условията и вида на птиците може да има различно предназначение в съществуването ѝ.

Положението на вълчата опашка

Особено много „говори” на вълчето стадо положението на опашката. Обикновено при тези хищници тя е отпусната свободно надолу и едва е насочена напред. Когато вълкът яде или наблюдава нещо, опашката му е леко отдалечена от задните крака. Разтревоженият хищник прибира опашката си, а в заплашителна поза повдига малко нагоре хоризонталната линия на тялото си.

За да изрази превъзходството си, да речем, след победа при борба или ако противникът отстъпи без бой, опашката се вдига нагоре като „свещ”. Изплашеният вълк, отстъпващ позорно от врага, навежда опашката си надолу или дори я прибира между краката си. На редовите членове във вълчата глутница не е позволено да се явяват пред водача с вдигната нагоре опашка. Вземайки това за предизвикателство, „шефът” може веднага да се нахвърли срещу непокорника и дори да реши смъртната му присъда. Така че за повечето вълци е по-изгодно да живеят с подвита опашка.

Освен това при тези хищници характерни за водача са спокойният поглед, уверената поза на главата и ушите. Подчинените вълци са с малко дръпнати назад уши, главата е леко наведена. По различното положение на ушите може да се разбере кога вълкът е спокоен, кога заплашва и се готви за атака или кани другия да си поиграят.

От засада

„Вълкът го хранят краката му” - гласи една стара пословица. И това наистина е така. За да се нахранят, особено през зимата, хищниците постоянно се намират в търсене на нещо за ядене, бродят, както казват ловците. През дългата зимна нощ гладните вълци пробягват десетки километри, докато успеят да се нахранят: да хванат заек, да разкъсат заплеснало се куче, да намерят някаква мърша или да се доберат до някоя овча кошара и там да устроят кървав пир.

Хищникът се нахвърля върху жертвата си  обикновено тъй, както си върви, изненадващо, или я преследва, докато я настигне. Разбира се, на вълка са присъщи и такива ловни способи като дебнене и внимателно прокрадване. Но дълго да дебне като котка вълкът почти не умее. Или не му достига търпение за това. Само при колективно ловуване, когато глутницата преследва елени, част от вълците гонят плячката, а другите отиват да й пресекат пътя, или се спотайват в засада. Единаците предпочитат да действат по принципа: проследил, видял, атакувал и победил.