Групи хора, които несъзнателно подпомагат пропагандата на президента на Руската федерация

„Полезните идиоти на Путин“ е често използвана фраза, визираща групи хора, които несъзнателно подпомагат пропагандата на президента на Руската федерация. Обикновено за такива се припознават една от следните групи: 

Съветофилите - много различна група от русофилите, предвид че СССР на практика унищожава Руското царство. Соц-носталгиците - тези, чиято младост е съвпаднала със съветската окупация и бъркат биологичната неизбежност на това вече някои органи да не работят както трябва, със смяната на режима.
Недостатъчно пламенни ЕВРОАТЛАНТИЦИ, които са склонни да поставят дори под най-малко съмнение какъвто и да е аспект от пътя, истината и живота на нашия ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН ИЗБОР.

Да създадеш герой насила

Руската федерация е страна с голям и увеличаващ се дял мюсюлманско население, с намаляващ дял на етническо руско население, с огромно количество аборти и сексуално-предавани болести и наркотична епидемия. Припознаването u като някакъв алтернативен консервативен рай, може да бъде направено само от някоя от първите две вече споменати групи. Несъмнено държавната пропаганда на Русия играе немалка роля. Но особено в България, най-отговорни за повишаващият се рейтинг на Путин не са мнимите тролове във форума на „Дневник“. Това са точно хората, които уж трябва да се грижат за образа на САЩ и Европа в България.

Парадоксите на лицемерието

Най-дразнещият аспект и основна причина за обратния ефект е откровеното лицемерие. Гледката как бивши агенти на Държавна сигурност, висшата клика на комунистическата партия или техните наследници изведнъж започват със същия почти религиозен плам да защитават безкритично всичко що идва „от Запад“, без съмнение е отблъскваща.

Дори персоналната биография да е различна, комсомолският интернационалистически блясък в очите води до странни парадокси. Първият пример за това е опитът едновременно да бъде обяснено как Русия е изключителна заплаха от една страна, но от друга НАТО ще се справи при евентуален конфликт с нея за по-малко от 24 часа.

Вторият, още по-интересен, е как една „провалена държава“ е способна не просто да манипулира избора на уж най-добрия, интелигентен народ в иначе най-могъщата страна в света, а и да контролира в продължение на четири години президента u.

Продължаваме подмяната на европейските ценности

Макар подобно лицемерие да е най-дразнещото, то далеч не е най-опасното в дългосрочен план. Това място заема подмяната или по-скоро дефиницията на доста обтекаемият термин „европейски ценности“. Въпросните ценности би трябвало да въплъщават това, което всъщност е съградило и дефинира границите на Европа - античната елинска философия, римското право и християнството. В какво обаче се подмени значението на „европейски ценности“? Освен непрестанно дописваните, уж „универсални човешки права“, от които се откриват все нови и нови? 

Европейските ценности днес са вчерашните психиатрични отклонения. Не просто всички джендъри - от обичайните хомосексуални отклонения та чак до шестдесет и седмия пол, трябва да бъдат приемани и разбирани, но за тях трябва да се говори непрестанно - от детската градина та чак до медиите. Трябва да бъдат нормализирани и защитавани със специални права, защото те са нещо по-прогресивно от обикновения Ганя, който още не е дорасъл до тези неща и не ги разбира. Ако не сте съгласни, значи сте слуга на Путин и трябва болшинството от вас немедлено да замине за Магадан. Тези думи нарочно са така.

Европейските ценности, също така, трябва моментално да спрат да бъдат европейски. Какво е това „европейски“, освен далечен спомен от мракобесния ботуш на колониализма и империализма? Перманентната революция изисква Европа да не бъде за европейците, а за всички останали. Само така, лошият бял човек може да се извини за греховете си - да въведе ред, цивилизация и канализация сред коренните населения! 

Анти-ядрените активисти са анти-ваксърите на Европа

Подобна социална революция съвсем не започва през последните години. Тъй като либералният консенсус успешно подмени понятието „политика“ с „икономиката“, той оставаше встрани от реалният законодателен ред. Но от огъня на постоянната революция, неизбежно се роди и зеленият болшевизъм. Желанието за опазването на природата и планетата ни е напълно разбираемо и цел, която заслужава адмирации. Начините, които се предлагат за това обаче, варират от напълно неосъществими до откровено самоубийствени. В първата категория влизат различните инициативи за 100% възобновяеми енергийни източници, чийто резултат виждаме в цените на тока из цяла Европа точно в този момент. Вторият е ясно лобисткият отказ от ядрена енергетика, която е единствената алтернатива, която има реална възможност да замени основната част от енергийния микс. Тук, а не в пожелателното мислене. Ако не сте съгласни, то със сигурност вършите черните дела на „кремълското джудже“. Нищо че когато се окаже, че перките и огледалата не могат да ви свършат работа винаги, именно той печели от цените на изкопаемите енергийни източници.

Все още не всичко е загубено

Въпреки всичко изброено и неочакваната вреда на тези, които уж трябва да помагат, Европа не е загубена кауза. Заради това обаче е необходимо първо ясно осъзнаване на националния ни интерес и още по-ясното му заявяване. Огромна част от това вечно влечение за безропотно приемане и искане „съюзът да се намеси“, бил той на запад или на изток се крие в липсата на национално самочувствие. Че едва ли не трябва да изпитваме вечна благодарност, че сме били приети някъде. Ние сме част от Европа и това, което тя (би трябвало) да представлява, много преди редица други държави и сме виждали империи да се въздигат и рухват.

Кой е по-по-най-полезен?

„Полезните идиоти на Путин“ не са (само) невменяемите съветофили или соц-носталгиците. В най-голяма степен образът на Русия бива подобряван именно от тези, на които им се плаща да се грижат за този на Америка и Европа. Тези, които с комсомолския си плам не просто да приемат, но и задължително да харесват безропотно всичко, което идва „от Запад“, точно и само защото идва от Запад. Тези, които приравниха кухата фраза на „европейски ценности“ с пропаганда на сексуални отклонения, психиатрични отклонения, които трябва да приемем като норма. Тези, които не просто виждат подмяната на европейците на собствения им континент, но и я приветстват. Тези, които водени от наполеонови комплекси за борба с (за?) донкихотовски вятърни мелници са готови доброволно да направят въпросния континент неконкурентноспособен на другите икономически велики сили. Тези, редовно клеймящи СССР (разбира се, далеч след неговото разпадане) за намесата във вътрешните работи на други държави, но днес призоваващи ЕС да направи същото.