Целта е да се намали неравенството в съвременния свят

Младите нямат икономическа сигурност

Необходима е по-добра защита на временните трудови договори

Да се въведат по-големи данъци върху капитала и хората с високи доходи, предлагат от Световната банка. Наред с това трябва да се предложат по-добри социални услуги, като целта е да се намали неравенството между хората, породено от новите технологии. Това се посочва в разпространен днес доклад на Световната банка, озаглавен “Към нов социален договор: Справяне с напрежението при разпределение на доходите в Европа и Централна Азия”. Политиките за трудовия пазар, данъците и социалното осигуряване в ЕС трябва да бъдат обновени, за да се защитят уязвимите работници и да се намали растящото неравенство, предизвикано от бързо променящите се пазари на труда и новите технологии, пише в доклада.

От Световната банка констатират, че големи групи от хора все още имат доходи на средна класа, но не и нейната икономическа сигурност. В някои държави от ЕС, необходимото ниво дневен доход, за да се избегне изпадане в бедност, се е удвоило. В същото време повече млади хора заемат по-ниско качествени работни места, в сравнение с предишни поколения. Например, половината от младите работници (на възраст 15-24 години) дори в развити страни като Холандия и Франция работят с временни договори.

“Дългосрочната заетост вече не е норма, особено за по-младите хора и ние трябва да разберем по-добре как неравенството се развива и как да направим икономическият растеж по-приобщаващ”, казва Сирил Мюлер, вицепрезидент на Световната банка за Европа и Централна Азия.

За да отговори на предизвикателствата, Световната банка препоръчва прилагането на три общи подхода в политиките, а именно: увеличаване на защитата за всички видове трудови договори; пускане в действие на универсални социални системи с по-добри социални услуги и защитни механизми; и разрастване на данъчното облагане извън модела на доходи и разходи, за да се включат в него капиталовата печалба и печелещите повече. В момента се облагат доходите на хората, разходите им (чрез ДДС), както и притежаването на имоти и коли, но няма данък върху притежавания капитал или компании на стойност милиарди долари, коментираха финансисти.

Докладът на Световната банка подканва за основно преосмисляне на социалните политики, за да се забави нарастващото разделение между гражданите, които се възползват от новите икономически възможности и тези, които остават на заден план в една все по-динамична и гъвкава икономика. Много граждани в ЕС все още не могат да се възползват от възходящата социална мобилност и се чувстват попаднали в капан на неравенството. Неефективни политики в тази област са довели до спад в институционалното доверие и все по-голяма поляризация в обществото, посочват от Световната банка.

Докладът идентифицира четири вида неравенство, които подкопават съществуващия социален договор, а именно: различия между млади и стари; неравенства между работници в различни професии; неравен достъп до възможности, основан на географско положение; и неравенства, основани на пол, етническа принадлежност, произход и други фактори, вместо на индивидуалните усилия и способности. Докладът подчертава, че политиките трябва да бъдат адаптирани за защита и ускоряване на социалните постижения, направени от страните в ЕС през последните десетилетия.

Позиция

Необходим е нов социален договор

“Когато питаме хората за тяхното благосъстояние, чуваме опасения за растящото неравенство и несигурност. Този доклад изследва причините за тези проблеми чрез анализиране на промените в разпределението на доходите през последните десетилетия”, казва Маурицио Бусоло, водещ икономист на Световната банка за Европа и Централна Азия и съавтор на доклада. “Вярваме, че опитите да се спре глобализацията или напредъка на технологиите не е решение. Вместо това е необходим нов социален договор с по-справедлив начин за споделяне на рисковете и възможностите, за да се запазят и увеличат впечатляващите икономически постижения на региона, направени през последните десетилетия”, каза Маурицио Бусоло.

КНСБ настоява

Заплатите до 510 лв. без налози

Плоският данък вече носи негативи и ние предлагаме той да бъде осъвременен, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. Предложението на синдиката е да се въведе необлагаем минимум от 510 лв., така че “какъвто и доход да има човек, тази сума да е необлагаема”. От КНСБ са пресметнали, че с тази промяна около 670 лв. на година ще останат в джоба на всеки работещ българин. “Не искаме втора по-висока ставка, говорим за необлагаем минимум, който да бъде приспадан от всеки доход”, обясни лидерът на синдиката. “Естествено е, че ще загуби бюджетът”, посочи още Димитров. И допълни, че основният двигател на икономиката е потреблението, което идва от доходите. През последните три години не износът, а потреблението е основен двигател, отбеляза той.

От синдиката предлагат още да се вдигне на 3000 лв. таванът, върху който се начисляват осигурителни вноски.

Припомняме, че позицията на финансовия министър Владислав Горанов е, че сега не е времето за премахване на плоския данък. Според него при въвеждане на необлагаем минимум ставката на данъка ще трябва да се повиши за да не се свият приходите в бюджета.

Сивата икономика е 30%

Хазната губи 1-2 млрд. лв. годишно от осигуровки

Укриването на налози намалява възможностите на държавата

Делът на сивата икономика в България е около 30%, каза лидерът на КНСБ Пламен Димитров на конференция за неформалната икономика. В България сивата икономика се мери по специфичен индекс, изработен от Асоциацията на индустриалния капитал в България, като КНСБ е партньор в изследването. По оценки на КНСБ, средно по 1-2 млрд. лв. годишно губи държавната хазна от осигурителни вноски, които не се внасят.

“Около 25 млрд. евро губи ЕС годишно заради компании, които оперират в сивия сектор. Не е за подценяване финансовият ефект от липсата на вноски - както в данъчната, така и в осигурителната система”, каза Пламен Димитров.

Неформалната икономика и недекларираният труд носят загуби за всички, заяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков при откриването на форума. По думите му загубите първо са за работещите, които в момента може и да са доволни, че разполагат с повече средства заради неплатени данъци и осигуровки, но в бъдеще с доходите си от обезщетения и пенсии ще бъдат на ръба на оцеляването. Загубите са и за цялото общество, тъй като намалените приходи от данъци и осигуровки ограничават възможностите на държавата да инвестира в жизненоважни публични системи като здравеопазване, образование, социална система, заяви Бисер Петков.

Според него губят както коректните работодатели, които търпят негативите на нелоялната конкуренция, така и некоректните, защото те не са склонни да инвестират в подобряване на условията на труд, обучение и квалификация, а това води до ниска производителност на труда, повишен трудов травматизъм и високо текучество на персонал.

Според доклад на Международната организация на труда 2 млрд. души, или 61% от работната сила в световен мащаб, работят неофициално, каза Бисер Петков. Докладът показва, че равнищата на бедността са по-високи сред работниците в сивата икономика. Бедността е едновременно причина и последица от неформалната икономика, обобщи Бисер Петков.

Според Брюксел

България е №1 по неравенство на доходите

България се нарежда на първо място в ЕС по разлика между доходите на най-богатите и най-бедните граждани, пише в годишния доклад на Европейската комисия за България за 2018 г. Икономическият растеж на България остава стабилен, но догонването на останалата част от ЕС е бавно, посочват от ЕК.

Неравенството сред хората се увеличава в много части на ЕС от 90-те години на миналия век, тъй като европейците с ниски доходи изостават на пазара на труда, пише в доклад на Световната банка (СБ). И разликата в производителността между южните и северните държави-членки се разширява от 2000 година насам. ЕС расте, но европейците не “растат заедно”, посочват от СБ.

Според проучване на Световната банка, технологията предлага все по-богати възможности за добре квалифицирани работници и някои фирми, докато ниско квалифицираните работници и по-малко продуктивните фирми рискуват да изостанат. В резултат на това страните и регионите, които предоставят по-малко възможности на хората да изграждат умения и по-малко благоприятна среда за фирмите, за да се развиват, губят. Това изисква усъвършенстване на конвергентната машина на Европа, за да се възползват всички европейци от предимствата на технологичните промени.