Малко повече от месец преди да се навършат тринадесет години от убийството на Андрей Монов от австралиеца Джок Полфрийман, ВАС окончателно отмени акта на Дирекция „Миграция“ на МВР, което означава, че убиецът си отива у дома. Полфрийман беше осъден на 20 години за убийството от 28 декември 2011 г., но миналата година Софийският апелативен съд го освободи предсрочно. Така той излежа по-малко от 12 години от присъдата си.

Проблемът не е в решението на съда, защото е според закона - харесва ли ни или не. Проблемът е в поведението на убиеца в медийното пространство, особено след предсрочното му освобождаване. Проблемът е, че развръзката е триумф на престъплението над покаянието. А убиецът демонстрира своя касапски нарцисизъм, чрез надменност над съдебната система, върху която постоянно плюе, а най-вече върху скръбта на родителите на жертвата. Върху живота, изобщо.

Версията на Полфрийман през първите години е, че е невинен. В интервю през 2015-а казва, че е обвинен несправедливо и всички лъжесвидетелстват, а присъдата му е дадена от „най-корумпираната система в света“. По-късно промени тезата си - извършил е убийството при самозащита. Това е оборено от резултатите от съдебно-медицинската експертиза, които показват, че е пробол Андрей Монов, пронизвайки с нож Монов два пъти... в гръб. После твърди, че се е поправил и превъзпитал.

Сред мотивите на тримата магистрати от Софийския апелативен съд (Калин Калпакчиев, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева), решили да освободят предсрочно от затвора Полфрийман е, че е „осъзнал деянието си и се е поправил“. Въпросът дали Полфрийман наистина се е променил в затвора и съжалява за случилото не струва, имайки предвид непрекъснато променящата му се позиция.

Как точно съжалява за убийството, ако не е той убиецът, както е твърдял многократно? Защо да се разкайва, ако е действал при самоотбрана срещу 6, 9 или 13 нападатели (бройката е различна, защото е променлива величина, съдейки по думите на Полфрийман през годините).

Самият Полфрийман се определя за анархист, член на международното екстремистко движение „Антифа“, обявено от властите в САЩ за терористично. Австралиецът и до днес продължава да отстоява същите екстремистки анархокомунистически идеи, които афишира открито, включително чрез логото (петолъчка и свит юмрук) на организацията - Българско Затворническо Сдружение за Реабилитация, която създаде в затвора. Преди време пише и статия за крайно левия сайт „Диверсия“ - „Маркс и човешките права“.

Според един от пасторите в затвора, които му дават положителна характеристика, „Полфрийман съжалявал за стореното“.

Когато си убил, трябва да имаш смирение, защото това е знак, че си се поправил. Но при Полфрийман няма смирение, няма съпричастност към трагедията на близките на убитото от него момче, няма разкаяние. Има цинизъм, има арогантност, има убеденост в правотата на действията му.

Дали Полфрийман наистина е осъзнал тежестта на извършеното от него преди близо 13 години престъпление? Не, той не изпитва чувство за вина, а припознава себе си като жертва на системата. Неотдавна, на питане каква поука си е извлякъл от убийството, Полфрийман казва хладнокръвно: „Много хора са казали, че няма добро, което не е наказано.“ Убийството е нещо добро?

Покаяние няма! Има демонстрация на увереност, че невъоръженият Андрей Монов е заслужил участта си, защото Полфрийман е припознал в него враг на идеологическите си разбирания и е раздал справедливост - така, както той я разбира.

А човек, който не чувства вина за своето деяние и не се покайва, е загубил връзката с Бога. И ще бъде съден от него, когато дойде време.