Приходите в бюджета може да са надценени

През 2021 г. се очаква в хазната да влязат 47,6 млрд. лв.

Осигуровките вече са най-важният източник, като изместват ДДС

Планира се нарастване на помощите от чужбина

Продължавам серията статии относно проекта за държавен бюджет за 2021 г. След като разгледах макрорамката , логично следва приходната част на бюджета, тъй като тя показва откъде идват средствата, които след това се използват за различни цели. Основен принцип би следвало да бъде държавните органи, както всички останали участници в икономическия живот, да съобразяват разходите в зависимост от приходите си. Той като цяло се спазваше през последните години до настъпването на настоящата криза.

Според Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2021-2023 г., която представлява мотивите към бюджет 2021, от текущата година до края на периода, обхванат в прогнозата, неизменно ще бъдат налице дефицити. Тоест разходите ще превишават приходите и това ще допринесе за съществено повишаване на размера на държавния дълг в края на периода. Резултатът от това рано или късно ще бъде повишаване на данъчното облагане, за да се посрещнат увеличените разходи за обслужване на дълга. Основният проблем произтича от факта, че през посочения период не се предвижда подобряване на условията за бизнес и насърчаване на инвестиционната активност. Така потенциалът за растеж на икономиката няма да се повиши и затова ще е необходимо предприемането на посочената мярка за покриване на задълженията.

Анализът на макрорамката показва, че бюджетът се основава на оптимистична прогноза за развитието на икономиката през 2020 и 2021 г. Докато през текущата година правителството очаква относително малък спад на реалния брутен вътрешен продукт (-3%), възстановяването през 2021 г. е заложено от второто тримесечие нататък, което вероятно се базира на допускането, че до тогава ще бъде открита ефективна ваксина срещу вируса.

Ограничителните мерки върху икономиките в Европейския съюз, включително и в България, които вече започнаха да се прилагат и не е ясно кога ще бъдат отменени, фактически не са отчетени. В резултат от това е възможно надценяване на приходите (особено данъчните) и през настоящата, и през следващата година. Всъщност правителството е разработило по-негативен сценарий, който е представен в Есенната макроикономическа прогноза 2020 г., но за него липсват разчети в държавния бюджет.

През 2020 г. правителството очаква минимален спад на приходите в консолидираната фискална програма (КФП) с 0,7% на годишна база. Същевременно данъчните приходи се очаква да нараснат с 0,1%. Източник на спада всъщност са неданъчните приходи, които се очаква да се понижат с 13,5% на годишна основа.

През 2021 г. общите приходи в бюджета се очаква да достигнат 47,6 млрд. лв. при очаквано изпълнение 43,2 млрд. лв. в края на 2020 г. По този начин нарастването е с 10,2% в номинално изражение. Най-висок темп на растеж се очаква при помощите и даренията, следвани от неданъчните и данъчните приходи.

Данъчни приходи

Очакваният растеж на данъчно-осигурителните приходи е 6,2% спрямо 2020 г. или нарастване с над 2,15 млрд. лв. През 2020 г. настъпи съществена промяна в структурата им. Осигуровките (социални и здравни) вече са най-важният приходоизточник като изместват данъка върху добавената стойност. Това е резултат от нарастването на възнагражденията в бюджетния сектор и най-вече на учителите. Тази политика влияе и върху заплатите в частния сектор, което също допринася за повишаване на приходите от осигурителни вноски. Ефектът върху заетостта обаче е негативен. От друга страна при ДДС действа временно понижаване на ставката за някои стоки и услуги, което намалява приходите от този данък. Освен това свиването на външната търговия и по-конкретно на вноса влияе върху приходите.

Като продължение на политиката през последните няколко години при данъците и осигуровките липсват съществени промени. От една страна това може да се разглежда като добра новина. Всъщност това означава, че освен споменатата временна промяна на ДДС, правителството не желае да стимулира бизнеса по друг начин чрез намаляване на данъчно-осигурителната тежест. От друга страна то предвижда огромен дефицит в бюджета на държавното обществено осигуряване (около 6,2 млрд. лв.) заради силно увеличените разходи за пенсии.

Макрорамката показва, че правителството очаква негативно развитие от страна на инвестициите. Чрез предложените мерки то насърчава потреблението и вноса, но не инвестициите и износа. Мерките, насочени към подобряване на средата за бизнес, на практика липсват. Ако правителството се опасява да прави промени в данъчното облагане в период на криза, това е разбираемо. Обаче регулации, които водят до високи разходи за правене на бизнес, без да носят съществени ползи за обществото, трябва да бъдат отменени или променени по начин, който да ги направи действително полезни. Такъв приоритет е посочен за 2021 г., но не е подкрепен с конкретни предложения.

Например, отмяната на регулациите за Софтуерите за управление на продажбите в търговски обекти е посочена, но изглежда няма да бъде приета. Влизането в сила на тази регулация беше отлагано няколко пъти след 2018 г. заради съпротивата от страна на бизнеса. Мотивите бяха, че така възникват твърде високи разходи за съобразяване. Проблемът е, че част от бизнесите вече инвестираха. Отмяната прави излишни тези разходи и генерира загуби точно за спазващите изискванията. Така държавата създаде конфликт, когото самата тя трябва да реши, но това се отлага. По този начин една от малкото конкретни мерки в проекта вероятно няма да се изпълни.

Неданъчни приходи

Очакваното нарастване на неданъчните приходи през 2021 г. спрямо предходната е с над 1 млрд. лв., като основен дял от тях е от концесиите.

Концесии

Най-дискутираната концесия напоследък е тази на Летище София. След неколкократно отлагане през 2020 г. най-после договорът беше сключен. Изненадващо е обаче, че плащането няма да се извърши през тази година, а през следващата. Според условията от страна на държавата концесионното възнаграждение се дължи при подписване и се отнася за целия срок на договора. Сумата, която трябва да се изплати, е 660 млн. лв. По този начин настоящото правителство фактически взема заем, защото обичайната практика при подобни договори е освен първоначалното плащане (значително по-малко по размер) всяка година да се заплаща концесионно възнаграждение в зависимост от резултатите - например определен процент от приходите или печалбата от съответния обект.

Ако получи плащането през 2021 г., правителството ще използва средствата веднага и следващите правителства няма да получават концесионни плащания, но ще трябва да контролират дали останалите условия се спазват. Така на практика настоящото правителство лишава данъкоплатците в бъдеще от един източник на приходи, което е равносилно на обслужването на заем, без той да се отчита в официалната статистика.

Такси

Въвеждането на толсистемата е една от най-важните реформи, предприети от настоящото правителство. Тя обаче представлява пример за разминаване между очаквания и действителни резултати. Първоначалните разчети бяха за годишни приходи от около 1,2 млрд. лв. и изплащане на инвестицията в изграждане още през първата година на експлоатация. Използването на таксуване на километър обаче означава повишаване на разходите на транспортните фирми и предизвика съпротивата на бранша. В резултат от това обхватът на системата беше свит, а таксите на километър бяха значително понижени. Освен това стартът на системата съвпадна с ограниченията върху транспорта. В резултат от тези фактори приходите през 2020 г. са значително по-ниски от очакваните. През 2021 г. според проекта се очаква нарастване на приходите от такси с над 320 млн., като 120 млн. лв. от тях са от летищни такси.

Други неданъчни приходи

През 2021 г. се очаква понижаване на приходите на фонд “Сигурност на електроенергийната система” с 61,7 млн. лв. заради по-ниските приходи от продажба на емисии парникови газове (-100 млн. лв.), намаляване на приходите от вноски на производители и търговци на ел. енергия (-43,8 млн. лв.) и повишаване на приходите от цена “Задължения към обществото” (82,1 млн. лв.), която се заплаща за покриване на технологични разходи. Последният елемент изглежда се използва, за да покрие частично очакваните загуби за бюджета от предходните два елемента. Същевременно той се поема от бизнеса в страната и евентуална антикризисна мярка би била облекчаването на разходите за това.

Източници са също дивидентите от собственост върху предприятия, както и от наеми. При първия източник се спазват условията от предходната година, като към държавата се разпределя половината от печалбата. Дивиденти не разпределят болничните заведения заради борбата с коронавируса и водоснабдителните дружества заради проблемите с водоснабдяването на някои места. Общият размер на очакваните приходи от тези два източника е 68,8 млн. лв.

Помощи и дарения

Планира се съществено нарастване на помощите от чужбина. Причините за това са очаквани средства по фонда за възстановяване на ЕС от кризата и най-вече поради по-бързо усвояване на парите от изтичащия програмен период 2014-2020 г. За използване на средствата от възстановителния фонд са необходими проекти, които след това трябва да бъдат оценени и евентуално да получат финансиране. Въпреки очакванията такива вече да са налице изглежда, че ще се изчака да наближи крайният срок за представяне на плановете за възстановяване и устойчивост, който е 30 април 2021 г. Това означава, че през първата година не може да се очакват големи резултати по тази линия. От този източник се очаква нарастване на приходите през 2021 г. спрямо предходната с над 1,2 млрд. лв., което поставя цялостното изпълнение на приходите под риск.

Реализирането на по-неблагоприятен сценарий представлява съществен риск пред проекта. Стремежът за увеличаване на разходите означава, че то ще изисква намиране на допълнителни приходи. Това може да се окаже нерешима задача, освен чрез допълнително задлъжняване, и да постави началото на дългова спирала. Важно в случая е, че това означава по-скъпо и все по-трудно финансиране не само за държавата, но и за частния сектор. Това би се отразило негативно и върху ликвидността, и върху инвестициите и би утежнило ефектите от кризата.

Коментари

Задължително поле