Американският преносим противотанков ракетен комплекс (ПТРК) "Джавелин" се прояви в редица от последните военни конфликти като много ефективно оръжие. Произвеждан в значителни партиди (според някои източници само ракетите са над 40 000 единици), той е на въоръжение в армиите на редица страни по света. ПТРК, въпреки значителната си възраст (над четвърт век), все още е заплаха за съвременните бронирани превозни средства и не само. За него си мечтаят много армии по света, особено тези от Източна Европа, които демонстративно или сериозно се страхуват от нахлуване от Изток на ордите на „механизирания Чингис хан“. ПТРК "Джавелин" (от англ. Javelin - "копие, стрела"; е с оръжейен индекс - FGM-148) е предназначен за унищожаване на бронирани превозни средства и на нисколетящи нискоскоростни цели (хеликоптери, дронове, и кацащи витлови самолети и др.), както и за унищожаване на различни полеви укрепления и на други обекти. Сред експертната общност има две мнения за ефективността на оръжията: те могат да унищожат всеки съвременен танк на принципа „изстреляй и забрави“; а целите, по които стрелят, обикновено струват по-малко от ракетите, изразходвани за тях. 

На първо място, това е устройство с малки тегло и размери, които позволяват дори на един боец да го носи и да го използва. Възможността за стрелба от затворени пространства поради отсъствието на значително свръхналягане и на голяма струя пламък по време на изстрела, както и на слабата видимост на следата на ракетата от мястото на нейното изстрелване. Наличието на инфрачервена насочваща глава (ИНГ) позволява на екипа незабавно да промени местоположението си след изстрелването на ракетата от контейнера за изстрелване. И накрая, най-важното е възможността за поразяване на цел както отстрани на горната полусфера, така и от фронтална или флангова посока с малък минимален обхват на стрелба (150 м в режим на атака отгоре и на 65 м в режим на пряка атака). Важно е че комплексът позволява ефективна стрелба от горните етажи и покривите на сградите по други сгради.

Общи характеристики на устройството

Комплексът има модулна структура, която позволява на системата да бъде подобрена, за да отговори на променящите се заплахи чрез софтуерни и хардуерни актуализации. Основата на комплекса е многократно използваемото командно-изстрелващо звено (КИЗ), което представлява малко над една трета от общата маса. Включеният в него дневен мерник работи като телескоп, и осигурява на оператора изображение във видимия спектър с четирикратно увеличение. Може да се използва и при изключено захранване само за целите на наблюдение. От 2013 г. дневният оптичен канал във версията CLU е заменен с 5-мегапикселова камера. Прицелът за нощно виждане е основният визьор. Това е инфрачервена (ИС) система, която може да се използва както през деня, така и през нощта, което позволява на оператора да наблюдава при условия на ограничена видимост, включително при пълна тъмнина, дим, мъгла, лошо време и смущения от ИС. В този случай показването на изображението във визьора се извършва с помощта на термовизьора KПБ. Матрицата на термовизьора е с оптико-механично сканиране и има 240 x 2 чувствителни елемента, което осигурява резолюция на изображението 240 x 480. ИС има 3 режима на работа, които се включват при насочване към цел, и осигурява 12 кратно или 4 кратно увеличение със зелена подсветка. Четвъртият режим на работа е инфрачервен, с 9 кратно увеличение, се осигурява от самонасочващата се глава (СНГ) на ракетата с матричен приемник на инфрачервеното лъчение на фокалната равнина. Монокулярът на прицела позволява на оператора да види КПБ дисплея. Чрез монокуляра операторът вижда дневното зрително поле, широките и тесните нощни зрителни полета, зрителното поле на насочващата глава и индикаторите за състоянието на системата. Ракетата е разположена в контейнер за транспортиране и изстрелване, и той всъщност се състои от херметичен цилиндричен транспортен и стартов контейнер, блок за захранване и охлаждане, както и самата ракета. Ракетата има 10-годишен срок на годност. Единственото изискване за поддръжката е проверката за наличност. Има информация за разработването на нова бойна глава за ракетата с поле на фрагментация, увеличено 2 пъти поради облицовката на кумулативната фуния с молибден, както и промени в дизайна и материала на корпуса.

Силните страни на ПТРК

На първо място, това е приличния ефективен обхват на стрелба - 2000 м, относително малката зона на полета на неуправляемите ракети (от 65 до 150 м) и висока вероятност за поразяването на целта - над 95% (при отсъствие на смущения). Наистина има доказателства, че една от съвременните модификации на ПТРК ма обхват на стрелба от 4500 m, което е еквивалентно на характеристиките на известния ATGM Tou.

Операторът на Javelin е в състояние да изстреля до три ракети в рамките на 2 минути, тъй като повторното изстрелване е възможно веднага след излитането на ракетата. Тандемната кумулативна бойна глава надеждно поразява всеки брониран автомобил, известен днес. Според някои сведения бронепробиваемостта на 127-мм тандемна кумулативна бойна глава е валцувана хомогенна броня от 600 до 800 мм. Наличието на съвременна високопроизводителна инфрачервена търсачка от матричен тип драстично повишава точността на стрелба и вероятността за поразяване на цел както от горното полусфера, така и в режим на пряка атака по нейните предни или странични (задни) проекции. Важно е прицелът за нощно виждане (ПНВ) да не влошава много образа на целта, а противодействието, използвано от противника, се компенсира от филтъра на ПНВ. Вярно е, че филтърът значително влошава видимостта, така че непосредствено преди старта трябва да бъде изключен. „Джавелин“ е преносима система, която не е необходимо да се монтира на станок или на шаси на превозно средство и позволява стрелба от седнало, коленичило и легнало положение. Изстрелването на ракетата е „меко“ (т.е. главният двигател се включва на безопасно разстояние от стрелеца), което прави възможно стрелбата от вътрешността на помещението. Тя е трудна за откриване поради ниската видимост на стартовия двигател, а пасивната инфрачервена система за насочване, използвана за улавяне на целта, не демаскира стрелеца. Системата „изстреляй и забрави“ позволява на екипа да се прикрие веднага след изстрелването на ракетата.

Слабите страни на ПТРК

На първо място, операторът трябва да имат условията за директна видимост на целта. Командният и стартовият блок на по-голямата част от серийните образци не позволява идентифицирането на целите на разстояние повече от 2000 метра. Важно е времето за охлаждане на устройствата за нощно виждане да е от 2,5 до 3,5 минути, а времето за охлаждане на търсачката за ракета е около 10 секунди, което може да усложни проблема с отблъскването на внезапна атака на противника и поразяването на въздушни цели. Освен това продължителността на захранването и охлаждането след активиране е само около 4 минути, което очевидно не е достатъчно, и всъщност операторът има само 4 минути (максимум) за изстрел.

При битки в условия на ограничена видимост - естествени (дъжд, сняг, киша, мъгла, дим, нощ и др.) или изкуствени (дим, прах, аерозоли, използвани от противника) - дневният прицел може да бъде практически безполезен. Ракетите и ПНВ използват естественото инфрачервено излъчване на целите. В резултат на това нито „Джавелин“, нито инфрачервеното насочване на неговите ракети в сутрешна зора, в мъгла и при здрач, когато температурните индикатори на целта и околната среда са много близки, те не могат да различат целта, която се слива с терена. Това значително намалява производителността на ПТРК, докато фоновата или целевата температура не се промени достатъчно, за да направи възможно откриването на целта. Особено трябва да се отбележи, че в някои случаи слънцето може да загрее обектите около целта до температура, достатъчно близка до температурата на целта, чийто образ се слива с тях. Освен това причинените от човека смущения, които излъчват голямо количество инфрачервена енергия (например, горящи превозни средства), могат значително да усложнят откриването и унищожаването на целта. Траекторията на полета на ракетата ограничава използването на комплекса в гористи, планински и градски райони. И накрая, трябва да се има предвид, че през плътна димна завеса огънят е ефективен само срещу „отопляеми“ превозни средства и бронирани превозни средства. В условия на гъста мъгла ефективността на използването на ПТРК също е проблематично. В допълнение, с използването на „стелт технологии“ в инфрачервения диапазон при създаването на модерни оръжия и военна техника (топлоизолация на корпуса, интензивно смесване на струята на изгорелите газове със студения въздух, инфрачервени капани и др.) може да намали вероятността за прихващането на целта може да намали ефективността до 30%, а обхват на прихващане до 2,7 пъти. Между другото, масата на ПРТК (над 22 кг) затруднява маневрирането на земята и пренасянето на комплекса на дълги разстояния. Значителен недостатък на ПРТК е високата му цена. Така през 2017 г. цената на един комплекс с шест ракети за въоръжените сили на САЩ беше $600 000 (към 2015 г. бяха закупени 7100 пускови установки), а цената на експортната версия достига до $1,4 млн. Независимо от това, тайванската армия разполага с около четиристотин пускови установки (ПУ), Китай има 360 от тях, Йордания има 162 единици, а армиите на Норвегия и Естония имат по 100 ПУ, а Грузия има 72. Доставени са значителен брой комплекси в Украйна и вероятно в Афганистан.

Характеристики на бойната употреба

Търсенето на цел се извършва с помощта на дневен или нощен мерник, след като бъде открит, стрелецът преминава към изглед от самонасочващата се глава (СНГ) на ракетата, тя улавя целта и се изстрелва. Режимът на целевата атака отгоре (фиг.4) е режим по подразбиране, когато търсенето е активирана и се използва за унищожаване на танкове, тъй като горната им полусфера е най-уязвимо, както и покривите на укрепленията и на различните сгради и др.

Атакуването на целта отгоре лишава техниката на противника от възможността да се скрие зад челното прикритие или в окопа. Минималният обхват на стрелба е 150 м. Точният профил на траекторията на полета на ракетата зависи от обхвата до целта и се определя автоматично от бордовия софтуер на ракетата. При стрелба по цел, намираща се на разстояние на 2000 м, ракетата достига височина от около 160 метра над бойното поле. Ако целта е под защитен навес, тогава стрелбата в режим на атака отгоре ще взриви ракетата върху навеса, а не върху целта. Режимът на пряката атака (фиг.5) може да бъде избран само след като СНГ се охлади и преди целта да бъде прихваната. За да се промени режима на атаката, операторът трябва само да превключи превключвателя, разположен на дясната дръжка (в позиция далеч от себе си). В режим на пряка атака ракетата следва по-плоска траектория към целта. Ракетата удря и се взривява в челните и страничните проекции на целта или отзад. Най-късият обхват на стрелба е 65 метра. Точният профил на траекторията на полета на ракетата зависи от обхвата до целта и се определя автоматично от бордовия софтуер на ракетата.

При стрелба по цел, намираща се на разстояние до 2000 м, ракетата достига височина от около 60 метра над бойното поле. Тази траектория позволява на ракетата да достигне целта дори ако е под защитен навес. Трябва да знаете, че за стрелба по хеликоптери ПТРК се използва в режим на пряка атака. Въртенето на роторите на хеликоптера може да повлияе неблагоприятно на търсачката на ракетата в режим на атака отгоре и да доведе до непредсказуемия й полет и загубата на целта. Интересното е, че в последните конфликти СНГ на комплекса често и ефективно се използваше като автономно устройство за наблюдение на бойното поле, избор на цели и точно целево обозначение. Важно е да се знае, че основната опасна зона за персонала от пламъка на дюзата по време на изстрелването е сектора от 60 °, чийто връх е в задния край на ракетната установка. Радиусът на основната опасна зона е около 25 м. Хората в тази зона могат да бъдат сериозно ранени или дори убити. Част от основната опасна зона се простира и пред пусковата установка, тя е от 1 до 5 метра вляво и вдясно от центъра на пусковата установка.

Пример за бойна употреба

Дебютът на ПТРК се състоя по време на кампанията в Ирак през 2003 г., когато американците разположиха няколко десетки командоси, за да помогнат на кюрдите. При прохода Дебек съюзниците атакуваха иракска механизирана рота. От четирите пускови установки са изстреляни 19 ракети, от които само две са пропуснали целта. Общо са унищожени два танка Т-55, осем бронетранспортьора МТ-ЛБ и няколко камиона.

Обстрелът е извършен от разстояние 2 км, въпреки че се твърди, че една от целите е била поразена на разстояние 4,2 км. Впоследствие списъкът на жертвите на ПРТК беше попълнен със съветски танкове Т-72, китайски танкове тип 69 и други превозни средства. Въпреки това, основните цели на „Джавелин“ в тези конфликти бяха картечните екипи, пускови установки на ПУ НУРС, безоткатните оръдия, превозните средства, пикапите с картечници, с които различните групи бойци, а понякога и снайперските групи, обичаха да карат през пустините.

"Джавелин" и руските танкове

Трябва да се отбележи, че предната броня на корпуса и кулите на нашите модернизирани танкове Т-72 и Т-80 трябва да издържат на удара на ракета изстреляна от ПТРК. От страна на горната полусфера на тези машини по всяка вероятност те са практически беззащитни. С Т-90 всичко е малко по-интересно.

Фронталната проекция е добре защитена. Отгоре той е само частично защитен, освен това поставените отпред инфрачервените прожектори на системата „Щор-1“, е очевидно, че те са в състояние да „ослепят“ ракетата. Вярно е, че защитата работи само в пространството на един конус от 40 ° хоризонтално и 4 ° вертикално пред танка. „Щор-1“ може да създаде и димна завеса, която не прави танка невидим за ПТРК, но значително намалява разстоянието за насочване, но остава във въздуха само около 10 секунди. В допълнение, димната граната 3Д17 допълнително създава инфрачервени смущения поради изгарянето на специални „таблетки“ на земята, които нагряват въздуха около танка. Тъй като полетът на ракета от максимално разстояние продължава около 15 секунди. и се извършва на значителна височина, екипажите имат шанс да открият изстрелването визуално и да използват „Щор-1“. Трябва да се има предвид, че използваният в новите модификации на ПТРК лазерни далекомери може да доведе до настройка на завесата в автоматичен режим от сензорите за лазерно облъчване

Танкът T-90AM е по-добре защитен. Може да бъде оборудван с подсистема за аерозолно противодействие на комплекса за активна защита (КАЗ) „Авганит“, способна да постави доста ефективна многоспектрална аерозолна завеса както пред танка, така и над него. Завесата се състои от пясък и алуминиеви стърготини, скрива танка изцяло и "плува" във въздуха за 5-7 минути (благодарение на метализирани алумосиликатни микросфери). Вярно е, че рискът от сляп удар остава, но е изключително малък - 1,6% - поради това, че завесата покрива площ от 2000 м2 и площта на самия танка е 30 м2. В същото време въпросът за навременното й използване е остър, и за това са необходими радарни и ултравиолетови сензори. По принцип инсталирането на тази подсистема е не само възможно, но и необходимо на всички бойни танкове.

Съществуващият комплекс за активна защита (КАЗ) "Арена", която е в състояние да свали ракетата още докато захожда, но действа само в хоризонтална равнина, а танкът не защитен отгоре. В същото време, според разработчиците и видеозаписите, системата КАЗ „Aрena-M“, която се планира да бъде инсталирана на всички танкове, е в състояние да неутрализира заплахата за горната полусфера, тъй като в повечето случаи ПТРК я атакува при ъгъл от 45 градуса от нормата. Тоест, контра боеприпасът се издига на достатъчна височина, за да може да порази влизащия отгоре боеприпас. Това се улеснява от разположението на сензорите, излъчвателите и микровълновите радари, а осколъчните боеприпаси ще си свършат работата. При това той удря отгоре надолу. Проблемът със защитата на горната полусфера на бронираните превозни средства става все по-належаща, тъй като сега тя се поразява от управлявани артилерийски снаряди с мини, и управлявани ракети с регулируеми ударни бомби от дронове, и баражни боеприпаси, и дистанционни противотанкови мини, и дори примитивни кумулативно-осколочни бойни елементи от различни видове, които са масово използвани в касетъчните боеприпаси. Очевидно активната защита на бронираните обекти трябва да се простира до горната полусфера, а също така и да бъде по-ефективна.

Перспективният танк Т-14 ще бъде оборудван с КАЗ „Афганит“, която се състои от подсистеми за откриване на влизащите боеприпаси и управление на защитните средства; подсистемите за електронна война (за нарушаване на контрола и насочването на боеприпасите) и подсистемите за аерозолното противодействие (не позволява на СНГ да прихване целта, като използва инфрачервени и радио капани), подсистемите за унищожаване на боеприпасите (датчици и пускови установки на контра боеприпасите, картечница, способна автоматично да поразява входящите ракети). В същото време този танк има важно допълнително предимство защото той самият е много по-малко забележим в инфрачервения диапазон от другите руски машини. Според някои доклади, поради дизайнерски решения, вероятността за прихващането на Т-14 с инфрачервената търсачка намалява от 80% на 30%. Благодарение на това увереното насочване на „Джавелин“, според тях, е възможно само от разстояние не повече от 1 км, а КАЗ „Афганит“ трябва да сработи.

Разбира се, нашите майстори от военно-промишления комплекс ще решат проблема със защитата на горната полусфера на основната маса от танкове поне чрез инсталиране на допълнителни контейнери за динамична защита „Реликт“ с модерни модули 4С23 и две бронирани плочи за ракетите. Това е само въпрос на време. Въпреки че новите модификации на T-72Б3M изглеждат повече или по-малко нормални с това. Освен това армейските майстори от танковите войски в продължение на много години работят усилено върху разгъваемите екрани за защита на горната полусфера (фиг.8), чиято цел е да премести фокуса на кумулацията на боеприпасите далеч от бронята, което намалява бронепробиваемостта с порядъци. Освен това те са заварени от обикновен метал, без да се нарушава целостта на самата конструкция, като те са сигурни, че ще предпазят превозните средства от ударните дронове с регулируеми бомби и управляеми ракети или от противотанкови системи, които се изстрелват отгоре под ъгъл от 45 градуса или от кумулативни осколочни суббоеприпаси.

В заключение бих искал да отбележа, че масовото използване на такива Противотанкови системи (ПТС) срещу незащитените бронирани машини поставя под съмнение самата възможност за ефективни високоманеврени действия на танковете и мотопехотата и ще изисква значително увеличаване на разхода на сили и средства за предварително огнево поражение на противника. В това отношение ПРТК „Джавелин“ представляват особена заплаха. Създаването на надеждни средства за защита на горната полусфера на всички бронирани обекти ще изисква много усилия, пари и време. Ето защо в общооръжейните части за дълго време ще е необходимо да се създадат специални разузнавателни и огневи групи за борба с ПРТК. По-целесъобразно е да се извършва разузнаване на огневите им позиции на разстояние от 1 до 2 километра с помощта на дронове. На разстояние до един километър можете да се използват устройствата за откриване на оптиката на снайперистите (мощната оптоелектронна система на „Джавелин“ е със сериозна демаскираща функция).

Според някои доклади системата „Антиснайпер“ е в състояние да открива оптиката на ПТРК на разстояние до 3000 м. В същото време сложният филтър защитава само нощния мерник. Поради това, че разчета на този комплекс е открито разположената работна сила, а средствата за нейното унищожаване могат да бъдат разнообразни. За да направите това, можете да използвате ударни дронове и баражни боеприпаси, снайперски пушки (за предпочитане с голям калибър), автоматични гранатомети, 82-мм минохвъргачки (особено ако са автоматични), огнехвъргачки и в някои случаи дори ПТУР. Някои от придружаващите танкове като БМПТ, БМП и БТР също могат да бъдат оборудвани с вражеска оптична разузнавателна техника насочена за поразяването на ПТРК.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)