На 20 януари 2020 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 20.01.2020

Властелинът на екрана 100 г. от рождението на гения на киното Федерико Фелини

Предотвратиха опит за бягство от затвор край Амстердам

Филтрите за комини дават чист въздух на София Ефективността им е 80% и се усеща веднага. 100 устройства са спестили 1.5 тона вредни емисии за по-малко от година, предстои монтажът на общо 2000

Водата за Перник – без риск за София Вместо да източват язовира, ще захранват града

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 20 януари 2020

Емил Димитров: Да се прекара водата от „Мало Бучино“ до Перник е едно изключително голямо начинание

За демократите обвиненията срещу Тръмп са неоспорими Президентът играе голф във Флорида

Купуваме летни ваканции у нас с 40 на сто намаление

АТАКА с 5 въпроса към БСП за вота на недоверие

Тенис под дима от пожарите

Повече пари за реклама на наше вино в Китай Увеличават помощта само за бутилки със защитено наименование или произход

Путин се похвали с напредък по Либия Конференция в Берлин събра над 10 световни лидери

Светлинно шоу и реч на Джонсън в чест на Брекзит На 31 януари ще бъде пусната и специална монета

Проф. д. ик. н. Нина Дюлгерова – историк и специалист по геополитика, пред „Труд“: България си върна позициите на непреодолим фактор в енергийните проекти

Няма да има световна война от Близкия Изток, печеливши са и двете страни, защото си решиха вътрешно-политически проблеми

В един ден България договори доставки на американски втечнен газ и на руско гориво чрез Турски и Балкански поток. Какво означава това за страната ни и ставаме ли незаобиколим фактор в транзитирането на газ за Балканите и Европа. Как се променят и кой диктува цените на синьото гориво. Какво стана в Близкия Изток и има ли победител там. По тези въпроси разговаряме с проф. Нина Дюлгерова.

– Българският премиер в сряда сутринта договори доставка на американски втечнен газ, а следобед с Путин и Ердоган договори доставка на руски газ по „Турски поток“. Как разчитате подобни стъпки, какво означава това за България, проф. Дюлгерова?
– Оказа се, че България е в центъра на вниманието на Великите сили и умелото лавиране между големите е задължително. Ние наистина сме стратегическа държава, в която са концентрирани интересите на всички велики сили. И тъй като живеем в енергийния XXI век, естествено беше с американците да се договорим за втечнен газ, който погрешно го определят като американски, и с Русия да се договаряме за руски газ. Това означава, че България отново се връща – надявам се устойчиво, на енергийната карта на Европа.

– В Истанбул Борисов се срещна с лидерите на двете суперсили в Черноморския регион – Русия и Турция. Как оценявате този факт?
– Срещата, на която участва и нашият премиер, може да се оцени като равностойно присъствие на България с големите играчи в геоенергийното Черноморско пространство. А това означава, че без България не може да се осъществи днес и утре нито една диверсификация в района.

– Смятате ли, че този път България си изигра правилно картите, защото още ни горчи от случилото се с Южен поток?
– Днес ситуацията е коренно различна от времето, когато беше спрян Южен поток. Присъствието на България в газовата диверсификация е факт, който има своите конкретни причини. Първо, ние, а не Гърция се превърнахме в продължението на Турски поток. Дали Атина сгреши или София си изигра картите – това е въпрос на интерпретация. Но е факт, че днес коментираме Балкански поток през българска територия в посока Европа. Второ, България независимо от многото предизвикателства и препятствия, доказа, че се справя много добре с продължаване на трасето от Турция през България. Освен това присъствието на българския премиер на срещата в Истанбул доказа, че ние добре си изпълняваме поетите обещания. А това означава, че можем да бъдем приемани като предсказуем партньор, че се повишават и нашите акции в политическата и в икономическата сфера.

– Руско-турският съюз срещу американската коалиция на втечнения газ – започва ли такава битка за Южна Европа?
– Политическите предизвикателства имат своите икономически измерения. Това, че станахме акционери в терминала Александруполис с 20%, го приемам като добра идея. Тя показва нашата лоялност към САЩ, които присъстват осезателно както с икономическите, но най-вече във военната област в Европа. Приемам го като добро намерение за реализация в бъдеще. Факт е, че откриването на Турски поток в Истанбул е реалност. И ако се изпълни казаното от премиера през май да приключим с продължението на потока през България, означава, че ще сме си свършили работата. Случилото се в Истанбул дава да се разбере, че ние си гарантирахме като държава и общество стабилност в черноморския регион. Политиката на българското правителство в енергийната сфера в посока терминал Александруполис и в посока Турски поток е гаранция за нашето устойчиво присъствие като политическа единица и фактор в Югоизточна Европа.

– Може ли Гърция да се окаже с ключова роля за разбиване на руския монопол в региона?
– Според мен втечненият газ има много висока политическа стойност. Не съм съгласна да се използва термина американски втечнен газ, защото втечненият газ като процес, транзит и реализация няма националност. Това е световна борса, на която се купува втечнен газ, и танкерите, които го пренасят, нямат своята националност, защото се търгува на борсата. А операцията е свързана с това кой ще даде повече за количеството, което е необходимо. Затова смятам, че е пресилено да се използва термин американски втечнен газ. Няма такъв газ!

– И какво се цели с този термин, както се изразявате?
– Терминът се използва, за да се докаже, че Америка има последователна успешна политика на елиминиране на Русия от европейския енергиен пазар. Но това е просто пожелание. Второ, когато се коментира, че втечненият газ е по-евтин от конвенционалния/ тръбопроводния, също е процес на конюнктура. Трето, втечненият газ не е запазена марка на САЩ. Втечнен газ произвежда и продава Русия, произвеждат го Китай, Индия и всякакви други държави, които са решили, че той може да доведе до бързи и успешни печалби. Но той има и висока степен на опасност. Дотолкова, доколкото пренасянето му чрез танкери и включването му чрез терминали от морски на сухопътен транзит е свързан със спазването на редица условия, които трябва да гарантират безопасността на преноса. Когато в политически план се прави конфронтация на втечнения и конвенционалния газ, това е повече политическа реторика и преследване на политически цели, които са свързани с елиминирането на руското енергийно присъствие в Европа.

– По гръцкия тръбопровод се очаква да минават 3 милиарда кубически метра газ, а по другия – 15 милиарда. Вече бе изчислено, че 1/6 от нашия газ няма да бъде руски, а втечнен. Изглежда, всички ще са доволни от това?
– Когато коментираме какви са количествените изменения на транзита на газ, се връщам на най-важния факт, който дава възможност да говорим за реални процеси, а не за хипотетични. Вярно е, че преди няколко месеца се откри официално междусистемната връзка между Гърция и България. Но това е в бъдеще време. Турски поток го има – да не забравяме, че първата тръба е за турския енергиен пазар, а втората е продължение през българска територия – за нея политиците говорят, че има конкретни резултати. И ако наистина в края на месец май се финализира връзката между сръбската и турската страна – Балканския поток, това ще бъде руски газ, но реален руски газ, който ще се транзитира за Европа. Когато обаче коментираме 3-те милиарда кубически метра газ от все още непостроения Трансадриатически газопровод, също така и втечнения газ от все още недовършения терминал Александруполис – всичко това е във висока степен на хипотеза по отношение на времевите изпълнения на тези проекти. Ето каква висока степен на пожелателни размери има! Емоционално можем да коментираме колко добре щяло да бъде – Гърция независима от Русия. Втечненият газ не е панацея за решаване на въпроса.

– Но втечненият газ е по-скъп, нали?
– Точно така. В момента се спекулира с високата или ниска цена на газа. Цените, както на втечнения, така и на конвенционалния газ, са с висока степен на политическо формиране. Когато се заговори за енергийната борса в България, всички забелязахме, че три дни след откриването u, цените се увеличиха шоково с 300%, което означава, че картелно можеш да си решаваш какви ще са те. Почнаха да търгуват и цените хвръкнаха нагоре – и то съзнателно контролирани чрез картелното разпределение.

– Значи цената на втечнения газ както и цената на конвенционалния, е въпрос на преговори и политическа воля?
– Разбира се, и неслучайно терминът, който използвам, е геоенергетика. Политическите решения са в много по-висока степен по отношение на финанси, даже и на реализация на диверсификационни проекти. Защото те са еманация на задкулисната битка за надмощия. И затова ние в момента – и експерти, и политици, и медии, коментираме кое е скъпо и кое е по-евтино. Но всъщност коментираме хипотези и политически цели – стратегическите желания, отколкото икономическите реалности. Днес имаме нещо реално – това е устойчивият транзит на руски газ. Да не забравяме, че на 31 декември бе подновен договорът с Украйна до 2024 г. и тя ще захранва реално Европа. Гърция щяла да е независима – но как, като ще продължава да получава руския газ от Украйна? Така че ние имаме реалности, а хипотезите могат да се коментират до безкрайност.

– Случайно или не, но двете събития – завъртането на кранчето на Турски поток в Истанбул, и 20-те процента, с които станахме акционери в американския проект, се случиха в един ден. Как разчитате този пасианс?
– Американците дойдоха тук, за да ни накарат да платим и да бъдем с 20% сред акционерите в Александруполис. С милиардите, което платихме за самолетите и това, което сега ще платим за Александруполис, фактически си гарантираме сигурността. Няма безплатни обеди и вечери. Плащайки несъществуващите самолети и още непостроения терминал в Александруполис – плащаме го на американците, ние си гарантираме сигурността като държава.

– Как да обобщим казаното по тази тема досега с вас, проф. Дюлгерова?
– Може да кажем, че участието на България в откриването на Турски поток е една победа за България. Но и не само това. Присъствието на български премиер на тази висока среща говори, че България си върна позициите на непреодолим фактор в енергийните конвенционални проекти. Русия и Турция признават и дават правото на България да бъде това, което е в момента – непреодолим фактор. Американският втечнен газ засега е химера, а руският – реалност. Той е политическа фразеология, който няма своите политически реалности в момента. Да не зачеркваме и другата тема, че Турция трудно ще разреши тръбопровод, който да бъде между Израел-Кипър и Гърция.

– Откриването на Турски поток стана в една много напрегната обстановка в Близкия Изток, място, което сега е едва ли не огнената топка на света. Като специалист по геополитика, кажете какво се случи там, има ли победител?
– 2020 година е много важна за Доналд Тръмп и Републиканската партия в САЩ и президентските избори там смятам, че на всяка цена е добре да бъдат спечелени от сегашния държавен глава. Неуспешният опит за превземане на американското посолство в Ирак и убийството на иранския генерал Касем Сулеймани е печеливш ход както за САЩ, така и за Иран. От една страна Тръмп си укрепи своето място в предстоящите президентски избори. В Иран пък убийството на втория по значимост човек даде възможност за консолидация на обществото и укрепване властта на управляващия елит там. И САЩ, и Иран имат своите проблеми в тяхното многообразие и всичко, което се случва в Близкия Изток, е добър начин да се укрепи властта на управляващите. Едните в сегашния момент, другите в перспектива.

– Какво може да се очаква там?
– Нищо особено. Просто всяка една от двете държави показа, че има позиция, че успешно отстоява своите интереси. И от една страна запазва нестабилността в района, но същевременно създава условия за контролиран процес в регионална ескалация. Това означава, че няма да има световна война. На практика печеливша е и едната, и другата страна, защото си решиха вътрешно-политически проблеми.

– На път за Турция съвсем изненадващо руският президент Путин кацна в Дамаск и се видя с президента на Сирия – Башар ал Асад. Обикновените хора веднага откроиха запалването на рождественски свещи от двамата в сирийски християнски храм. Вие как тълкувате такъв жест?
– Русия и Путин за пореден път показаха, че в Близкия Изток имат много устойчиво присъствие. Важното за Русия в този регион е, че тя може и си общува добре с всички воюващи държави в Близкия Изток. Това u дава възможност да се превърне в най-важния фактор там. Това, за което мечтае всяка Велика сила – да бъде посредникът, медиаторът и балансьорът на процесите. Русия това го постигна. Балансираното поведение на Путин прави веднага впечатление – то се откроява.

– Защо?
– Защото ако другите изглеждат нервни, той запазва едно удивително спокойствие. Той поставя баланса. Самият факт че преди да отиде в Истанбул, посети Дамаск и при посещението си бе в джамия и в християнски храм, доказа, че трябва да търси баланса и диалога. Същото се случи и в Истанбул – видя се толерантност и диалог, без които крехкият мир в региона не може да съществува. Путин защитава Иран, има прекрасен диалог с Израел, за Саудитска Арабия да не говорим. В цялата тази ситуация се видя, че Русия се е превърнала не само в непреодолим фактор, но и в тази Велика сила, която е гаранция за мира в региона.

Нашият гост
Нина Дюлгерова е професор по международни отношения, доктор на икономическите науки (енергийна сигурност), доктор по нова и най-нова обща история. Специализирала е в Русия, Италия, Полша, САЩ, Холандия, Азербайджан. Преподава теория и история на международните отношения във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”и в Югозападния университет “Неофит Рилски”. Автор на няколко книги и десетки статии.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.