Проф. д. ик. н. Нина Дюлгерова - историк и специалист по геополитика, пред „Труд“: България си върна позициите на непреодолим фактор в енергийните проекти

Няма да има световна война от Близкия Изток, печеливши са и двете страни, защото си решиха вътрешно-политически проблеми

В един ден България договори доставки на американски втечнен газ и на руско гориво чрез Турски и Балкански поток. Какво означава това за страната ни и ставаме ли незаобиколим фактор в транзитирането на газ за Балканите и Европа. Как се променят и кой диктува цените на синьото гориво. Какво стана в Близкия Изток и има ли победител там. По тези въпроси разговаряме с проф. Нина Дюлгерова.

- Българският премиер в сряда сутринта договори доставка на американски втечнен газ, а следобед с Путин и Ердоган договори доставка на руски газ по „Турски поток“. Как разчитате подобни стъпки, какво означава това за България, проф. Дюлгерова?

- Оказа се, че България е в центъра на вниманието на Великите сили и умелото лавиране между големите е задължително. Ние наистина сме стратегическа държава, в която са концентрирани интересите на всички велики сили. И тъй като живеем в енергийния XXI век, естествено беше с американците да се договорим за втечнен газ, който погрешно го определят като американски, и с Русия да се договаряме за руски газ. Това означава, че България отново се връща - надявам се устойчиво, на енергийната карта на Европа.

- В Истанбул Борисов се срещна с лидерите на двете суперсили в Черноморския регион - Русия и Турция. Как оценявате този факт?

- Срещата, на която участва и нашият премиер, може да се оцени като равностойно присъствие на България с големите играчи в геоенергийното Черноморско пространство. А това означава, че без България не може да се осъществи днес и утре нито една диверсификация в района.

- Смятате ли, че този път България си изигра правилно картите, защото още ни горчи от случилото се с Южен поток?

- Днес ситуацията е коренно различна от времето, когато беше спрян Южен поток. Присъствието на България в газовата диверсификация е факт, който има своите конкретни причини. Първо, ние, а не Гърция се превърнахме в продължението на Турски поток. Дали Атина сгреши или София си изигра картите - това е въпрос на интерпретация. Но е факт, че днес коментираме Балкански поток през българска територия в посока Европа. Второ, България независимо от многото предизвикателства и препятствия, доказа, че се справя много добре с продължаване на трасето от Турция през България. Освен това присъствието на българския премиер на срещата в Истанбул доказа, че ние добре си изпълняваме поетите обещания. А това означава, че можем да бъдем приемани като предсказуем партньор, че се повишават и нашите акции в политическата и в икономическата сфера.

- Руско-турският съюз срещу американската коалиция на втечнения газ - започва ли такава битка за Южна Европа?

- Политическите предизвикателства имат своите икономически измерения. Това, че станахме акционери в терминала Александруполис с 20%, го приемам като добра идея. Тя показва нашата лоялност към САЩ, които присъстват осезателно както с икономическите, но най-вече във военната област в Европа. Приемам го като добро намерение за реализация в бъдеще. Факт е, че откриването на Турски поток в Истанбул е реалност. И ако се изпълни казаното от премиера през май да приключим с продължението на потока през България, означава, че ще сме си свършили работата. Случилото се в Истанбул дава да се разбере, че ние си гарантирахме като държава и общество стабилност в черноморския регион. Политиката на българското правителство в енергийната сфера в посока терминал Александруполис и в посока Турски поток е гаранция за нашето устойчиво присъствие като политическа единица и фактор в Югоизточна Европа.

- Може ли Гърция да се окаже с ключова роля за разбиване на руския монопол в региона?

- Според мен втечненият газ има много висока политическа стойност. Не съм съгласна да се използва термина американски втечнен газ, защото втечненият газ като процес, транзит и реализация няма националност. Това е световна борса, на която се купува втечнен газ, и танкерите, които го пренасят, нямат своята националност, защото се търгува на борсата. А операцията е свързана с това кой ще даде повече за количеството, което е необходимо. Затова смятам, че е пресилено да се използва термин американски втечнен газ. Няма такъв газ!

- И какво се цели с този термин, както се изразявате?

- Терминът се използва, за да се докаже, че Америка има последователна успешна политика на елиминиране на Русия от европейския енергиен пазар. Но това е просто пожелание. Второ, когато се коментира, че втечненият газ е по-евтин от конвенционалния/ тръбопроводния, също е процес на конюнктура. Трето, втечненият газ не е запазена марка на САЩ. Втечнен газ произвежда и продава Русия, произвеждат го Китай, Индия и всякакви други държави, които са решили, че той може да доведе до бързи и успешни печалби. Но той има и висока степен на опасност. Дотолкова, доколкото пренасянето му чрез танкери и включването му чрез терминали от морски на сухопътен транзит е свързан със спазването на редица условия, които трябва да гарантират безопасността на преноса. Когато в политически план се прави конфронтация на втечнения и конвенционалния газ, това е повече политическа реторика и преследване на политически цели, които са свързани с елиминирането на руското енергийно присъствие в Европа.

- По гръцкия тръбопровод се очаква да минават 3 милиарда кубически метра газ, а по другия - 15 милиарда. Вече бе изчислено, че 1/6 от нашия газ няма да бъде руски, а втечнен. Изглежда, всички ще са доволни от това?

- Когато коментираме какви са количествените изменения на транзита на газ, се връщам на най-важния факт, който дава възможност да говорим за реални процеси, а не за хипотетични. Вярно е, че преди няколко месеца се откри официално междусистемната връзка между Гърция и България. Но това е в бъдеще време. Турски поток го има - да не забравяме, че първата тръба е за турския енергиен пазар, а втората е продължение през българска територия - за нея политиците говорят, че има конкретни резултати. И ако наистина в края на месец май се финализира връзката между сръбската и турската страна - Балканския поток, това ще бъде руски газ, но реален руски газ, който ще се транзитира за Европа. Когато обаче коментираме 3-те милиарда кубически метра газ от все още непостроения Трансадриатически газопровод, също така и втечнения газ от все още недовършения терминал Александруполис - всичко това е във висока степен на хипотеза по отношение на времевите изпълнения на тези проекти. Ето каква висока степен на пожелателни размери има! Емоционално можем да коментираме колко добре щяло да бъде - Гърция независима от Русия. Втечненият газ не е панацея за решаване на въпроса.

- Но втечненият газ е по-скъп, нали?

- Точно така. В момента се спекулира с високата или ниска цена на газа. Цените, както на втечнения, така и на конвенционалния газ, са с висока степен на политическо формиране. Когато се заговори за енергийната борса в България, всички забелязахме, че три дни след откриването u, цените се увеличиха шоково с 300%, което означава, че картелно можеш да си решаваш какви ще са те. Почнаха да търгуват и цените хвръкнаха нагоре - и то съзнателно контролирани чрез картелното разпределение.

- Значи цената на втечнения газ както и цената на конвенционалния, е въпрос на преговори и политическа воля?

- Разбира се, и неслучайно терминът, който използвам, е геоенергетика. Политическите решения са в много по-висока степен по отношение на финанси, даже и на реализация на диверсификационни проекти. Защото те са еманация на задкулисната битка за надмощия. И затова ние в момента - и експерти, и политици, и медии, коментираме кое е скъпо и кое е по-евтино. Но всъщност коментираме хипотези и политически цели - стратегическите желания, отколкото икономическите реалности. Днес имаме нещо реално - това е устойчивият транзит на руски газ. Да не забравяме, че на 31 декември бе подновен договорът с Украйна до 2024 г. и тя ще захранва реално Европа. Гърция щяла да е независима - но как, като ще продължава да получава руския газ от Украйна? Така че ние имаме реалности, а хипотезите могат да се коментират до безкрайност.

- Случайно или не, но двете събития - завъртането на кранчето на Турски поток в Истанбул, и 20-те процента, с които станахме акционери в американския проект, се случиха в един ден. Как разчитате този пасианс?

- Американците дойдоха тук, за да ни накарат да платим и да бъдем с 20% сред акционерите в Александруполис. С милиардите, което платихме за самолетите и това, което сега ще платим за Александруполис, фактически си гарантираме сигурността. Няма безплатни обеди и вечери. Плащайки несъществуващите самолети и още непостроения терминал в Александруполис - плащаме го на американците, ние си гарантираме сигурността като държава.

- Как да обобщим казаното по тази тема досега с вас, проф. Дюлгерова?

- Може да кажем, че участието на България в откриването на Турски поток е една победа за България. Но и не само това. Присъствието на български премиер на тази висока среща говори, че България си върна позициите на непреодолим фактор в енергийните конвенционални проекти. Русия и Турция признават и дават правото на България да бъде това, което е в момента - непреодолим фактор. Американският втечнен газ засега е химера, а руският - реалност. Той е политическа фразеология, който няма своите политически реалности в момента. Да не зачеркваме и другата тема, че Турция трудно ще разреши тръбопровод, който да бъде между Израел-Кипър и Гърция.

- Откриването на Турски поток стана в една много напрегната обстановка в Близкия Изток, място, което сега е едва ли не огнената топка на света. Като специалист по геополитика, кажете какво се случи там, има ли победител?

- 2020 година е много важна за Доналд Тръмп и Републиканската партия в САЩ и президентските избори там смятам, че на всяка цена е добре да бъдат спечелени от сегашния държавен глава. Неуспешният опит за превземане на американското посолство в Ирак и убийството на иранския генерал Касем Сулеймани е печеливш ход както за САЩ, така и за Иран. От една страна Тръмп си укрепи своето място в предстоящите президентски избори. В Иран пък убийството на втория по значимост човек даде възможност за консолидация на обществото и укрепване властта на управляващия елит там. И САЩ, и Иран имат своите проблеми в тяхното многообразие и всичко, което се случва в Близкия Изток, е добър начин да се укрепи властта на управляващите. Едните в сегашния момент, другите в перспектива.

- Какво може да се очаква там?

- Нищо особено. Просто всяка една от двете държави показа, че има позиция, че успешно отстоява своите интереси. И от една страна запазва нестабилността в района, но същевременно създава условия за контролиран процес в регионална ескалация. Това означава, че няма да има световна война. На практика печеливша е и едната, и другата страна, защото си решиха вътрешно-политически проблеми.

- На път за Турция съвсем изненадващо руският президент Путин кацна в Дамаск и се видя с президента на Сирия - Башар ал Асад. Обикновените хора веднага откроиха запалването на рождественски свещи от двамата в сирийски християнски храм. Вие как тълкувате такъв жест?

- Русия и Путин за пореден път показаха, че в Близкия Изток имат много устойчиво присъствие. Важното за Русия в този регион е, че тя може и си общува добре с всички воюващи държави в Близкия Изток. Това u дава възможност да се превърне в най-важния фактор там. Това, за което мечтае всяка Велика сила - да бъде посредникът, медиаторът и балансьорът на процесите. Русия това го постигна. Балансираното поведение на Путин прави веднага впечатление - то се откроява.

- Защо?

- Защото ако другите изглеждат нервни, той запазва едно удивително спокойствие. Той поставя баланса. Самият факт че преди да отиде в Истанбул, посети Дамаск и при посещението си бе в джамия и в християнски храм, доказа, че трябва да търси баланса и диалога. Същото се случи и в Истанбул - видя се толерантност и диалог, без които крехкият мир в региона не може да съществува. Путин защитава Иран, има прекрасен диалог с Израел, за Саудитска Арабия да не говорим. В цялата тази ситуация се видя, че Русия се е превърнала не само в непреодолим фактор, но и в тази Велика сила, която е гаранция за мира в региона.

Нашият гост

Нина Дюлгерова е професор по международни отношения, доктор на икономическите науки (енергийна сигурност), доктор по нова и най-нова обща история. Специализирала е в Русия, Италия, Полша, САЩ, Холандия, Азербайджан. Преподава теория и история на международните отношения във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”и в Югозападния университет “Неофит Рилски”. Автор на няколко книги и десетки статии.

Коментари

Задължително поле