Трябва ЦИК в най-скоро време със свое решение да определи процедурата, по която ще се гласува, за да могат хората да се подготвят и грешките и забавянията в процеса да бъдат минимални. Това е първото нещо, което ни казва проф. Константинов, когато започваме разговора за предстоящите избори.
На въпроса как ще се случи поредният, но по-сложен вот с машини, експертът е категоричен, че проблеми ще има. Важно условие е процедурата да се изчисти и да започне обучение както на избирателните комисии, така и на самите избиратели, е категоричното му мнение.

- Проф. Константинов, винаги преди избори се вдига шум около възможностите за фалшифицирането им. Чисто теоретично, съществуват ли такива възможности при машините?
- Обичам да казвам, че е възможно всичко, което не противоречи на законите на физиката. Да, възможно е. Имаше много сериозни обвинения за фалшификация на последните американски избори на 3 ноември миналата година. Искам да отбележа, че за да се повиши доверието в изборния процес и машинната обработка на резултатите, трябва или да се преброят всички контролни разписки, или да се направят достатъчно големи извадки, където да се сравни резултатът с преброените разписки, с този който е записала машината. В този смисъл ЦИК още е длъжник на българското общество, защото резултатите от 1300 такива проверки с разписки все още не са публикувани.

- За кои проверки говорите?
- На изборите на 11 юли, последните избори, в 1300 секции трябваше да се преброят разписките от машините. Тези компютърни разписки, които машината изплюва и после отиват в кутия за обувки, трябваше да се преброят. Не ми е известно резултатите от тази проверка да са публикувани. Апелирам ЦИК незабавно да публикува резултатите от проверката.

- Преди тези избори на 11 юли се вдигна шум около експерти, които ЦИК наемат. Става въпрос за външни експерти, на които трябваше да бъдат дадени кодовете и те да се занимават с машините. Какви опасности крие това, защото в момента ЦИК отново са назначили такива експерти.
- Не искам да изказвам съмнение относно работата на колегите, но когато се назначават такива хора, първо те трябва да минат проверка за надеждност от съответните органи и трябва да са убедени, че те са специалисти. Ако това е налице, може да разчитаме, че резултатите от проверките са достоверни. Това е много деликатна операция и трябва да бъде извършена от оторизирани представители - хора с висока квалификация и проверени от службите.

- Бихте ли обяснили за читателите какво представлява този код, за който ЦИК периодично вдигат шум, че Сиела не им го дава. Какъв е този магически код?
- В компютърната наука код е компютърна програма. Всяко действие, което извършва един компютър, става под инструкциите на съответната компютърна програма. Това е съвкупност от указания какво да извърши компютърът, за да реши някаква задача. Тези кодове са написани на няколко от алгоритмичните езици, а може да са написани и на машинен език. Не знам на кой език са написани тези кодове. Те са необходими, за да може да се провери всъщност какви операции се извършват в машината и как тя обработва резултата, иначе тя се превръща в една черна кутия, където не знаем какво се случва. Познаването на кода позволява да се проследят етапите на обработката и да се провери дали всичко е наред.

- Защо в България политиците толкова неистово искаха машинно гласуване след като цяла Европа се отказа от този тип гласуване?
- В град Брюксел също гласуват с машини. Това прави 1% от европейските избиратели, а сега процентите са 2, защото и България отиде в тази категория. В момента 2% от населението на Европа гласува машинно, останалите 98% гласуват с хартия. Хората не са абсолютно сигурни какво се случва с гласа им и това беше един от мотивите на германския конституционен съд, който забрани машинното гласуване на територията на федералната република, защото избирателите не са убедени какво се случва с гласа им, а като не са убедени, те не вярват в изборния процес. Една от фундаменталните цели на изборите е да има доверие в новоизбраната власт. Ако няма такова доверие, защо правим избори?

- Защо германците са смятали, че при машинно гласуване се нарушават правата им?
- Защото избирателят не може да проследи какво се случва с гласа му. Нещо от машината влиза и нещо излиза. Никой не може да каже какво влиза и какво излиза, ако не направи някой много внимателна проверка. Хартията е налице. Вие попълвате едни хартии и комисията ги брои. На това броене могат да присъстват всички - представители на партиите, експерти, граждани. Както се броят пари, през вас изваждат една пачка с бюлетини и казват тази бюлетина е за тази партия. Това се вижда от всички разбираемо. Когато вие натиснете едни клавиши, машината обработва съответната информация и вие все пак не сте сигурни какво е това, което сте вкарали като информация, и какво е това, което машината изкарва. Няма как да убедите хората без да извършите тази проверка, за която говоря - да се сравнят получените резултати с контролните разписки.

- Как можем да си обясним, че президентът обеща това да се случи, но в крайна сметка се отметна от думите си? Защо всъщност голяма част от политиците не желаят да се броят разписките?
- Попитайте тях. Аз смятам, че трябва да се броят, защото това е единствената гаранция, че това, което се вкарва в машината, е това, което тя изкарва. Това е съображението на германския конституционен съд. Германският конституционен съд забрани машинното гласуване дори когато има разписки, защото хората не са сигурни какво става. В България има някои дефекти на изборните технологии, които са поради лошо изпълнение на закона. Има случаи, при които са били инвалидизирани бюлетини или е имало инструкции за инвалидизиране на бюлетините. Има и много недействителни гласове, особено на местни избори, когато има гласуване за съветници. Да кажем, че машините преодоляват това. Обаче помислете какво се случва, когато на последните избори 600 хиляди българи не гласуваха в сравнение с тези през април. Бяха 3 милиона и 300 хиляди на 4 април, станаха 2 милиона и 700 хиляди на 11 юли. Защо тези 600 хиляди души не гласуваха? Част от тях не го направиха, защото се уплашиха от машините и това е факт. Това също е лишаване на хората от право на глас. Ако човек се уплаши от тази технология и не си упражни правото на глас, му се отнема правото на глас. Това е политическо престъпление спрямо избирателните права на гражданите. Ако някой отива да гласува, и го спрете, и го затворите в една стая, и не го пуснете да отиде да гласува, това е политическо престъпление и ще бъдете осъдени на затвор, защото сте лишили този гражданин от право на глас. Когато 600 хиляди души не отидат да гласуват, какво е това? Нека всеки да си отговори. Това ме безпокои, да не се уплашат хората отново от сложните процедури и да не гласуват. Затова подготовката за гласуването трябваше да е започнала вече.

- В какъв смисъл подготовка?
- Да подготвим хората. Имаше подготовка преди изборите на 11 юли. Правеха се демонстрации, хората опитваха да гласуват. 600 хиляди избягаха от гласуването. Ако сега избягат още толкова?

- Възможно ли е изборите за президент да се решат още на първи тур?
- За да се решат изборите на първи тур, трябва да гласуват поне 3 милиона и 350 хихяди избиратели, което е половината от избирателите в списъците. Аз не мисля, че на 14 ноември ще има толкова избиратели. Ако не излязат, ще трябва да се произведе втори тур. Точно същият беше случаят през 2006 година. На първи тур президентът Първанов спечели над 60 процента от гласовете, но гласуваха по-малко от половината и затова имаше втори тур на президентските избори, когато той спечели с резултат 4 към 1. Президентът Първанов два пъти спечели над 50 на 100, но първия път не ги признаха, защото не гласуваха половината избиратели.

- Чисто математически, каква е логиката в твърденията, че избори 2 в 1 са полезни за партиите и не са добри за президента?
- Смятам това въртене около интересите на сегашния президента да го забравим. Избори се правят в интерес на хората, а не на президентите, това е първата ми забележка. Мен не ме интересуват нито президента, нито партиите. Мен ме интересува българския народ и да бъдат защитени интересите му.

- Каква е вашата прогноза за парламентарните избори? Ще се потрети ли това, което гледахме в два парламента?
- Според предварителните проучвания парламентът би изглеждал така - ГЕРБ с 68 депутати, ИТН с 49, БСП - 47, ДПС - 26, „Промяната продължава“ - 26 и ДБ - 24.

- Ще бъде ли възможно да се състави правителство?
- Това зависи от добрата воля на партиите. В предишните имаха прекрасна възможност да съставят правителство. Бяха изолирали ГЕРБ и ДПС, и без тях останалите партии имаха около 150 депутати. Имаха възможност без ГЕРБ и ДПС да направят избори. Защо не го направиха? Тук има история на конспирациите, има обикновена глупост, има излишни емоции. Те се псуваха от самото начало, наричаха се болонки, дебели задници и т. н. Те направиха всичко възможно да не направят правителство. Как ще кажеш на някого, че е болонка и ще искаш да преговаряш после с този човек. Не се говори така.

- Слави Трифонов казва, че той няма никаква вина за това, че не се е съставило правителство. Чия е вината?
- Нека да го кажем ясно. В 45-я и 46-я парламент невинни депутати нямаше. Имаше виновни и по-малко виновни. Най-малко виновни очевидно бяха депутатите от ГЕРБ-СДС и ДПС, защото им казаха, че ги изолират. Тези депутати нищо не можеха да направят срещу останалите, а останалите също така не направиха нищо. Така наречените партии на промяната са тотално виновни за провала на последните два парламента. Имаха 150-160 депутати, какво повече искаха? Колко трябва да имат? 240 ли? 240 няма как да имат. Ако със 150 депутати не може да се направи управление за какво говорим. Досега най-голямото мнозинство, което е правило правителство в България, е на Иван Костов през 1997 г., когато Обединените демократични сили имаха 137 депутати. Със 137 депутати се прави прекрасно управление.

- Как Ви се струват амбициите на служебната партия „Промяната продължава“ да направят мнозинство от 121 депутати обединени от почтеността? Как разчитате това?
- Тук има един фарс, защото в тази работа единият от кандидат-депутатите е канадски гражданин. Той няма как да стане депутат, ако не се освободи от канадското си гражданство. Във всеки случай, той и на 10 май е бил канадски гражданин и става министър в нарушение на Конституцията. Освен това е подписал декларация с невярно съдържание. Не знам колко е почтено това да знаеш, че има някакъв факт, който ти пречи да станеш министър, и да подпишеш декларацията с невярно съдържание. Първо, имаме лъжа. Второ, имаме нарушение на закона, което се наказва с 3 години лишаване от свобода - това е член 313. Освен това същият този депутат, в случай че наистина стане депутат, поне сега да се откаже от това гражданство. Този човек говори глупости. Ако няма време да отиде до Букурещ, нека упълномощи шофьора си и той да взема документа. Този документ не е секретен. Нека бъде така добър да покаже документа, според който на 10 май е бил освободен от канадско гражданство, защото ако не го покаже трябва да лежи 3 години в затвора.

Нашият гост
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София.
През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН. Заместник-ректор на УАСГ е от 1999 до 2003 г. Бивш заместник-председател на Централната избирателна комисия, бивш председател на Съвета на директорите на “Информационно обслужване” АД.